Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 фев. 2016, 13:04 ч.

"Вкусни" книги - 2

  • 77 613
  • 311
  •   1
Отговори
# 195
  • Великобритания
  • Мнения: 1 294
и трите
всъщност аз чета само електронно , всичко свалям на Киндъла и оттам чета
Пчелите има ли я ел.вариант
ако искаш дай мейл , ще ти я пусна

Последна редакция: ср, 12 юли 2017, 14:19 от mimmito

# 196
  • Мнения: 1 083
Сиси,Roo Roo, Kissing HeartKissing Heart
Сиси,трите части на книгите на Франсис Мей ги има в Торент тийм също.Напиши името на авторката на кирилица или конкретното заглавие и ще ти излезе.
От мен още едно включване  Simple Smile с  "вкусни"  отклонения от един роман,който преди време бях споменала тук- "Езерото на мечтите" на Лайза Клейпас. "Езерото на мечтите",е любовен роман, трета от общо четири книжки от една поредица.За пръв път прочетох нещо от тази авторка с тези книжки.Приятни бяха,последната не чак толкова,но третата книжка ми беше най-симпатична.Вкусните моменти и придадоха един особен чар,който ме накара да се усмихвам докато ги чета.. YumStuck Out TongueИ ето ги тези "вкусни" отклонения...Усмихнат и изпълнен с позитивни моменти ден Ви желая!
Скрит текст:
Зоуи започна да изважда мъфините от тавата. Алекс стоеше до нея, подпрял ръка на плота.
   - Сега може да си вървите - промърмори Зоуи с наведено лице. - Не беше нужно да оставате и да дърдорите.
   Чувайки укорителното ехо на собствените си думи, Алекс осъзна, че трябва да се извини. Мисълта обаче се изпари, докато гледаше начина, по който пръстите й хващат всеки мъфин и го вдигат от тавата.
   Устата му се изпълни със слюнка.
   - Какво сте им слагали вътре? - успя да произнесе той.
   - Боровинки. Вземете си, ако искате.
   Алекс поклати глава и невиждащо се пресегна за кафето си. Ръката му не беше много сигурна.
   Без да го поглежда, Зоуи взе един мъфин и го сложи в празната чинийка на Алекс.
   Алекс беше неподвижен и мълчеше, докато Зоуи продължаваше да подрежда подноса. Преди да успее да се възпре, Алекс се пресегна да си вземе един, пръстите му потънаха в меката форма, обвита в хартия, и той излезе от кухнята.
   Вече сам на предната веранда, той погледна сладкиша. Това не беше от вида храна, която го привличаше. Печивата обикновено му напомняха за тухлен зид.
   Първата хапка беше лека и предпазлива, хрупкава поръска върху меко кексче. Езикът му се натъкна на крайчеца от портокалова коричка и тъмния сок от боровинки. Всяка хапка носеше нова вълна сладост. Той се насили да изяде мъфина бавно,въздържайки се да го погълне наведнъж.

* * *
- Джъстин - каза строго Зоуи, - не яж повече. Трябват ми най-малко двеста за кулата на тортата.
   - Помагам ти - отвърна Джъстин с пълна уста с кадифено розово кексче с глазура от маслен крем.
   Зоуи погледна въпросително към братовчедката си.
   - Как точно помагаш?
   - С качествен контрол. Трябва да съм сигурна, че са достатъчно хубави за гостите на сватбата.
   Усмихвайки се кисело, Зоуи разточи едно парче розов фондан.
   - Е, как са?
   - Страхотни. Мога ли да си взема още едно? Моля те.
   -Не.
   - Тогава ще ти кажа истината. При избора между това да ям тарталета или да гледам Райан Гослинг и Джон Хам да се пребиват за привилегията да правят секс с мен, бих избрала тази тарталета.
   - Още не съм свършила - каза Зоуи. - Ще покрия всяка с фондан и ще я украся с розови рози, зелени листа и прозрачни захарни капчици, които ще изглеждат като роса.
   - Ти си сладкарският гений на нашето време.

* * *
Зоуи накълца парчетата тъмен шоколад и върху дъската за рязане се образува купчина ароматен прах. Докато фурната се загряваше, тя стопи шоколада заедно с две парчета масло в стъклена купа на вода баня. Отдели жълтъците на осем яйца, разби ги и сложи една супена лъжица ванилов екстракт в разтопения шоколад, след което добави кафява захар.
   После внимателно надипли лъскавите панделки шоколадова емулсия в снега от разбити белтъци. Богатата пяна бе изсипана в индивидуални чаши за чай, които на свой ред бяха сложени на водна баня и пъхнати във фурната. Когато кексчетата се изпекоха, Зоуи ги остави да изстинат, преди да ги покрие с украса от разбита сметана.
   Ема влезе да инспектира редиците шоколадови кексчета без брашно. Лицето й се разтегна в усмивка
   - Очарователни са - каза тя. - И миришат божествено.
   - Опитай едно - предложи й Зоуи и й подаде лъжичка.
   Ема отхапа и реакцията й бе точно тази, на която Зоуи се беше надявала. Тя изсумтя доволно и притвори очи, за да се концентрира върху богатия аромат. Но когато после ги отвори, в тях проблясваха сълзи.
   - Какво има, бабо?
   Ема се усмихна.
   - Има вкуса на любовта, която се е наложило да пуснеш да си отиде... но сладостта е още там.

   
* * *
Алекс погледна чинията. Хубава порция от нещо с хляб, отгоре леко пухкаво, изпечено до златисто.
   - Какво е това?
   - Закуска на слоеве.
   Когато Алекс отхапа предпазливо, откри че всичко това е пропито с нежен яйчен крем. Приличаше донякъде на киш, но безкрайно по-фин, текстурата беше перфектна за предаване на лекия намек на зрял домат и меко сирене. Вкусът на босилек проникваше през сиренето, удряйки езика му с чиста, пикантна нотка.
   - Харесва ли ти? - чу той Зоуи да пита. Дори не можа да отговори. Гладът го нападна и той се отдаде напълно на акта на хранене.
   Зоуи донесе чаша студена вода. Когато чинията беше ометена, Алекс остави вилицата си, изпи водата и мълчаливо прецени физическото си състояние. Промяната беше чудодейна. Главоболието му бе отшумяло, а стресът - изчезнал. Той беше заситен с вкус и топлина... сякаш беше пиян от храна.
   - Какво беше това? - попита я с далечен глас, като че говореше насън.
   Зоуи доля чашата му с кафе и опря хълбоците си в масата, като го гледаше. Страните й изглеждаха сатенени от топлината в кухнята.
   - Френски хляб, който меся сама. Биодомати, които купувам от местния селски пазар. Сиренето е правено на Лопес Айлънд, а яйцата са пресни, от тази сутрин. Босилека вземам от градината с подправки зад кухнята. Искаш ли да ти сложа още?
   Алекс можеше да изяде цял тиган от това. Но той поклати глава, реши че е по-добре да не насилва късмета си.
   - Трябва да оставя и за твоите гости.
   - Има повече от достатъчно.
   - Достатъчно ми е. - След като отпи една глътка от кафето, той я погледна настоятелно. - Не бих помислил... - Той прекъсна, неспособен да опише това, което току що му се беше случило.
   Зоуи изглежда разбра. Лека усмивка заигра в ъгълчетата на устните й.
   - Понякога - каза тя, - храната, която съм сготвила... оказва такъв ефект... върху хората.
   Тилът му настръхна, но не неприятно.
   - Какъв ефект?
   - Не си позволявам да мисля много за това. Не искам да го съсипя. Но понякога тя сякаш кара хората. .. да се чувстват по-добре по някакъв... магичен начин.
* * *
Купата съдържаше златисти кубчета, подобни на кексчета, със захаросан плод, нарязан на тънки ивици. До ноздрите му достигна аромат на канела. Зоуи заля купата с пълномаслено мляко и подаде лъжица на Алекс.
Препеченото овесено брашно беше дъвчащо и нежно, хрупкаво по краищата, ронещата се сладост беше пропита със слънчева цитрусова нотка. Когато млякото накваси овесеното брашно, текстурата омекна и всяка хапка ставаше по-влажна и по-вкусна от предишната. Това нямаше нищо общо със сивата, подобна на цимент каша, от неговото детство.
Докато ядеше, отровното чувство се изпари, той се отпусна и започна да диша дълбоко. Обзе го нещо като еуфория, мека топлина.

 

# 197
  • Мнения: 53
Книжките на Лайза Клейпас свързани ли са помежду си или могат да се четат поотделно?

# 198
  • София
  • Мнения: 5 100
mimmito, да, "Сватбени пчели" я чета електронно! Мерси за предложението, но като ми дойде музата да дочета някой ден първата, тогава ще търся и втората. Wink Иначе и аз чета основно електронно, затова и гледам на 1 стр. да отбелязвам кои книги ги има в електронен вид..

eovin27, благодаря, още не съм го проучила този торент сайт, но явно си заслужава... като имам време ще се регистрирам и ще проверя и за други налични електронни книги от списъка ни.

Книжките на Лайза Клейпас свързани ли са помежду си или могат да се четат поотделно?

И аз се присъединявам към това питане.

# 199
  • Великобритания
  • Мнения: 1 294
ами навързани са , по добре е да се четат заедно

# 200
  • Мнения: 60
Започнах "Сватбени пчели".

Пчелите не са толкова "вкусна" книга, обаче пък е много приятна за четене.

# 201
  • София
  • Мнения: 5 100
Започнах "Сватбени пчели".

Пчелите не са толкова "вкусна" книга, обаче пък е много приятна за четене.
За мен си е "вкусна"! Wink Главната героиня готви добре (напр. "свински пържолки със сос от мед и горчица") и пече редовно нещо с мед -  меден пай, орехово-меден кейк, бисквити и тарталети с мед и лимон. А и самият мед, който произвежда и продава си е един от най-вкусните дарове на природата! Simple Smile Продаваше за кратко и сладолед на пазара, който много ми се прияждаше ("двоен малинов с бял шоколад", "ментова дантела", лакрицов).. Един от съседите е готвач и сладкар, също отглежда на балкона си билки и подправки. "Вкусни" ми бяха дори и описания като "стена с цвят на почти прегорено портокалово сладко", "диван с избледнял патладжанен цвят", "дъх на зелени лимони", "спокойствие, което бавно се разля по нея, като сироп върху палачинка" и мн. др. подобни.. Допадна ми книгата. А да, и името на героинята също е "вкусно" - Шугър, а истинското й име Чери Лин. Simple Smile

Започнах "Пикник в Прованс", макар че почти не си спомням "Обяд в Париж", но се надявам, че по време на четенето ще си припомня, не че е задължително..

# 202
  • Мнения: 60
Бях забравил за сладоледа. Хайде от мен да мине, ще я пишем "вкусна" Yum
Важното е че докато я четеш ти създава много приятно настроение и не те натоварва.
Направо да му се прииска на човек да си живее като Шугър
Нейно Величество Елизабет Шеста Animal Bee

# 203
  • София
  • Мнения: 5 100
Хайде от мен да мине, ще я пишем "вкусна" Yum
За мен "вкусна" книга не означава задължително да има рецепти. В списъка на 1 стр. са посочени и книги, които са далеч по-малко "вкусни" от тази, с по-малко описание на храна, ястия, напитки.. но все пак са си за темата. Има криминални, от много жанрове.. Нека не се ограничаваме и всеки да посочва или коментира всяка една книга, която за него е била "вкусна", дори и само на няколко страници! Пък било то и само защото докато сме чели книгата сме били много гладни или на диета и ни се е сторила много "вкусна"! Simple Smile В друг момент, може би няма да ни се стори такава. Simple Smile Т.е. приемаме и моментни, субективни мнения и усещания, всякакви.. Няма ограничения тук в темата за определението "вкусна" книга и въобще "вкусни" моменти от каквато и да било книга! Wink
На мен ми се е случвало обратното - книга, която по всичко личи, че ще е "вкусна" - корица, резюме... настройвам се на такава вълна и се оказва че всъщност не е това, което съм очаквала да ми даде! По приятно ми е другото -  когато откривам "вкусни" усещания случайно и неочаквано в различни книги.. Не е задължително във всяка "вкусна" книга центъра на сюжета да е нещо свързано с храна или главният герой да има такава професия. Достатъчно е просто да има "вкусно" присъствие в книгата - малко или много, колкото всеки сам открие за себе си..

Последна редакция: чт, 20 юли 2017, 07:26 от Сиси ♥♥

# 204
  • Мнения: 2 243
Дами, здравейте!

Книгите на Лора Флоран свързани ли са или може да си поръчам каквото ми попадне?

Много ме е яд, че не преиздават книгите на Антъни Капела, "Ако искаш да си легнеш с мен..." ми е много любима. Не обичам да чета книги в ел. формат. Други книги, които съм чела и са ми харесали:
- Школа по готварство. Храна на любовта, Ники Пелегрино;
- Индия - рецепта за любов, Александра Потър;
- Щастието е чаша чай с теб, Мамен Санчес /по-малко ми хареса от другите/.
- Барселона гореща като шоколад, Каре Сантос.

Подготвила съм за поръчване "Торта с бадеми и любов" на Анхела Валвей, но може и още нещо да поръчам  Simple Smile

Ще следя темата, страхотна е  Simple Smile

# 205
  • София
  • Мнения: 5 100
ЕваНиколова, добре дошла! На Лора Флоран "шоколадовите" книги аз още не съм ги чела, но доколкото виждам от анотациите, май не са свързани, все пак ето тук може да видиш поредността - https://www.goodreads.com/series/85557-amour-et-chocolat Дано и някой, който ги е чел се включи, за да ти отговори по-точно.

Иначе на 1 страничка от темата ни може да си харесаш и други книжки. Приятно четене и да споделяш! Wink

# 206
  • Мнения: 1 083
Ева Николова,аз съм ги чела книгите на Лора Флоран.Може да четеш и разбъркано,всяка една книга е за отделна двойка.Имат и общи неща,например може да разбереш кой с кой е ,ако не ги четеш по ред,но ако това не ти пречи...Аз четох първо третата,после първата ,накрая втората ,просто така ми попаднаха в библиотеката. И имам много приятни спомени от тях.Забавни са,вкусни,героите ме усмихваха с щуротиите си и трогваха с някои от чертите на характерите си и на съдбите си.Доминик и Магали ми бяха любимите герои.А любимата ми част беше "Шоколадова магия".
А за книгите на Лайза Клейпас...И те макар да са навързани не пречи да се четат и отделно според мен.Пак като тези на Флоран,всяка в основната си част се е фокусирала върху една история.Има и свързващи елементи,може и да разгадаете една мистерия ,ако почнете от трета част,но ако това не ви пречи може да опитате и да видите дали ще ви хареса как авторката раздипля пред очите и душите ви историята...
Сиси, много ми хареса описанието ти за "Сватбени пчели".Hands ClapHands ClapHands Plus1Така заради теб тази ще е следващата ми  "вкусна".Само да прочете още едни осем книжки Simple Smile и ще я почна (има я в Торент тийм,но може и на друго място да я има...) 
От мен още едно откъсче от "Хобит"....как се вихрят едни готварски и гладнишки страсти...SatisfiedSatisfiedSatisfiedYum
Скрит текст:
...Колкото до Билбо, той се движеше тъй безшумно към светлината, че дори мустачките на невестулка, намираща се съвсем наблизо, не биха трепнали. И, разбира се, стигна до огъня — защото това беше огън, — без никой да го усети.
Ето какво видя:
Трима великани седяха край огромен огън от букови цепеници. Те печаха големи късове овнешко на дълги дървени шишове и облизваха сока от пръстите си. Из въздуха се носеше апетитна миризма. Близо до огъня имаше буре с бира и великаните си наливаха от него в големи кани и пиеха от тях. Това бяха тролове. Да, наистина бяха тролове — великаните, които обитават хълмовете и пещерите. Дори и Билбо, макар да бе живял доста уединено, можеше да ги познае по едрите им, груби лица, по ръста и по формата на краката, да не споменаваме пък за езика, на който говореха и който в никакъв случай не можеше да се нарече изискан.
— Вчера овнешко, днеска овнешко, да пукна, ако и утре пак не е овнешко — рече единият трол.
— От колко време вече не сме хапвали късче човешко месо — рече вторият. — Не проумявам от какъв зор му хрумна на Уилям да ни довлече по тия места, а на всичко отгоре и бирата е на привършване — добави тролът и блъсна Уилям по лакътя тъкмо когато той отпиваше голяма глътка от бирата си.
Уилям се задави.
— Я си затваряй устата! — заплашително рече той, когато успя да си поеме дъх. — Не можем да очакваме хората вечно да минават оттук, за да можете да ги изяждате вие с Бърт. Откакто слязохме от планините, двамата с него сте изплюскали вече село и половина. Какво повече искате? А беше време, когато съм те чувал да казваш: „Благодаря ти, Бил!“ — и то не за друго, а за една вкусна, тлъста овнешка мръвка, като тази тук

# 207
  • София
  • Мнения: 5 100
eovin27, на мен пък ми напомняш, че се каня да чета всичко на Пратчет на дърти години. Simple Smile Но кога ли.. Ако ти попадне "Готварска книга на леля Ог" сигурно много ще ти хареса!
А при Лайза Клейпас има ли "вкусни" книжки? Не ми е позната авторката, нещо да препоръчаш? Видях в Читанка една със заглавие "Захарче". Simple Smile
П.П. Погледнах в Goodread и всъщност това е първа книга от някаква поредица, следва "Синеокият дявол", "Непризнати грехове" и 4-та, която май още не е издадена на български - Brown-Eyed Girl. И още поредици видях. Книгите й имат доста висок рейтинг за любовни романи, явно добре пише..

Последна редакция: чт, 20 юли 2017, 13:06 от Сиси ♥♥

# 208
  • Мнения: 1 083
Сиси,аз съвсем наскоро се запознах с Пратчет като автор с "Прахосмукачката на вещицата".Необичайни ,различни разкази,но доста от тях ми допаднаха.Мисля да потърся и тази ,която ти спомена в библиотеката.Благодаря за препоръката! Simple Smile : ) Нийл Геймън има също доста чудати неща,които си харесвам.Любими са ми "Звезден прах" и "Никога,никъде ,никой".
А от другите романи на  Лайза Клейпас не знам дали има други такива "вкусни" отклонения.За пръв път четох с тези трите нещо нейно. Зачитала съм по някоя и друга страница от нейни книги в библиотеката,но тези ми грабнаха вниманието ,първата е филмирана,и бях любопитна. Simple Smile
А като стана дума за "Звезден прах"...ето едно малко гъбено-вкусно и чудато отклонение в тази книжка:
Скрит текст:
— Закуска? — каза нечий глас до ухото му. — Гъби, задушени в масло с див чесън.
Тристан отвори очи: слънчевите лъчи грееха през храсталака с дивите рози и багреха тревата в златно и зелено. Миришеше божествено.
Пред него се появи калаена купа.
— Не е кой знае какво — каза гласът. — Селска манджа. Не е като за изискани господа, но тези като мен ценят хубавите гъби.
Тристан премигна, бръкна в купата, и извади с пръст една голяма гъба. Беше гореща. Отхапа предпазливо и усети сока й. Беше най-вкусното нещо, което беше опитвал, и след като я сдъвка и я глътна, го каза.
— Много мило от твоя страна — каза дребното човече, седнало от другата страна на малкия огън, който припукваше и димеше в утринния въздух. — Определено много мило. Но ти знаеш и аз знам, че това са просто задушени гъби и че не са кой знае какво…
— Има ли още? — попита Тристан, осъзнал колко е гладен: понякога така става, като хапне човек.
— Аха, ей на това вече му викам добро възпитание — каза съществото; носеше голяма провиснала широкопола шапка и торбесто палто. — „Има ли още?“ — ми вика като че ли са пържени пъдпъдъчи яйца и пушена газела с трюфели, а не прости гъби с вкус на нещо умряло преди седмица, дето направо не се ядат. Ха, на това му се вика възпитание.
— Честно, наистина бих хапнал още една гъбка — каза Тристан. Ако не ви затруднява.
Човечето — ако принадлежеше към човешкия род, в което Тристан силно се съмняваше — въздъхна скръбно, бръкна с ножа си в цвъртящия на огъня тиган и сложи две големи гъби в калаената купичка на Тристан.
Тристан ги подуха, за да изстинат, и ги изяде с пръсти.
— Я се виж! — каза едновременно гордо и сърдито дребното космато създание. — Ядеш тези гъби като че ли ти харесват и като че ли не са с ужасен вкус на талашит и проядено от червеи дърво.
Тристан си облиза пръстите и увери благодетеля си, че това са най-хубавите гъби, които е имал честта да опита някога.

# 209
  • София
  • Мнения: 5 100
eovin27, а, ясно, мислех, че си фен по принцип на Пратчет.. Тогава не знам дали ще насладиш и разбереш напълно "Готварска книга на леля Ог". Благодаря за откъсите! А Лайза Клейпас може да я пробвам някой път..

Общи условия

Активация на акаунт