Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

Не е добре да се сравняваш с другите. Според официалната статистика, всяка четвърта жена е жертва на насилие в семейството. И ти си в статистиката, както и много други. Повечето, които търпят насилие, обаче са финансово и/или психически зависими от насилника. Ти не си, а като причина да търпиш насилие, е това да не останеш сама, не го разбирам. Не е ли много по-добре да си сама и ненасилвана, отколкото с мъж и насилвана от него? Сама трябва да решиш дали искаш да продължаваш да си част от тъжната статистика, или не. Някои се разхождат със сини очи и все падат по стълбите, ама си го обичат , но ти даже не си обичаш насилника, не е ли лесно решението? Сега да не вземеш да ми обясняваш, че посягането от време на време, стискането и съскането не е насилие?

Много ми е познатно това. При нас се случваше обикновено докато кара и направи нещо агресивно. Ако си отворя устата съм виновна, че не съм на неговото мнение и побеснява. Аз в един момент разбира се започнах да си мълча, чо и това не беше удовлетворително, защото се подразбираше че мълчанието ми изразява несагласие с неговите действия. Искаше се може би да съм съгласна с всяка глупост, която прави и да го окуражавам, но до толкова не можах да се пречупя.
Тръгнах си, за мен оставането беше пагубно, затъвах във все по-тежка депресия. Причната беше психически тормоз основно. Те и чувствата ми бяха охладняли, но ако не беше тормоза сигурно щях да си стоя. Положението ми изглежда малко подобно на твоето, с тази разлика, че ти изглежда си малко по-силен характер, което е добре. Аз стоях и си мълчах повече и той респективно си позволяваше все повече да ме мачка.

Ами тя вече е писала жената,ама той и чукча е писател,а не читател,нали....





Авторке,детето колко е голямо?

Чукча не знам какъв е, ама и ти не си читател. Ясно си пише, детето е на 5г.

Нищо няма да се подобри с годините- напротив.
Той ще се озлобява още повече, защото в основата на всичко е студенината ти и това, че не го обичаш.
Сама осъзнаваш, че той все още те обича и не може да се примири.
Затова го избива на агресия и нещата ще се задълбочават.
Ако все още не пие- ще почне, защото все нанякъде ще избие.
Дори заради детето не си заслужава- ще си спомня за отровната атмосфера и ще намрази баща си накрая.

Ми,значи не  е в бебешка възраст..Догодина първолак..
По-лесно да се мисли за в посока раздяла..


Авторке,не виждам какво толкоз го мислиш..
Като не го обичаш,кой от къде е,и живота продължава..

Млади сте още, разделете си и започнете отначало. По-добре няма да стане, само ще си тровите взаимно живота.
Подобни съжителства са ми непонятни, още повече когато факторът "нямам нито един лев и няма къде да живея" отсъства.

Авторке, страхуваш ли се от него, ако го помолиш да напусне дома ти? В смисъл, очакваш ли да стане агресивен, ако му кажеш, че искаш раздяла?

Не знам дали си съсипала своя живот, но неговият определено- да. Искрено съжалявам мъжа ти.

Безсмислено е да се живее с човек, който не обичаме и даже, който ни дразни и е агресивен.
Възможно е и никога да не си го обичала. Качествата, които изброяваш той си ги е имал, а ти мисля си очаквала да се промени.
Отдавна е трябвало да прекратиш тази връзка.

Касита, защо да е съсипала живота му?

По темата - каква е идеята да се преброим тези, които са си тръгнали от подобни връзки и това да помогне да вземеш решение, или?

Признай си (прости си), че любовта си е отишла и дай шанс на детето си да не расте в лъжи, а в любов.

 

Никога не бих останала като партньорка или съпруга ако:уважението,секса и спокойствието са си отишли.Дете не бива да расте в студена къща.

Не го обичаш, имаш собствено жилище и си финансово независима - не разбирам какво те задържа още. Аз не бих могла да живея по този начин. И категорично не бих го причинила на детето си.

Неовладеният гняв/ без провокации/, и то системно е психологически тормоз. Както и на всяка цена  налагане на собственото мнение без реализъм, е подтисничество. Който не го е преживял, той не знае за какво иде реч, и как вреди на този, който търпи по някаква си причина. Каквато и обич да е имало, няма начин да не си отиде.

Напълно съм съгласна с това мнение.

Ако наистина си решила да сложиш край, действай по най-бързия начин! Не заради друго, а заради детето, което е все още малко и не си дава ясна сметка какво се случва. Имам познати, които се разделиха докато детето/децата бяха малки и моето впечатление е, че малките някакси естествено свикнаха с това, че мама и тати живеят на различни места. Познавам и такива, на които децата бяха по-големички, около 12-13 годишни, и го изживяха доста стресово. Та, най-важното, щади детето!
За финансовата независимост, добре е, че си осигурена, макар че липсата на мъжко рамо ще се усеща поне известно време, докато изградиш новия ритъм без човека до теб.
А ако успееш да запазиш брака си, да поправите нещата помежду си  - още по-добре!

Аз се разведох, без да сме имали никога чак такива обтегнати отношения с бившия. До последно си бяхме ОК, когато буквално избухна един проблем, който ни изпокара и след 6 месеца се разделих с него (при нас решение на проблема нямаше да има, ако бяхме останали заедно). Като съквартиранти сме живяли няколко месеца, а вие го правите от години - защо? Все едно вкъщи се връщаш да бойното поле, а не да си починеш и да си спокоен. Сама си отговори за колко време такъв живот имаш нерви...

И защо му е съсипала живота?

Тя първа охладнява към него, не прави секс с него, не иска да я докосва, съответно той се изнервя все повече и повече, но упорито не се разделят. Още преди да забременее, не я е привличал вече особено, но пък е искала дете и той се е явил удобен негов бъдещ баща.
Гледната му точка не ни е известна, но съм сигурна, има много какво да ни разкаже.

Всъщност, не тя му го е съсипала, а той сам го прави- човек с комплекси, който държи другите да не се досетят дори, се изживява така. Вечно настъпателен, вечно прав, вечно другите виновни за всичко и разбира се- най- близките, жена му, е най- силния дразнител.
Не бива да има друго мнение, не бива компанията да я харесва и недай си Боже- да я смята за умна и да се вслушва в мнението й.
В първите години, когато го обичаш и те привлича сексуално, наблягаш на положителните качества, преглъщаш вечната нервност, подвикванията, озъбването, но с времето изстиваш и нищо друго не остава, освен да си вдигнеш шапката.
Защото, юнакът не само няма да си сложи спирачка и да се опомни- напротив, той вече има под ръка   основен виновник за скапания си живот и ще продължи с психическия тормоз.

Да, и според Касита тя е му е съсипала живота?

Български хелзинкски комитет. Там тези, които БХК са решили да изкарат жертва, биват канонизирани за светци.
Същото прави потребителката абсурд във форума. Започва да блее и не сменя плочата.

Питах за твоето мнение, продължавам да не разбирам позицията ти. И ми е интересно да я разбера.

В подобно положение съм 😕 От доста време сме все на нож. Рядко успяваме да говорим нормално дори за дребни неща. Не казвам, че съм цвете, и двамата избухваме.  
Имаме две деца- на 4,5год. И на 1,5год. Женени сме от 6год. От тогава горе-долу не съм работила, имах една неуспешна бременност, след това първото дете. След две години забременях и с второто.
През цялото време съм била отдадена само на семейството и децата. Време лично за мен за тези години не съм имала почти никакво. Никой не ми помага с децата. Предполагам и това стоене вече 5 години у дома само с децата, ме изнервя допълнително. Имам нужда от време за себе си, за хобита, за приятели и социални контакти.
Мъжът ми много работи, в момента живеем в чужбина. Вечер е уморен и заспива рано. Нямам интерес почти никакъв вече към него. Сексът беше дълго време табу по време и след втората бременност.Сега е доста рядко.
Преди нова година бяхме стигнали някакъв тотален пик - само крещим,  зъбим се, обиждаме се, като врагове. Често сме на различно мнение относно отглеждането и възпитанието на децата.
Замисляла съм се да се разделим...но нищо конкретно. Имах чувството даже, че ако някой го попита, би казал, че всичко е наред. Не знам дали си даваше сметка докъде сме стигнали.
Покрай нова година си бяхме в България. Реших да говоря с него и да му кажа аз как виждам нещата и как се чувствам.
Мълчи. "Кажи бе, човек нещо". След малко " Еми аз не искам да се караме. Аз много те обичам".Това обичам те го чувам постоянно, но не го виждам, не го усещам и не знам дори дали го искам...
Не знам как стана така да се отдалечим един от друг и дали е възможно да се сближим отново. Аз съм доста охладняла към него.
Излях си душата. По-лесно е пред непознати ☺

Няма ли лентички с "нещастно женени "от еди колко години ?
Разбирам позицията на Касита.Права е,че е трябвало да го напусне, когат е разбрала,че не го обича.Не да му дава фалшиво спокойствие и да му губи времето.Сега той можеше да е щастливо женен за друга.Както и тя да намери подходящия.
А по темата не знам какво да и кажа точно.Ако е искала да си е тръгнала.Защо стои един Господ знае.

Ако питате мен двамата взаимно си тровят животите ...
Той си държи на мнението, авторката и тя си защитава тезите до последно без никой от двамата да се замисля дали в думите на отсрещния няма доза истинност.
Тя често му правела забележки, държала се студено, недоволно, знаела, че така го ядосва и провокира, но все пак продължавала. Той от своя страна в един момент избухва, стиска я, съска й, а тя разбира се му отвръща със същата словесна агресия без значение дали детето е около тях или не.
Тя от години нямала чувства към него ама решила, че иска дете и родила (не стана ясно дали мъжа й го е искал това дете, дали заради нея се е съгласил и го е създал), а сега обяснява как съжалявала, че му родила дете вместо да го напусне още тогава. Стои с него, защото не иска да е 30+ годишна самотна майка.
От друга страна смята, че мъжа й все още изпитва чувства към нея, което се подразбира и от съгласието му да посещават семеен терапевт.

Хах, така написано май съм по-склонна да се съглася с Касита.
Аз на мястото на мъжа й въобще нямаше да търпя с години подобно поведение. Чак му се чудя на нервите ...

Личното ми мнение е освен разбирателство, най-малкото липса на деспотизъм, е нужно и балансиране откъм време и натоварване между двамата/ при нужда и възможност и външна помощ/ - не бива да го има разделението : аз само ще работя и финансирам, а ти поемаш всичко друго по дома и децата/при положение, че жената не иска само това доброволно/. Оттам тръгват разногласия, отчуждаване, стремеж към подчиненост,  липса на желание за интимност, и става като лавина, въвлича се всичко...
Всеки има нужда освен задължения, да има време са себе си и свои интереси. Когато си решил да станеш родител/отнася се и за двамата/, децата би трябвало да са на първо място. Изключвам жени, които са избрали да бъдат само майки и домакини.

Аз съм авторката. Благодаря за мненията на всички. Не се изживявам като жертва. Обикновено в отношенията и двамата носят отговорност.  Absurd, благодаря за разбирането! GreenFlower  ! Особено първият ти пост е право в десетката, точно това е причината за агресията. Касита и в твоите думи има истина, макар че си доста крайна в оценките си. В друга тема - тази на Ох Аман, някакси не ти прави впечатление, че подходът е прекалено "практичен", а всъщност любов явно липсва. И при мен беше подобно. И да, близо 10 г. имаше чувства, но после проблемите започнаха да се задълбочават. С мъжа ми сме преживели доста заедно и не ми беше лесно с лека ръка да кажа "стига". Може би съм реагирала слабохарактерно. Наистина ми се искаше да чуя повече мнения на жени преминали през подобна ситуация, защото отстрани е много лесно да се дават оценки, но когато си вътре, решенията са доста по-сложни. Притеснявам се основно как една раздяла ще се отрази на детето. Страхувам се, че мъжът ми ще се опита да ми го върне през него, даже по-скоро несъзнателно, отколкото нарочно. Със сигурност ще е много наранен, но не се  страхувам от физическо насилие. Не знам дали наистина има още какво да направим. Липсата на любов май е характерна за голям процент от браковете след години, но резултатът е май в най-добрия случай поносими отношения, а не усещане за заедност и за щастие. При нас даже не знам дали бихме го докарали до поносимост  

Защо пишеш като анонимен, след като  след това заявяваш коя си   Както и да е, не е важно,странно ми стана. По темата - така бях с бащата на големия ми син - имаше чувства сигурно, но по-скоро си  пасвахме и  си се чувствахме добре. Когато забременях обаче си дадох сметка ,че не мога да бъда с някой само защото си съжителстваме добре / в моя случай си беше мирно и тихо уж, но ме дразнеше като е буден, дразнеше ме и като спи, когато яде, като подсмърча, като  диша дори/ Още бременна исках да се разделим. Приятелките ми /повечето психолози/ ме разубедиха, че било заради хормоните, да съм изчакала, да помисля за детето и все неща, дето  са важни. Изчаках, родих, нещата  станаха още по-зле. Той искаше да  ходим при  семеен терапевт, щото го мъчеше безсексието, мен ме мъчеше   друго - безлюбовието. Разделихме се ,когато малкия нямаше  2 години. Съжалявам единствено, че не го направих, тогава, когато вече си бях решила.

     Desperate*, в написаното от теб прозира, че в брака те държат удобството да не си сама и неговите чувства. Един ден ще го обхване пълно безразличие и това може би ще ти подейства съсипващо. Човек става напълно недосегаем за очакванията на отсрещния, опериран от съчувствие към проблемите му, арогантен в присмеха си към безсилието му. Ти вече си се възползвала от своето безразличие, а готова ли си да преживееш неговото?
     Не знам с какво ще ти помогнат чуждите истории, съчувствието на едни или констатациите на други, че хладнокръвно си се възползвала от наличието на чувства, за да останеш скована в брак за твое удобство. Понеже искаш истории на преминали през това, преминала съм и аз, но бях в позицията на съпруга ти, а въпросът ми горе е породен от личните ми преживявания.

Майка ми е живяла 30+ години в такъв брак. Била към свидетел на много неща. Поносимост не е определение, което трябва да се отнася към една връзка, с или без брак.
Аз не искам животът ми да премине като на майка ми, или "заради децата да сме заедно" , защото те повече страдат от това "заедно" отколкото, ако мама и тате са отделно.
Не искам да се съглася, че на 33 год. трябва да живея с някого, защото така трябвало. Искам да живея пълноценно и с любов. Знам, че е възможно!!

Авторке, ти питаш дали да се жертваш в името на брака и детето или да проявиш егоизъм и да си тръгнеш?!

Мен, ако питаш тръгвай си! Щом нещата до сега не са потръгнали защо сега мислиш, че мъжът ти ще се промени по твой вкус?! Животът и щастието са си твои!

Авторке, притесняваш се как евентуално би се отразила раздялата на детето ви, но не се притесняваш от това, че то живее в подобна обстанова, в която майка му се държи зле с бащата, той от своя страна започва скандали, в които двамата си мерят децибелите и пред него Смяташ ли, че детето ти расте спокойно и щастливо в подобна среда?

Виж, авторке, ти си прагматична и си наясно от самото начало на охладняването на чувствата ти към него, че щастие между вас не може да има. Наясно си и, че когато лишаваш един мъж от секс, той или започва да ти изневерява, или започва да ти се изнервя. С Аманката не се сравнявай, тя лети на бял кон и такава ще си остане, т.е. е от хората, които бъркат пикането с ...

И кой е първоизточникът - жена, която се обвързва с ясното съзнание с мъж, който не я удовлетворява, за да не е сама, или е очаквала положителна промяна, която не се случва, и започва натяквания и пререкания, които ескалират от негова страна, и лавината е налице...
Или мъж, който с грубото си държание, обвинения,  агресия, опити за подчинение и налагане на примирение у жената и пр., я отдалечава от себе си?
За секса ясно, но той е следствие струва ми се, както и катализатор.
Процесът е взаимен вероятно, и всеки счита себе си за прав.

Прочети "Да се обичаме с отворени очи" и "Да продължа без теб" на Хорхе Букай, дори да си предубедена към автора. Може дори да ги свалиш от интернет, ако не можеш да си ги купиш. Четат се за по ден. Мисля, че ще са ти полезни с оглед на ситуацията ти и решенията, които предстои да вземеш. Успех!

Тук си в голяма грешка . Като мъж ти го казвам .Всички проблеми започват започват след спирането на секса . Ако секса в една връзка не се получава , всичко останало е въпрос само на време - скандали ,изневери , че дори и насилие . Секса е необходимо , но не и достатъчно условие за здрава връзка . А вие жените толкова обичате да спирате със секса дори за най-малкото .
          После почвате да пускате сълзливи теми в бг мама .

За блондинките пояснявам по какво се различават понятията необходимо и необходимо и достатъчно условие . Необходимо условие да влезете в киното е да имате билет , но не е достатъчно - защото билета може да за градският транспорт .

     Прав си, но само наполовина.  За много жени има далеч по-съществени проблеми от секса. Лошото е, когато мъжете им не ги разчитат като проблеми. Затова в много двойки спирането на секса е следствие за жената и първопричина за мъжа.

Мъжете им ги разчитат като проблеми, но не им се занимава. Те виждат липса на секс, липса на близост и оттам насетне всичко им е все едно в общи линии. Съвестните стискат зъби и запазват връзки и семейства заради деца, държат се нормално с половинките си и животът си върви, калпавите правят простотиите на авторовия мъж. При жените си го казала, Хърмаяни. Не напразно мъжете са от Марс, жените от Венера.

Но и никоя жена не е отказала ей така секс на мъжа си. Той ако подхваща нещата както трябва  няма кой да му откаже Така че и мъжете нещо се дънят изначално, за да получат отказ 

Ако това е така, защо са всичките сълзи относно изневерите? Виж съседната тема. Изневяра...... и животът свършва. Една мислеше и за самоубийство....

Защото младите жени не са наясно, че като не пуснат на мъжа си, защото са бременни, той веднага ще навакса  И да, изневяра от човек, който ти се е клел как те обича е супер неприятен факт. Не всеки е реалист веднага да сметне 2 и 200, че мъжете милите без секс не могат  Постепенно се научават тези неща, Wild rabbit, сигурно и ти си над 40 годишна, щом го знаеш. На 25 не е така 

Има бракове/връзки, които въпреки разногласията се запазват, стига това да е желанието и на двамата. С годините любовта отстъпва място на привързаност, разбирателство, взаимопомощ и т.н. Всяка една връзка преминава през етапа на голямата любов, след което идва опознаването и осъзнаването какъв е човекът до теб. В този момент идват и конфликтите. Вие явно от отдавна се намирате в този период и е време да решите ще продължите ли напред заедно или не. Ще направите ли взаимно компромис и ще се опитате ли да живеете съвместно без обиди, обвинения, натяквания и грубости. Няма нищо страшно в това да останеш сама след 30 или след 40, или след колкото и да си години. И ти и той имате право да бъдете щастливи и да намерите човека с когото ще ви е добре. Но приеми, че това може и да не се случи и да останеш сама / макар, че това е малко вероятно/. Приеми първо това. След това, се реши какво искаш ти и постави въпроса.
И да - има много двойки, които не се обичат, но са останали заедно - причини много.

       Не схващам връзката или не разбирам правилно въпроса ти. Загубата на желание за секс поради проблеми във връзката, не означава че жената се е отказала от интимен живот с този мъж, а че иска някаква промяна в отношенията, за да има и подходящата емоция за секс. Такива жени може и да не си дават сметка, че рискуват да бъдат интимно сменени, но според мен повечето търсят решение на проблема в който са се фокусирали, без да си дават сметка, че създават друг. Затова изневерите им идват като гръм от ясно небе.

След като има Марс и Венера, има и различни приоритети. Няма как, когато се "кълнем" за вярност, болест, здраве и т.н всеки да си мисли за едно и също.  За нея желанието "спира" от проблемите - на него му е все тая за проблемите, желанието го има.


Не знам, доста над 40 съм, никога не съм разбирала за изневяра, но пък съм приела, че се е случила. Не всички наваксват. Обаче освен секс, трябва да има и нещо друго. Не може да стоят заради едното нещо и дори и него да не получат. На 25 разсъждавах по същия начин.
За мен са важни други неща, еднократната изневяра изобщо не ми е в топ 20.

Мъжете разделят нещата- караницата си е караница, а секса- секс.
Може да ти е подвиквал или да ти се е зъбил допреди 2 минути, ама като тръгне да си ляга, очаква да ти е минало и да го посрещнеш с отворени обятия.
Само че, при 90% от жените, не става.

Аз съм мега чувствителна и без караници дори, желание нямам ако нещо минимално ме е отказало   С риск и без мъж да остана, това е. Хората сме различни... добре, че има мъже, с които като си паснеш, това не ти е проблем   За всяка жена има мъж, който никога не я ядосва кой знае колко и не я отказва от това. Въпросът е да попаднеш на него, предполагам.

Разбира се, е така. Всички сме различни. Затова и е трудно да се "напаснат" двама.
Аз лично съм от тези за които караницата си е караница....
Виж, мъжа ми е от другите! Малко сме си сменили ролите.... Ама, пък и аз мразя да се карам...

Ти си уцелила в десятката!
Чака те дълъг семеен живот, " докато смъртта ви раздели".

Ами ние и с такова желание сме го почнали тоя ми ти, семеен живот. Вече повече от 25 г.
И на децата повтарям непрекъснато - любов е нужна, ама истинска. Ако я няма, все тая. Ако я има и три пъти по 9 месеца ще минат без да ги забележиш.

Момичета, вие сте с щастлив семеен живот. Темата е на жена, която май не обича мъжа си, колебае се... Да пуснем тема на щастливо омъжените сега - но тук други съвети трябват 

Ами точно се дадоха: ясно стана кое е необходимото условие, а дали е и достатъчно ще се разбере.

Защо "май"? То и в заглавието си го пише....Ако се опитва да заблуди себе си - давайте, помагайте!
За мен без  любов - "заедното" го няма. Всичко от тук нататък е компромиси. Колко ще може да понесе - тя си знае.  На мъжът и, определено,  не му пука чак толкова.  Дали ще го търпи такъв "докато смъртта ги раздели" - за сега бих казала, да.

Аз пък се питам как се отнася мъжът към детето? И с него ли проявява нетърпимост и агресия или пък е добър баща? Понеже на авторката основен въпрос й е как ще се отрази евентуалната им раздяла на детето, мисля, че е важно що за баща е той. Другото, което ми прави впечатление е, че детето е на 5, а връзката е на 18 години - дали детето не е било с надежда за скрепяване на отношенията или пък е имало репродуктивни проблеми? Защото, ако е второто, това доста се отразява на сексуалния живот. 

И от това стискане на зъби почват извращенията - крясъци ,викове , съскания ......че дори и шамари при някои по-първобитни индивиди . И никой не може да ви убеди че в една такава ситуация е по-добре мъжлето ви да ви изневерява . Казвам от личен опит и аз съм имал такива моменти в брака си , и т.к. не изневерявах на жена си , нещата винаги ескалираха в крясъци скандали или още по-лошото според жена ми , затварях се в себе си и мълчах . А не, не  и изневерявах защото не исках , а защото нямах финансовата възможност да имам и любовница . Просто това да имам и друга жена в живота ми означаваше децата ми да гладуват ..... по-скоро бих се самоубил . И така липсата на секс , липсата на друга жена от която да получа секс , водеше до неспирни скандали , караници и простотии . Ако можех да имам друга жена тогава в живота си тогава , със сигурност нямаше да има чак такива викове . Щях да махна на с ръка , щях да се усмихна и да чакам срещата с другата , от която да получа  секс и нежност .



Не очакваме отворени обятия , а отворени крака  Между двете неща няма нищо общо . И повярвай ми всички мъже сме така , а не аз да съм единственото извратено изключение .

А бе млади момичета в старите приказки има много истина . А една от старите поговорки гласи - Здрав кръст , здраво семйство ! Слушайте старите хора !

По-новите приказки гласят, че жените след секс - пречат...    И не става мъжът да си получи порцията секс, а после пак да се държи като кретен - нещо не се получава уравнението...

     Си, си. Може да не си единствено, но си изключение.

  Едно ми е чудно - Защо мъжете са склонни да сътворят чудеса от храброст, за да вкарат една жена в леглото си, а в същото време не желаят да се мръднат на милимунда от собственото си его, за да се опитат да предразположат до вчера страстната си съпруга или поне да се опитат да разберат, какъв е проблемът и евентуално да съдействат за отстраняването му?

Защо мъжките крясъци да са извращение и насилие, но женските не?

Чудесен въпрос.
Тц, не.. Съпругата е виновна, че не го е предразположила. Ясно.

Хайде пък сега ... Като почнете с подобни обобщения, човек ще реши, че само мъжете изневеряват
Така, както има такива мъже, така има и такива жени.
Така, както някои мъже правят много за да успеят все пак да спасят семействата си (за мен ходенето на семеен терапевт, примерно, е подобно желание), така има и жени, които го правят.

Отговорът на въпросът ти е в заглавието - Не го обичам. Какво толкова искаш да ти кажем. Знаем твоята версия, сигурно на мъжа ти е друга. Мен ако питаш, срещнала си някой и затова се чудиш. Иначе нямаше да търпиш до сега.

Ако беше срещнала някой, нямаше да се чуди. Аз не виждам нито една причина да стои с него. И мога да я уверя, че с времето той ще става все по-лош баща, а различията във възгледите им за възпитанието на детето - все по-големи.

Донякъде я разбирам, имам около себе си подобни двойки...заедно са, само по грешни причини...

След 5-6 години заедно да усетиш, че нещата отиват на майната си, но тъпо и упорито да седиш, че и дете да създадеш, е върхът на глупостта.
"Това, което сам си направиш, никой не може да ти го направи!" .
Сега, тя и да седи, и да си тръгне, детето все ще е потърпевшо.

Детето ще е по-потърпевшо, ако гледа как майка му и баща му си съскат редовно, отколкото ако си расте със спокойни родители. По принцип съм на мнение, че всяко семейство, което може да се запази, трябва да се запази, но когато се стигне до ежедневни разправии - това просто не е никакво семейство и няма и какво да му пазиш.

Ето къде е основното разминаване в мисленето.
Трябват ти пари, за да имаш любовница.
Но, вкъщи и през ум не ти минава да се държиш с жена си като с любовница.
А, когато си я свалял, когато си ѝ предлагал брак, си се държал така, нали?
Създал си един образ, който си знаел, че ще ѝ хареса, докато я уловиш и после си я класифицирал към даденостите.
Днес си ядосан от работата- подвикваш на нея, утре нещо не ти е на кеф- тя да си гледа работата, да не те занимава и така, ден след ден............докато в един момент почваш да се замисляш- абе, " тая" да няма любовник?
Каква пантера беше в леглото, сега все уморена и глава я боли!
И работата отича.......
ПП. Това, за здравия кръст е вярно, ама то и магарето има здрав.........кръст, ама с него никоя не иска да прави семейство.

Заврян зетко... къде да иде - наляга си парцалите.
За насилие и психически тормоз не можем да кажем, без да сме видели как точно протича... първо, авторката си признава, че и тя се държи по същия начин, тоест вика, съска, стиска за ръце; и второ, зависи предизвикано ли е - и мен ако жена ми ми каже например "абе глупак, ти си мислиш, че много разбираш, ама нищо не знаеш и нищо не умееш, затова замълчи и ме слушай мене!" и аз може да я стисна за ръката и да ѝ кажа нещо на 2-3 см от лицето.

Отговор на мирамар -  пост #58  и някои от последващите.
Защото за съпругата си човека вече се е постарал ! Всичко с времето си. И старанията, и компромисите. Нищо не е вечно на тоя свят, аман с тая вечна голяма любов. Големи страдания, сълзи и т.н., от времето на първобитния човек та до бг-мамма.
Тъй като тук, нормално за женски форум, преимуществено се налага едната страна - тази на мнозинството в случая - смятам за полезно да изложа и някои доводи на другата. Полезно за ненамиращите отговор на проблемите си мами. Едно от най-вредните женски убеждения (и моля за въздържане в обвиненията за генерализации) е, че жената "дава" секс, а мъжа "получава". Докато царува това убеждение, и най простите женици ще стигат до заключението че секса е лост за управление на мъжа. Пускаш му, става добричък, миличък, можеш да го "вържеш" във "връзка" и да го въртиш на малкото си сладичко кутре. А като го вържеш - още по-силен лост - пускаш му и получаваш каквото пожелаеш. Ако нещо се опъва, не е достатъчно амбициозен да се издигне до висока заплата, не мие чинии, не гледа бебето минимам 1/2 от времето и т.н и т.н., спираш му секса докато му дойде акъла. Напоследък са се навъдили обаче едни егоисти, темерути или още по-лошо - курв@ри ! Превръщат се в работохолици, само и само да не се прибират у дома при "милото", или ги избива на агресия ( май на повечето тук не ясна нито мъжката, нито женската физиология, това тестостерона допинг някакъв ще да е, нашите мъжлета не взимат от него) или пък си намират нещо на вън. А, тук се сетих, кои са тия уруспии, дето пускат на провинилото се наше мъжле и ни развалят възпитателната система !!??
Мъжът, мили момичета (искрен съм, харесвам ви всички) е напълно наясно с отговорностите които поема, когато влиза в брак. Той обаче е разчитал също на някакъв баланс. И очаква редовен секс, освен генетично заложеното желание за сигурно бащинство. В много случаи, този форум е типичен пример, жената се опитва да променя началните условия или договорки. Да иска все повече и повече, подкрепена от съвременната обществена нагласа. Казвам съвременна, става дума за след ВСВ, за Европа - след първата. За съжаление природните закони трудно могат да бъдат пренебрегнати, ако това стане, то не е за дълго и последствията обикновено са меко казано травмиращи.
И друго искам да кажа за философията "даваш-получаваш" . В повечето видове обществени взаимоотношения силата е от страната на безвъзмездно даващия, щедрия. Той управлява, получаващия се чувства морално задължен. Бой се от данайците, когато идват с дарове. Докато мъжете достигат до този извод по трудния начин, за жените е инстинкт. Не прекалявайте с инстинктите За мен лично секс с жена, която симулира удовоствие от него, има даже такива които все успяват да подметнат "искам на теб да ти е хубаво", е единствено и само еднократен. Тя щом първия път не си признава че получава, втория направо ще те обвини в изнасилване.
Хайде стига толкова, друг път повече

Хенри, ако една жена изпитва удоволствие от секса, знача и тя получава. И двамата дават и получават.

Хенри изказваш се като последна инстанция, и може и да си прав, до някъде...за мъжката част. Но забрави, че знаеш какво иска или изпитва една жена. Първо забременей, износи дете, нека ти разпорят г*за, после да го зашият...и пак заповядай на разговор в темата.

Малко извън темата,но ще го напиша: ако жените с които спиш симулират удоволствие, може би проблема е в твоя телевизор...

Жената винаги се опитва да промени мъжа. След 10 години казва: "Ти не си човека, за когото се омъжих, промени се, не мога повече така и искам да се разделим."
Браво!
Съгласен съм с Хенри 4!

И аз съм съгласна с  henri__4  .......     
Страхотно удоволствие е да получаваш секс, който мъжът ти дава.   
Ама аз съм си егоистка .....     

Елементарно е щом като не го обичаш вземи си детето събери си багажа и си тръгни.Ако жилището е твое кажи му да го напусне.

Анджък де ! Нали и аз това казвам. Ако жената подхожда към секса и изобщо към отношенията си с мъже (може и жени ) със самочувствие и желание за лично удоволствие и удовлетворение, тя ще ги получи. Без да е необходима някаква велика любов. Обаче подход тип "Аз ще ти дам, аз ще ти пусна, ама..." (разбирай - ти не заслужаваш, правя компромис, жертвам се, заради... и т.н.) предизвиква съвсем обратна реакция у мъжа. В тази интелигентна дискусия няма и да споменавам даже случаи на отявлен меркантилизъм - да не се бърка с проституцията. В моята професия (техническа) има една поговорка, която е много подходяща като съвет и към 2-та пола : Ако смятате, че да наемете професионалист ще ви струва скъпо, пробвайте да възложите работата на аматьор.

Специален отговор за Толкова Щастливата: признавам си, имал съм (2) случая, в които са симулирали усоволствие с мен. И аз така си казах : аз съм причината. И не повторих. Надявам се и двете да са си намерили някого с когото да не симулират.  

Той говори за времето преди великото раждане. И, ако не забелязваш, казва, че мъжете тръгват с ясно съзнание.
И аз считам, че една тръгнала да забременява жена го прави с ясното съзнание за разпарянето или риска и тя, и бебето да не оживеят.
Не може да драпаш да раждаш и после да искаш съжаление с "ама аз дете ти родих, ти защо така" - курвенско е. Мъжете, нормалните, го недоумяват, за тях действието е обмислено. Те не разбират, когато някой се прави на жертва заради собствените си действия.
И аз съм съгласна с Хенри. Жените понякога са пълни идиотки.

П.п. ако някой успее да цитира първоначалния вид на поста ми, да изтрие копирания телефон, моля. Явно съм успяла да копирам няколко неща, преди да стигна до постването

Е това е самата истина . Няма  какво повече да се допълни . Ако знаете как само ме боляло  като съм чувал . " Остави ме де , и добре искаш нещо , а мислиш ли че заслужаваш ?" . И това след 10+ години семеен живот .
    И @miramar нещо не схващам идеята защо всеки път трябва да ухажвам собствената си съпруга ? Като ерген ми се налагаше дълго да свалям една жена за да получа секс , после се оказва че трябва дълго да свалям собствената си съпруга за да получа секс , ами да си бях останал ерген тогава . Хем всеки път щях да свалям различни жени . Не сте прави скъпи мами . Замислете се защо на секса след брака му викат " съпружески задължения " . Тази фраза не се е появила случайно .


Зизу така е . Винаги съм казвал , че не съм чувал мъж да е изневерил на жена си с друг мъж ! . Винаги ви изневеряваме с друга жена . И в 80% от случаите с омъжена такава , защото е по-безопасно .


И защо си мислете , че един развод автоматично решава всички проблеми , и пътя пред разведената жена е постлан с цветя и рози, и задължително води към другия , перфектния мъж в живота . За съжаление в реалния живот този път по-често свършва на пустото поле на самотата и самосъжалението .

Объркал си се в превода, ника ми не се превежда щастлива, както и да е.
Относно двата ти случая, няма как да си 100%сигурен че са само два.  някои жени са много добри в тази област. Лично аз не бих и не съм симулирала удоволствие, хеле пък с някой с който съм за първи път.Напълно безсмислено е да му се вдига самочувствието, когато очевидно няма за какво.
Не разбирам защо смяташ, че всички жени определят секса като "даване", не знам в какви среди се движиш. За мен секса е удоволствие, което двама човека си дават взаимно.

Аз не разбирам - мъжете не схващат ли, че ако постоянно искат и очакват секс, то той наистина се превръща в задължение, а не в удоволствие?

Също така излиза и че го искат, без да се налага да влагат и грам флирт, свалка, нещо, което да накара жената да го поиска като тях. Ами какво се оплакват от липса на отклик у жената тогава?

Очевидно в някои семейства се превръща и в разменна монета.   прост пример: тази вечер ще правим секс, а ти ще извеждаш кучето цяла седмица, и ето след три оргазма тази вечер мацката си спестява и ранно ставане, после жените били идиотки... нека мъжете си мислят, че им даваме секс.

Хенри обясни проблема с тестостерона.
Аз ще се опитам да ти обясня, че при жените не е така.
Нямаме тестостерон, който да ни тика към секс на всеки няколко минути.
Нашият секс- център е в главата, затова е необходимо там да ни погалите, мила дума да кажете, да ни накарате да се чувстваме желани, а не пластмасова кукла, която да ви "олаби жилата".
Ако след брака трябва да сме задължени да ви " бутнем" , няма да ревете, че го правим проформа или го избягваме.
Желанието на жената е във ваши ръце и ако за кратко време след брака я направите фригидна към собствената си особа, не търсете вината извън себе си.

  Ами защото женската сексуалност е така устроена. Да кажем, че се храни с ухажването, което може да е под всякаква форма,  а като познаваш собствената си жена и кои са и тънките струни би трябвало да ти е по-лесно отколкото с непозната. Да, ама излиза, че и това ви е трудно.  Тя трябва да се съгласява да прави секс заради самия секс, а през останалото време да ви търпи да и киселеете и да се държите кофти, щот ви е жена.  Има и такива жени, но повечето си искат глезене и ухажване и то ежедневно иначе започват постепенно да изстиват.

  П.С. :   И absurt е писала междувременно и съм напълно съгласна с нея.

И аз не разбирам , това да чакаш всеки месец заплатата на мъжа си , за да ходиш на шопинг терапия .  
Не разбирате ли мили дами че това  ни изнервя и можете да ни го спестите ?


Ако на 6-7 пъти за 5 години му викаш " няколко минути " , това трябва да са някакъв нов тип "светлинни минути" . И да признавам си , не разбирам ,какъв е проблема да правите секс с мъжа си 4-5 пъти в месеца ?

Ти колега, по принцип си прав и много мъже бихме искали светът да е устроен така, но за съжаление не е. Те и жените както виждаш си имат разни представи за идеалния брак, но реалността не съвпада и с тях.
Въобще, защо си се женил с идеята да ти е по-лесно? Напротив, става по-трудно като се ожениш. Да беше прочел следната мъдра мисъл на Шопенхауер: "Когато се жени, мъжът удвоява задълженията си и намалява наполовина правата си".
Наистина най-лесно е да си стоиш ерген, а в брака трябва да изтърпиш много неща, отплатата за които получаваш от децата - да им се радваш, да ги гледаш как растат, някой ден да са ти утеха и подкрепа на стари години, и т.н.
Иначе в ежедневието не вярвам някой от нас мъжете да вижда много смисъл от брака - имаме си перални, можем да се огладим, отсреща на обедното меню можем да се наядем за 5 лева с първо/второ/трето, за секс можем да си свалим някоя мацка (собствената си жена също трябва да я ухажваш както ти казаха - сексът не е автоматичен), и т.н. Само дето не можем деца да си родим и отгледаме сами.

Можем, разбира се, достатъчно е да почнете да се държите така, че нуждата от терапия да отпадне.

Светецо, не се ли чувстваш неудобно като мъж, да трябва да получаваш секс по милост или срещу заплащане?
Когато си се оженил, как си се държал с жена си, за да има желание да спи с теб по всяко време?
Какъв образ си създал в представите ѝ и като какъв се представяш сега, за да не изпитва желание да легне с теб поне 4- 5 пъти в месеца?
Ако си дадеш сметка какво си променил, което да е довело дотук, ще направиш услуга и на двама ви.

  Помните ли оня образ от "Оркестър без име" с репликата "Ще ме цака той мене с топла бира" и жена му Пепи. Чудно отношение показваше той към нея. За това ли си мечтаете големите мъжаги - покорна женичка, която да търпи всичко, че и готова на секс по всяко време без да придиря ни за отношение, ни за нещо друго?

За 40+ годишна жена направо ме учудваш направо . Много добре трябва да знаеш че всички проблеми в едно семейство започват заради пари . Пари , пари и пак пари . Кой каквото и да ти говори знай че става въпрос за пари .  И само да знаеш аз винаги съм се държал по един и същи начин с жена си . Но да не цапаме повече темата . Трябва да ви оставям , че освен домакинските задължения , аз трябва и да ремонтирам счупения си бойлер . Лесна е вашата като ви се счупи бойлера почвате да пилите на скъпите си . А аз няма на кого да пиля .  

Тука вече показваш голямо незнание за жените. Жената не е мъж, че просто да прави секс без емоции. Това го правите вие мъжете. Не казвам, че няма и такива жени, но жените си влагат чувства повече от мъжете. Така сме устроени.

А, не така по тъча!
Ако иде реч за пари, тя нямаше да се омъжи за теб, щом не покриваш изискванията ѝ.
И ако се опитваш да кажеш, че когато си се женил, си ги имал, та затова е  изпитвала желание за секс, пак стигаме до твоята нагласа- да си плащаш с пари там, където трябва отношение и ухажване.
Та, дай си сметка какво влагаш в израза " аз винаги съм се държал по един и същ начин с жена си"

При мъж, който не обичат, остават жените с по-рационално и реалистично мислене, такива, на които страстта и любовта не са им приоритет номер едно, и най-важното - ако мъжът е перфектен съпруг, ако ги обича, ако се грижи за тях и децата, ако е всеотдаен, отговорен, добър. В тоя случай, една рационална жена остава, първо защото е способна на оцени достойнствата на този мъж, второ защото най-малкото ще го уважава и цени, и трето, защото ще знае, че в живота не всичко, което лети се яде, и комфортът, сигурността и това да си обичан, са много по-важни от това да тръгнеш да гониш Михаля за голата любов, особено в критическата / това с нотка закачка/, и особено с деца.
Ама случаят в тая тема не е такъв. Така че по-скоро темата трябва да е "Кои останаха при мъж, който не само не обичат, а и не живеят добре"

Това изказване беше доста глупаво. По същия начин може мъж да те контрира за постоянното искане на деца. Или други искания от всякакъв вид. Жените не е като да нямаме 1000 претенции ежедневно.