Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

Боже, чета и се чудя... Тя, докъде стигнала темата.  
Толкова ли няма грам уважение и самочувствие у вас. Един търпял, друг си плащал, трети искал....
Животът е един, хора.  
Не го изживявайте в примирение и отстъпки.

Ми виж миличък, никой не те кара да си я пропиляваш 
Не се учудвам, че не ти е пускала. Много си примитивен 
Убедена съм вече, че си и посягал.
Ти буквално принизяваш брака наравно с проституцията. Всъщност затова и си се оженил. Но да го беше уточнил предварително какво ще и даваш ти, ако ти пуска.
Ти си пиши, а аз на всеки пост ще ти го отговарям, че щом една жена не иска, не е длъжна да прави секс с теб. Щом не иска - в теб е проблема 

Една жена единствено е длъжна да готви на мъжа си, защото според Женевската конвенция на пленниците трябва да бъде осигурена топла храна. 

Ще припомня само, че никой не бяга от хубавото!
Когато сте се женили, сте имали отношения, водещи до желание за секс и от двете страни.
Ами, запитай се, какво си променил в отношението си към нея, за да не изпитва вече желание?
Къде пише, че след като се ожениш, трябва така да промениш  държанието си, че за кратко време да я направиш фригидна към себе си?
ПП. За съжаление, нито мъжете се вслушват в това, което им говорят жените за себе си, нито жените искат да приемат, че истината за мъжете се разминава с женската представа.

Е, че кой те кара да й купуваш нещо или да плащаш и нейната част от сметките?
Реално погледнато няма закон, който да те задължава да го правиш. Ако не искаш не го правиш и толкова. Пък до къде ще изкарате е въпрос на търпимост.

Потресена съм някои мнения!    Жената е създадена да получава секс , това е в природата й . Не да дава , а да иска и получава. Защо някои мъже се събират с жени , които нямат желание за секс ?... Според мен просто са женомразци, не приемат жената като личност и така затварят порочния кръг . Каквото си това и ще получиш отсреща. Ако се държиш нормално с една жена , тя винаги ще иска секс - тя ще си иска , тя ще съблазнява , предразполага към секс , ще се конти и поддържа. И под нормално държане нямам предвид подаръци и покриване на сметки , любовни обяснения и прочее лиготии , а елементарно уважение към личността . Няма жена дето да не иска секс , нито е срамно да си поискаш , нито не е по силите за една жена!

Ами то това е основният проблем - никой на никого за нищо не е длъжен, но някак всеки очаква да бъде обслужен, обгрижен, разбран и да не му се противоречи.

Наскоро разговарях с един албанец , вика "Аз на моята жена никога няма да направя кафе сутрин , само ако е много,много болна на легло" , е как жена му да не приема секса като задължение, как да иска да прави страхотен секс с този мачо ?!  Слава Богу този ми беше просто познат колега. Друг познат българин "Искам жена ми да работи нещо за 300 лв само с други жени" и защо !? За да не се комплексира ако тя изкарва повече или ако има колеги мъже да не го сравнява с тях    и като си вземе такава жена в подчинена позиция , после се оплаква как я издържал и как тя едва ли не му пускала секс като досадно задължение. А не бива да е така ! Ми като не искаш да издържаш жена заради секс , хвани се с някоя дето може сама да се издържа , ама е трудно , нали ? Щото трябва да имаш топки и да уважаваш жената като личност и от време на време да правиш по някое кафенце без да го приемаш като унижение... Тааа... каквото повикало , такова се обадило ! 

  С последните две мнения няма, как да не се съгласи човек и в общи линии обобщават всичко.

Авторката.Наистина пиша много малко в темата, но нямам възможност да го правя през деня. Не обичам да изпадам в крайности и ще кажа, че естествено си давам сметка за собствената си отговорност да сме стигнали до тук. Светец, ако наистина са ти такива разбиранията за отношенията мъж - жена, това е ужасно унизително и за двамата. Бракът търговия ли е, не ти ли се е искало жена ти да те уважава, да те харесва и да прави секс с теб заради това, което си, а не за да й подхвърлиш нещо купено със заплатата ти, срещу което е "длъжна"? Накара ме да оценя някои черти на моя мъж (не го казвам с ирония), той поне иска да го желая наистина. Cris_78 - не, не смятам, че е нормално (дори поносимо) в един брак да няма секс и не очаквам от мъжа ми да се примири с подобно положение. Не съм казала, че виждам в огледалото намусена лелка, но сигурно така си ме представяш. За човек, който желая, няма да съм. А любовник не искам да търся, не защото съм стара, грозна и дебела, а защото не ми липсва просто секс и трети само ще усложни нещата. Ако потърся - ще е за истинска връзка. И естествено е доста по-трудно на почти 39 - имам дете все пак и ми е важно и неговото спокойствие, нямам намерение да се хвърлям във връзки, докато "закача" някой. Drahocam - постовете ти не само за мен са доста арогантни и моля, спести си оценките за интелекта ми на база на трите ми поста. Аз пък не виждам нищо зряло в това да обиждаш директно хора, които не познаваш, а да ме наричаш "тая" е ярък пример на лошо възпитание. С мъжа ми ме свързва ДЕТЕ, ако това за теб е нищо, за мен е най-важното в живота. Не, не съм го използвала за донор - написах преди, че сме искали и двамата дете, но когато започнахме да правим опити, конфликтите ни вече бяха зачестили. Не знам защо настояваш, че си търся "пеперудите", като ясно казах какво смятам по въпроса. Ако е незряло да си мислиш, че щастлив брак означава двама души да ги е грижа един за друг, да гледат в една посока, да се уважават и да им харесва да са заедно (физически и емоционално), то моля дай ми ти определение. Elana - благодаря за съветите, има много разум в тях. Относно терапията - не съм очаквала разбира се терапевтът да оправи нещата с магична пръчица, положихме усилия, но резултатът беше повърхностен и бързо се върнахме към предишните проблеми. Може би не се постарахме достатъчно или пък просто всеки се опита да преглътне, да направи по-голям компромис и просто насъбра повече неизказани неща. За споровете - имаме обща задружна компания, която оцелява вече 20-тина години и често се случва да сме заедно и да участваме в един и същи разговор, в който аз съм изказала мнението си и то съвпада с това на трети човек. Не е толкова важно и всъщност звучи дребнаво, просто е пример от взаимоотношенията ни. Интересуваше ме дали има двойки, които са преодолели точно охлаждането и са възвърнали някаква част от близостта си с партньора, защото ако не постигнем това е ясно, че няма да останем заедно. Всичко друго е следствие и ако не лекуваме причината, каквито и компромиси да правим, пак ще избие. И също как се чувстват жени ( а и мъже), които са се разделили с половинката си при сходни обстоятелства.  За детето - разбира се, че се тревожа каква ще бъде връзката с баща му, ако се разделим, а и какво ще му причиним, ако останем заедно. За мен сегашното положение е агония и няма как да продължаваме така до безкрай, т.е. или трябва да го подобрим или да се разделим. Естествено не разчитам на съветите от форума, за да взема решение, но доопълнителните гледни точки никога не са излишни. Надявах се да се включат хора преминали през подобни ситуации, нооо за съжаление имаше малко такива мнения.

Да вземеш тогава да си гледаш детето и да спреш да мислиш за глупости? Определено не си даваш сметка за нищо, нито поемаш отговорност. След като на теб не ти е ок, на мъжа ти не му е ок, на детето е под въпрос как му е в такава среда, най-нормалното е да приключиш, вместо да питаш завоалирано "да продължавам ли да тровя всички?" Надали има много съфорумки, които отговарят на таргета на темата ти.

Що пък да няма... много са

Авторке, ако наистина детето ти беше най-важното нещо нямаше да го поставяш умишлено в подобни грозни ситуации.
И преди да ме питаш "Ама защо умишлено?" ще ти кажа - ти сама писа, още в първия пост, че мъжа ти избухва заради твоето ужасно поведение към него. Ти го провокираш умишлено, а после ревеш "Ама той ми съска и се караме пред детето!".
Правиш всевъзможни неща, с които съзнателно го ядосваш и после се чудиш защо ти повишава тон. На моменти, докато четях първия ти пост, дори имах чувството, че ти е кеф да се караш и спориш с него, защото (както сама писа) си държиш на своето и не отстъпваш, точно както и той не прави (но пък него го обвиняваш точно за това).

Препрочетох пак първия ти пост....

Ако това е наистина така, няма терапия/подход/метод или друго, което да върне любовта ти и да съживи нежността, обичта, разбирателството, подкрепата между вас.
Всъщност, колкото повече време минава, толкова по-нетърпима и нетолерантна към него и недостатъците му ще бъдеш ти.Трудно се живее с човек, когото не обичаш.Очите на "нелюбовта" виждат недостатъците двойни....
Мисля, че сте стигнали до етап, от който връщане назад няма, раздялата ви е просто въпрос на време.

Аз останах с друго впечатление.
Как така го ядосва съзнателно. А може би има причина да му се ядоса. Няма ли право да си каже мнението. Винаги ли трябва да е съгласна с него, няма ли право на мнение. Сакън да не го ядоса.

Все пак не сме присъствали на тия караници и детайли не знаем  И авторката не казва много подробности, но е ясно, че комуникацията им никаква я няма, а би трябвало да има след толкова години съвместен живот. 
От първия пост личи, че и двамата са инати, искат да са все отгоре и не признават чуждо мнение.

Lаnfеar, аз по-скоро визирах тези й думи от първия пост:


Аз лично правя всяко едно от гореизброените неща, когато умишлено целя да се скарам с човека срещу мен. Освен това тя самата очевидно осъзнава, с какво предизвиква по-грубото му поведение и въпреки това продължава да го прави, вместо просто да се държи неутрално.
Не вярвам и на приказките, че детето й е най-важно. Тя самата пише още в първия си пост, че съжалява, че е родила дете на мъжа си. Що за родител, обичащ детето си, би казал подобно нещо? Да напише "Съжалявам, че той е бащата ..." - окей ама това ...
Същата потвърждава и че (както и ти си споменала) е голям инат и държи на своето, но пък се сърди ако мъжа й прави същото. Да не говорим и че тя самата отвръща на агресията с агресия (за съскането говоря) без значение дали детето й е около тях и ги слуша.

Аз не познавам дете, живяло в подобна ситуация (на каращи се и изнервени родители), което да се е чувствало по-добре преди развода. Но за сметка на това загрижената авторка твърди, че търпи всичко това заради него (поне с такова впечатление останах от няколкото й поста) ...
Е, след всичко това как да не смятам, че й е кеф да се изтъква и кара с мъжа си