Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

Ако го е използвала за дете не е хубаво. Но пак ти повтарям, насила хубост не става. Това не ти е трудов договор.
Явно няма привързаност,нито уважение. Чувствата са си отишли.
А дали има друг авторката не е казала. Пишеш глупости. А дори и да има - тя е в правото си да си търси щастието другаде, щом не го намира вкъщи.
Също така мъжът и е агресивен. Няма нормална жена, която с кеф да спи с такъв мъж.
Липсата на секс не е причина за грубости.. Един мъж трябва да е много глупав, ако си мисли, че с грубости може да склони жена да си легне с него.

Освен, ако жената не е мазохистка.

Desperate* , а  ако се опиташ да приемеш тези черти в мъжа си, които толкова не харесваш? Не да се самонавиваш колко са хубави  Просто да спреш да ги осъждаш и да видиш как ще се чувстваш, дали това отричане не е просто много силен навик между вас.
Но ако не можеш, и ако не го обичаш този човек, какво е доброто, което занапред може да в помогне и да придвижи отношенията ви към разбирателство и оправяне?

Първо :  къде се изгуби авторката с 1 (едно !) мнение? Не ѝ допада насоката на дискусията ?
Отговарям пак на въпроса ѝ, давайки личния си пример : аз не съм лудо влюбен в жената, с която
живея и имам брак. Защо не казвам "моята" жена - писал съм вече неколкократно. Но няма да се
разведа поне до 18-тата годишнина на детето / децата (може би? ). Ако нещо ми липсва, ще потърся алтернатива. Нямам предвид секса само.

Ето и по-подробно, който е отегчен да пропусне. Синтеза е отгоре.

Моля да не се възприема като мъжка солидарност, но мнението на chris78 дословно съвпада с моето.
И е по-добре формулирано. Ако можех аз да си родя 2-3 деца никога не бих се "връзвал" с жена. Не
съм мазохист.
Също уважавам Шопенхауер, въпреки че философията му би се възприела като малко цинична за
този форум. Не във физиологичен смисъл . Та той е писал също, че не може да се дискутира с някой, който не спазва елементарните принципи на дискутиране.
Аз съм даже малко по-краен - живота е неприятно начинание, което завършва със сигурна смърт.
Брака си е една мъка, проблемите, които по-лесно се преодоляват в брака, всъщност са породените в
него. Изобщо не съществуват в ергенския живот за да ги преодоляваш там. Децата са единствена
радост. Не защото ще ме гледат на старини, а защото да се грижа за тях е най-голямото ми щастие.
Щастието на съзиданието, на човек, който вижда как творението му заживява свой собствен живот, и
той има възможност да го подпомага и насочва. Поне първите 2 до три години де . После остава само подпомагането, за насочване и дума да не става, особено ако са с упорития характер на майка си.
Майтап бе Уили
В друга тема бях писал, че няма по-близко за мен от детето ми. На второ място поставям родителите
си. Майката на моите деца (надявам се да имаме и други, затова ще говоря в мн. ч.) има специално
място - в ролята на майка, каквото и да си говорим майката е най-важния човек поне до 3-4 година на детето. Това не означава, че само тя ще решава как да се гледа детето, но мнението ѝ е с най-голяма тежест. Като човек обаче значението ѝ за мен е след родителите ми. Аз самия се поставям на
четвърто, даже пето място след някои приятели. С порастването на децата, тяхното значение за мен
расте, но пък расте и независимостта им от моето влияние. Така предполагам де Естествените
процеси пък съкращават ролята на родителите. Моите и двамата не се добраха до статистически
прокламираната продължителност на живота . Ролята на майката също губи значение. Изобщо за
себе си забелязвам, че с възрастта изниква една емоционална празнота. И явно може да се обобщава,
щом даже лекарите говорят за криза на 30-те, 40-те или 50-те. Всеки я запълва както може. Един с
любовница, друг с работа или хоби, трети не намира нищо и изпада в депресии. С любовница не е лош вариант, предпазливостта, дължаща се на жизнения опит обаче затруднява искреността в такива
отношения. От двете страни, че и от трите Стигнал съм до заключението, че е добре да няма голяма
възрастова разлика с любовницата. Ако е и омъжена (щастливо !) - още по-добре .

Тази тема е като радио - ти му говориш, то ти приказва. Жената видимо създава проблеми в отношенията с вече необичния си съпруг, обаче не - тя не е виновна, дайте да я подкрепим в простотията, скуката и смазването на мъжа.
Някой писа назад, че проблемите в семейството не идвали заради пари. Пълни глупости. Проблемите в средностатистическото бг-семейство са следствие на финансовото положение на семейството. Ама да, забравих, тук списват само щастливо омъжени милионерки, които четат мислите на мъжете
Понякога ми се ще да видя мнението на вашите мъже, заедно с вашето. Убедена съм, че и вие ще се изненадате

Ако не са важни парите в семейството (т.е. не създават проблеми) то щеше ли да има толкова обширна тема за доходите в семейството, общи, не общи и т.н.?
За жалост парите са в основата на проблемите в семействата. Само забележете по темите, как всяка жена гледа да се застрахова при евентуален развод. Явно нито една не вярва истински в любовта на мъжа до себе си Само за пари и имоти се говори

Не само застрахова. Смея да твърдя, че съм заобиколена от майки с претенции за висок стандарт, но дори те не могат да се мерят със стандарта на ССФ

       Нито една? Има го като явление и е породено от все по-често срещаното мъжко поведение - активите на фирмата, средствата - в лична сметка. Сякаш съпругата е персонал, не партньор. И какво се случва, ако към 45-50 мъжът реши, че се е уморил от брака? След като на мъжете е позволено да появяват финансов разум, защо на жените да не е? Животът около нас е добър учител.
     Не познавам жена или мъж, които тенденциозно да се подсигуряват, ако приходите на всеки се внасят в семейни придобивки, независимо от разликата в размера на доходите. Когато тава дума за жената в двойката, уважаващите себе си мъже отчитат периодите на бременност, майчинство, семейните решения жената да гледа децата у дома и не правят сметки, че тя няма кеш, друг неин принос е важен. Другите мъже са си заслужили подсигуряващи се съпруги.

Мислете повече над думите на човек, който чете Шопенхауер. Дори да не сте съгласни с потребителя Хенри 4 съвсем не означава, че греши. Дори да са му дълги постовете аз намирам време.

Аз съм авторката. Факт, че дискусията беше в много различни посоки, но чета всичките ви мнения. Относно общите неща в мъжката гледна точка - от написаното май мъжете се оказаха по-практичните. Едва ли някой, който е в дългогодишна връзка, очаква любовта да продължи да бъде "пеперуди в стомаха". Да, нещата преминават в привързаност, уважение, общи цели, грижа за децата. Но поне от моя опит, явно трябва да остане и емоционална близост, може би това е "зрялата" любов. Иначе имаме просто един практически съюз и не знам доколко Светеца и Хенри, както и техните жени се чувстват добре във връзките си, без усещане за празнота. За мен лично любовник не е решение на проблема, защото не може да запълни точно емоционалната празнина. А ако се случи, ще искам да сме истинска двойка. Аз не наказвам мъжа си с неправене на секс, а наистина не го желая и не искам, а и не мога постоянно да се преструвам. Както някой от мъжете беше казал сексът е даване и получаване на удоволствие и от двамата. Не ми идва отвътре да го ползвам като "награда" за мъжа. И не е от липса изобщо на сексуално желание, а от липса на емоционална близост между нас. Стигнахме до тези отношения постепенно с охладняването.
Облачето хей, точно така беше няколко години - успявахме да правим компромиси и скандалите и грубостите бяха изключение. Сега и двамата имаме много по-ниска търпимост. Парите не са част от нашите проблеми - никога не сме се карали за пари. Далече сме от милионери, но нито аз си падам по скъпи парцалки, лъскави заведения и скъпи хотели, нито той п последните джаджи и нови коли. Не изпитваме необходимост от показност и доказване на стандарт. Имаме близки по размер доходи и всеки има жилище. Минахме през репродуктивни проблеми (смесен фактор) и затова детето ни е само на 5, но и първи опити за забременяване започнахме, когато аз вече бях на 30. Тогава вече имаше охладняване, но успявахме да правим компромиси, и двамата искахме дете. Имали сме доста сериозни житейски проблеми извън връзката ни и фокусът често не е бил върху взаимоотношенията ни, може би затова стигнахме дотук. Исках просто да видя как е в други семейства, които са се отдалечили във взаимоотношенията си и дали са успели да се почувстват близки отново.

Любовта пред рационалността може да избере осигурена материално жена. Такава, която седи кротка и примиреничка пред глава лук със солчица в панелката в Люлин пет и с това храни и децата си, е откровено тъпа.

Авторката , извинявай скъпа ама от твоите писаници оставам с впечатлението че си около 39-40 годишна , и на 40 да ми говориш за любов и пеперудки в корема , ай няма нужда . Само да поясня аз съм на 41 . И замисляла ли се какво ще правите с детето ? Дали то е съгласно да расте без баща ? И дали щеше да мислиш за развод ако условието беше - добре него обичаш , добре  . Насила хубост не става . Ама щом ти си тръгваш тогава дето остава при бащата . Дали тогава щеше да ти стиска да си тръгнеш щот нямало пеперудки в корема ?
    Ще ти дам един пример от преди няколко години . Когато малкия ми син беше на 5 г. , когато излизахме на разходка семейно , той винаги искаше да се държи за ръка за мен . Майко му го хващаше за ръката примерно за нещо , но той се дърпаше и казваше искам с тати . Вървеше хванат за нея за ръката само когато мен ме нямаше . Дали и твоето дете не иска също да ходи на разходка с тати ?
      Втори пример - по принцип цяло лято децата от махалата карат колелета пред нашата къща  . Има едно момиченце от класа на малкия син ,което редовно ме моли да и ремонтирам колелото като се счупи нещо , защото нейният татко бил много зает ( зает е да пие пред един от кварталните магазини ) . Знаеш ли че това дете ме има за втори баща ? Даваш ли си сметка как ще се чувства детето ти , когато другите деца отиват при татковците си да им поправят колелетата , а твоето няма при кого да отиде ?
        Говориш че мъжа ти крещял . Искам да пробваш нещо . Довечера като се брибере от работа  , нищо не казвай , просто замълчи . Отиди при него погали  го между краката и му кажи "Искаш ли довечера да си поиграем на чичо доктор ? " Басирам се че нея вечер няма да има крясъци , викове и глупости . Даже съм сигурен че сам ще отиде да изхвърли боклука , без да е нужно да му го напомниш поне три пъти .
   Ако знаеш колко просто и елементарно  сме устроени ние мъжете . И колко сме леси за управление , просто трябва да знеш че джойстика за управление се намира ей там на една педя под пъпа .

Това е отвратително.
Дори не мога да си представя да докосна някого, от когото ми се е пригадило вече заради съсканици и т.н., камо ли да си играем на чичо доктор. Понякога и мъжете трябва малко да се постараят и да играят ролята на катализатор. Защо мъжът не изяви желание да си играе на чичо доктор с мрънкащата си жена, а тя трябва да "ляга първа"? Май и вие не знаете понякога колко малко трябва на една жена.


П.П. Бий ме, бий ме, обичам та....

Сега разбрах, защо си Светеца...ужас.Ми ти ще изпаднеш в амок, като разбереш,че детето ти може и без теб.Факт.Май ти не можеш без него,че няма за какво да се биеш в гърдите колко си добър.
Бас държа,че аз оправям колелото на моето дете по-добре от теб.С 6 скорости е.Заради такива комшии дето, като направят услуга на някое дете в квартала започват да се изживяват като Супермен.И обясняват, колко са лоши родителите.Айде нема нужда.