Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 1 571
И аз се върнах на работа през Октомври.2015год. детето ми ходи наясла, която е на десетина минути път с кола от работата ми. Аз го водя и вземам. мъжа ми го е завел веднъж, защото бях с разстройство и веднъж го взел, защото се обадиха, че имал пъпки да не би да е шарка, за да го заведе до личната лекарка. Изнервящо и изморяващо е, защото където и да искам да отида след работа трябва първо да го прибера в къщи и после да ходя където и да е. А зимата става тъмно рано и хич не ми  се излизаше след 18-18,30 часа.
От скоро и мъжа ми доста се включва в домакинската работа - готви, чисти, гледа малкия, пазарува.
Преди ставах в 6, за да прибера чиниите в миялната, които не са за машината да ги измия, да просна пране, което съм пуснала през нощта, да направя кафе за мен, мъжа ми и свекърва ми /която гледаме и е почти неподвижна/изпивам си кафето на крак, будя малкия, ако не е станал сам. Обличам го, мия се, и аз се обличам и обикновено тичам, защото винаги закъснявам. пазарувам в обедната почивка, след работа взимам малкия, прибирам се, готвя, храня го, вечерям и аз. И заспиваме заедно към 21,30-22 часа, защото не иска да спи без мен, а аз не мога да стане след като заспи той, защото съм гроги.
Но от десетина дни от както се включи и мъжа ми, ми е доста по-лесно. Отделно малкия иска да стои навън след яслата. Понякога сме стояли и час. Аз го взимам към 17,30, понякога и към 18,00, но тогава са останали едно-две деца.

# 31
  • Пловдив/София
  • Мнения: 1 304
verabel. звучи ужасно трудно. Дано мъжът ти се включва по-често. Аз не разбирам защо сутрин не помагат, хайде вечер аз ще тичам, че моят работи до късно. Но не може и сутрин, и вечер, и домакинство, все жената да поема, ако има мъж, разбира се. Мен ме притеснява, че до набелязаната ясла няма удобен транспорт и няма как да го взимат бабите, само аз с колата. Пък зимата още ми е трудно да карам, страх ме е от лед и преспи...Евентуално си мислех ако има 1-2 по-снежни дни за взимане с такси, някой правил ли го е? Без столче за кола, за съжаление...Но след 2г може би не е проблем за късо разстояние (по принцип съм против, но просто разигравам всички сценарии отсега за другата зима...майчинска му работа Simple Smile) )

# 32
  • Мнения: 149
Пипи2013, а защо трябва да караш детето да закусва преди ясла? На моите не им давам закуска преди ясла и градина.

# 33
  • Мнения: 2 411
Дъщеря ми е на 4. Синът ми на 10 (4 клас).
Работих от 2 часа след раждането от вкъщи, 2 години. След това се върнах на работа. Работя и на още едно място (поне е дистанционно малко или много). Пътувам често и в чужбина.
Сутрин ставаме в 6 с баща им, 6:30 будим тях - баткото се оправя сам, аз се разправям с дребната - баща им прави закуска. Излизаме 7-7:10. Оставяме баткото на у-ще, след това малката на градина (7:20).
После той води мен в офиса и отива на работа. Аз съм от 8 до 17:00. Той е от 8:30 до 17:30.
В обедната почивка като имам възможност пазарувам или правя заготовки за вечерята.
17:15 взимам дребната от градина и до 18 съм се справила с вечерята.
Тя спи с мен (до скоро се кърмехме), баткото си спи в стаята.

С къщата се разправям на санитарния минимум - прахосмучки през ден (по обед или след работа), поподреждане главно уикенда. Пране - пускам отложено да простирам сутринта - за 10тина мин. не е толкова отнемащо време.

Та като цяло нямам проблеми с организацията. Мъжа ми също ми помага с готвене и чистене, ако е необходимо да доработвам нещо през това време.

Обикновено си работя вечер - като приспя дребната към 21-22 / до 23-01 си довършвам което е необходимо.

Баби нямаме. 1-2 пъти месечно може майка ми да вземе баткото да спи в тях петък или събота вечер. Толкова Simple Smile

Всичко е въпрос на организация. Но и ми е голям бонус, че градината, училището и работите на двамата са на едно място горе-долу и не прекарваме много време в разходки из града... А и затова цялат логистика я извършваме преди 7:30, защото след това става страшно със задръстванията и бихме изгубили поне двойно, ако не и тройно повече време.

# 34
  • Мнения: 488
Моята жена работи по стандартното време в повечето офиси - от 9 до 6. От градина вземам аз децата, аз също съм до 6, но успявам към 6:15-20 да ида, защото офисът ми е по-близо, а на жена ми е на около 45 минути път.
Тя като се прибере в къщи към 7 ако почне да готви, то ще стане готово чак 8-8:30 и децата почват да мрънкотят, аз също съм гладен, та обикновено ядем каквото има от предния ден останало. През ден вземаме или пица или готвено от едно ресторантче. Няма как иначе.
Събота-неделя като наготви повече, обикновено имаме и до понеделник-вторник, но дотам.
Сутрините се оправяме горе-долу ОК, все пак и двамата сме на работа от 9, не от 8 и има време да станем, да си изпием кафето, да се обличаме нас и децата, да ги водим на градина и т.н. Закусват там.

# 35
  • Мнения: 122
Здравейте,

аз се върнах на работа вчера след едногодишно отсъствие. Аз съм твърдо решена и вярвам, че днешните жени не трябва да се опитваме да вършим всичко и то перфектно. Затова с таткото се разбрахме, че ще наемем бавачка (още не са ни приели на ясла), която да помага в домакинството. Така мога да се концентрирам върху детето и работата. Таткото е впрегнат да се занимава поне с детето повече, че домакинската работа хич не му се отдава. За мен остава готвенето, за което съм си взела помощник - мултикукър. Вечерта нарязвам зеленчуците за яденето на детето и на нас и на другия ден само се мятат в кукъра. За простирането, нареждането на миялната и смяната на чаршафи помага и малката. Единствения проблем ми е съня, тъй като малката нощем я тормозят зъби. Когато се налага да закъснея, моля свекито(да е жива и здрава Wink ) да помага. С други думи, използвам всички налични ресурси.

# 36
  • Мнения: 189
verabel. звучи ужасно трудно. Дано мъжът ти се включва по-често. Аз не разбирам защо сутрин не помагат, хайде вечер аз ще тичам, че моят работи до късно. Но не може и сутрин, и вечер, и домакинство, все жената да поема, ако има мъж, разбира се. Мен ме притеснява, че до набелязаната ясла няма удобен транспорт и няма как да го взимат бабите, само аз с колата. Пък зимата още ми е трудно да карам, страх ме е от лед и преспи...Евентуално си мислех ако има 1-2 по-снежни дни за взимане с такси, някой правил ли го е? Без столче за кола, за съжаление...Но след 2г може би не е проблем за късо разстояние (по принцип съм против, но просто разигравам всички сценарии отсега за другата зима...майчинска му работа Simple Smile) )

Честно казано и аз в началото страдах от това да не натоварвам този или онзи и натоварвах само себе си и не ми се отрази добре, сега гледам по друг начин на нещата. Ако поговориш с бабата и дядото не пречи да се разберете кой какво ще прави, на тях пък може да им е приятно да го взимат от ясла/градина а ти да ги лишиш от това, заради притесненията си да не ги натовариш.
За возене без столче в такси не мисля, че е проблем и то на кратко разстояние, нали ще си до него и ще го държиш да не се разхожда свободно на задната седалка. Пътувала съм 4-5 пъти с малкия с автобус на 250 км разстояние - не само че няма столчета, ами и колани не се ползват, така че начини се намират, само желание да има.
По отношение на татковците е въпрос на навици и разбиране помежду ви, ако преди не е помагал, едва ли и сега ще го прави кой знае колко много, освен да играе с детето (не че е малко, но все пак). Когато заживяхме с мъжа ми се разбрахме, че в крайна сметка и двмата работим и двамата трябва да вършим работата в къщи. Сега мога да разчитам за всичко на него с изключение на готвенето (това си е казал, че няма как да стане), в крайна сметка сме партньори, а не шеф и подчинен (ако мога така да ги сравня нещата).

# 37
  • Мнения: 3 233
Ако един се нагърби с всичко, няма как в един момент да му дойде в повече. В къщи аз готвя, основно аз пазарувам/или мъжът ми само по списък/, аз простирам, той пуска прахосмукачка, мие прозорци, баня, пуска съдомиялна, дребни ремонти. Останалото - кой каквото хване.
Излизаме заедно за работа/градина. Завеждаме детето/обикновено аз/, пием бързо кафе заедно, аз прибирам детето, защото в 16,45 - 17,00 си тръгвам от работа. Ако се налагат болнични или аз взимам, или майка ми гледа дъщеря ни/за щастие се налага наистина рядко/.
Когато се видим с родителите си, ако ни хареса какво са сготвили се е случвало да взимаме за в къщи за вечеря, което си е спестяване на време

# 38
  • Мнения: 92
Страхотна тема! Благодаря на авторката  Hug

Аз имам син на 4 години и работя от както той е на 6 месеца. Имам собствен бизнес и така се стекоха нещата, че нямаше начин да не се върна на работа. Гледаше го майка ми половин година, а после го записахме на частна ясла. Щях да го местя в държавна, защото ми е по-близо, обаче като разбрах в колко часа си прибират децата от там се отказах.

С чистенето се справяме двамата с мъжа ми през почивните дни. А откакто имам сушилня направо се родих - не простирам, а направи си ги прибирам в гардероба. Сушилнята ми не ги мачка кой знае колко, а нещо, което трябва да се изглади го гладя от вечерта за сутринта. Но от всичко най-много се радвам да съдомиялната - спеставя ми доста време.

Готвя всяка вечер, когато малкия заспи. Обикновено са бързи неща, които не отнемат време. От малка обичам да ям всеки ден различна храна и дори и при липсата на време не мога да се пречупя да ям две вечери едно и също. Идеята за вакумиране на супи много ми хареса и ще я ползвам Simple Smile

Време за мен намирам през почивните дни като се редуваме с мъжа ми - единият ден той си взема време за себе си без нас, а другият ден аз Simple Smile

Единствения ми проблем за сега остава боледуването на малкия. Бабите все по-трудно идват до София и ми се налага да оставам с него в къщи, а така ми е възможно да работя само докато спи. Съответно нощния ми сън пострадва.


# 39
  • София
  • Мнения: 9 118
При мен също както и други са споделили по-горе най-голям проблем ми е готвенето и чистенето. Единствените два свободни почивни дни минават в готвене и съответното изяждане на сготвеното обикновено, така че не остава за седмицата и чистене и чистене!
За чистенето съм решила, че ще наема домашна помощница, за готвенето съм си купила и аз слоу кукър, който не използвам все още активно... и се опитвам да си изготвя график.
От тази година повече време ми отнема и помоща и подготовката на домашните с децата през почивните дни. Отделно отскоро отказват големите да се хранят на стола в училище, където са целодневно и си носят сутрешната и следобедната закуска, но искат от другата седмица да си носят и обяд. Това е следващото нещо, което трябва да измисля как ще организирам, тъй като печенето на кифлички или соленки късно вечер не ми се отразява никак добре на свободното време и почивката.

Савина огромната ваканция лятото наистина е много неприятна. При нас поне отчасти е съкратена, защото са до 15-ти юни на училище. Имаме едни баба и дядо и там ходят за по 2-3 седмици най-много. Миналата година ги бях записала на всевъзможни лагери, но както ти сподели сумите стават космически, а и бяха прекалено много, но се налагаше. Сметнах че съм дала към 4 хил лева миналата година за лагери през лятото, тази обмислям да си пусна месец неплатена, поне докато малката не стане на 8 г и мога да ползвам неплатената отпуска по този параграф.
За тази година още не съм решила дали ще повторят някои от лагерите или ще опитаме с нови, но категорично ще ги съкратя, защото им дойдоха в повече, тъй като всичките бяха с преспиване.
Ходиха първо на море с учителката си и класа за 8 нощувки, от това бяха много доволни, но тази година ще го пропуснат. След това бяха на палатки от Байкария големите и от това бяха доволни.
След това бяха в Ранчо Конникът и трите от където също бяха доволни. Накрая бяха за две седмици във Вилиленд, където обаче имаше и учене и повечето деца бяха по-големи и не им допадна, така че се наложи малко преждевременно да ги вземем. Към това добавям и два пъти море с нас, ходене и за седмица на градска занималня и за кратко комбинация с кумата.

# 40
  • Мнения: 1 300
Върнах се на работа когато дъщеря ми беше на 10 месеца. В началото имахме бавачка, сега ходи на ясла. Воденето и прибирането са ангажимент на мъжа ми. Ако се наложи да се заведе на лекар, също. Аз имам възможност да си работя и от вкъщи, обикновено няколко дни в седмицата, когато пускам всички перални и сушилни, които са се насъбрали. Вкъщи мъжа ми готви, та следователно и пазарува каквото му е нужно. Чистим заедно. Изобщо нямам мераците да съм майка за чудо и приказ, така, с поделените ни задължения, нито аз се преуморявам, нито той, че да се нарушава хармонията. 

# 41
  • София
  • Мнения: 4 309
Сега съм работеща и ми е маллко трудно , дори и за 4-6 часовите смени , които давам . Малкия боледува повечко , аз отстъствам често и винаги , винаги съм назад в работата с изработеното време (
От  1 година работя и всичко става как да кажа набързо.. Прибирам се от работа и зарязвам всичко за да си видя детето , играем си , храним се и всички приятни дейности свързани с маллкия.
Като заспи към 22:30-23:00, аз започвам да готвя , чистя и други неща лично за мен си.
Първоначално ми беше трудно , но сега свикнах на недоспиването и вечното бързане , да се прибера навреме , да го взема от градина .
Много пъти стигах някакъв свой лимит и ми се искаше да напусна .




# 42
  • Мнения: 3 233

Като заспи към 22:30-23:00, аз започвам да готвя , чистя и други неща лично за мен си.


Тук според мен може да се коригира часът на заспиване. Понякога половин час - час е доста време, особено когато човек го използва да си почине

# 43
  • София
  • Мнения: 1 557
Върнах се на работа, когато дъщеря ми беше на година и 2 месеца. Проблем с нищо нямах. За щастие, аз мога в голяма степен да си определям работното време, въпреки че работя в офис, така че започнах да ходя на работа от 8:30 до 17:30, за да я водя и взимам навреме. Отново за щастие, тя не боледува, така че почти не ми се е налагало да отсъствам заради нея. Всъщност повече съм отсъствала заради себе си.

През седмицата не готвя. Всъщност почти не готвя. Дъщеря ми не обича готвено и това, което изяжда в градината, ѝ е достатъчно. За вечеря яде сандвич, аз също. Готвя уикендите, ако имам настроение и случайно сме си вкъщи, но пак само аз си го ям.

Чистя веднъж седмично, събота или неделя сутрин. Отнема ми максимум час и половина. В делнични дни най-много да пусна една бърза прахосмукачка или да поприбера това-онова. Играчките тя си прибира. За всичко ми остава време - и за спорт, и за филм, и за книга, и внимание да ѝ обърна - да играем, да четем книга. Че се и наспиваме - в 22:30, най-късно 23:00, вече сме в страната на сънищата и двете и събираме поне 8 часа сън.

# 44
  • Мнения: 488
За всичко ми остава време - и за спорт, и за филм, и за книга, и внимание да ѝ обърна - да играем, да четем книга. Че се и наспиваме
Абе с едно е лесно... и ние с жена ми бяхме така. С две вече става по-трудно. Време няма за нищо. Поне докато са малки - като пораснат ще видим.

Общи условия

Активация на акаунт