- Публикувана: 13 фев. 2016, 13:55 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2019, 10:40 ч.
Смятате ли прекалената доброта за безхарактерност?
Един, незаинтересован дали в дома му ще има куче от улицата човек, може да изглежда добър в очите на някой любител на животни, задето е приютил съответната твар (не в отрицателен смисъл). Това може да се приеме като безхарактерност, защото не проявяваш характер нито чрез истинско гостоприемство, нито чрез отритване на идеята, проявяваш безразличие, а то си е състояние, не качество. Примерно. За мен не е безхарактерност, ако имаш за цел да се харесаш на някого с тази "добрина", нито ако просто ти е все едно - не ти вреди, за да се налага да проявиш някакво качество от характерна, в мир си със себе си. Друго е обаче това, че има плашещо безразлични хора.
Смятам, че прекалено добрите хора изглеждат безхарактерни в очите на повечето хора. Такива добряги бързо биват надушвани от всякакви егоисти, интриганти, манипулатори. А липсата на отпор и гласно отстояване на позициите и желанията се възприема като мекушавост. Имам много близка жена, която цял живот все е мислила за другите и компромисите са били за нейна сметка. Все да премълчи, да не обиди, да не влиза в спорове, да не изисква. И сега на дърти години се усеща, че това поведение май не е било много правилно, защото хората, с който е била най-добра или са й се качили на главата, или са я изоставили.
Аз самата също не обичам да влизам в скандали и излишни конфронтации и предпочитам да убия глупаците с мълчание. Да стоя от страни и да им се присмивам наум
Обаче сама виждам, че това не се възприема като, че не искам да им слизам до нивото. По-скоро ме възприемат като смотла, която не може да се защити. За това вече съм зла
Аз самата също не обичам да влизам в скандали и излишни конфронтации и предпочитам да убия глупаците с мълчание. Да стоя от страни и да им се присмивам наум
Обаче сама виждам, че това не се възприема като, че не искам да им слизам до нивото. По-скоро ме възприемат като смотла, която не може да се защити. За това вече съм зла 
Има огромна разлика в това да си добър, защото приемаш недостатъците, прощаваш и си изпълнен с любов( в християнският смисъл на думата), а съвсем друго е да си добър, защото те е страх, че няма да те харесат.В първия случай го правиш заради самия себе си, а във втория плащаш данък обществено мнение и трупаш негативни емоции в себе си.
Смятам, че прекалено добрите хора изглеждат безхарактерни в очите на повечето хора.
Само в очите на простак добрият човек би изглеждал така.
Не ми се изчитат 4 страници, за да проверя дали няма да повторя някого, ако ви споделя, че не мога да дам определение за "прекалена доброта".
Нито за умерена, нито за непрекалена.
Има добри постъпки. Добрите хора са тези, които по-често постъпват така. Но и лошите хора понякога постъпват добре.
Нито за умерена, нито за непрекалена.
Има добри постъпки. Добрите хора са тези, които по-често постъпват така. Но и лошите хора понякога постъпват добре.
Има огромна разлика в това да си добър, защото приемаш недостатъците, прощаваш и си изпълнен с любов( в християнският смисъл на думата), а съвсем друго е да си добър, защото те е страх, че няма да те харесат.В първия случай го правиш заради самия себе си, а във втория плащаш данък обществено мнение и трупаш негативни емоции в себе си.
Второто не е доброта, а по-скоро конформизъм, който между другото е често срещана черта на характера. Понятие като безхарактерност май не съществува.
Да си добър не означава да си пасивен, а да правиш добри дела. Обикновено искреността в действията и отношенията си личи.
Смятам, че прекалено добрите хора изглеждат безхарактерни в очите на повечето хора.
Само в очите на простак добрият човек би изглеждал така.
Има огромна разлика в това да си добър, защото приемаш недостатъците, прощаваш и си изпълнен с любов( в християнският смисъл на думата), а съвсем друго е да си добър, защото те е страх, че няма да те харесат.В първия случай го правиш заради самия себе си, а във втория плащаш данък обществено мнение и трупаш негативни емоции в себе си.
Второто не е доброта, а по-скоро конформизъм, който между другото е често срещана черта на характера. Понятие като безхарактерност май не съществува.
Да си добър не означава да си пасивен, а да правиш добри дела. Обикновено искреността в действията и отношенията си личи.
Добре, а защо мълчанието го приемате като отстъпчивост? Не е задължително да си неуверен, щом не заявяваш позиция, когато някой друг заяви своята и ти каже, че е абсолютна истина. Може да не искаш да спориш, за да не преумориш ченето. Като дете ме мислеха за срамежлива, сега за наивна до глупост, защото на думи не обявявам почти нищо, а категорична не си позволявам да съм, защото това носи отговорност. Обаче аз не изпитвам желание да обсъждам, да се съвещавам, да убеждавам или аз да дам шанс да ме убедят за много неща, съответно не споря, отказвам този обмен, начин на комуникация. Това общо с действията ми няма, реши ли се нещо, прави се. Затова е важно да се види как действат външните действия/бездействия и думи, за да се прецени дали човекът е добър наистина или е безхарактерен. В първия случай е доволен, във втория е нещастна жертва на себе си.
Има една мъдра приказка: И добрите хора могат да причинят болка. Болката е разглеждана като резултат от лоши действия.
