Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 27

Зарежи ги тези щуротии за принудителното водене на специалист, Кливия.
Представи си, че някой ти се бърка със същата настойчивост в гледането на твоето дете. Ще го отсвириш не, ами...
И аз бих го отсвирила.
Да, ясно - те са зелени тикви, а ти си загрижена. Сега си представи, че онзи, който ти се бърка, също си представя теб като зелена тиква, а себе си като загрижен и опитен.

За успокоение, или пък за неуспокоение - специалистите помагат, но не са магьосници. Ако едно дете има капацитет, то ще го развие, макар и по-трудно и по-бавно. Ако пък няма, нищо особено не може да се направи. Лично мнение.  

Не казвам да не се опитваш да помогнеш, убеждавай ги, занимавай се с детето, ако имаш възможност, просто не се меси грубо.

Еххх, ако моят син говореше, дори ехолалично, и редеше пъзели... щях да си хвърлям шапката от радост. Всеки с неговите си грижи.

Магдена, интересното е, че реди пъзели доста добре.

Например смесва всички от една книжка и после пак успява да ги нареди  

Днес е проявявал и агресивност - вербална основно. Не е искал да го учат да кара колело на 3 колелета. Върти педалите наопаки.

Днес едно момченце го е питало как се казва и той е отговорил Н... четири години. което хем е добре, хем не е, защото 4 години определено не ти е името.

Днес бях предложила на майка ми да направят една игра с огледало, за да се види той в него и да каже кой е това. Също така да му залепи малка точка на бузата и да види откъде ще се опита да я махне - вероятно от огледалото, а после от реалността.

Да, всеки с грижите си  

Магдена, моето дете е с диабет от кърмаче-ако аз не бях го завела при специалист, то нямаше да може да живее. Тогава сигурно биха ми потърсили законова отговорност, ако не го лекувам.

Същото би трябвало да бъде и при аутизма  

Добре де, жертваш се да не виждаш детето за да се започне нещо.
От друга страна обаче, и насила да го водят на психолог/логопед пак няма смисъл, ако и самите родители не участват в обучението.
Тъпа работа. И трудна ситуация.
Ех, и моито слънчице не казва и сричка и голям проблем с автоагресията, не можем да се справим засега!
Май всички тук имаме нужда да крещим, азкато гледам някои глупаци колко безгрижно си живеят, единствените им проблемчета са, че са изтървали промоцията на някой парцаляк в мола. Децата са им на пълен самотек...

Те сигурно ще съдействат по всякакъв начин, когато им кажат специалистите 

Ние правихме изследвания за тежки метали, минерали и витамини - общо 52-а показатели. Пратихме ги в лаборатория в Германия. Изследването беше на коса.
Резултатите: Никакво натрупване на тежки метали. Дефицит на магнезий, йод, ванадиум, цинк, калций. Пуснахме още на следващия ден кръвно изследване на всичко, без ванадиума, и се че оказа, че в кръвта всичко е в норма.

Не само няма начин а и ако е държавно или тип фонадция е възможно  се подписвадокумент че другия родител е съгласен детето са терапевтирано. била см свидетел на грозни сцени когато майката иска да го води а бащата отива с центъра и прави скандали ....

абсолютно точно ! много родители освен това  смятат че като си заведат детето при специалист и бързичко изчезнат по задачи или на кафе той е магЕсник и с тези 40 минути ще направи всичко! и се сърдят защо нещата не се получавали. За да се види дали ще се получат трябва да се работи по всички фронтое а не да се чака някой да го направи ...

ето тук много се заблужаваш ...


междудругото в една от фондациите където детето ми ползва безплатна помощ със психолог е със съдействие с агенция на закрила на детето. да не си мислиш че е лесно. Всяка година преподписваме договор, викат ме на събеседване което продължава един час. дори са идвали вкъщи в началото за да се уверят че правим всичко за доброто на детето , искаха да видят къде живее с кого комуникира какво правим лично ние като родители та чак сме стигнали до държавна помощ - т.е. безплатна. Дори взеха за плюс факта че освен тов акоето щеше д ани отпусне центъра плащаме още няма да конкретизирам какви суми месечно за терапии- т.е. не стоим със скръстени ръце ...

подчертавам го защото същото беше голям минус за ресурсен център пък. Защо да ни отпускат нещо като можем д аплатим, нека д аотпуснат за други деца чиито родители  не се помръдват- това беше извратената логика ...

Кливия,защо не пробваш с някое клипче с дете с аутизъм,което много ти прилича на племенника ти?Явно при тях периода на отричане е до безкрай.Или пък са поели някаква инициатива,но не са готови да го кажат гласно,че детето им има проблем. Ето на мен това ме обеди на 100% че и моето дете е аутист  https://www.youtube.com/watch?v=CV2Zm2EZKuw много плаках,превъртах го просто едно към едно.Струва си да опиташ,успех 

Хайде да не се заблуждаваме. Нито клипчета, нито мнението на специалистите очи в очи ще помогне ако хората в т.ч. и родителите не искат да си отворят очите. Синът ми ще навърши 9г. скоро. Беше на 5г. когато осъзнах, че по един или друг начин има проблеми свързани със спектъра и го заведох при психолог. Вече 3г. от тогава баща му и неговите роднини отхвърлят този факт. Когато станат свидетели на криза е по-лесно да се каже че детето откача или е невъзпитано. Пример отпреди 10-на дни. Пътувахме в кола набутани като в консервена кутия. Въпреки, че детето си стоеше в детско столче, което пази физическото му пространство многото хора на малко място, пътуването, задухата го изнервиха и изпадна в криза. След дълго увещание баща му спря и уж се опита да го успокои, но като не признава естеството на проблема няма как да намери решение и докато успокоявах малкия заклещена между столчето и свеки при това в движение свекъра за да забавлява себе си не отчете нищо от случващото се и продължи да закача детето по начин който го дразни. В опита си да го спре моя мъж вместо да обясни на баща си, че ситуацията е особена му каза нещо от сорта "Татко, остави го, не виждаш ли че откача".
Кливия, моя мъж беше на първото посещение в Свети Никола, вижда че детето се различава по реакции и поведение от връстниците си не иска да приеме че има проблем. За него и близките му проблемът съм аз - не съм си възпитала детето.
В началото му разпечатвах материали за аутизма, като подчертавах тази част от текста която описва черти и елементи от поведението на нашето дете към момента. Не съм сигурна разбира се, но мисля, че не прочете нищо.
Ако родителите не искат да видят нищо не можеш да направиш.

Ако знаете колко поразително прилича по реакции детенцето на това от клипчето - по същия начин се смее с глас  

Рори72, интересува ме следният аспект: ако навремето някой ти беше казал на 3 години, че детето ти има аутизъм, тоест е щял да спести цели 2 години без терапия и др., дали сега нямаше да му бъдеш благодарна? Или дори да ти беше казал, ти просто не си била узряла и е трябвало да стане на 5, за да го разбереш?

Истинският приятел за мен е този, който казва истината, а не покрива. Няма значение от резултатите.  

Определено бащите се сриват мнооого от диагнозата. Това е свързано силно с тяхното его - как е могъл да създаде такова дете?!?   Те реагират съвсем, ама съвсем различно от майките - доказано е  

Аз като мисля и премислям, разигравам следния сценарий: Казвам на родителите, че както те обичат детето, така и аз го обичам - да не се съмняват в това. И точно понеже го обичам, съм загрижена за него. Виждам неща, които вероятно те не виждат. И че е добре да го заведат при специалисти, които да го подпомогнат в развитието му. Оттам нататък вариантите са два: ако на детето му няма нищо, нека се смеят на мой гръб, но ако детето има нужда от помощ, то да я получи своевременно и всичко това с оглед, когато тръгне на 5 години в задължителна подготвителна, той да е в състояние да се адаптира и да бъде приет от децата.

Общо взето разговорът мисля да е в тази плоскост  

Желая весел празник на дечицата ви! 


Между другото, няколко страници назад, когато обсъждахте какво ще стане с децата ви след като вече ви няма - направо ми скъсахте сърцето, плаках на бюрото си, осъзнах колко е тежко, непоносимо тежко за вас, то и за мен, защото си представих детенцето, за което пиша.

И аз съм майка на дете с увреждане, но физическите увреждания не са толкова белязани от стигма от обществото, колкото умствените увреди 

Успех на всички! 

В конкретната ситуация дали не е по уместно да не се споменава въобще аутизъм да не се стресират родителите. По лесно ми се вижда да се каже, че за тази ехолалия логопед би помогнал по-бързо да премине, ей така за кратко време да посещава и постепенно да се поднесат нещата.

Кливия, моето дете има и физиологически проблеми и много стресови преживявания още от бебешка възраст. Дълго време отдавах наблюдаваните особености на неотработен насложен стрес в огромно количество и за възрастен човек камо ли за дете в бебешка възраст. Когато беше на 3г. приоритет ми беше физическото здраве. Всъщност точно при престой в болницата ми казаха, че детето е хиперактивно и осъзнах, че дори и да е от стрес проблема при сина ми трябва да потърся помощ при психолог. Тогава направих контраста между неговото поведение и поведението на повечето деца и приликата на поведението му с едно единствено дете, което веднъж дойдоха да търсят не по име, а с диагнозата му - аутизъм. И когато се върнахме потърсих психолог.
Но съм сама, разбираш ли. Майка ми се опитва да разбере, но и е трудно.
По-скоро ако детенцето ти е племенник / внуче т.е. явяваш му се пряк роднина предложи ти да го заведеш при психолог и нека психолога оформи нещо като официално становище, за да имат родителите по-солидно мнение от твоите предположения. Обаче моя мъж така и не прочете епикризата от Свети Никола, така че не знам кое може да впечатли тези родители. Но няма да се получи просто да им кажеш, че според теб детето е аутист и трябва да ходи на терапия. Има един по-дълъг филм за аутизма - Умът на Юго или нещо такова, трябва да има линк към него на 1 стр. Изгледай го и си отбележи на коя моменти може да наблегне и помоли родителите да го изгледате заедно на спокойствие /без детето/. Не знам какво друго да предложа. Както казах при нас нищо не сработи в опитите ми да образовам таткото.  

Аз въобще не съм споменавала, нито ще спомена засега аутизъм 

Това с логопеда вече го пробвах - не става.

Трябва пряко да им се каже, иначе си правят оглушки. И не, няма да ми разрешат да го заведа никъде, те дори не ми дават насаме да бъда с детето. Тоест винаги са залепени като гербови марки за него 

Рори, да разбирам, че ти сама се бориш с вятърни мелници?!? 

Кливия грешиш

Познавам доста бащи които не само не са се сринали а точно обратното. Невероятни бащи бих казала.....Дали баща дали майка няма значение всичко е до човек , до тестото от което е замесен.