За пръв път ми се зави свят и се сковах преди 7,8г. Прибрах се от работа и мислех, че съм преуморена. Не бяха така силни кризите и се живееше някак. За година по макс.две кризи съм имала, но отшумяваха бързо и не ми пречеха на работоспособността. Но тук от 3г насам стана нетърпимо и постоянно и освен да съм в легло друго немога (без да преувеличавам)
Доплер правихме, унг също ме гледа, кардиолог също- нищо не откриват, нямам диагноза дори.
Живеехме на квартира преди това. Работих в хр магазин.
Свекъри нямам. Дупката в бюджета я запълват нашите, да. Той не е давал пари за сметки и храна отдавна. Като кажа, че трябва да се включва то са фасони и чудеса, хвърли 50лв и толкова(това за кое по-напред-ток вода храна, неща от първа необходимост като прах паста за зъби и т.н)
Това е, че той от мен няма оплаквания-гледаш си прекрасно детето, къщата ти винаги е чиста и спретната, но въпреки тези думи вечно ми крещи и нагрубява.
На 30г съм и не съм си прекъсвала осигуровките, плащам си ги.
Да- освен, че шия също и корекции правя, а от остатъци си ушивам някоя дрешка на мен и детето и майка ми.
Тези, които мислят че се преструвам и не искам да се лекувам...дано никога не го изживявате това, вие разбирате ли, че аз дори като прясна родилка можех да свърша мн повече неща, отколкото сега...аз съм меко казано парцал, аз не мога да стана до тоалетна без помощ, разбирате ли.
Грация, щом имаш здравна осигуровка, заеми се най-напред да разбереш какво ти е здравословно. С просто око се вижда, че си болна и състоянието ти се влошава, защото не се лекуваш. До кой голям град си най-близо?
Мисля, че трябва да започнеш от обща кръвна картина, сигурно още там ще изскочи нещо.
Мисля, че ще имаш нужда от по-специфични изследвания.Вероятно имунологичен профил, съдейки по оплакванията ти. Казвай близкия голям град, за да те насочат хората от него правилно къде да идеш и кого да търсиш.
Като се излекуваш, ще си намериш работа. Или поне ще се закрепиш и поддържаш, за да живееш сносно. Не се мъчи повече и да не ти е минало през ума да се срамуваш и самообвиняваш, че си непълноценна. Болна си от нещо, дано по-бързо открият от какво.
После ще решиш и въпроса с мъжа ти.
Не подценявай повече здравословните си проблеми, започвай оттам и то веднага!


