Публични изяви - притеснение и справяне с него

Сетих се за още нещо важно, а именно, че обикновено отстрани- т.е. в очите на публиката, изглеждаме много,много по-добри в представянето си, отколкото на нас самите ни се струва.
Някои съветват също да се тренира пред огледало. Може пред приятел/близък. Или когато имаме публична изява някой да ни направи видео и после става много интересно, когато се самоанализираш  . Но помага да се шлифоваш. 
Друго, за което си мисля, е да показваш ентусиазъм от това, което правиш/говориш. Да излъчваш вибрации, че ти е приятно да си там, чувстваш се в свои води.
Да не се крачи нервно напред-назад.
Трябва да си рееш погледа навсякъде в публиката, като се спираш на конкретно лице за не повече от 2-3 секунди.
Да имаш нещо в ръката си е хубав съвет, но да се внимава. Например, ако държиш химикалка да не я щракаш методично, в такт с твоите нерви. Но понякога човек не се усеща как се държи когато е притеснен.
То и затова тези неща се учат и тренират многократно. Сценична треска може пак да има, но тя се овладява обикновено след първите 1-2 до 3 минути.

Възможно е. Когато човек има правилна самооценка, т.е. знае си се "що за стока е", че ще се притеснява супер много в дадената ситуация и това неизбежно се случва.
Друго, което при мен е притъпявало сценичната треска, е да направя преценка до колко важна е за мен съответната изява пред публика. Това, обаче, понякога е и нож с две остриета, защото осъзнаването на важността доста вдига адреналина.

И аз съм от старото поколние и много ме е яд, че никой никога не ме учил как се прави това..)
А нямам проблем да съм на сцена, а само да говоря..))

В предната ми работа трябваше да правя презентации и да ги представям на конференции -голям ужас ми беше..репетирах стотици пъти на сухо, пих по едно-2 уиските преди това и тн..))

Март, ще ти пиша на лични относно такова обучение.
Преди време и аз водех такива, но за по-тесен кръг от хора, не индивидуални.

Гледай също така ТЕД - там има добри и не добри презентатори - повечето работят с "треньори".

Една презентация не е само говоренето - тя е също така структура на слайдове, техният дизайн и дизайнът на всички тях заедно, сторителингът също е от голямо значение, както и моментът на незабравимото.

Истината е, че всичко се учи - само трябват целенасочени усилия и практика 

Включвам се скромно, но от сърце.
Препоръчвам "Изкуството да говорим пред другите" от Дейл Карнеги.
Въобще Карнеги има чудесни книги за успех сред хората.

А, ако не говориш, какво правиш на сцена? Танцуваш, пееш - пак си има сценична треска.

На никого не препоръчвам алкохол преди презентация, особено на неопитни хора  Най-добре е човек да се оттегли за 10-15 минути на тихо и спокойно място, да подиша дълбоко и да излезе усмихнат.

Моята любима преподавателка Деси Бошнакова издаде книга за ТЕД.

Деси е разкошна! 

Смоук,

аз не давам съвети, а казвам при мен как се е случило.
Колкото до сцената - бивша балерина съм и отдавна нямам сценична треска да съм там.

Но имах, и все още имам, проблем да говоря пред публика.
Панирам се, притеснявам и тн.

В последните години се получава вече естествено, защото говоря от сърце, и истински вярвам в това, което правя и казвам. Но има и голямо значение, че доста поработих върху себе си и значително подобрих самооценката си. На "дърти" години, нов все пак..

Аз изпитвах ужас да говоря пред хора - изчервявам се, изпотявам се, заеквам... В работата ми възложиха да водя тренинги и обучения и изпаднах в тих ужас. Тогава много ми помогна Техника за емоционална свобода - ТЕС. Има много материали в Интернет, аз ходих и на еднодневен курс. След това ми казаха, че много добре водя обученията, нямах никакви притеснения.

Да, случвало ми се е неведнъж.

На мен никакви лекции, тренировки на сухо не могат да ми помогнат. Научавам туй-онуй, обаче в действителност нещата стоят по различен начин. Като имунизирана съм срещу попиване на нови похвати.

Имам си своя си логика, която е в противовес на логиката на нормалните хора и на написаното досега от потребителите в темата. Обаче тази логика, ако мога така да я нарека, много ми помага.
Просто трябва да имам елемент на изненада, иначе нещата ми не се получават.
Тук е редно да уточня, че аз не презентирам свои си неща, а превеждам устно.
Много хора считат второто за по-трудно и притеснително, при мен е обратното.
Ненавиждам когато трябва да презентирам нещо свое си, за което съм подготвена добре или напълно предварително. Примерно ако сгафя, ме хваща много яд, защото би следвало да съм добре запозната с това, за което говоря.
При превода се чувствам някак освободена от тая отговорност и ми е много по-спокойно. Това си е, разбира се, субективно усещане, но страшно много ми помага. Работи отлично за мен.
Когато трябва да правя своя си презентация, тогава се изприщвам най-много. Ако е възможно, избягвам да правя презентации. Споменах вече, че съм счупена. 

Може би би било полезно, ако откриеш някаква техника/логика за себе си. При мен поне действа подобен похват.
Най-вероятно следното ще ти помогне много: ти си запознат с тематиката на презентацията си, знаеш я най-добре, не би трябвало да се тормозиш! Както ти и писаха повечето потребители по-напред.

Благодаря за мненията дотук и за практическите съвети! Записвам си препоръчаните материали по темата.
Ето - това важи и за мен! Което ме и озадачава - защо ти е добре на сцена в някакъв тип художествена изява, а се чувстваш съвсем различно, ако трябва да представиш доклад в рамките на някакво... нехудожествено мероприятие? Как мислите: защото в единия случай си в роля, а в другия - себе си? Защото в единия случай имаш сценарий, а в другия може да опре до импровизация? Защото средата на общуване е друга?

Март, не мога да ти кажа. От много малка съм била  на сцената - може и да е имало притеснения в началото, но не помня.
А танцът е магия и много бързо те увлича и мислиш само за него.
Иначе бях доста комплексирана и сигурно това ми е пречело пред другите хора.

Ето ме и мен- още един безнадежден случай. Както и да репетирам преди това...просто не се получава. Самата мисъл, че някой се е вторачил в мен и очаква да чуе нещо добро ме влудява, направо се изпотявам. Наистина е необходимо да те учат още от малък на такъв тип умения както в някои държави.

Притеснението винаги си остава каквато и рутина да придобиеш, то това май си е част от чара.
Мен ме дразни, че се изчервявам, преодолявам го със самоирония.
Гледам предишната вечер да си приготвя всичко, на  дрехите специално ги избирам да не си личи, че съм плувнала в пот, документите са подредени... за да не се лутам на сутринта.
Всъщност трудното е да започна, към финала излизам от мъглата!

Ако искаш, сподели как репетираш  
Смятам, че след 5/6 репетиции нещата се получават доста гладко

Но е факт, че ако се говори пред публика само 2-3 пъти годишно, по-трудно се свиква

Когато преди десетина години водих първата си пресконференция, имах чувството, че само тялом съм там - щях да умра от притеснение  И въпреки, че по природа съм интроверт, клонящ към темерут, с годините придобих рутина, която ми дава сигурност - така че съм убедена, че всеки може да се научи, щом аз успях