На ръба на отчаянието съм..

Вместо да му искаш всеки път по 50 стотинки или по 5 лева (наистина си е унизително) разберете се като вземе заплата, да ти оставя ХХХ лева.
В края на краищата живее на пълен пансион у вас - или плаща за ток, вода, храна?
Кажи му "ако не си съгласен - върви да живееш сам на квартира". Като му поставиш въпроса така, много бързо ще си направи сметката кое ще е по-добре и за самия него, и за семейството му.

Пък ако искаш и гони го, ама трябва да си готова да останеш сама известно време (вероятно дълго). Друг мъж заврян зетко у вас едва ли ще иска да влезе, нито пък е много вероятно да те вземе някой добър самарянин у тях си с детето ти и да те гледа и теб както не работиш и не можеш да допринасяш и ти нещо.
Тук вероятно повечето жени ще ти кажат веруюто "по-добре сама, отколкото зле придружена" но всеки сам си решава - може да смяташ, че някакъв мъж макар и не перфектен е по-добре от хич никакъв.
С детето как са нещата - не го ли обича, не се ли грижи за него? Ако го изгониш, откъде ще му търсиш друг баща и колко ли пък той ще се грижи за него...

Е добре де стиснат е разбрахме . И не е ли по-изгодно за него да и спре 84-те лв. за гримове и мазила , и да и дава по 50ст. за кафе ? Някъде другаде е заровено кучето . Но и авторката не пише вече в темата че да ни осветли . Май не и харесаха вашите отговори да си намери работа .

Крис, тук жената не е "зле придружена". Тя не е придружена изобщо. Просто си е сама - никъде не ходят, даже и до съседен град не мърдат, нито на кафе. Къде й е придружителя, че не виждам. Излиза с приятели, не с нея. Пък големия келепир, че ще й отделя 100 лева от заплатата си, та тя да пие кафе (а понякога може и сок!) няма и да го коментирам.

Това са думите на авторката: "На почивки никога не ходим, на разходка в др град-никога, на ресторант, на кафе-само си мечтая." Толкова е придружена, че няма накъде.

Честно ти казвам,аз тоя мъж с чисто сърце бих го изгонила.Няма смисъл да продължава да живее с вас.Само храните още едно гърло.84 лв.😡 не го е срам!Все едно детето си го довела от майка ти и не е негово.Айде като му се свиди за тебе иди-дойди,ама за детето!Думи нямам...

Жал ми е за мъже като теб. Затова България е пълна с екземпляри каквито авторката и хиляди други жени са описали тук из форума. Мъжете ни са плюнки, които се репчат и търсят сметка за 50 ст на жена си и я изоставят ей така да се оправя в абсурдни ситуации - гаври пълни. И междувременно ги посбийват, защото така е мъжкарско, налагат се  и си помпат самочувствието, заедно с това да установят режим на тотално подчинение и послушание, за да им е лесничко.

Горното понякога е трудно за психиката на някои жени започват именно такива недиагностицирани здравословни отклонения на основата на залежали тежки психологични травми.

Момиче, просто махни мъжа. Очевидно е червив. И има голяма, изключително голяма вероятност да спре да ти прилошава.

Здравейте, вижте аз няма как да разкажа абсолютно всичко в два, три поста, мисълта ме изпреварва и пиша, което ми е на ума в момента.
Първо само да кажа, че не си измислям и не преигравам с болестта си, ако изобщо може да се нарече така. Кълна се, че наистина никак не се чувствам добре. На 10тина дни поне по два пъти викаме бърза помощ, защото аз се парализирам цялата, световъртежа е повече от ужасяващ, започвам и да повръщам. Едно налягане и шумене в ушите, все едно съм пред инсулт. Мен ме морят физическите симптоми, психиката ми по издържа, както се и вижда от ситуацията- ето казвате, че малко биха търпяли такъв мъж.
Идеята да се преместим беше обща и наша и на родителите ми. Той си е на същата работа  от 10години. Когато питам защо не казваш каква  заплата взимаш, отговора е, че не ми трябвало да знам- един път каже около 600, друг път около 800лв, зъби ми се, че питам и аз спирам. В тези 84лв (давани са ми по 5-10лв)влизат превръзки, лекарства, прах за пране, малко неща за ядене и две дрешки за детето от втора уп.както казах по-горе. Те дори не са само за мен, аз съм се лишила от абсолютно всичко. Когато трябва нещо спешно за детето,то е едно мърморене, викане, но в крайна сметка дава, но винаги крещи, сякаш съм виновна за нещо.
В момента майка ми купува продуктите, аз готвя, шетам, помагам и с домакинството, когато не съм просната на легло с поредното прилошаване. При последното прилошаване кръвното ми беше 110на 140. Майка ми много се изплаши.

Търси лекари!Не си е работа то да викате линейки всяка седмица.Накрая ще стане нещо фатално,недай боже!!! и ще оставиш дете сирак!Лекувай се,така плашиш и детето и родителите си.

Това е втората и по-опасна фаза. На по-издръжливите психически хора им се случва да имат стряскащи здравословни симптоми - мислиш си, че можеш да понесеш още ядове, мъка, неприятности, тормоз, нещастие, но реално тялото те предупреждава, че си на лимита. Кръвно с гърчове и изтръпвания е на нервна почва. Този бил ли те? Тормозил ли те е? Какво се е случило с теб, че до такава степен да си се повредила на тази ранна възраст? Била ли си щастлива с този човек някога? Тези симптоми говорят, че си живяла зле дълго време.

Трябва ти спешно доктор. Чети и в темата за панически атаки, както и в раздел алтернативн медицина, където има интересна информация какво би могло да ти помогне.

светецът, как си? пак ли ти е виновна? Ще ти стигне ли наглостта до там пак да се репчиш или се успокои и ще проявиш малко здрав разум, а не само гол, зле канализиран тестостерон?

Хайде да не се заблуждаваме - авторката не мизерства заради него, а заради себе си. Прощавай, Грация, но съм силно скептична към така наречената ти "болест". Ако наистина е толкова зле положението, при някоя от визитите до спешното все щеше да се потърси диагноза   И ако приемем, че мъжът ти е мухльо /тук съм без извинения  /, то какви ще да са родителите ти, щом не те подкрепят да се потърси из основи проблемът ти и да бъде решен   Не, и на мен историята ми намирисва  

Грация, наистина здравето е на първо място, може би ти наистина не се трогваш толкова от изцепките на мъжа си (аз бих откачила, но аз и не мога да трая да ми се дзвери някой насреща.).

Въпреки това замисли се откога започна да ти става за първи път зле, свързваш ли го с някаква друга случка от живота си?

Моля и да ме извините, че не се включвам толкова често, но много ми се вие свят, когато дълго стоя пред компютъра и се взирам. Когато мога винаги ще разясня като ме питате.

голям залък лапни, голяма дума не казвай. ок?? може да ти се случи и не знаеш какво е. Знам за много, безкрайно много реални ситуации като тази описаната. И никой не е застрахован. Не се присмивай, не е красиво. Говори за груб и злобен характер.

Грация, и аз имам подобно заболяване. На мен ми прилошава по същия начин от промяната в атмосферното налягане, която влияе на вестибуларния апарат. Такива силни пристъпи като при теб съм имала2-3 пъти и наистина е много страшно-потъваш, потъваш, имаш чувството, че губиш съзнание и умираш; дори в леглото не може да мръднеш-от всяко движение ти се се засилва световъртежа.
На теб доплер правили ли са ти? На ушен лекар била ли си? Неврологът какво ти предписа? Причините за световъртежа могат да са различни, просто ги изключвайте една по една, но трябва сериозно отношение и много ходене по лекари и изследвания.
Моите хапчета помагат с натрупване т.е. пият се известно време и едва тогава дават ефект. Следя прогнозите за времето и атмосферното налягане, за да мога да се подготвя. Тези чести смени на времето са най-рискови.
Трябва да се вземеш в ръце и да започнеш да правиш нещо за лечението си. Вие сте тръгнали по най-лекото съпротивление-болна съм, спирам да работя, отиваме при мама.
И какво очакваш да се промени във вашата ситуация-цял живот да не работиш или да оздравееш ей така, от самосебе си? Мъжът ти изведнъж да се промени след 10 години и да стане ларжж и състрадателен, или недай си боже преуморените ти родители да се скапят и разболеят и да се налага вие да ги издържате?
Всичко това може да се случи, може и да не, но ТИ САМА, трябва да работиш за собственото си оздравяване и да промениш ситуацията, променяйки себе си.
 Ако поискаш, можеш да се справиш. Отпуснеш ли се, здравословният ти проблем ще се влошава, засилен от психическото напрежение, стреса и липсата на лечение.
Желая ти сили, кураж и мотивация!

Всеки път в спешното ми казват " на нервна почва е момиче, ще ти мине, един диазепам и си готова" но аз стоя скована още часове наред. От малък град съм, не са кой знае какви специалисти тук.
Не ме е удрял никога досега, но пък крясъците и грубостта са в повече.

Естествено, че не се чувстваш добре, мозъка ти казва на тялото ти, че си зле.
3 години бях така. Умирах по 10 пъти на ден, през ден свършвах в спешното. Оказа се ПА, пих АД и вече повече от 10г съм си съвсем наред Надежда има.
И една много важна подробност: причината за това ми състояние беше бившия ми съпруг. Разделих се с него и повече не се повтори