- Публикувана: 28 ян. 2016, 14:19 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2016, 20:33 ч.
Грях ли е аборта и може ли да бъде оправдан ?
Трудно ми е да си го представя, че някоя жена би си го причинила това - да задържи детето с ясното съзнание, че ще го даде за осиновяване...
Ако нямам желание или възможност да се грижа за него бих избрала аборта като МНОГО по - щадящ вариант за тялото ми от износване и раждане!
Написаното от ЖДК е едно малко облекчение за душите на жени изоставили децата си, но не всички изоставени имат късмета на синът и.
Не приемам за грях аборта може би наказание за безотговорността, грях е да родиш и да не можеш/искаш да се грижиш добре за детето си.
Представяйте си каквото искате и слагайте каквито ако-та искате. Факта, че аз изпитвам само благодарност за нечий избор изобщо няма да се промени от това.
В тази държава никой и не поставя под съмнение правото да се прави аборт. Имате си право на избор. Правите го - живеете си с него. И изобщо не говоря само за правото да избереш дали да родиш нежелано дете.
В тази държава никой и не поставя под съмнение правото да се прави аборт. Имате си право на избор. Правите го - живеете си с него. И изобщо не говоря само за правото да избереш дали да родиш нежелано дете.
Не, не е грях, а право на избор. Имам един и не съжалявам, ако реша ще направя и втори. Още по-смешно и жалко е да се твърди, че е убийство. Това само ненормален може да си го помисли.
Сега като го каза това и ще наскачат да обясняват защо е убийство. За мен не е грях, а въпрос на избор.
А кои са обществата, в които нямат право на аборт?
В някои от тях жените нямат право и на контрацепция, и на медицинска помощ, и на образование, и като цяло нямат права..
В католическите държави все пак не е така днес, нали?
Всяка жена има право да се погрижи по щадящ начин за тялото си. Обаче абортът не е обикновена манипулация, както да се извади безболезнено зъб. Той касае и друго живо същество, как се нарича то (плод, зародиш, човешко бебе и т.н.) не определя какво е. Да , то е живо безспорно и усеща. Доколко можем само да предполагаме, има редица изследвания по въпроса.
Така че избора за аборт е по-различен от останалите избори, свързани със здравето.
В някои от тях жените нямат право и на контрацепция, и на медицинска помощ, и на образование, и като цяло нямат права..
В католическите държави все пак не е така днес, нали?
Всяка жена има право да се погрижи по щадящ начин за тялото си. Обаче абортът не е обикновена манипулация, както да се извади безболезнено зъб. Той касае и друго живо същество, как се нарича то (плод, зародиш, човешко бебе и т.н.) не определя какво е. Да , то е живо безспорно и усеща. Доколко можем само да предполагаме, има редица изследвания по въпроса.
Така че избора за аборт е по-различен от останалите избори, свързани със здравето.
Познавам много близък до мен човек, който е точно от тези изоставени деца. Отраснал в дом, без любов и ласка. Не е имал късметът да бъде осиновен. Както и много други дечица.
Е кажете ми тогава как се е чувствало това дете и всекидневно не си ли е задавало въпроса ЗАЩО...
Е кажете ми тогава как се е чувствало това дете и всекидневно не си ли е задавало въпроса ЗАЩО...
Според мен е безсмислено да се спори по въпроса. Радвам се, че имаме избор, оттам нататък всеки да си решава за себе си. Аз лично се моля да не ми се налага да разсъждавам в реална ситуация как бих постъпила, защото си давам сметка, че ако направя аборт ще ми е много трудно да го преживея. А ако съм стигнала дотам, явно много избор е нямало. Само за себе си говоря.
А кои са обществата, в които нямат право на аборт?
За общества не знам, но в някои държави е забранен.
От европейските - Малта - изцяло е забранен, дори и когато бременността е рискова за жената. В тези случаи законът не се прилагал стриктно, каквото и да означава това.
Италия - легален е, но масово здравните работници по религиозни причини отказват да правят такъв, което кара жените да ходят в чужбина или по "сиви" клиники.
Ирландия, Андора - разрешен само при риск за живота на жената.
Полша - забранен е абортът по желание, разрешен е при риск за живота на жената, изнасилване и малформации.
Познавам много близък до мен човек, който е точно от тези изоставени деца. Отраснал в дом, без любов и ласка. Не е имал късметът да бъде осиновен. Както и много други дечица.
Е кажете ми тогава как се е чувствало това дете и всекидневно не си ли е задавало въпроса ЗАЩО...
Е кажете ми тогава как се е чувствало това дете и всекидневно не си ли е задавало въпроса ЗАЩО...
Аз също нямам намерение да споря. Просто изказвам своята гледна точка.
В никакъв случей не смятам, че животът му е по малко ценен
За съжаление децата му нямат прекрасен баща, но това е друга тема...
Мисълта ми беше, защо е нужно тези малки същества още с появата си на бял свят да започнат живота си с мъка, болка и страдание...
Антигона, Обикновено абортите се случват след 4тата седмица. Какво смятам, че усеща, не искам да коментирам в темата, отчасти защото е лично, отчасти защото не зная конкретики. Сигурно има доста изследвания за физическите и емоционалните прояви на ембриона. За душевните все още няма направени такива 
Обаче зная, че това не е просто някакъв неодушевен израстък от тялото на майката. Мисля, че и всички пишещи го знаем. И имаме отговорността как постъпваме пред себе си, семействата си, другите си деца, родени или бъдещи
Со, благодаря. Наистина преценката е сложна и засяга толкова много аспекти..
Обаче зная, че това не е просто някакъв неодушевен израстък от тялото на майката. Мисля, че и всички пишещи го знаем. И имаме отговорността как постъпваме пред себе си, семействата си, другите си деца, родени или бъдещи
Со, благодаря. Наистина преценката е сложна и засяга толкова много аспекти..
"можеше", "щеше", "aко"... хипотези, хипотези и само хипотези. То всяка от нас има приятелка, на която чичо й зълва му е правила или не аборт и видиш ли това ми било адекватен пример, разбирайки за който едва ли не трябва да се самобичуваме от угризения. Живеем в 21 век и всеки сам прави житейските си избори и носи последствията от тях. Защото за мен да си майка не означава да родиш някакво парче месо и да го тъпчеш с попари (буквално и преносно) докато стане способно да взима що годе сносни решения, и накрая да се биеш в гърдите колко добър родител си. Тук дори не засягам социалния аспект. Става дума за това, че да бъдеш майка означава освен всичко друго да направиш това парченце човек. И то качествен човек. Да го облагородиш с някаква доза интелект и характер. Защото вече аман от социопати. И ако една жена не е в състояние да го направи, просто абортира. В България жените имат право на избор, по едно или друго стечение на здравна реформа, законодателност и тн. В други европейски държави този избор е само на хартия. Ключовата дума е избор и това е моята гледна точка. Не скачам срещу жените, решили да не абортират, а апелирам да се мисли повече и да се осъжда по-малко.