Частни детски градини - София (тема 10)

  • 112 759
  • 745
  •   1
Отговори
# 390
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 864
Благодаря ви, успокоихте ме. Май много бързо се отказвам, хич не издържам на плач, дори други деца като плачеха в яслата и ми ставаше мъчно и не знам как издържа персоналът там. След 2ч там се прибирах като парцал.
Вчера след плача при оставяне е участвал в заниманията, пишкал на гърне, хапнал, като дойдох го заварих да четат книга с едната кака навън и беше спокоен. Примрънква си, но не е като да плаче в един ъгъл през цялото време (каквито образи чертаеше майчинското ми съзнание). Ще видим идните дни, макар че с толкова почивни дни през септември не знам колко време за адаптация да очаквам...

# 391
  • Мнения: X
Почивните дни са бонус, децата имат нужда от почивка. Моят син така и не свикна с яслата( държавна), плачеше по цял ден, съвсем буквално. И тъй като там бяха на принципа "ще плаче, ще плаче и ще спре", не правеха нищо за по-нормална адаптация. Отписахме го, то беше абсурдна агония. След година тръгна на частна градина и пак плака в началото, но при адекватен персонал след две седмици спря. Според мен му отне 2 месеца адаптацията, но рев не е имало.

# 392
  • Мнения: 107
Пипи, ние въпреки че още не сме минали по този път, наблюденията ми са, че децата, които не плачат /кое повече, кое по-малко/ по време на адаптацията са по-скоро изключение. Ако нямаш някакви други оплаквания към градината и персонала /с каквото и впечатление останах/, не бих те посъветвала да бързаш да се отказваш. Дай му повечко време, така или иначе, ако не сега, после за градината все ще трябва да минете по този път.

# 393
  • Мнения: 6 640
момичета, аз да споделя, за ваше (не)успокоение, че има всякакви случаи. моето дете не спря да си поплаква през всичките години в дг. сменихме първата дг, но и във втората си продължи с плакането сутрин. не са истерии, но като влиза ѝ става някак мъчно, че се разделяме и си поплаква. имали сме и “светли“ дни, но сравнително малко. иначе до дг пътува спокойно, смее се, говорим си, но на прага става кофти.
знам, че в дг си прекарва добре, бързо се успокоява, храни се, като по-малка и спеше. всички от персонала я обичат, гушкат я много, че даже и извън дг се виждаме с някои учителки Crazy има много приятелчета, търсят я, канят я на рд и на събирания на по кино, на детски клуб, но... не успях да намеря начин да го преодолее.
по същия начин постъпва и с татко си, когато той я води.
четох хиляди материали за адаптацията и отделянето от родителите, за детските страхове и тревожности, психологът в дг се опита да помогне, но направо ударих на камък в ситуацията. накрая просто се примирих и приех, че ще е така.  Rolling Eyes

# 394
  • Мнения: 8
Внимавайте с частна ясла  ЖАБЧО в кв Гоце Делчев, София - административният им статус е "детско заведение" и няма лицензи от МОН.Вземат депозит , който не връщат при напускане.Не издават документи за взети пари. Заснемат децата БЕЗ разрешение от родителите и раздават на когото пожелаят пароли за онлайн достъп и видео наблюдение на детето ви...Сами помислете дали желаете детето ви да бъде наблюдавано от напълно непознати и безброй хора незнайно къде...

# 395
  • Мнения: 784
Ужасно!

# 396
  • София
  • Мнения: 1 419
Дъщеря ми започна да посещава ЧДГ от понеделник. На 2.5 г. е. Първият ден мина перфектно, присещала се е за мен, но е нямало драми, участвала е във всички дейности, спала е на обед и т.н. Стоя цял ден, в 4.30 я прибрах. Вторият ден явно разбра, че случката не е еднократна, и имаше рев на отиване, но уж бързо се била успокоила. Наобед я прибрах по мое желание. Днес имаше по-големи драми сутринта, но отново се била успокоила бързо, спала на обед, взимала участие във всичко. Прибрах я пак в 4.30. Изяжда си всичко. Тази вечер, в продължение на час преди да заспи повтаряше ревейки, че не иска да ходи. Тя все още суче, винаги е имала трудности със заспиването, винаги на гърда при това. Рядко си изяжда всичко, макар да не е капризна на храни, просто не изяжда огромни количества и предпочита да хапва начесто по малко. Успях да измъкна от нея, че не иска, защото "няма интересно", а преди това и защото не може да суче там. За второто съм сигурна, че е така. За интересното не мога да коментирам, оставам с впечатлението, че добре ги занимават по принцип. Искам да се допитам до хората с опит, списващи в темата, дали това поведение в детската градина е нормално, защото не звучи като да е моето дете направо. Възможно ли е да е тиха, добра и кооперативна просто от страх или като някакъв отговор на стрес. Не съм там, за да кажа дали поведението ѝ през деня е на спокойно и щастливо дете, а не стресирано. Дамите там са много доволни от нея. Крайната ми цел е да избегна травмиращ стрес, такъв, който остава дълготраен отпечатък. Не ми се иска и детето да се пречупи в смачкаващия смисъл на думата. Ще го приеме ли в един момент или ще плаче всяка вечер и сутрин? Има ли въобще дете, което ходи с усмивка и желание на градинка? Извинете ме за излиянието, все още ми е емоционално...

# 397
  • София
  • Мнения: 10 825
Напълно нормално в началото детето да реагира с плач на отделянето от мама и домашната рутина.
За колко време ще свикне и дали изобщо ще свикне зависи от много неща и най-вече от самото дете. Големият ми син така и не тръгна с удоволствие на градина, първата година беше с рев, а след това с примирение. Номер две и номер три пък си ходеха с голям кеф от ден първи (номер три все още). Разбира се имаше случаи, особено в началото, да си поплакват сутрин на раздяла, но нищо страшно и неочаквано

# 398
  • Мнения: X
Почти няма дете, което от раз да свикне с градината. Три дни са отчайващо малко за каквато й да е адаптация. Със сигурност ги занимават децата и гледат да са нахранени.
След 2 седмици спря да плаче на влизане моят син, след 2 месеца свикна. Година след като тръгна на градина доживях да се тръшка и реве, че идвам да го взема  Crazy . Успех!

# 399
  • София
  • Мнения: 1 419
Благодаря за включването, момичета. Onna-bugeisha, точно преупчването като при твоето най-голямо дете искам да избегна. Като дете не обичах да ходя на градина, дори бягах от там (беше през две къщи от нашата), а споменът ми е за първия учебен ден в първи клас е като за едни от най-гадните в живота ми. Та ето такива спомени искам да ѝ предотвратя. Според вас колко време е нормално да протича адаптацията и да плаче (с уговорката, че децата са различни)? Аз не издържам да я гледам да плаче ... не мисля, че бихме оцелели още една седмица...

# 400
  • София
  • Мнения: 7 648
Dao - тя е голяма и може да говори. Моето дете смея да кажа, че вече 3-та година е на градина, първо ясла, в яслата не казваше почти никакви думи, после градина. И сега има моменти сутрин като я събудя да ми се обяснява, че тооочно днес не й се ходи, поплаквала си е в такива моменти също.
Иначе като беше почти на 1г. и 8-9м и почна ясла първите две седмици бяха трудните. Точно както ти описваш - понеделник супер, вторник повече зор, после разбра, че се ходи всеки ден и започна яко да реве. Гонили сме я по двора да я вкараме вътре, дереше се и се опитваше да се хване с ръце за всичко стърчащо, за да не я вкарам вътре. През нощта имаше будения с рев, не спеше добре, но там много бързо се успокояваше. Случвало се е да реве по обяд като е време за ядене и лягане, защото не е всичко по нейната рутина в къщи, а е съвсем нов ред, ядене, правила и т.н.т.
След 2 седмици непрекъснато ходене, на 3-тата ще видиш че ще има успех. Обяснявай й, че през седмицата вие с бащата сте на работа и няма никой в къщи и за да не остава самичка, отива при децата да си играе, че всеки път ще има събота и неделя и ще почивате всички заедно и т.н.т. Като види, че това се случва ще се успокои.
Много говорене трябва, постоянно говорене и повтаряне на всичко, за да го запомни и разбере.

Ще свикне бързо и когато свикне на рутината там ще й стане хубаво и ще дава цялата си енергия и настроение там Simple Smile
В началото повече е опознавателно, после вече ще има мерак за всичко там, особено като си намери приятели - те са били при нас наистина най-големия стимул, че ще ги види, че ще играе с тях и така Simple Smile

Трябва да си спокойна, сигурна в избора си, да вижда и тя, че на теб там ти харесва и е хубаво място

# 401
  • Мнения: 771
 Dao , дай го по-спокойно. Всички майки сме минали през тези ужасни моменти. Рядко се разминаваме. Моето голямо момче плака до първи клас. Малкия - 5 дни. Ясно е, че ти е кофти, но много зависи ТИ да си спокойна/поне пред детето да изглежда така/. Ако отстъпиш дори и за един ден, нещата ще станат по-сложни. Но това, което описваш, не е толкова страшно. Проблемът идва от сукането. Ако можеш, го спри. това, че детенцето ти е различно в ДГ също е нормално. Доста деца се държат по един начин когато са с родителите си и по различен, когато са в детска среда. Желая ти кураж и успех! Peace

# 402
  • Мнения: X
Не съм съгласна, че проблемът е свързан със сукането. Като пуснах за пръв път моя син на ясла, беше отбит. Плака в продължение на 3-4 месеца, при това постоянно, през целия ден и съответно ние го отписахме, то беше някакъв ад. Като ходех да го вземам винаги го чувах как се дере. Просто има такива деца, които не са готови на определена възраст да се отделят от майките си. 3 дни са нищо и са съвсем в рамките на нормалното. За мен обратното е странно, дете което се отделя от родителите да не плаче. Важното е да не спре да плаче вътре в градината, да я занимават и постепенно да свикне с децата и новата обстановка.

# 403
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 864
Dao, същите терзания имах/имам и аз.

Относно адаптацията- при всеки е различно, обикновено чувам 2 седмици, но ако има боледувания, дори и месеци адаптация. При нас беше 5 дни плач сутрин, на шестия влезе споекоен и оттогава много рядко плаче (вече 4 седмици).

Обаче. Имам същото чудене и аз. Моето буйно дете, с див характер и пълен с енергия, е супер спокоен и сдържан в яслата. Седи на едно място, трябва му време и подканване, за да се включи в игрите.Един път видях как лежи неподвижно при обличане- това не е моето дете, което винаги рита и се смее. Знам, че слушат повече там и са по-кротки, но ми се вижда прекалено...Сигурно прекалявам с притесненията, но за мен е важно да се чувства добре и да му се развиват положителните черти от характера.

Малко ме ядосва, че уж ги извеждали всеки ден, ако не вали, но днес и вчера не са. А днес си е ок времето, не духа и не вали, просто е хладно (нали си имат якета). Ще говоря с тях да питам. Според мен наистина им доскучава вътре- имат закуска, после малко занимания в кръгче (сигурно песнички и задачи някакви), но макс 30 мин и после с часове свободна игра с каране на коли и т.н. Следобед пак свободна игра.

Като плаче вечер, че не иска да ходи, не минава ли номерът с разсейване- да й кажеш "сега никъде няма да ходим, ще четем книжки, ела да видиш каква нова съм ти купила"- или песнички, или приказка да й разкажеш? Да не се фокусира и да не мисли от вечерта за утре. Ние купихме и книжки с картинки за детска градина, за да знае, че всички деца ходят, но трудно се намират в Бг.

# 404
  • Мнения: 1 892
Dao, според мен се притесняваш повече отколкото трябва. Децата усещат, когато сме притеснени и реагират. Много е рано да се каже дали детенцето ти ще свикне лесно с яслата/градината или не. Първо се опитай ти да се успокоиш, увери се, че правиш най-доброто за детето си и дай ѝ шанс да опознае новото място и чак тогава мисли за бъдещто.
 
Разбирам те, знам колко е ужасно да оставиш ревящо, залепено за теб детенце.

Малката ми дъщеря и досга не иска да ходи на градина. Вчера ме убеждаваше, че съм казала, че "утре е почивен ден" и няма да се ходи никъде. Тя е по-саможива и предпочита да си играе самичка, т.е. срещата с приятелчетата хич не я вълнува. Но всеки ден ѝ обяснявам колко много неща ще научи днес, карам я да ми направя картичка или нещо подобно, което да ми даде след часовете. Много е доволна когато закача картината ѝ на хладилника.

Общи условия

Активация на акаунт