Как да обясним на детето, че няма баща?!

  • 17 938
  • 80
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 39 666
Дъщеря ми става след час и половина на три години и тя повтаря тати това, тати онова.
Мойто положение не е като на авторката, защото детето ми еженевно контактува с баща си. Но мисълта ми беше- няма момиче, няма момче. Всеки си търси и двамата родителя.

# 31
  • София
  • Мнения: 16 197
По мои наблюдения, ако детето не познава бащата няма как да го търси и да му липсва.
Приятелка на дъщеря ми от малките класове също беше без баща/починал преди да се роди/. Тя също не го е търсила и не е правила драми.
Вуйчо и изпълняваше ролята на близък мъж.

# 32
  • Мнения: 39 666
Да, така е. Няма как да ти липсва нещо, което не си имал.
В случая детето е любопитно, защото другите деца имат бащи.

# 33
  • София
  • Мнения: 16 197
Ами един човек има нещо, друг няма.
За мене не бива да се набляга, че детето е ощетено от липсата. Обикновенно възрастните роднини и клюкарския персонал на детските градини повдигат въпроса. Ако майката успее да ги парира в началото - детето няма да усети липсата.
Също и тя да не се тюхка, как Пена и Мара си имат мъжлета пък на нея и липсва.

# 34
  • shumen
  • Мнения: 18 248
Моето дете беше на 2 когато се разделихме с ММ.За година и половина е идвал цифром и словом 3-4 пъти да го види за няколко часа и няма как да го излъжа.
Аиша,аз съм предупредила в градината,но пак се е случвало да попитат детето.

# 35
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Здравейте дами,
бих искала да споделя с вас моя проблем, който към дадения момент ми е много труден за преодоляване....
Млада майка съм и имам детенце което е вече на 5 години. След раждането му баща му отказа да го признае за свое дете  и така към дадения момент се водя самотна майка , а детето няма баща. Сега когато вече детето осмисля внимателно своя живот започва все по-често да задава въпроса: "Къде е моя татко?! " До скоро този въпрос го отклонявах с отговора ,че баща му го няма ... че той е много далече.... но това вече започва да губи своя смисъл, защото детето продължава да задава въпроси от рода на : "Кога ще се върне? " Аз от своя страна се опитвам да овладея ситоацията като казвам със спокоен тон,че ще му намерим друг татко.... но за съжаление опитите ми да запазя психиката му спокойна и безгрижна завършват с насълзени очи...  Този момент рано или късно щеше да настъпи и досега сълзите бяха само в мойте очи , но вече когато са и в неговите ми е страшно трудно да го преодолея и овладея.Замислям се дори до психолог дали да не го заведа?! Ще се радвам да чуя вашия житейски опит или съвет.
Това са ти грешките. Детето не се лъже за такива неща, а му се обяснява по детски, че няма баща.
По-нататък ще му обясняваш, че баща му не е поел отговорност за детето и че има и такива хора.
Можеш спокойно да казваш - има различни семейтва - с майка и татко, само с майка, само с татко и без майка и татко. После казвай на детето, че не е важно кой го отглежда, а е важно да го обичат.
Най-вече ти трябва да не страдаш от факта, за да не предадеш страданието си на детето.

# 36
  • Мнения: X
Допадна ми написаното от Цеца.

# 37
  • Мнения: 143
Не е вярно, че ако няма баща и няма нужда от него. На наше приятелско семейство майката беше вдовица и като водеше момиченцето си на детска градина, веднъж детето казало - А пък тати ако беше жив, щеше да ми купи такива същите шарени ръкавички като на Мимито!! Майката се беше изненадала как така, защо точно той да ги купи - нали мама купува всичко?
Децата нямат чувство на такт. "Аз имам татко, а ти нямаш, хахаха", " Моя татко ми купи тези ръкавички" - И аз ще кажа на мама да ми купи такива! "Не, ти няма да имаш същите, защото нямаш татко!"

Как да обясним на детето, че то няма да има нужда от татко?
Имаше един филм "Търси се съпруг за мама". Едно дете искаше много да има баща. Защото никой не го беше носил на раменете си.

Имам няколко приятелки, които са с втори мъж, а децата са на същата възраст като твоето дете. Ето, случва се - това че някой преди това не те е оценил, а и детето - най-скъпото, не означава, че няма да намериш друг мъж, който ще те обича заедно с детето и ще имаш и друго или други деца  от него.
Пожелавам ти успех!

# 38
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Разбира се, че децата страдат, най-вече защото нямат баща като другите деца. Обаче какво може да се направи в тази ситуация? Нищо, нито можеш да намериш бащата на детето, нито да върнеш детето обратно. Остава ти само да обясняваш и да следиш настроенията на детето, ако трябва и до психолог може да опреш или да смениш средата на детето и т.н.
Както правя деца с баща, който го имат, но нищо не им купува или е насилник у дома, или е незаинтересован, нищо че живее с майката и детето?
Ако майката си намери друг мъж, който да се грижи за тях, е супер. Но да не тръгва целенасочено да търси татко, защото няма да стигне далеч.

# 39
  • Мнения: 69 267
Безспорно, за детето ще остане травма за цял живот. Както междувпрочем и при друго дете, на което баща му например е починал. Факт. Неприятно положение. Най-добре е, разбира се, с двама любящи родители, но не винаги в живота се получава така...такъв е живота. Трябва да се продължи напред.
Много любов, непрекъснато да му се казва, че е обичан .. и пак, и пак и пак...всеки ден.
Като се замислиш къде по-неприятни неща има в този живот, да не говорим за здравословни проблеми и подобни гадости, това направо е....песен. Да са живи и здрави авторката и детето й, да се обичат и да си го казват...другото ще се нареди..

# 40
  • Мнения: 7 325
Твърдиш, че децата на разведени родители са травмирани? или не съм разбрала правилно.

# 41
  • Мнения: 69 267
Твърдиш, че децата на разведени родители са травмирани? или не съм разбрала правилно.

Разбира се. Нима твърдиш, че това не е оставило отпечатък?

Твърдя го, да, без да драматизирам...

# 42
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Как ще кажеш на 5 годишно дете, че баща му го е изоставил и то няма да чувства вина до края на живота си. newsm78
 По този повод да му кажат баща ти е задник, но ти не си виновен за това.

Точно...
Не трябва да се казва, че някой го е изоставил и не го иска де факто. Трябва според мен да се обясни, че таткото го обича много, така както и мама, за да не се чувства отхвърлено детето. Това знам със сигурност. А нататък - защо не идва и т.н...затова препоръчах детски психолог, който да даде насоки и идеи Peace

Момичета ,
разбира се , че няма да кажеш на детето " Баща ти ни остави , защото не те искаше " За каква ме взехте
Винаги има начини -  с много обяснения като всяка година въпросите ще станат повече и по- " дълбоки " Много е важно обаче как майката ще "поднесе " тази информация на детето за това  как то ще се чувства след това.
 Peace

# 43
  • Мнения: 7 325
Да твърдиш, че децата отглеждани от един родител в спокойна среда с любов и внимание са травмирани е нелепо. Това, че семейството се състои от майка/баща и дете, а не от майка + баща + дете не слага печат на челото на детето - различен или повреден нито пък му обърква представите за семейство. Естествено - зависи от отглеждащия родител, той изгражда и оформя детето.
Да влезеш във форум на самотни родители и да започнеш да им обясняваш, че децата са им травмирани е меко казано неуместно

Последна редакция: чт, 18 фев 2016, 12:23 от I.Hr

# 44
  • Мнения: 1 239
Твърдиш, че децата на разведени родители са травмирани? или не съм разбрала правилно.

Разбира се. Нима твърдиш, че това не е оставило отпечатък?

Твърдя го, да, без да драматизирам...
Като за всяко друго нещо има две възможности - някои се травмират, други - не. Аз също не познавам баща си. Живях с майка, баба и дядо. Като малка имам спомени за питания, но пресечени, нямам спомен за конкретен отговор. Ами с нищо не ме е травмирало точно защото не съм имала на представа какво точно нямам както казаха по-горе. По-раняващо беше за мен, когато след години майка ми започна все повече да отсъства до толкова, че да я виждам макс колкото пръстите на ръцете за цялата година. и все повече намаляваха тия срещи. Когато някой близък изчезне необяснимо е по-осезаемо. А и боли от "Утре ще дойда" и мине седмицата.... Като пораснах случайно намерих документи с другите ми имена и разни писма. Ами нито питах, нито нищо, разбрах всичко сама.
Така че на това детенце, просто трябва да му се обясни ясно и да няма повече въпроси и терзания относно бащата.

ПП. Съгласна съм с I.Hr. имах прекрасни баба, дядо, вуйчо и вуйна, които се бореха за моето детско щастие и успехи.

Общи условия

Активация на акаунт