Грях ли е аборта и може ли да бъде оправдан ?

На няколко пъти подминавам темата, защото мнението ми със сигурност няма да се хареса на болшинството, пишещи в нея, а нямам желание да натрапвам моето виждане за правилно и неправилно на никого. Всеки си преценява за себе си грях ли е, не е ли, всеки си носи отговорността за постъпките си, всеки си знае обстоятелствата, пред които е изправен, не осъждам никого. Затова първо искам да кажа на всички да не се ядосват от думите ми и да не се чувстват лично нападнати.

Ако си атеист - нищо не е грях, няма кой да те съди, освен общественото мнение, ние всички сме биологичен отпадък, който рано или късно неизбежно ще стане храна на червеите.

Ако обаче не си атеист - ами да, грях си е. Убиваш напълно невинно човешко същество и то не кое да е, а собственото си дете. Още в третата седмица от бременността, когато още се чудим има ли бременност или не, сърцето му вече бие. Живо ли е? Живо е. Може да не диша още, но сърцето му бие.

Преди да родя собствените си деца, нямах мнение за аборта, само се надявах да не ми се налага да взимам такова решение. Тук е мястото да си призная, че тогава не обичах особено много децата и не примирах от желание да имам дете. Но когато се роди първото ми дете (планирано и желано), разбрах, че абортът е неприемлив за мен. Никое мое дете не бих осъдила на смърт заради това, че не е "преценило правилно момента" да се появи и че появата му ще ми наруши плановете и спокойствието. Мисля, че не е редно аз да решавам кой ще бъде нещастен или щастлив и за по-сигурно да го убия, за да не страда излишно. Животът е неприкосновено право. Не мисля, че някой ме е упълномощил да се разпореждам с живота и смъртта.

Още веднъж се извинявам, ако някой се почувства засегнат от думите ми. Реших все пак да си напиша мнението, защото може да помогне на някого да размисли и да даде шанс на рожбата си.

Има моменти в които става въпрос за оцеляване, не за нарушено спокойствие. Аборта е по хуманно от 10 деца примерно, страдащи от екстремно недохранване. Скоро попаднах на филм за Африка. Доктор от Лекари без граници обясняваше защо едно три годишно дете с размерите и килограмите на бебе няма шанс да оцелее каквото и да правят за него.
Да оставим Африка, да кажем че там са друга култура и други виждания. В балготворителният скоро пак бяха пуснали тема за многодетната майка за която се събираха помощи преди година/две, бременна с поредното и отново молеща за помощ. За нея аборта не бил вариант.
Не се чуватвам засегната от ничие мнение, всеки има право на такова. Смятам обаче, че децата идват на този свят не по собствено желание и тези които ги създават трябва да им осигурят поне елементарното за нормален живот и развитие.

Ама едно дете не се нужда само от храна
И без да съм лекар, но сърцето го чухме след 7ма седмица...Или по-късно дори

И аз преди да родя първото дете нямах мнение. След това обаче разбрах, че и на третия ден от зачеването си е бил той. А когато забременях непланирано, разбрах, че не мога да направя аборт. Изобщо не стоеше никакъв избор, някак, незнам изобщо как да го обясня.
Това, че някакъв си закон ми позволява нещо си, не ми решава дилемата. И изневярата не е забранена от закона,  но и това не съм смятала, че ми е позволено и много неща други също. Много неща са позволени законово, но това не ги прави морални.

Вие тука сега коментирате единични крайни случаи - краен глад, 10 деца и тем подобни. Специално в Бг става дума едва ли не за всяка жена, еми извинете, но не всяка българка има 10 деца. Ама почти всяка е правила аборт. Че и по няколко. За това иде реч.

Ясно е, че не е редно и едва ли някоя жена е щастлива от факта че е правила аборт, обаче не планувана бременност понякога се случва, колкото и да се пазиш. Да, не всяка българка има по 10 деца, повечето имат толкова, колкото могат да си позволят да отгледат. Аз живея в католическа държава, в която преди време имаше голяма полемика и протести във връзка със закон забраняващ абортите. Забраняваха се дори аборти при доказани малоформации. Не съм запозната как стоят нещата в момента, но преди 5-6-7 год. семействата имаха средно по 3 и повече деца, сега масово са с две или едно, т.е. толкова, колкото могат да си позволят. 

В този ред на мисли само ще добавя нещо. Моя роднина преди 15-на години ходи на работа в Джибути - една много бедна държава в Африка. Тя се удивляваше на това, че хората там живеят в наистина крайна за нашите разбирания бедност. Често се случвало да види човек, който спи в един кашон, има една дреха на гърба си и този кашон е цялото му имущество. Но въпреки това жените в Джибути раждали по 6-7-8 деца и всичките тези деца са желани - те казвали, че децата са цялото им богатство. Няма как да го разберем това нещо, наистина вече няма как - по много различен начин мислим вече. Много си вдигнахме летвата, поставихме жизнения стандарт над правото на живот - не можеш ли да осигуриш стандарт, имаш право да посегнеш на детето си, за да не се мъчи.

Маги    Безкрайно ценно мнение , жалко че не е в първата страница на темата. Дано повече момичета изправени пред взимането на такова решение , имат възможност да го прочетат......  Мммм даааа , стандарта на живот , бързо и сигурно заличава естествените морални норми дадени ни от Бог...

За мен лично аборта си е личен избор и не бива да бъде квалифициран като грях, още по малко пък да се търси оправдание. Всеки сам решава за себе си кое е най доброто за него. Аз не съм правила, но ако обстоятелствата го налагат бих направила, без да давам обяснения и да се извинявам.

Маги ДС Мерудия  Нощна птица 
Моето мнение е подобно. Не е нужно да сме от конкретна религия, за да имаме своето вътрешно усещане за Бог и за уважение към живота. Но тези неща са ми лични и не исках да се защитавам и аргументирам точно тук.

Радвам се, че споделихте. 

А каква е намесата ?Пак божествена или извънземна? За да се случи подобно нещо,значи си е имало причина в организма на жената,и това,че тя или лекарите не могат да дадат логично обяснение на случилото се,не означава,че някой друг го е сторил.Бог нали беше милостив,защо допуска да се случват такива работи тогава?И не е ли много детинско да си играе с човеците-първо им дава нещо,после да си го прибира?


Седалище на човешката душа е сърцето,така че няма как от самото зачеване да носи духа.
Всеки предопределен път може да се изменя.
Чудесата са хубаво нещо,но трябва сами да се научим да ги сътворяваме.


Разбирам какво имаш впредвид,но да си представим друга ситуация-бременна жена,чието дете е с малформации.Впредвид това,че живота на здравите хора рядко е щастлив,а един непълноценен индивид никога няма да може да бъде,трябва ли да решаваме да съсипем собствения си живот,този на вече родените деца,семействата си и т.н.,само защото смятаме,че нямаме право да решавме кой да живee?
Т.е. дали за да се спести един грях,не извършавме ли далеч по-големи,като съсипваме живота на здравите,т.е. убиваме бавно и всекидневно хората,с които би съжителствал непълноценен индивид.Познавам 2 такива семейства и мисля,че на практика става точно това.
Така че въпроса с абортите е много деликатен и няма правилни, и грешни решения.И не бива да се гради на религия,данък обществено мнение и т.н.

Добре че сме светска държава.

Така е, да. Това предразполага човек да се осланя на себе си и своя усет първо, отколкото на някаква доктрина.

Колко от пишещите тука се пазят от забременяване след като вече имат деца?

А ,то от пазене до пазене има разлика-оттам стават и непланираните бременности.

И аз това казах - всеки отговаря само пред себе си и за себе си. Както пише и в Библията - всеки слуга стои пред своя господар. Ако дължим обяснение някому, то е само пред Бога (ако го има - за мен го има)
 Наистина е тежък изборът да задържиш ли увредено дете, но няма никаква гаранция, че можеш да избегнеш този проблем. Може бременността да премине без проблеми и да няма никакви индикации, че има проблем с детето, а след раждането да се установи, че е с нелечимо увреждане. Тогава? Много ни се иска да дирижираме събитията в живота си и често превишаваме правата си, но трябва да си носим кръста и ако животът е решил, че е дошло време да страдаме, няма да ни се размине.