Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

Не само, че са казвали подобно нещо, ами и още по-зловещо нещо за казвали изявени и уважавани потребителки точно в този форум: "Обичам детето си, но съжалявам, че го/я родих. Преди това животът ми беше по-хубав".
Говорим за живо и здраво дете, което дори не я напряга с по-специални грижи. Отговорите бяха в стил: "Разбирам те, мила, детето наистина е голяма промяна в живота на една жена".

Аха, ясно. Ами то нейната реакция е от неговото поведение. А понякога нещата се натрупват и може да се избухне и за най-дребното. Абе няма комуникация между тези двамата. Друг вариант е кратка раздяла за да видят как се чувстват един без друг, да преосмислят някои неща и така нататък.
Имам позната имаше подобни проблеми с мъжа си. Само караници и накрая се разделиха за около три месеца да си починат един от друг. Събраха се и отношенията им са по-добри. Но и двамата са преосмислили поведението си. Та сега са си добре, пак си се карат ама за спорта, не на сериозно.

Зизу, как успя от едно изречение и без изобщо да ме познаваш да заключиш, че не обичам детето си??? Всъщност изпитвам огромна вина към него. И наистина не се опитвам нарочно да дразня мъжа си и да се заяждам, какво ми носи това? Lanfear е доста по-близо до истината, комуникацията ни отдавна е нарушена. Love, да права си.
Както и да е, мисля че няма какво повече да се добави.

Авторката, здравей пак. Тъжно ми стана, съчувствам ти искрено. Мога да ти кажа как в нашето семейство се регулираха нещата (относително), но не вярвам да ти е от полза. С времето и индивидуално преосмисляне от всеки поотделно. На терапия не сме ходили. Аз попрочетох и малко литература. Не че съм почнал да разбирам женската реактивност (дамите да четат тук : чувствителност и душевност ), но се научих за я приемам като неизбежна. Така нареченото ПМС ще си остане неразбрано по логически път от мен, но поне го разпознавам и съм си изработил тактика. Махам се за няколко часа, докато нещата се успокоят ( за деня) Тръгвам по-рано за работа, или работя до по-късно. Понякога спя на дивана в хола. Разбрах, че себе си унижавам, отговаряйки на крясъците с крясъци. Жената също се научи да се контролира по-добре. Ядът и към мен се канализира в професионална амбиция, намери си по-добре платена работа, сега изкарва повече от мен. Но всичко това изисква време. Детето ни поотрасна, проблемите са други, но поне не изискват постоянно някой да е с него 24 часа/ден. Оставил съм жената да решава, както дали да имаме второ (за съжаление малко късно става) така и дали да не се разведем. Вече не напира да се развежда Може и на второ да се реши. Не съм влюбен в нея, не личи тя да е в мен. Моя довод за второ са наблюденията ми на семейства с едно, че даже и като гледам как расте нашето. Само дете получава прекалено много внимание. За нормално развитие е нужно детето от малко да бъде оставяно самичко или с връстници. Иначе расте капризно и със зависимост. Притеснявам се, че обаче пак ще се наложи да прекарваме доста време заедно около едно бебе, а както казах, поносимите ни отношения се дължат на факта че за седмица се засичаме за по 2-3 часа делник и малко повече уикенда. И 1 седмица годишно ваканция заедно. Повече не. Аз си ходя отделно на места, които ме привличат, тя почти не ми придиря вече. Уверил съм я, че нямам нищо против (не че ако имам това променя нещо) да си се занимава с каквото \ е интересно на нея. Секса е рехав, но има надежди Вече няколко пъти инициаторка бе тя. Не вярвам да е от пеперуди, пак на времето го отдавам. И на нейните приятелки, една-две от които проявиха виртуален интерес Май реши да не изпуска питомното
Пак се увлякох, искам само да кажа колко съм съгласен с това, че задължителен секс не може да има, точно както не може да има и задължително безсексие. Намират се все още момичета, които са съгласни Вярно, все по-рядко за мен.  Точно колкото мъже разбрани, богати и интелигентни едновременно, за жена на известна възраст
И замисляйте се в/у народните поговорки, много помагат за разбиране на живот, вселената и всичко останало !

😄😄😄😄 ти светецът ли си или стиснецът😄 То при вас сливи за смет, пардон, секс за превръзки😄😄😄

Не е от едно твое изречение, а от всичко написано в първия ти пост + факта, че умишлено "помагаш" за напрежението в отношенията ви.
Разбира се, може аз да съм в грешка, и честно казано бих се радвала да е така, защото към момента съм по-склонна да вярвам, че повечето скандали се пораждат от твоето отрицателно поведение (както вече обясних).
А защо умишлено би се карала с мъжа си няма как да знам. Аз просто предполагам и споделям как ми изглеждат на мен нещата.
Има хора, които се страхуват сами да сложат края на една връзка или не искат да бъдат обвинявани след това за решението си и предпочитат да изкарат отсрещния няколко пъти извън нерви, докато не му писне и не ги зареже, примерно.
И за други причини се сещам, но точно в момента нямам време да ги пиша.
Пак повтарям, може и да греша, но в мен такова впечатление остава след прочита на постовете ти.

Отговарям на въпрос от предна страница - не е проблем да се изкаже мнение. Проблем е, когато това става с тон и думи, целящи да засегнат. Авторката го прави по този начин -  с цел да засегне.
И недоумявам, след като тя пише, че първа е започнала да се държи студено преди години, защо всички смятат, че сега мъжът й я предизвиква. Като е логично да е обратното, тя да е предизвикващата и първопричината. Изказванията ви следват логиката, че жертвата е виновна. А темата е с изявен мъжемразки уклон. Абсурдно е.

А ти беше ли там за да усетиш тона и да чуеш думите  и най-вече от какво са провокирани?
Ама най-обичате да пишете наизуст 


А после


Как точно разбра кой пръв е започнал?  Никъде не пише.

Но все пак се чудя защо го е взела такъв?

А ти, Lаnfеar, защо пропускаш това:

и

Ясно е, че поведението на мъжа на авторката е следствие на нейните провокации. Сега зорлем се изкарва жертва.

Lanfear, ти наистина ли не усещаш как тънко се ппитва да изкара мъжа си скандалджия и насилник, а пък тя просто си била лек инат и мърморана... ама съвсем леко, нали, не е агресивна и зла като онова куче, мъжа си
Това е типично изказване на средноинтелигентен човек, който усеща, че прави грешка, но посмъртно няма да го признае, а именно - намеква, че вярно не е цвете за мирисане, ама този отсреща е направо ужас... демек този отсреща е чудовище, аз съм жертвата. И хората, като имат само едната гледна точка - на предполагаемата жертва, се настройват срещу нищо неподозиращия "насилник".
То е... елементарно. Сблъсквала съм ае достатъчно често с такива индивиди, а и аз самата прилагам този метод, за да печеля съчувствие. Това си е чиста манипулация на публиката.

Ако трябва да следваме твоята логика, то никой не трябва да изразява мнение в темите, защото никой не е бил пряк свидетел на случките, описани в тях.

Ние разсъждаваме върху написаното от авторката.
Така, както ние не можем да сме сигурни, че тя го е провокирала, така и ти не можеш да си сигурна, че мъжът е виновен за скандалите.
Да не говорим, че авторката сама е обяснила как тя още преди години спряла да изпитва нещо към него (за разлика от нея по нейните думи той и до днес изпитва чувства) и как той избухвал и се чувствал наранен заради нейните чести забележки, студено отношение, мрънкане и т.н.

Авторката , защо си мисля че проблемът ти е съвсем друг . Направила си всичко възможно да стъжниш живота на съпруга си максимално, за да си тръгне  той първи, и да излезе той виновен за развода . Ама той тъпо и упорито не ще да си тръгва . И сега искаш съвет какво още да му сториш, че най-накрая да те зареже .
  Мисля че казаното от Касита в началото на темата изчерпва всичко .


ПП
 И не знам с какво ще ти помогне този форум . Колкото и всички тук да ти обясняват , че си права и че ти си светата вода ненапита ,а той ужасното животно , това по никакъв начин няма да промени мнението на твоите роднини , близки и приятели , че развода е по твоя вина . На тях няма как да им ги пробутваш тия мантри .

Аз пък съм далеч от мисълта, че авторката умишлено се държи зле. Това е поведение на едни неудовлетворени хора, които си го изкарват един на друг. Може би й липсва външната гледна точка, за да осъзнае какво всъщност прави. Липсва й и осъзнаването, че нейното поведение си е в нейни ръце. И също така изобщо не е поведение на човек, който се опитва да спаси връзката си. Според мен всяка 18-годишна връзка с дете заслужава един последен, но истински шанс и то не толкова с идеята, че всичко ще се оправи с вълшебна пръчица, колкото приключването й да не тежи на нечия съвест цял живот.
Авторке, приличате ми на две незрели деца, които се борят за надмощие ... дебнат се един друг за издънка, за да си подхвърлят ядлива забележка, да покажат превъзходство, да надделеят над другия. Това печелене на точки е още-по сладко пред публика. Такова поведение се наблюдава при доста двойки незнаещи защо са заедно. Ти не си решавала да останеш, ти просто не си взимала решението да си тръгнеш, което е различно. А невземането на решение за раздяла си го изкарвате през носа. Решавайки да останеш, трябва да промениш нещо, защото да се държиш по един и същи начин, а да очакваш различен резултат е доста безсмислено. Не става въпрос да си мълчиш, за да не ядосаш някого и "да ходиш по яйчени черупки", както някой по-горе се беше изразил. Ако се замислиш във всяка конфликтна ситуация с мъжа ти как би реагирала, ако на негово място стоеше някой, когото обичаш (например детето ти), ще видиш колко огромна е разликата с това, което правиш в момента. Тази война, която водите, трови връзката, която и без друго е на командно дишане. Но трови и лично теб и детето ти. Давайки си сметка, че едно по-добро и спокойно ежедневие е по-важно от надделяването над другия, просто сама ще се пренастроиш и ще ти идва отвътре да бъдеш по-толерантна. А тази толерантност към бащата на детето ти, ще ти трябва дори да решиш да се разделите.

Прекрасен пост, Елана! 

+1 и от мен за Елана