Здравейте.Успявах да се справя с фобията,докато не забременях.10 дни изкарах с гадене,когато ми се повдигаше лягах и започвах да плача и да се моля на Господ да не повърна.Вкараха ме в болница и още след първата банка се оправих.Не съм повръщала от 3 годишна.В детската градина ме тъпчеха на сила с всякакви гадорий,които и до днес не вкусвам.От тогава дори да съм боледувала,никога не съм повръщала.След като родих пък държах детенцето ми часове,докато не се оригне за да не повърне.И наистина не повръщаше,докато не хвана вирус.Само като я погледна разбирам че ще повърне и изпадам в паника,в нервна криза или паническа атака...Не знам какво е точно...Изкрещявам,тя се стряска и не повръща.Чувствам се много виновна,не винаги изкрещявам,по принцип от страх да не се задави я вдигам веднага.Оставам стресирана поне за няколко дни.Не искам да я стресирам,опитвам да свикна с мисълта че е нормално,обаче за мен повръщането е по-страшно от всичко друго на света.Проблема е,че никой не го приема сериозно.Мислят си че се лигавя,а това въобще не е така.Всяка секунда мисля само повръщането и.Денонощно...С всичко откъм отглеждане се справям сама,но с това не мога.А и не я оставям за секунда дори сама.Страх ме е,че може да повърне и да се задави.В нашия град няма подходящ лекар,към който да се обърна,а да я оставя за няколко часа сама просто не мога и да помисля.Много объркан пост,обаче аз съм много по-объркана. 