С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

Е до 5-6 освен задръжки имат и някакво възпитание, което започва от бебешките години.
За 3-4 годишните съм разбрала, че стоят мирно на масата, ако са гладни. Хапнат ли и вече трябва да се движат в пространството.

Ето това за мен е есенцията на проблема - все повече наблюдавам около себе си семейства, поставили златния наследник на пиедестал и всички се кланят и реагират на всяка една прищявка с обяснението - "амио деца са, какво да ги правиш"   Винаги съм се изприщвала от подобни обяснения и оправдания на детските лиготии с елементарния факт, че "са деца". Ми деца са, да, и аз имам  дете, но винаги водещо ми е било тя да се впише в семейната обстановка, разбира се, със здравословно  необходимите компромиси и усилия от наша страна, отколкото обратното - като ти се роди дете, да си мислиш, че то е центъра на всичко, всичко му е позволено, простено и въобще- някак си нормално да се случва. Ами не, не е. И останалите хора не са длъжни да се съобразяват с нахални и разлигавени хлапета, благодаря.
Моята свекърва, да е жива и здрава жената, е от точно този тип - мисли си милата, че внучетата й са най-малкото краят-слънце и всичко, що пожелаят, гледа да се изпълнява. Много разговори имаме в тази посока, ама няма как на тези години вече да приеме нашата истина за нейна, така, че се примирявам до изв. степен.
В живота има правила и колкото по-рано детето започне да живее с тази мисъл и да полага усилия да ги спазва, толкова по-лесно и полезно ще е за всички  

Същото чудо е майка ми. На въпроса "Защо ѝ разреши това?" тя има един-единствен отговор:"Ами, зашото детето искаше."   Е, ако поиска едно уиски и пура и това ли ще разрешиш? Добре, че се виждаме веднъж-два пъти в месеца.

Дааа, и моята свеки така е възпитала ММ, та сега ѝ бера плодовете  че се опитва и да го прилага и на внучето си 
Добре че се виждат рядко-последният път като беше на гости ги оставих с детето и хукнах по задачи.Връщам се-оная му позволила да кара колелото с мръсните си гуми из апартамента  защото като отворила терасата и той бил ревал че го иска 
Затова съм категорична, че ще го науча отрано, че има норми и правила, които се спазват!

Е че тази баба не се ли е сетила да изчисти гумите на колелото? За това трябва да й се караш, а не защо е позволила.

Ха, Лъки, при нас поне с ММ гледаме в една посока /рано се взехме, та имахме време да се синхронизираме докато ни се роди дете  /, та различната гледна точка е само от страна на техните. Във всички други отношения са ми идеални милите, пак казвам, да са живи и здрави, това да им е кусура.
Уиш, ние по-честичко се виждаме и някак си вече приех, че нещата ще са така, хубавото е, че и детето ми е разбрано, та не се връща разглезено от визитата там. Виж, майка ми  и баща ми са с по-различен подход, по-строги са.
Цеца, за теб нормално ли е колелото да се кара из апартамента? Ми той утре може да поиска и пясъчник да му сложат за забава 

Да, моето кара колело, тротинетка и камионче вкъщи. Карането у дома на колело му помогна да се отпусне да кара навън. Не виждам какво лошо има, дали ще бяха, скача, играе на криеница или ще кара колело. Апартаментът ни е достатъчно голям, за да циркулира детето с колелото вътре.
Пясъчник няма как да сложа, защото трудно се чисти. Няма как да се сравни пясъчник у дома и каране на колело.

Ами ето, различни сме - за мен не е нормално да се кара колело вкъщи, ако и да са му измити гумите  Не го сравнявам с дребните колички, които се карат и от бебета и които стоят само вътре. Ама колело в апартамент ми иде в повече  Нищо де, кой както ги разбира нещата, аз няма шанс да разреша нещо подобно у дома 

като иска бабата да угоди на детето, да излезе с него навън, за да може да кара колело...
моето караше вътре количка, докато беше много малък 1.5-2г.
колело и подобни само навън.


никога няма да забравя как преди 2г. (детето тогава беше на 2г.) влезнахме надвечер в един бар, тип кръчме, т.е. напълно неподходящо за деца. в момента, в който влезнахме и извадиха един кашон с играчки и ги оставиха в ъгъла, където имаше място... имаше още 2 деца малко по-големи. драми и истерии нямаше. нито от страна на децата, нито от страна на посетителите.

Абе като ви чета, явно аз съм много търпелива.
Нито преди да имам деца, нито сега, децата в заведение (ресторант да го кажа, по кръчми не ходя) не са ми пречили. Лично моето (почти 3г.) не пищи и не се тръшка засега на обществени места. Ако има друго, което пищи, очаквам от родителите му да го успокоят, ама ако не става - не става, кво да направя. Скандали да вдигам заради това точно - не бих, и без това предполагам, че на самите родители не им е особено удобно, че не могат да овладеят ситуацията веднага.
А ако не пищят, ами просто тичат и си играят - ми деца са, нормално е да не стоят 2 часа на едно място, докато компанията се нахрани и наговори.
Обаче, всъщност, в някои ресторанти, в които съм била, или има външен детски кът, или има някоя маса за рисуване,  а ако няма отделена маса, дават на децата хартия и пастели на масата на родителите. Определено това са ми предпочитаните места, когато хапваме навън, защото моят много се хипнотизира от рисувателни материали 

Честно казано не се сещам за държащи се невъзпитано деца в заведение. По-скоро се сещам за държащи се невъзпитано родители и по-конкретно - за истерични майки. Имам чувството, че дори когато не се карат на децата си, гласовете им са едни истерично - фалцетни.
В случая със Звезден прах не мисля, че детето се е държало лошо. Похленчило е малко. Голяма работа. Вчера ми забавиха обяда в едно заведение, а бях толкова гладна, че и аз бях на път да се разрева

Еовин - и аз съм като теб 
Действително, ако някога съм се дразнила в заведние, е било от шумни полупияни компании, отколкото от тичащи деца.

Така е, ама като някой друг гледа детето, то той може да разреши, т.е. да не му е оретив вижданията.
Предполагам, че въпросната баба няма да даде втори път да се кара колело в Lucky Happyness, ако й е обяснено, че не позволяват.

ходя с децата си по обществени места. понякога защото нямам избор, а друг път - защото така искам. в общия случай се държат прилично, без да прилагам кой знае какви хватки и усилия. не бих допуснала да пречат на останалите посетители, не защото ми пука какво си мислят те, а защото на мен самата не би ми било приятно. случвало се е детето ми да се размрънка повече от допустимото (според мен) и тогава си взимам храната, децата и се изнасям. като превенция срещу мрънкане, често се случва да се обадя в ресторанта на път за там и да поръчам за детето по телефона, така че като стигнем в заведението да е готова неговата храна и да не се налага да чака.
случвало се е да ме издразни дете в ресторант, но всъщност се ядосвам на родителите, защото са си го оставили без надзор да обикаля и да притеснява другите клиенти. случвало ми се 3годишно момченце да се опитва да дразни моето дете и да пръска с воден пистолет по нас и в количката на бебето ми.
но много повече се дразня на ненавременна и неадекватна родителска реакция, когато най-накрая решат да накарат отрочето си да престане да тормози другите клиенти. обикновено започват на висок глас (за да ги чуят всички какви са примерни възпитатели) да го нареждат и да крещят по него. за мен това е много по-дразнещо от викането/търченето/тръшкането на самите деца. понякога се държат ужасно грубо и използват физическа сила за озаптяване на детето си, което ми докарва ужасен стрес. или пък се случва чрез караниците си да разстроят моето дете и аз се налага го успокоявам заради случката, на която става свидетел.

Мястото на децата е там, където родителите им са преценили - в ресторант, в сладкарница, в банка, в гората, в парка, на плажа, които между другото също са обществени места. Независимо от възрастта им.

Лично на мен децата на ми пречат. Прескачам ги и си продължавам. Еднократни писъци не чувам. Впечатление ми прави само по-продължително тръшкане и пищене. Не ми се е случвало непознати деца да идват на моята маса, за да досаждат, така че не знам как бих реагирала на такива. Много, много рядко ми се е случвало да попадна на тичащи, пищящи деца по ресторантите.

На моите деца не разрешавам да пищят или да повишават глас на обществени места. Не разрешавам да тичат в ресторанти. Ако се случи веднъж правя забележка, ако повторят - взимам мерки. Гледам да имам материали за рисуване в чантата. Случвало ми се е да пусна и филмче на телефона, ако много искам да се видя с някой.