Може и по заведения, но трябва да си му занесъл занимание и да не стоите повече отколкото са му възможностите да стои мирно.
Тоя съвет с игнорирането по мое мнение е книжен и неработещ, някак медицински отдалечен от практиката. В резултат на следващи го млади майки, можете да видите тръшнати деца, докато майка им е стоически забучена над тях с оглед на недопускане да свикнат с нещо си и да станат глезени в далечното бъдеще, или пък още по-зле, бавно се отдалечава възпитателно, докато дребоса с ред сълзи и сополи не забележи ужасен, че я няма и вече захласнат не хукне да я догони. Не, че и аз не съм го правила под влияние на същата школа един-два пъти.
Откакто започнах да се водя по възможностите за момента на детето, да му осигурявам занимание, да предлагам нещо в замяна на друго и да му обръщам пълноценно внимание, вместо да го възпитавам теоретично, не сме имали нито тръшкане, нито истерии - напротив, ходили сме си по заведения и магазини по живо по здраво и сме си излизали доволни и двете(то с нещо в ръка), вместо да се извличаме ревящи.
Тоя съвет с игнорирането по мое мнение е книжен и неработещ, някак медицински отдалечен от практиката. В резултат на следващи го млади майки, можете да видите тръшнати деца, докато майка им е стоически забучена над тях с оглед на недопускане да свикнат с нещо си и да станат глезени в далечното бъдеще, или пък още по-зле, бавно се отдалечава възпитателно, докато дребоса с ред сълзи и сополи не забележи ужасен, че я няма и вече захласнат не хукне да я догони. Не, че и аз не съм го правила под влияние на същата школа един-два пъти.
Откакто започнах да се водя по възможностите за момента на детето, да му осигурявам занимание, да предлагам нещо в замяна на друго и да му обръщам пълноценно внимание, вместо да го възпитавам теоретично, не сме имали нито тръшкане, нито истерии - напротив, ходили сме си по заведения и магазини по живо по здраво и сме си излизали доволни и двете(то с нещо в ръка), вместо да се извличаме ревящи.
