ЮЛСКА ТЕМА 35

Нали я пробвах Ивето от рано да я сложа на гърне. Катастрофа е меко казано. Първо аз изобщо не мога да я хвана кога ака, второ изобщо нямам време да се занимавам и с това. Миличката Ива си расте абсолютно по между другото. Сама се оправя с всичко. Най-лошото е, че още съм започнала да я уча да се храни сама. Просто не ми се иска да преживявам всичко това с голямото мазане. И лошото е, че не помня как го направих с Емилия. Само знам, че на година и 5 месеца Емилия се хранеше сама и нищо не беше пасирано. А на това мило дете (Ивет) всичко й пасирам, храня я само аз, рядко й пея песнички, рядко й чета бебешки книжки. Единственото, което се занимавах е да я уча да строи кули от кубчета. Много ми е гузно за нея. Научих я да заспива сама с едно одеало за да не се занимавам да я приспивам...въобще ужасно е, но съм я оставила да расте самостоятелна. Каквото е научила е покрай сестра й. Милата е принудена да играе игри за големи деца. Играем на чичо Доктор - тя е пациента, на чаено парти и вечеря - тя трябва да спазва всички правила и да не "разлива чая", защото пада голямо сърдене, играем на майка и бебе - естесвено тя е бебето. На училище - тя е ученичката.....абе въобще включвам я във всички игри, колкото и да се сърди и да не разбира правилата. А тя душата има нужда да си реди кубчета, да си ниже низанката и да си разглежда книжките....но не би, трябва да бъде живата кукла на сестра си

Кирил го сложих за първи път на гърне на 2 години и 10 дни. Преди това не го бях слагала нито веднъж. Три седмици след това махнахме памперса напълно. Кака му я слагах от 7 месечна. Тя си седеше стабилно, имаше някакви попадения. Като се осъзна, около годинката, категорично отказа да седи. Махнахме памперса на 2 г. и 3 месеца. Никаква роля не играе ранното слагане на гърне. При нас огромна роля изигра неистовото му желание да е като кака си. Трябва да има и да прави всичко, което тя, иначе се чувства много прецакан.

Ясен го слагах на гърне от както стана на 9 месеца. Чак на две години му махнах памперса, защото бяхме на вилата и гърнето стоеше на двора и той тича, тича гол и когато му се доходи сядаше на гърнето. Когато тръгна на ясла в началото на Септември започна да се напикава може би първите два месеца. От яслата искаха да му сложат пак памперс, но аз отказах категорично. Спи все още с памперс, но и много пишка през нощта. На морето спеше и на обяд без памперс, за три седмици се беше напикал само веднъж, но в яслата отказаха, когато спи да няма памперс.
На познатите ни детето, което е с девет месеца по-голямо от Ясен му махнаха памперса на 2 години и 9-10 месеца. Казаха, че не е имало проблем и много рядко се е изпуснал. До тогава го бяха слагали на гърне от време на време. Даже много рядко.

Всички ще махнем памперса, не вярвам някой да се зажени с памперс.

Жалина, какви са тия приказки точно от теб. Ти, която си гледаш сама децата, постоянно измисляш някакви игри, правиш торти и т.н.? Може на моменти да съм смятала, че си ако щеш и глупава, но качествата ти на майка за пример, никой не може да оспори! Махни тези мисли и усещания, правиш това, което трябва да правиш.
Когато родих малкото дете, цялото внимание бе насочено към голямата. Дори и материално е  много по-облагодетелствана и до ден днешен днешен, но това няма да е вечно. Малките не разбират, а никога не знаеш дали вече в по-голямото дете няма неволно да насадиш ревност или омраза.
Ох, снощи викам на мм „Ти се радвай, че децата не боледуват“, във връзка с това, че нито лекарства купуваме, нито знаем какво е хрема, температура, гърлобол. И той от там като ме започна, дърпала съм дявола за опашката, не се говорело така /той е много суеверен/. От там аз отворих една уста, че е черноглед и пр. Заформи се лекинка свадичка.
И познайте, тази сутрин Бранка вика лошо ми е и трудно преглъщам….. Та я оставих вкъщи. Разбира се, мм използва случая да ми натрие носа.
И двете деца махнаха памперса от раз. Бранка, два месеца преди да навърши две, малката седмица преди втория рожден ден. Не бих се притеснявала, ако детето е с памперс до третата година. Да не говорим, че познавам деца, които до 4+ ползваха такъв, а вече са напълно нормални тийнейджъри. 

И аз съм "за" късното махане на памперса. Късно, късно, колко да е късно. Не помня кога махнах на моите. Май малко след 2, но стана за две седмици. Да спят без памперс, обаче, не си и помислям. Изобщо не се сдържат. Иначе им е неприятно да са с него. Първата им работа е сутрин да си го свалят. Вечер пада голяма борба за слагането му, а ако са будни, категорично отказват да си вършат работите вътре.

Знаете, моята драма е с биберона. И голяма война водя с ММ (! да,с него) за това дали трябва насила да се отказва детето от него или не. С Е. беше лесно. Котето взе биберона и край, до там.Обаче Деницааа, тоя малък дявол... не се връзва на нищо и колкото повече я подсещам да го остави, толкова по на пук ми прави. Бях го докарала през деня да е без, но откакто баща ѝ я натисна да спи без него и взе да ѝ опява, тя настоява да е постоянно с него. Само на разходка успявам да я изведа без "тапа", за пред хората. Баща ѝ ме прави луда, че щяла да си изкриви зъбите, щели да ѝ се смеят хората, как можело... голямо дете! Майката е виновна, разбира се. Трябвало да ѝ се взема и точка. Ако иска да реве. Казах му да си вземе отпуска и той да се оправя с нея, обаче не искА.

Жалинка, всички се обвиняваме за нещо, сигурна съм. Аз се обвинявам, че не прекарвам достатъчно време с тях, че не съм ги научила да са кротки и благи, че съществува ревност помежду им, че не ги обичам достатъчно. Не че не ги обичам много, напротив, живота си давам за тях, но все си мисля, че ако имах едно дете, щях да го обичам повече. Сигурно нямаше да гледам как да се откача от него и да изляза, щях да го водя навсякъде със себе си, щяхме да спим в едно легло, щяхме да играем повече и да умее повече неща. Сега съм толкова разкъсана между двете, че сякаш не им давам достатъчно индивидуална обич. През по-голямата част от времето ги разтървавам или им се карам, или поделям играчки, или мия и бърша след тях и пак им се карам... Някак не това съм си представяла. И все пак на такава майка са случили и си ме обичат. Та, Жалинка, не се обвинявай.

В момента чакам пред лекарския кабинет. Дете не съм водила тук от последната ваксина на Марина. Със сигурност,  ако Бранка е просто настинала, от тук ще си тръгнем с букет от бацили.... Толкова ме е яд, че дойдохме, ама викам айде,  нали утре са почивни дни...

Ох ,Джине ,дано да не е нищо сериозно ! Бранка вече е голяма ,при тях би трябвало по-лесно да се овладяват нещата !Пък и то разбира ,ще пие хапче ,ще се пази ....И аз не бях ходила с месеци на лекар за децата.Сега покрай шарката пак не ги водих,само аз ходих за бележка за градината.Малкото така и не го видя лекар ,изкара си варицелата без лекарства ,без нищо  Само да са здрави ! И аз все се хваля колко са здрави,кога ли ще ми излезе през носа Тонито наистина не е боледувал сериозно от над една година.Баткото е лесен вече - пие шусерови соли като се налага ,чисти носа  и си спестяваме много неща.От понеделинк ходи на градина и днес вече има хрема ,гадни задни сополи Давам каквото трябва и се кръстя да мине.
При нас не помня памперса как го махнахме ,лятото беше ,около втория рожден ден ,но подробностите ми убягват.И до днес се напишква обаче поякога,ако не го подсетя ! Ето и одеве ,играят ,играят .....идва и реве напикан ! Залисва се и забравя !

Жалинке, ти имаш 2 (две) бебета. Не оплаквай малкото. Опасявам се, че вторите стават много по- самостоятелни и оправни точно поради тази причина.
Викай помощ и бягай сама някъде.
Бих те посъветвала и във Франция да си отидеш сама.

Мъхче, хич не си права. Към 3-та година си стават човеци и можеш да обясниш. Освен това да си дойдем на приказката "малки деца- малки проблеми, големи деца - големи проблеми".
Времето си лети. Пак ще си говорим след година.

Пина, по пример на голямата (която счупи гърнето от грижи), слагам на седалка на тоалетната чиния. Вики не казва, но ако сложа знае процедурата.

Ники, за кое не съм права?

Джинке, какво се оказа? Как се чувства Бранка?

самообвиненията. В частта ако беше само едно.

Аз пък като я слагах, голямата файда, като проходи й беше по-интересно да търчи, вместо да виси на гърнето. И пак го махнахме дневният на 2г, като тези които не са слагали на 9м.
Мъхче опита ли да го отрежеш. Нашта също беше пристрастена, но го отрязах, после още малко, и  всяка вечер  "забравях" да го дам, докато една вечер тя сама забрави, на другата вечер го поиска, но я забаламосах с някакви песни и така приключихме, чак не ми се вярва, че толкова лесно се отказа. А как ще ги научиш да са кротки и благи на тази възраст?  Ако знаеш какво те чака, когато станат на 7 примерно, сега просто им се радвай и няма какво да се обвиняваш, ако така или ако иначе. Аз нали се тръшках, че не спи по цели нощи, е какво ли не правих, полза нямаше. Просто дойде момента, в който и това мина, след малко повече от 2г безсъние 

Явно всичко се забравя! Точно преди 3 години никоя от майките със стаж не ни предупреди какво ни чака.... Как ли са ни гледали сеира Сандалка, Скарлет, Терп, Бени, Агнес.... В същото време почвам да си мисля, че нещо са се поразбъркали планетите къмто септември-октомври 2012-та, защото нашият набор много бесен ми се види.

Мъхче, наистина не си права. Аз съм с едно и пак е така. Гледам да се отърва от него. Днес го тропосах на баба му, за цял ден, да видим дали ще оцелее, това е сефтето. Обаче след 9 дни денонощно с нея не издържам повече. Предвид, че и денем не иска да спи, последните два- три дена поспива де. И аз само нареждам и бърша след нея. И аз съм си мислила, с това ли ще ме запомни. Защото моите родители с това ги помня - да мърморят, нареждат, да се карат, недоволстват. Все лоша бях. Обаче точно на тази възраст ми се струва, че е почти неизбежно. После искам да се стегна и да спра. И сега понякога спирам. Само стоя и гледам как маже, чупи, тъпче и прочие и искам да се изпаря и да ме няма.
Ники, това с големите деца и големите проблеми вече две майки ми го оборват  Казват - тъй- тъй, ама не е баш тъй. Наскоро във Фейса Летящата козила ерато пресече един коментар за това. Нали от бебето си се оплаква и някаква жена реши да спусне мъдрост с този лаф, обаче тя веднага каза, че има 3 деца, най- голямото от които е на 12 и няма търпение и другите две да станат на толкова 
Джине, и моето не боледуваше, докато не ходеше на ясла. Тя и за яслено дете държи фронта, но аз не го държа. Не мога. Трябва някакви тренировъчни лагери да се организират, да се четат лекции, не знам. Не бях подготвена, нямам опит, в паника съм почти постоянно и не знам детето ще го израсте ли това боледуване, обаче на мен ще ми остане трайно увреждане. На практика до момента не се е случвало нищо сериозно, ама съвсем, съвсем нищо. Големия страх и треперене са да не се случи. И като прочета това или онова дете от какво било болно........................... и ми иде моментално да се гръмна, само да не ми се наложи и моето дете да се разболее от същото, не мога, не искам. А не бях такъв човек.

Допълвам, че и до днес в присъствието на родителите ми се сепвам, че ще ми се скарат за нещо. Толкова дълбоко ми е загнездено, че ми се карат. Няма ги - спокойствие, има ги - тревога! Значи определено трябва да се променям в тази посока. Мисля, че мога, успявам.

Другото допълнение за Жалина - знам, че няма да се промениш, ама защо ти е целия този зор и такива огромни усилия?! Децата се научават на всичко без тези планирани занимания, без тази 'работа' с тях. Би било нужно, ако детето има затруднения, истински затруднения. Само тогава. Ама ти няма да спреш, ясно ми е. На нищо не го уча моето, а толкова неща научи в движение, ежедневно ме учудва това или онова откъде дойде.

И за биберона исках да пиша - Мъхче, според мен също трябва да се маха изведнъж. Нещо като спиране на цигарите си го представям, с намаляване не става, даже по- зле. Нещо от сорта' без едно мога, само с едно - не'. Иначе хората не знам дали биха се смели, но не бих мислила за тях. Виж изкривяването на зъбите е възможно и много притеснително. Тя има ли наченки на повдигане напред на горните два зъба? Защото Юлия имаше. Аз се паникьосах и реших, че от момента натам вече е без биберон. То взе, че стана ужасно лесно, а иначе много си го търсеше и искаше и мислех, че ще е голям кошмар. За месец и половина зъбите се наместиха, не очаквах, че толкова бързо. Те бяха и слабо изкривени, слабо, слабо, ама си се виждаше и беше грозно, но щеше да последва още по- грозно и проблемно, много се радвам, че се отървахме.