Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

Аз пък съм далеч от мисълта, че авторката умишлено се държи зле. Това е поведение на едни неудовлетворени хора, които си го изкарват един на друг. Може би й липсва външната гледна точка, за да осъзнае какво всъщност прави. Липсва й и осъзнаването, че нейното поведение си е в нейни ръце. И също така изобщо не е поведение на човек, който се опитва да спаси връзката си. Според мен всяка 18-годишна връзка с дете заслужава един последен, но истински шанс и то не толкова с идеята, че всичко ще се оправи с вълшебна пръчица, колкото приключването й да не тежи на нечия съвест цял живот.
Авторке, приличате ми на две незрели деца, които се борят за надмощие ... дебнат се един друг за издънка, за да си подхвърлят ядлива забележка, да покажат превъзходство, да надделеят над другия. Това печелене на точки е още-по сладко пред публика. Такова поведение се наблюдава при доста двойки незнаещи защо са заедно. Ти не си решавала да останеш, ти просто не си взимала решението да си тръгнеш, което е различно. А невземането на решение за раздяла си го изкарвате през носа. Решавайки да останеш, трябва да промениш нещо, защото да се държиш по един и същи начин, а да очакваш различен резултат е доста безсмислено. Не става въпрос да си мълчиш, за да не ядосаш някого и "да ходиш по яйчени черупки", както някой по-горе се беше изразил. Ако се замислиш във всяка конфликтна ситуация с мъжа ти как би реагирала, ако на негово място стоеше някой, когото обичаш (например детето ти), ще видиш колко огромна е разликата с това, което правиш в момента. Тази война, която водите, трови връзката, която и без друго е на командно дишане. Но трови и лично теб и детето ти. Давайки си сметка, че едно по-добро и спокойно ежедневие е по-важно от надделяването над другия, просто сама ще се пренастроиш и ще ти идва отвътре да бъдеш по-толерантна. А тази толерантност към бащата на детето ти, ще ти трябва дори да решиш да се разделите.

Lanfear, ти наистина ли не усещаш как тънко се ппитва да изкара мъжа си скандалджия и насилник, а пък тя просто си била лек инат и мърморана... ама съвсем леко, нали, не е агресивна и зла като онова куче, мъжа си
Това е типично изказване на средноинтелигентен човек, който усеща, че прави грешка, но посмъртно няма да го признае, а именно - намеква, че вярно не е цвете за мирисане, ама този отсреща е направо ужас... демек този отсреща е чудовище, аз съм жертвата. И хората, като имат само едната гледна точка - на предполагаемата жертва, се настройват срещу нищо неподозиращия "насилник".
То е... елементарно. Сблъсквала съм ае достатъчно често с такива индивиди, а и аз самата прилагам този метод, за да печеля съчувствие. Това си е чиста манипулация на публиката.

Ако трябва да следваме твоята логика, то никой не трябва да изразява мнение в темите, защото никой не е бил пряк свидетел на случките, описани в тях.

Ние разсъждаваме върху написаното от авторката.
Така, както ние не можем да сме сигурни, че тя го е провокирала, така и ти не можеш да си сигурна, че мъжът е виновен за скандалите.
Да не говорим, че авторката сама е обяснила как тя още преди години спряла да изпитва нещо към него (за разлика от нея по нейните думи той и до днес изпитва чувства) и как той избухвал и се чувствал наранен заради нейните чести забележки, студено отношение, мрънкане и т.н.