Пролет цветна наближава, августинче смело проговаря!

Малкия си ходи в нас цял ден по голо дупе . Така като му се допиша и си сяда на гърнето, иначе не казва и си пиша в памперса. Проблемът е, че бубата му е открита и постоянно си я дърпа като ластик . А когато му се ака ми носи памперс и не ме оставя намира, докато не го сложа. След това спокойно си върши работата.

Ох, моя калпазанин изобщо не сяда на гърнето. Само като го види или чуе за него много се радва - и вика Кукуто пиша, обаче като седне и след секунда е станал и гледа вътре и се радва  Ако го насиля да седне пак почва да пищи. Още макс. 2 дни му давам с памперс и като се стопли в сряда - гол. Ще бършем ламината и това е. Иначе напредъка му е, че казва веднага като се наака, или направо докато го върши - Има ако, пуу миише, мама маха, дупата мий мий  Доста сложно изречение, ама все закъсняло  Имам една приятелка, която живее в къща с двор - чак й завидях на плана - гол на двора, нека си пиша колкото иска 
Аз взех сандали Найк, затворени отпред - много са хубави. И малкия като ги обуе, няма сваляне. Ходи вкъщи с тях, понеже са нови още, явно са му удобни. На КиК вече ме дразнят много, такива цени слагат, че чак прекаляват... Ще купувам само от спортните магазини вече, маратонки, сандали и апрески за зимата 

И на Миа взех на Найк, на брат й същите, но доста по-големи. Явно са много удобни, защото и двамата ги носят с удоволствие. При Миа проблем е влизането със сандали в пясъчник. Щом попадне и една песъчинка се свалят сандалите, после се тупат, после се обуват и така няколко пъти.... Накрая се събуват и се започва "боса по асфалта" за ужас на всички останали родители на площадката. Тъй като се притеснявам от някое стъкло и аз изпадам в ужас засега и затова нося едни кецки, чорапи и се започва гонене да я обуя. Тогава всички, които не са разбрали какво става, разбират.  И така. Надявам се да свикне да й се завира пясък където и да било поне на морето и после да ги нямаме тези проблеми.
На КиК до скоро взимах на братята сандали, но последните ги бяха направили много груби отвътре, едни прогорени конци, които бяха остри като ножове и направиха рани на крака и повече и аз не мисля да им бъда клиент.

Моята шмата тия найкове не ги одобри. А миналата година с такива шляпаше и нямаше грижи. Явно някъде я жулят, направо отказва да ходи с тях и си сочи краката. Взехме КиК от чист мързел да обикалям. Засега ги носи, мисля обаче, че са с равно стъпало.
Ние с гърнето сме супер зле. И никакви индикации да сигнализира, макар и постфактум, че е свършила нещо в гащите. Още не съм я пуснала по гащи, ама натам върви....
Напоследък иска да яде яко хляб. Храненето се превръща в същински кошмар за мен. Пиши и сочи към местонахождението на хляба и се нерви....ужас. Направо незнам...не искам да го яде, поне не в такива количества.

Вечер спи по късо боди и дълги панталон и,почти цялата вечер е отвит, не търпи завивки, даже зимата беше само с дълго боди и пак отвит.А чувал не търпи, добре че спи при мен и го позавивам малко.До преди седмица караше само на сокове и вода, а сега не мога да смогна да го храня.На обяд и основното и десерта от ДК и като се приберем след час яде и готвено от мен.Събота и неделя може да отидем на море,ама то за два дни само път.Не иска да стъпва бос на пясъка, не иска и в обувките пясък, и на ръцете като има мрънка,а на плажа какво ще го правя незнам.Като проходиха бебоците ходихте ли на ортопед, че исках направление,но не ми даде личната, нямало нужда каза.А с гърнето успех нула, дори не иска да седне,дано някой ден махнем памперса,но майняма да е скоро

Ходихме на ортопед. Ако нещо ви притеснява, идете. Ако детето си ходи ок, няма голяма файда. Аз скоро звънях на Алексиев да го питам кога да идем на профилактика и той така рече - ако ви притеснява нещо, заповядайте. Ако не - няма нужда. Ей добър е този лекар....

Аз не съм искала направление и не съм я водила на годинка на ортопед. Имах намерение да я водя в един момент, защото за братята си го отчитам като пропуск. Но, като куцаше (оплаквах ви се) я водих и той каза - начална фаза на дюстабан, да я заведа наесен, за да види дали ще трябва  специални стелки. Мисля, че е добре да бъдат заведени след като са проходили, за да се знае, че всичко е наред.

Дописвам... при Жорко всичко беше наред, а ето че сега на почти 11г. забелязвам изтъркване на обувките на странни места. Отделно тича смешно...  Явно има проблем и предполагам, можеше да се отстрани, ако го бях водила на към 3г. Дано и сега да е възможно. Предупредих доктора, че ще му заведа три броя наесен, да си знае. 

И аз го водих след като проходи. Личната му лекарка не ми даде направление, защото "нямало видима причина" . Прегледът продължи макс.10 мин, но все пак better safe than sorry.
Аз се чудех кога е подходящо да го заведа на профилактични прегледи на по-сериозните органи, примерно на кардиолог, на коремни органи. Не мисля, че някой досега му е гледал сърцето по-задълбочено, не съм разбрала да са го правили в родилния дом. Обаче сега, както се мята като теле, сигурно няма да е най-подходящото време за ехограф... Вие как мислите, планирате ли такива прегледи?

Сърцето би трябвало да е гледано най-подробно преди да се роди на феталните морфологии ако си ходила. Още там се виждат проблеми, ако има. За родилния нямам идея дали ги гледат. За бъбреци и коремни органи ходихме около 7 месец, но и те се гледат още на фетална.

На ортопед ние ходихме малко преди да проходи при Алексиев, т.к. имах притеснения, че замята единия крак, като ходим за ръчичка. Всичко беше Ок и като проходи си изчезна това замятане. Каза вече на 3/4 год. То и от памперса сега още им са деформирани походките.

За гърне сядаме, и даже и показваме вкъщи стига да го вижда и да се сеща. Пробвах навън по гащи да излезем и беше провал. Не каза, не пожела да пиша на тревата и макар и с резервен комплект дрехи се прибрахме скоропостижно

Изкарахме пак едно разболяване след 2 седмици на ясла. Петък ММ ми го прибра от яслата и още като го поех на вратата от ръцете му усетих, че гори - 38 държа вечерта и на др ден дадох Нурофен, че да отидем спокойно на преглед до спешния на 25-та. Повече не вдигна Т, но пък тръгнаха сополи и после кашлица. Вчера го задържах в нас, че много кашляше сутринта и после изчезна от веднъж - сега покашля влажно, но рядко - въобще при нас кашлицата се явява като пристъп и както е дошла си и заминава. Днес си е на ясла. Много ме натоварва, това разболяване съботно-неделно и това, че на всеки няколко часа има промяна в симптомите - дефакто трябва да си само назначавам лекарства т.к. не мога да го водя два пъти дневно на преглед. Събота вечер Т, след следобеден сън жълти сополи, почнах на своя глава Тобредекс, на др ден сутрин ОК, след следобеден сън кашлица......почнах Ериус, а сутринта, като кашля много дадох Мукоплант лека нощ, който вчера след преглед с личната сменихме с Еуроспал (аз сама мислех него да дам, но ме достраша, че е по-силен и дозировката е малко неясна). Но пък лекарката ме похвали, че вече си знам работата то след толкова вируси......Сега давам и тоя стимулант с кръвен здравец.....ама само 7 дни ще го давам. Инхалации му правех по 3/4 на ден с физиологичен още преди да се появи кашлицата, но не ни отърва. Малко остана и го спирам. но тряперя за последната 5 валентна ваксина след толкова разболявания......

Да, и на трите ходих, но дали само тогава е достатъчно... А за бъбреците беше толкова измислен и бърз преглед, че още ме е яд.

Именно - ако нищо в походката не ни притеснява, профилактика на 3. Иначе ходихме около годината, тъкмо прохождаше.
Аз пък се чудех дали не се пускат чат пат ПКК и урина, но като се замисля покрай яслата ще се на изследваме на воля
Момичета, ще стимулирате ли имунната преди да тръгнат? Моят педи обади схема с бронко-ваксом и имуномикс и искам да си свиря часовника....

Пкк и урина имаше на една година профилактични. Иначе ние пускахме и за яслата сега.

За имуностимулантите нашата педи е твърдо против, но предписа една схема с витамини - мултисаностол - десет дни давам сутрин по една чаена лъжичка и десет дни почивка. Не знам дали има ефект, дребното редовно се сополиви и после спира, но засега нищо по-сериозно, да чукна на дърво. Уикенда ми беше нещо съмнителен, унил такъв, но нищо.
Асти, вие поне ще се спирате и ще можеш да сложиш последната ваксина. А ние като сме на работа не мога да измисля как и кога да я сложим.

Пипи, нямам представа какви са точно съветите против сломяване на волята. Обаче съм на мнение, че детето не може да избира и да контролира животът на цялото семейство. Винаги се стремя да всички някак да се впишем в общата картинка-семейство. Никога не съм разбирала родителите, които променят тотално живота си, като оставят детето да води. Това ме води до темата, повдигната от Астинед. Децата са такива, каквито ги направим ние. Има характерни особености при всяко дете, но те пак произлизат от нас. Аз също казвам като приятелката ти, че не децата ще изберат дали да се воят в количката/триколката, а аз. Обаче трябва да кажа, че имам ужасно много моменти, в които съм се чувствала лоша майка. Когато дъщеря ми беше по-малка, една приятелка ми каза- Ти винаги се отнасяш с нея сякаш и заповядваш. Замълчах тогава, но пък тя оставяше дъщеря си да и заповядва. Важно ми е да възпитам хора, които няма да имат нужда от мен след няколко години и ще се справят с живота. Правя нещата, както усещам за най-правилни, а дали ще постигна целта-ще разбера. Каквото и да правя, винаги ще имам моменти, в които се лутам дали съм постъпила "правилно". Просто като видя нещо, което някой друг прави и има някакви дбри резултати-първо обмислям как да го приложа. Това е най-важната стъпка, защото дори едно просто "аз решавам за количката" трябва да се приложи по различен начин в различни ситуации и семейства с различни навици. Като го измисля, започвам да го прилагам, а времето показва дали това действително върши работа или не. Обаче много анализирам. Постоянно въртя някакви схеми в главата кое как да стане и кое как да направя. Децата са малки все още, лесно можем да постигнем "нашето", като ги оставим да направят "тяхното". Ние трябва да изберем кое точно "тяхно" да ги оставим да направят.

Идея за занимавка-около 20 минути спокойствие: Слагам ги на място, лесно за почистване и им давам фунийка с малко сладолед вътре и по една лъжица. Хем тренират яденето с лъжица, хем са тихи. Това ми е последната стъпка преди обедно лягане, ако "нещата" са започнали прекалено рано сутринта, още преди да си изпия кафето и до 12 вече "нещата" изглеждат така.

Добавям: Все се каня да го напиша-преди някой се беше оплакал, че детето е вечно с ожулени колене. Тогава се сетих, че и Макс е постоянно с надраскани колене...с флумастрите на кака си.

леле, 15 нови отговора, раздвижи ни се темичката )

За гърнето- нямам идея как ще се научи. Милият винаги се опитва да се напъва като го слоша на седалка или го събуя и вдигна в парка. И доста често успява да се изпишка или изака, където трябва, даже уикенда като бяхме на вилата с двор и го държах за пиш почти само на ръце, акаше по 3-4 пъти на ден   На гърне не иска напоследък, но като предложим в тоалетната като големите склонява (а е доста по-лесно, не се мие нищо ). Обачеее големият проблем. Опитвала съм да го държа по гащи/боди, пишка си като пич вътре, седи си мокър и хич не му пречи. Един път даже се наака директно в бодито и си седя така без да си каже. Така че докато не започне да му пречи и да си казва, не виждам как ще се научим. Явно не е готов. Нямам идея какво да направя, явно просто трябва да се чака...


Днес бях много смела- изведох го до парка (на 10 мин пеша) само с баланс байка. В началото мина добре, караше го, по едно време се наложи да влача него, да нося колелото и чантата си, после пак го кара. Ама на връщане реши да ходи където си иска и бях каталясала след 2 часа разходка и повиках ММ на помощ с количката   Не знам дали кара правилно, ходи си сравнително бързо, но не сяда напълно- може би му е високо?

За характера съм със смесено мнение. Едно време мислех като Фиона, че всичко е възпитание. Сега знам, че темпераментът е вроден- вече 3 семейни деца ми минаха пред погледа. Дали е нервно или спокойно, енергично или кротко, с характер или пасивно- това са константи и не се променят, даже не мисля, че е добре, ако насила се мъчим да ги променим. Вече възпитанието е друго нещо. Да разрешаваш всичко, да трепериш на детето "да не се удари, да не падне", да го съжаляваш за всеки плач и падане "милотоо, ела при мама"- не са неща за мен. Доста неща могат да се възпитат, но не могат да се променят децата коренно.

Пипи, ти като падне и се удари как реагираш? Ми аз я успокоявам, може ли да я оставя да се дере и самонавива? Поне в началото беше така. Сега ако се спъне става, но ако е по-сериозен ударът пак ще я гушна и ще я успокоя....Моят живот много се промени откакто имам беба, не съм очаквала и друго де. Предполагам, че нещата ще се поразчупят скоро с яслата и работата и някак си ще влезем в коловоза накрая. Така като ви чета влизам в графата на майките, които са се предали пред детето. Със сигурност не й вървя по гайдата винаги, но гледам да се вслушвам в нея. Например за триколката, Фиона Ми не иска да се вози в нея, освен ако не яде солети. За мен вариантът е да имам вариант да я ползвам, ако се наложи, било то и с участието на солети, но няма как да я насиля, а и не искам, да я ползва принципно. За мен това си чиста травма за детето и издевателство от моя страна да я натискам насила, някак си не виждам да има общо с възпитанието. За мен възпитание като термин има съвсем различно съдържание, а не тя да пречупи мен или аз нея. Офффф, стана дълго, а пак нищо не казах