Щерката ми разказа, как в братска Австрия оценяват децата по 120 ( словом: сто и двадесет ) показателя. От къде ги измислиха толкова много. Та внучката, която сега също е във ваканция завърши първи срок на първи клас. От тези 120 показателя, по 100 е за отличен, а по 20 има препоръки и какво още да се желае. Напр. по пеене. За съжаление мечок на ухото ѝ е стъпил. Така казват руснаците, за тези, дето не могат да пеят. На времето щерката беше солистка в Детски Фолклорен Ансамбъл Изворче, към Двореца на децата, но не е предала дарбата си на детето. Та забележката е: Не иска да пее сама, не иска да пее с другите деца. Ами да намерят начин да я ангажират. Да учи текста на песента като стихотворение може би. То труд и творчество, проявявала прекалено много творчество напр. Не можело така. Трябвало да се вмества в зададената задача. Сигурно са прави учителите. Още забележки: Разочарована е, когато губи. През лятото, докато ги гледах на село, много говорих по въпроса. Обяснявах, че е много хубаво, че се стреми да печели, но да не прави драма ако загуби. Другите също искат да спечелят. Колко игри на Не се сърди човече сме изиграли, но явно малко съм говорила. Още една забележка: Трудно понася критика. Е, на никой не му е приятно да го критикуват, ама по някога се налага. Та такива ми ти работи. Как ли е в нашите училища? Не ми е казвала снахата за подобно оценяване.
Изоставям ви, че да не ми загори супата
После пак.Дописвам. МЪНИЧЕ, заинтригува ме с този часовник. Не знаех за него. Замислям се, дали да не вземем на внучетата ученици

ЛУННО ЦВЕТЕ, кой гоблен шиеш? То в студа не е много за разходки, стой си на топличко, бродирай си, с чашка кафе и приятна музика...Супер!
ВИВИАНКА и ти да си починеш, въпреки, че беше писала, че в понеделник си в училището.
I MISS YOU, ДАФИНОВО ЛИСТЕНЦЕ, КАТИВИТА, ДИМИТРОВА и всички неспоменати,


,добре че не го счупих поне.А като изключим това при мен няма нищо ново и затова и не съм писала,а само ви чета.Лека вечер на всички и много
. Сега бродирам по-малък - "Замъкът на Ив".
Добре, че не си се потрошила. Малкият дявол е бил. Поминалата година паднах и само за миг счупих единият си крак и изкълчих другият. Гипсираха ме и ми казват: А сега стъпвайте на здравият крак. Чувството ми за хумор сработи в този момент и им отговорих: аз да не съм стоножка, бе хора. Единия крак счупен, а другия изкълчен. Та на кой крак по-точно да стъпя???



А часовникът е идеален за случая - няма разсейващите фактори на телефона, а при необходимост, може да се свърже с нас...