имам филолог у дома, завършил точно БФ
произнасянето на "пèпелник" в началото на връзката ни беше способно да изостри погледа му до степен да реже тротоарни плочки с него
за това от години у дома има само "пèпелници"
вярно е пепелнИк
- Публикувана: 9 фев. 2016, 02:32 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2016, 08:05 ч.
Особености на българския език
имам филолог у дома, завършил точно БФ
произнасянето на "пèпелник" в началото на връзката ни беше способно да изостри погледа му до степен да реже тротоарни плочки с него
за това от години у дома има само "пèпелници"
вярно е пепелнИк
Неща, събирани в главата ми от години. Има още други, но над 10 нямаше да се четат изобщо. -> http://-spam250-/the-self/desette-naj-dosadni-greshki.64 
Не съм съгласна с това твърдение:
Цитат
3. На 10-и март – изписвайки "на 10 март", се чете "на десет март". За да бъде коректно, се изписва "10-и" = десет+и.
Когато се пишат дати, не се пише "-ти" или "-и" след цифрата. Ако е само "10-и" – да, но когато следва и месец, се пише "10 март".
https://pavlinav.wordpress.com/2010/09/28/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0% … %BD%D0%B0-%D1%81/
http://publications.europa.eu/code/bg/bg-4100100.htm
Цитат
Впрочем при 8 март изобщо няма нужда от изписване на букви след арабската цифра, защото числителното в този случай не може да бъде бройно (осем), то може да е само редно. Когато се посочва дата, спокойно можем да си спестим буквите, например: 3 март, 6 май, 9 ноември 1989 г.
Ако обаче след конкретната година липсва съкращението г., е по-добре да се изпишат дефисът и съответната буква/съответните букви след нея:
“Годината на чудото” – така унгарците описват 1989-а.
Първите статии са за това състояла ли се е въобще 1968-а в България.
Ако обаче след конкретната година липсва съкращението г., е по-добре да се изпишат дефисът и съответната буква/съответните букви след нея:
“Годината на чудото” – така унгарците описват 1989-а.
Първите статии са за това състояла ли се е въобще 1968-а в България.
В момента пътуваме и за да забавлявам детето да не скучае, дръпнах от Читанка някаква книжка. Та четох стихове от Леда Милева и ми направи впечатление, че пише "пластелин", освен това пълният член е сбъркан на безброй места. Изданието е старо, не мога да видя от коя година, но не е съврвменно. Не вярвам Леда Милева да е била неграмотна, та се чудя коректорската работа ли не е на ниво, при създаването на електронния формат/сканирането ли са допуснати грешките?!
Като обеца и обица. Сега как е правилно?
Като коментирате ударения, да се допитам до нещо, което цял живот съм казвала по един начин, а сега дори баристи го казват другояче, а именно думата джезве. Умишлено не пиша как го произнасям аз, искам да събера вашите мнения, понеже новото му, за мен произнасяне, ме побърква. Поне, ако се окаже, че съм права да апострофирам на воля 
Когато аз го учех, бяха дублети.
Да не се бъркаш с реторичен/риторичен?
Нямам спомен "корегирам" да е била дублет на "коригирам". Даже напротив – по-лесно се помни като противопоставяне на "коректор" – "коригирам". Т.е. като се чуди човек как се пише, гледа думата "коректор" и за "коригирам" остава обратното.
Джезвè е при нас, не знам как е правилното.
Казвам джезве.
Когато аз го учех, бяха дублети.
Да не се бъркаш с реторичен/риторичен?
Нямам спомен "корегирам" да е била дублет на "коригирам". Даже напротив – по-лесно се помни като противопоставяне на "коректор" – "коригирам". Т.е. като се чуди човек как се пише, гледа думата "коректор" и за "коригирам" остава обратното.
Джезвè е при нас, не знам как е правилното.
Ама като съм учила само до 4-ти клас, как да помня
