Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 27

На моето дете помогна именно това да се научи да ходи в тоалетната.  А той имаше някакви успех едва  на 3 години и половина. Това което при него свърши работа е че той като повече от децата от спектъра се успокоява когато има последователност която да спазва.  Има правила има порядъкл, няма нещо ново което да го напряга. Кари ти пишеш че ти се вие свят, което значи че правилото отгоре надолу и отляво надясно при вас не е било прилагано. Той бе обучаван по монтесори да спазва тази  последователност - която в последствие носи много ползи та дори в училище.Така "играше" в обучителните игри  така протичаше едно негово занимание при специалния педагог примерно - картите които показват с какво ще се занимава подредени на дъска - начало , игриа 1,2,3 и т.н. и край. Подреждане на предмети в матрица, подреждане на задачи в матрица. Следване на стъпки от една задача в матрица.

В ситуацията с тоалетната единствен хикс ми беше как да разположа малката и голямата нужда. В крайна сметка бяха едно под друго. не отне много време да разбере по кое от двете да се ориентира. Но картинките си висяха в тоалетната поне година. да ви разсмея, аз самата като малко дете често съм Сядала без да си сваля гащите да пишкам. Моите родители го разказваха като нещо смешно. Но явно не е толкова просто щом и на деца в норма мож е да се случи.


Затова за него това си беше помагащо и успокоително. И от дете до дете има огромна разлика. Моят син мисли визуално това съм го повтаряла много пъти тук и всяка по стара муцуна от темата  го знае. Полека лека с много работа сега извлича инфо от нещо казано , но много дълго време зацепваше само от показано....

Пекс вероятно не е за всеки, но моето дете почна от доста ниско това първо. Невербален и не социален в дг на 3 и половина. току що научил се да ходи по малка и с никакви успех в усвояването на ходене по голяма. Второ- самият пекс за да доведе до нещо беше усвояван година и половина.  Заедно с него логопед - два пъти седмично, специален педагог два пъти седмично, ресурсен 3-4 пъти седмично, но сякаш всичко което учихме  изчезваше някъде - не виждах да помни нещо.  Така че не беше и само пекс, комплексно  се опитвахме даго дръпнем.Спусъка дръпна ноотропила... Просто детето започна на бълва всяко минавано нещо.. не знам съвпадение ли беше, закономерност ли, късмет ли...

Ние опознаваме всичко първо чрез допир - обожава да го галим, гушкаме, милваме.
Обаче до тоалетна ходи само седнал - голяма ни е мъка като пътуваме, спираме на всяка бензиностанция по пътя и го подканваме, защото той се стиска и по никакъв  начин не съобщава. Когато сме на познато място си отива сам.
Пекс сме пробвали в началото, но ефект нямаше, тъй като просто той не беше готов за нея. А после специалистите, които работеха и работят сега с него казаха, че не е за него.
Намразих моторите покрай него - като профучи някой покрай него буквално ми скача на гърба.

_re_ge, да, при всяко дете е различно. Това, което описвате като методи, работихме в Карин Дом мнооого отдавна, но там нямахме никакъв успех.
При нас работата не се подчини на PECS метода, защото не се наложи, а и не искахме да бъде обременен с "висящи на врата" картончета. Използвали сме от пекс - цветовете и частите на тялото. Както казах приложенията на пекс са много. Нашата система на работа е да вземем от всички известни програми по нещо, като основно ползваме AVA. Но .... вече сме на друг етап "пубертет" и там проблемите са други.
Що се отнася до "правилото отгоре надолу и отляво надясно при вас не е било прилагано" - напротив.
 

Другото което забравих да пиша беше факта че детето  дълго време не можеше да гледа в лицето хора които му говорят. Полека лека се научи да ме гледа в областта на  устата. Когато тръгна на психолог като проговори , някъде на 5 тя каза че познаването му на емоциите е изключително добро за състоянието в което е и вероятно се дължи на факта че лицето ми има доста добра мимика и всяка емоция се отразява особено в областта на устата където детето ме е гледало. Тази мимика на мен винаги ми е била голям минус защото никога не мога да скрия когато съм учидена, натъжена,наранена, обидена а събеседника не трябва да го вижда. Ето че в случая обаче се оказа нещо положително..


Кари и ние сме обучавани от специалист от Карин дом. Значи говорим за еднакви неща .... Но децата наистина са различни. Радвам се че етапа на бележките вече са зад гърба ни.... И гледаме напред към пубертнения период и ще имаме нужда от съвети на по големи деца като вас - дай Боже да сме здрави.

Ре-ге, според мен няма никаква случайност, че е дръпнало благодарение на ноотропила. Аз съм за лекарствата. За жалост има само един ноотропил и това е. Ако ще да го съсипеш от терапии, ако мозъка не се развива нищо няма да постигнеш. Може ли разкажеш колко голямо стана твоето дете, да какво развитие достигна, какви са дефицитите и затрудненията му и какво сте преодолели.

Момичета, само да споделя, че откакто давам Брейн Бустер се подобри очния контакт, спонтанните прегръдки и целувки, разбирането. Търси контакт с деца, радва им се и ги имитира. Започна да казва "Заповядай", когато ми дава нещо. Онзи ден на площадката момиченце се разплака и той я погали - за първи път прояви някаква емпатия.
Не знам дали е от ББ, но е факт, че има промяна в него.
В понеделник тръгва на ясла и ми е много притеснено. Вече си представям как ще ме извикат и ще ми кажат, че не говори, не иска да седи на гърне, не може да се концентрира и да играе с другите и не могат да се справят с него. И ме притеснява, че все бяга, без да се интересува дали някой го следва.
Някоя от вас с този проблем може ли да ме посъветва ?
Случвало се е да се скрия - никаква реакция... Изобщо не го интересува, че ме няма.
Другото, вярно ли е, че при повечето деца от спектъра има наличие на кандида ?

Lilimay,ще ти пиша,стига да разбера...и моя син не търпи слушалки,даже шапка не успяхме да го убедим да носи лятото. А предните 2 лета нямаше проблем..както и да е. Аз имам един дребен на фона на всички проблеми от спектъра въпрос,а именно как накарахте вашите деца да започнат да си мият зъбките.Сина ми не дава да му режа ноктите,правим това като спи,същото е и с подстригването и т. н...Някой имал ли е проблем с   миенето на зъбите на детето си и ако да как го преодоляхте

Ние не ги мием. Не дава - имаше един период, в който пробвах.
И на сестра му не ги мия, чакам да проговори и да и обясня какво и защо - никак не ми се опитва по същия начин.

При подстригване пищеше в началото, но престана. Баща му се подстригваше първо сам с машинката пред него и после подстригваше и него. Един път сме го водили на фризьор само и тогава рева.
Ноктите - както дойде, най-често го хващам здраво и отрязвам два-три, след известно време още два-три, и така. За ноктите не оказва такава сериозна съпротива, както за зъбите.

Според мен - едва ли я имат по-често от останалите деца. Това е теза на привържениците на силно алтернативните методи и теории като цяло.

За зъбите - голямо шоу е. Изведнъж започвам да подскачам и да пея
"Хайде да мием зъбките, зъбките, зъбките !", усмихвам се широко и започвам да размахвам артистично с четката, той се радва. Давам му моята четка и го карам да мие моите, докато аз мия неговите... Получава се.
Накрая пляскам и се покланям... 
С ноктите е същото, голям зор беше... сега е театрално шоу, взимам едно пръстче и при всеки отрязан нокът издавам звук, който му е смешен. Накрая пак аплодисменти и поклони, както и гордо представяне на отрязаните нокти... 
Подстригвала съм го веднъж при фризьор, беше мъка. Пуснах му Маша, до половината фризура беше спокоен, после го гонихме из салона, голям вой нададе. Офъка го, както можа. Сега си стои с къдриците и скоро не мисля да го подстригвам...

Зъбите му ги мия аз - няма нищо против четката в устата си, но доскоро беше мъка да изплюва, гълташе пастата. Ноктите ги режем без съпротива. Обаче постригването ни е кошмарна процедура. Само като види машинката и веднага се покрива по стаите. При фризьорката хленчи през цялото време, но поне стои мирен.
На зъболекар като го водихме на профилактика не сяда на стола, отказва, сяда в мен, но си отваря устата и дава да огледат с огледалцето. Това е невероятен успех за нас. Първия път като ходихме, защото имаше зъби за правене, на прегледа се наложи зъболекарката да се качи в колата ни и да го заклещи в столчето му за колата за да го види.

Благодаря Ви за отговорите,мами За сега пробвам без паста,но безуспешно...не знам обаче, ако все пак ми се получи и ги мием с паста, как да му обясня, че трябва да изплаква с вода. Освен в началото да гълта пастата, както KoteVania написа..няма как...

За зъбите: всеки път като го къпя, си мия зъбите пред него и ме гледа с интерес, след няколко дни му подавам и неговата четка, повече я дъвче, ама все е нещо. Не слагам паста. Децата в норма също изяждат пастата. Но след време ще включа и паста без флуор - на Веледа ползваме зелената, тя е за възпалени венци и е по-мека/неутрална на вкус.

За прическите: от скоро го подстригваме с машинката на татко му. Слагаме едно залепващо се столче (за баня) на терасата, пускаме филмче и криво-ляво... Доста шава, но с повече търпение...

За кандидата: и мен ме гони параноя на тая тема, защото имах кандида в продължение на 11 години, докато не дойдох в Испания и ме излекуваха за по-малко от година. Приемах същото, което и в България, но по-големи милиграми, което се оказа, че в България не се произвежда точно в тази си форма. Май Клотримазол (500) се казваше.
На Лимончо му пускаха изследване на акото и нямаше нищо, но не посмях да питам дали кандида може да се засече така... Като се добера до България ще проверя този въпрос в Института по паразитология на бул. Янко Сакъзов, препоръчвам д-р Андрей Кузманов.

Първолаците, тресе ли ви треска?

При нас имаше, пи сироп 3 месеца и после в БГ правихме на ако- уж няма. Но те могат да са навсякъде в органите. Като ми почнаха едно друго за изчистване настана ад и го спряха. Това било реакция, че се разбунват, измрели, неизмрели-не знам.

Синът ми прави 10 години януари. в нормално училище е без ресурсен.аз не работя,а се занимавам само с него. Мисля че съм много по ефективна от всеки ресурсен защото съм лично мотивирана.вече не ползваме логопед, само специален педагог един път седмично, с която минава части от училищния материал, също  психолог и групова терапия с психолог.

Какви са ни дефицитите в момента - качествената слухова преработка, разказването, преразказването, съчиненията.в се още се наблюдават аграматизми, проблеми в съгласуване, съюзи, разпознаване рода на думата.

От къде см тръгнали - на 3 без реч, речников запас от 10 думи, почти нулева  краткосрочна памет , никаква памет за имена, почти нулево слухово разбиране, Сид, частичен очен контакт, без самооблужване, без емоционално разпознаване, желание за самоизолация, пълна липса на интерес от каквото и да е било. Страх от много неща. лош сън кошмари. Варненска диагноза - атипичен аутист. Софийска диагноза - Абе не е аутист този човек - цитирам Стамболова - - ще проговори но кога никой не знае кога - цитирам Божинова и Боянова .


Какво сме постигнали:
1. По Сид - може да ходи без дрехи, бос, да се реше, да си реже ноктите, да понася шумове , да си мие зъбите без да повръща, да го прегръщаш и милваш, да се къпе което беше мъка преди. Не е постигнатото нищо особено в областта на храненето- не яде готвено, меко само твърди храни от другото му се гади.

2. Самообслужва се .

3. По душевно да го нарека развитие - има очен контакт, проявява състрадание, разпознава емоции.


4.  По въпроса на психическото развитие - има интерес в заобикалящия свят, търси контакти с хора които харесва, има невероятно подобрение в краткосрочната и дългосрочната памет, помни какво е казвала госпожата, какво е казала устно че иска да направят ( първи клас беше пълен мрак по този повод а и госпожата не е от най -разбраните) , цитира ми части от разказания от нея урок. Разбирането му на речта клони към 70-80% а което не разбира е научен да търси с търсачка и да чете ,като ако там нещо не разбира- търси помощ от родител. За пръв път през изтеклата година демонстрираше знания на неща които не съм му ги казвала аз. Не можете да си представите какво значи това - че той вече се само развива - може с помощ но има желание и знания как да го прави и аз не съм постоянната патерица.

Колкото и да е оптимистично има много много работа. Влизат разказвателните и мен много ме страх но знам че трябва задължително  да се справя в интерпретацията на урока, както и да науча детето как да отсее важното и интерпретира според възможностите си. Продължаваме....

Страхотна работа ре-ге