Пролет цветна наближава, августинче смело проговаря!

Ние от количката се отказахме насилствено малко - като отиде при баба си и дядо си нямаше проблеми със спането в леглото там и те просто я прибраха и не я показаха повече. Сега малко съжалявам, доста се носим, а като нося и проклетия мотор или проклетата тротинетка и проклетите торби с кухня и чантата и Детето, не ми издържат нервите, но като цяло съм доволна.

Иначе за доста неща го оставям да ги прави както си иска, пробвах и да не го нося толкова, но ужасно шумно не ми се получи. За сметка на това има неща, които не му се получават на него. Яденето вкъщи е драма тези дни, но категорично не го оставям да ми се чумери. Също ненавижда да го преобличам, но там пак не му минава номера. Не му давам да пипа доста неща...като порасне със сигурност ще съм доста по-деспотична майка, защото просто сега нещата, на които държа, са малко. Но знам, че го правя за негово добро и това е положението. Иначе съмнения имам много, но така усещам нещата и така ги правя.

Като се удари, ако е по-силно, се гушкаме, то е ясно. Ако не е толкова силно се гушкаме, целувам да мине на кучето и продължава. Ако е леко се правим, че не забелязваме

Да, само ако е силно и го боли успокоявам. Ако ревне силно знам, че наистина боли и гушкам (познавам му плача). От леките удари не плаче, понякога примрънква, но му казваме "добре си, нищо ти няма" и той става и забравя. Покрай възпитанието на кучето бях чела, че колкото повече успокояваш, толкова по-голям става проблемът в очите на кучето и го прилагам същото- колкото по-небрежна и спокойно реагирам, толкова по-добре.

И аз имам проблеми с възпитанието, случва се да му се навикам, да го оставя сам в стаята да плаче, че нямам нерви да го слушам и т.н. Но с мъжа сме със сходен лежерно-небрежен подход с много свобода за детето и засега съм доволна, каот изключим тръшканиците, които вече нямам идея защо ги прави, никаква зкономерност, може цял ден да е ангелче и на другия да не спре да реве за всичко, или дори в един ден рязко да му се смени настроението...ама ще мине и това

За лекарите- не сме ходили на ортопед, бих отишла, ходи леко накриво, както и аз (навътре някак си криви крака и обувката се протрива откъм палеца- както и при мен до ден днешен). Трябва да ходим на кардиолог, защото има шум в сърцето,което уж не е опасно, но трябва да се следи.

Пипи, да, има едни особености, които са си характерни за детето. Обаче и те са глобално следствие на нас-като гени, като цялостна среда на отглеждане на детето и разни други неща. И пак излиза, че поведението на децата ни се дължи на нас, не просто на някаква магична намеса.

Nutty, примерно аз никога не съм сваляла децата от количката, преди да стигнем площадката. Като си тръгваме ги слагам в количката и така пристигаме у дома. Със сигурност, ако някой път се бях поддала да ги извадя(даже не знам как щеше да се случи), то щяха да поискат пак и ако пак се поддам...и така да достигнем до ситуацията"не мога да се оправя с децата, не искат в количката". Примерно имаха един период да реват, когато ги слагам в количката за прибиране. Намерих хитрина да ги укротявам и си реших проблема, не ги травмирам, но и те не ме разиграват да ги гоня по улицата до вкъщи. С триколката при дъщеря ми и казвах-ако искаш да излизаме се возиш до площадката, иначе стоим у дома. И съм се връщала от пътя, ако тръгне да прави номера и да слиза. Просто трябва да се измисли как да се случат нещата и всички да са доволни.

Засегнали сте болната ми тема.
Аз си бях пожелала дете с характер, а не мекотело и Господ ме е послушал. Малко криво ме е разбрал и е попрекалил но си е моето. Та ние сме някакъв ад. Реве за ВСИЧКО. Не иска да я съблека, не иска да я облека/ обуя. Прави абсурдни неща и като се опитам да я спра реве страшно. Вчерашният де беше кошмар. Направихме и пясъчник - носи от него с лопатката до кухнята и го изсипва там. /Пясъчника е на двора и може да се влиза директно в кухнята/ Напълнихме и едно басейнче със студена вода и пуснахме едно пате. Тя се залепи за студената вода /ама много студена/. Отгоре на всичко дойдоха около 30 пчели. Хем ме страх от водата, хем от пчелите, а тя не иска да се махне. Е, махнах я, развалихме играта. Обаче се намокрила - не дава да я съблека, после не даде да я облека и ходи 30-тина мин. гола. Пълни обувките с пясък иска да ги изтупам и не дава да ги обуя. Мога да пиша още мнооого, но всичко ни се случва с много рев. Аз определено доста и разрешавам, забранявам само нещата които няма как. Няма как да я оставя мокра примерно. Ами честно казано изяде няколко плясвания по дупето и то само защото се сдържах. А бях бясна. Пълзи по двора и го прави нарочно. Накрая я прибрах да си пълзи из къщи. Пак ни чуха всички. Всичко и е "НЕ, няма!"
Та се чудя как е нормално да реагирам. Да я игнорирам - не и пука. Зарязвала съм я на площадка, уж че си тръгвам, изобщо не ме отрази. Пошляпвала съм я - не помага. Моля я - не. Само се впечатлява ако започна да плача. Понякога от нерви и безсилие ми се е случвало. Почва да реве с мен, идва и ме гушка, но е тъпо. Наистина ми е интересно кое е правилното.
Иначе много бърбори, вече навързва думички, продължава да не яде, продължаваме да се кърмим  С гърнето сме до никъде. Уведомява ме на всяко акане/ пишкане, но до там.
От септември е на ясла и не знам как ще заспива там. Вкъщи спи с мен или по 1 час без мен и после си доспива пак с мен. Така и не я научих да спи сама 

Аз оставям  да си прави малкото зло.За  сериозните неща съм непреклонна.Детенцето ми е много добро и обичливо,но и с характер.От известно време забелязвам разбирателство между нас-обяснявам му защо трябва или нетрябва да прави дадено нещо и каточе ли ме разбира.Аз се "вслушвам" в това за  което мрънка-според мен игнорирането не е подход.Примерно вчера се размрънка да му вадя едно топчета от една играчка-еми направих си  труда ,взех отверка,разглобих-голямо щастие,заедно си играхме,гушкаше ме и т.н.Не може на всичко да им казваме не.Също и той иска да се гушка при нас-спи си в кошарата,но сутринта идва да ни гушка-еми не мога да му откажа някак си  любов и ласки ,когато има нужда от тях  ,а и на нас ни е супер приятно да се гушаме.

Като падне-ме поглежда и му казвам да става .Плаче само като си удари главата,а то се е случвало 3-4 пъти,ама с падане и беше си гадно.В това отношение не е да плаче за всеки удър.Цункаме се  понякога и казва "уф" и се държи за удареното.

Вече сме само с нощен памперс,много се радвам как леко се получиха нещата при нас.Нощния не знам кога ще го  махнем-той  до лягане се налива с води и компоти и яйряни  Снощи в 12 се събуди и ревеше и не искаше да пикае в памперса,че ходихме почти заспали до вц-то.По пътя за Гърция също му сложихме,но не пожела да чиша вътре,казваше си,даже акахме на магистралата 

Ей, фани, супер! Браво на вас! Моя още реве като реша да го сложа. Аз и не бързам чак толкова, но все пак сти на светлинни години пред нас.

Ели, мога само да съчувствам. То и дребния е подобно диване, но поне с яденето и спането горе-долу сме ок. Буди се от време на време, не иска да яде от време на време, но поне си спи в леглото и вече не плюе храната радваме се на малките неща

Според мен тайната е в изкусното манипулиране - да направиш така, че детето само да пожелае, без насилие и без издевателства. Аз също мисля като Фиона, ако веднъж поддадеш и разрешиш нещо забранено, от там нататък няма как да се върнете на старта. А и за детето е по- добре да има ясно очертани граници, които не бива да преминава. Така и то се чувства по- спокойно и по- сигурно. Това съвсем не означава, че всичко трябва да е забранено, напротив - в повечето случаи, когато ситуацията не е опасна е добре детето да се самоизявява, да се остави да открие индивидуалността си и да утвърждава самоличността си.

Да, във връзка с това "детето само да пожелае", аз ползвам следната хитрост: предлагам му сам да избира.

Например не питам "искаш ли на гърнето, или хайде на гърнето", защото 100% ще е "не,, не" и борба. А казвам "на гърнето ли искаш да пишкаш, или в тоалетната като големите?"- и той си сочи сам банята и се запътва.

За обличането пак така- "този панталон ли искаш, или другия"?

Ако не  иска да ходи да спи- "кои книжки ще избереш за четене преди да си легнем?" (а не-хайде да спим)

Така той има задача сам да реши, фокусира се върху нея и забравя защо е мрънкал.
И като избере го слушам, не го лъжа (затова давам избор между два сходни панталона например, а не зимата да избере шорти, да кажем). Добре работи, не 100%, но доста НЕ и истерии се избягват така. Не знам дали смъ го чела, или сама съм го измислила, сигурно смес от двете, дано да не греша и да стане по-капризен така...

fanito01, и аз те поздравявам за памперса!!! Ще се върна да ти чета последните постове, но ако не си разказвала, може ли да напишеш как се случиха нещата при вас? По този въпрос не съм системна и очевидно ще се проточи всичко. Имаме мокет в спалните и не мога да се пречупя там да ги оставям по гащи. А прекарваме там известно време през деня и ту може да пишкат в гащите, ту в гърнето и със сигурност това ги обърква.
За останалата част от поста ти също те поздравявам, както и това, което Пипи е написала. В поста на Кремолин е много кратко и точно написано- очертава границите на свобода. Поставяш ги да избират какво да вършат те в безопасни условия. Пример- момчетат амогат да бъркат във всички шкафове, които достигнат, просто те са празни или най-много да са скрили някоя играчка. Мивката в банята им е с плот и шкаф на стената.В началото бях наредила там четките за зъби на децата, резервни сапуни и т.н. Първо, докато ги мия искат да спират и да пускат водата. Вместо рев и дърпане ги приучих, след като ги измия да ги сложа да седнат на перваза на мивката и да си играят с течащата вода, докато аз им чистя носа и ушите. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Шкафа го опразних и им наредих играчки. Сега след като се нашляпат 20 секунди, не започват да реват, че ги махам, а плавно минаваме към отваряне на шкафа, докато ги обличам. И т.н.
Ели, и аз им пълня малко басейнче с вода. Пълня го сутрин и ги извеждам или на обяд или след следобедния сън. Не стоят много, защото слънцето е страшно, но преди да ги прибера подготвям някаква занимавка в хола- пуснато филмче обикновено. Пускам силно Патешкия танц и те сами идват. Аз хлопвам вратата зад тях и така се залисват.
Сигурно вече ви звуча като вещицата от Хензел и Гретел и Вълкът от 7те козлета...

Благодаря ви ,момичета.Ето как стана  при нас-след като във ФБ групата по на 8 месеца бяха научени на гърне,реших да пробвам-пищене,страх го е,все едно му е студен.о и т,н.На 11 месеца същата работа.Ще излъжа кога започна точно да седи,но си беше преди около 3-4 месеца,защото го слагах на 20 минути и пишкаше.Така примерно 2 седмици.После на 30-40 минути и така.После пък реши че не искаше да седи на гърнето и му взех седалка за тоалетната.Там вече се усещаше и като го питах как акаме/чишкаме той си се напъваше-така и показва,че му се ходи до тоалетна.При 1-то изчишкване всички пляскахме и подобни.Ако сега се учехме обаче не знам как бих процедирала-те вече чишкат на големи интервали...Преди 2 седмици започнахме и да излизаме без памперс-мислех,че като се заиграе няма да каже,но няма проблем-даже в количката казва.Случва се да се изпусне мъничко,но ако сме до вкъщи даже няма да го преоблека,даже понякога не взимам резервни дрехи.Всичко се случи много добре,без никой да се натоварва.Днеска примерно чишка преди да излезнем в 10.Вънка до 12-не,вкъщи чиша и заспа ,спа 3 часа и половина и нямаше начишано.

Добре ви се е получило.....Боян определено си показва само когато сме в нас и си вижда гърнето т.к. то стой в спалнята и той си го взима и си подръпва панталоните, като да ги свали. Няма значение дали е с памперс или по гащи.....но ако е в друга стая или навън не се получава. Трябва да пробвам повечко навън на тревата да му показвам да пишка.....дори да излезем с памперс да му го събувам и да го подканвам да пишка, за да почне да се сеща как трябва да станат нещата навън. Проблема е, че на яслата нещата са различни и няма как да има постоянство, но пък малко остана.

Уффф ние още не говорим и вече се по изнервям, като го питат навън разни неща и аз все обяснявам, че още не говори. Има някакво бебешко говорене, но нито една ясна думичка. Някакво пискливо Тата което дори скоро не съм чувала. Мучи за крава, прави и като слончето и магарето, когато поиска, най-често не като го питам, а когато си реши, видял ги по ТВ и решил да ги показва или си е взел играчка с тях. Брой като едно по едно си разгъва пръсчетата от юмруче, но звуците които издава са далеч от думите. Надявах се на яслата да се пречупи с говоренето, но така или иначе ако има проблем след 3 години се ходело при логопед при момченцата. Не мисля, че има друг проблем - тоест в развитието т.к. си е голям хитрец и определено мисля, че интелекта му е съвсем добре развит.

За възпитанието определено аз не успявам съвсем добре да наложа граници....той е добро дете, като цяло...няма проблем със спане и да идва при нас.....няма проблем с къпане и миене на ръце, играе си сам....но има един половин час след като се е прибрал от ясла в който е ад на земята......чувала съм и от други майки....явно е реакция някаква наказателна. Опитвам се да му говоря, но тогава просто иска да се тръшка за всичко и трябва да го изтърпя.....другия проблем е да ходи на където искам аз и за ръчичка.....еми ние до скоро излизахме без нищо, сега купих триколка и съответно няма как да е свикнал да ходи само с нея до парка и обратно, но пък тя взе, че му хареса и си кротува и си се вози и няма проблем после да се качи да се прибираме. И най-големия проблем е лаптопа, като го види е дива лудост да го докопа и да цъка по клавишите, другата ми грешка е таблета и това, че му го давам постоянно, но пък забелязвам напоследък, че му се понасити и си поиграва и го оставя и си взима играчките да си играе...в началото не играеше с друго, та може и да не е толкова зле че му го давам, че ако не го давах щеше постоянно да го търси и реве, като не му го дам.
Допуснахме грешка да му дадем в колата да си поиграе да пипа бутоните от пред, да седне на предната седалка и даже се мъчи колана да си сложи, отключва и заключва, аварики и т.к. и сега е истерия като го слагаме на седалката, защото иска да си играе и просто беше генерална грешка от наша страна. ММ пробва като го взима от градина да го оставя да си поиграе с надеждата после да го сложи лесно, но не се получи....той няма наиграване....сигурно 1 час може да стой така...та просто му забраних вече да се допуска тази игра и май след няколко седмици вече по-лесно влиза в колата. Естествено винаги трябва да му се даде нещо с което да се занимае, за да го напъхаме и закопчаем,....я телефон, я ключове или друго....

Ох много дълго стана.....извинете ме...

Хорааа, 12 дни никой не е писал! Аз реших, че нещо ми е изчезнала темата, не можех да повярвам...

Хайде ще дам тон за нови теми, че не помня вече старите.

Зайо е много нахапан от комари Пъпките са подути и имат връхче и след втория ден стават на ранички- помня от миналата година, иначе днес е втори ден. Има 4-5 на различни места и сега взех някакво гелче на Бочко да го мажа. Вечер мисля да го пръскам, особено на морето...много ми е мъчно да го гледам така ама това е положението

Тази седмица започваме серизно да работим по сваляне на памперса. Държа го гол или по гащи и го подсещам на около час.  Дано проработи. За обеден и нощен сън обаче ще слагам, като научи дневния, тогава.

Много говори, казва неща като "пококал" (портокал), "мини" (малини), днес чух "кан" (кран- много обича строителни машини). Бяхме на море и ми се стори, че моето дете е най-непослушно...другите си седяха по ресторантите цяло хранене 30 минуто, нашият хапва за 3 и после започва да прави бели-влачи столове, вади камъни от саксиите и ги хвърля....И ако му забраниш нещо се тръшка и реве. Мислех, че е нормалн и всички деца са така, ама като гледам чуждите- кротки, послушни и ми става малко криво.

Режимът след морето е тотален хаос= заспива в 23 ч и става след 9. За ясла трябва да коригираме да си става към 7.30, постепенно...

това е от нас, че се размрънква, а готвя супа

И ние вече работим за памперса  Вкъщи ходи по гащи  От време на време пиша на тоалетната прав - "като тати" и после половин час аплодисменти, радости и браво  На гърнето не иска да седи  Голямата работа си я върши в пампата много бързо като се събуди - сигурно от страх да не го сложа на гърнето  Още един-два дни му давам и започваме и навън по гащи. Приятелчетата на площадката така се тренират и е успешно, но пък те са момичета все и е по-лесно. А и аз не мога да го държа клекнал да върши работа, затова го уча прав - дано стане бързо.
Ние на море не сме ходили още е много се чудя дали да ходим. Хем искам заради детето, хем пък ме е страх заради корема. А и в колата не издържам дълго, всичко ме заболява, краката отичат... Абе бременни неволи 
Забравила съм да се похваля (ама мнооого тихичко го правя) - научих го да заспива сам! Верно, че само на голямото легло, но все пак успех  Давам му шише с вода и му казвам да спи и че ще дойда после при него  И той заспива... Никога не съм вярвала, но пък точно навреме преди яслата. Сега остава памперса и да се донаучи да се храни сам, че иначе голямо чистене ги чака лелките 

Ами аз вчера се засилих да пиша, но го изтрих. Щях да се оплаквам. Пак бяхме в болница с някакъв вирус. Този път за кратко, преспахме 2 нощи там. Реално само първата беше драмата, че повръщаше. На другия ден беше ок и подлуди отделението. Привечер ни пуснаха и навън да се поразходим и на другия ден си бяхме вкъщи. Е, за пред ЗК сме постояли повече. Не ги оправдавам, но при тази жега там, постоянно потни, шумно, тя не може да спи и се изнервя на драго сърце си тръгнах! Вече сме добре, но все пак е на отбрани храни и като не ги иска драмата е голяма. И аз си мисля, че моята е единственото непослушно дете. В болницата не видях друго да обикаля постоянно по коридора и да пищи като се опиташ да го прибереш.
Говори доста, почти за всяко нещо си има нейна думичка, навързва и словосъчетания. Обаче сортер още не може да нареди. /ако някой реши да се сравнява  /
С памперс сме. Ами навън и слагам гащи, но тя си се изпикава и продължава все едно нищо не се е случило. Мисля си, че трябва да се впечатли поне малко. Иначе като е с пампа казва, че ака. Но като го сваля и нищо не казва.
Сега се сещам, че като беше с разстройство и като се наака и почва да хленчи едно жално "Дупа мий, мий, дупа мий мий" и така като кречетало. 

И моя е така, бясното хлапе на квартала. Е, ни съвсем, има още няколко своенравни като него. Обаче в яслата е ангелче! Само ми го хвалят.

С гърнето сме наникъде, обаче вечер пишка на плочките в банята, докато му гласим ваната. Не знам да рева или да се радвам с думите приказва повече, но са тотално неразличими срички. Но пък е бъбрив, ще ги докара. На море евентуално септември, засега се гласим за велинград.
За заспиването - да не ме чуе - предимно си заспива сам. Но пак започна да ми се буди нощем за мляко. За сметка на това за отрицателно време, в рамките на седмица, макс две, порасна с може би два сантиметра. Може и повече да са, защото не мога да го измеря читаво. За лягане в 23 часа и ставане в 9 не мога и да си мечтая. Още в 8 се кротва, гледа маша, къпе се и ляга. В лошите дпи става в 6, в добрите в 7. Пак ме мъчи безсънието, ама какво да се прави...

Ели, защо са ви вкарали в болница? По принцип повръщането е опасно, но толкова много ли е повръщала?