ДръЩе на ниво прЪвУписТъ в итернеД - 102

Имало едно време в едно село далечно ,далечно и малко,!!!Един човек ,който продаваше всчко в Бакалницата.. Точно в деня на прощката едно дете отиде рано сутрента . Влезе при него и му пойска прошка, Той му я даде ,защото някой път детето му крадяло бонбонки. Човекът му дал прошка и за награда ,че е отишло първо му даде една брошка. И то каква златна.накичел той момчето и то си тръгнало щастливо! Срещнали го хора от селото и го питат: – Кой ти даде това ? Момчето отговрило, ами ,ами да де миго. даде миго. Бакалията . ..Ах! Така ли ?! - И защо ти го даде ами днес е ден за прошка и аз му поисках прошка ,че веднъж му откраднах карамели. –О! така ли? Изредиха се всички да му искат прошка и да им опрости сметките в бакалницата.Той опрости на всички хора дето му дължаха. Остана толкова беден ,че в магазинчето намаше нищо по рафтовете, защото намаше пари да плашта исполица и за стоката която му я носеха. Не мина много време всички от селото носеха по нещо на магазина. Кой боб, кой леща ,брашно и така лека полека пак се напълни магазина. Отиваше си в къщи щастлив ,че хората го обичаха и енаправил добрина. Една нощ сънува Бог ,че му вика– човече колкото по– вече даваш Бог ти дава на теб. Тогва разбрал ,че да си благороден нама нищо по– хубаво на този свят незнам в кое време беше това , но сигрно е съществувало. Когато се връщаше в къщи пред запалената свещ лицето на човека грееше от радост и благрдство. хапвйки си с жената и децата сиренце и сланинка бяха щастливи! Втози ден ми се искат хората да са така. А не алчни и зли! Никой нищо не взима и не носи на онзи свят! Ако не сте искали прошка искайте я .Само хората игоисти и горди не искат...
Добрина Николова