Как да обясним на детето, че няма баща?!

  • 17 929
  • 80
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 69 072
Да твърдиш, че децата отглеждани от един родител в спокойна среда с любов и внимание са травмирани е нелепо. Това, че семейството се състои от майка/баща и дете, а не от майка + баща + дете не слага печат на челото на детето - различен или повреден нито пък му обърква представите за семейство. Естествено - зависи от отглеждащия родител, той изгражда и оформя детето.
Да влезеш във форум на самотни родители и да започнеш да им обясняваш, че децата са им травмирани е меко казано неуместно

Не ми пъхайте в устата думи, които не съм казала.
Да остави белег и да е нещастно детето не е едно и също. Не съм казала никъде, че детето непременно ще е нещастно, или белязано...още по-малко съм писала, че ще е дефектно, боже господи.... Stop Не съм. Далеч съм от тази мисъл. Нещо не си разбрала...

Но че ще остави отпечатък в неговата душевност това..считам, че да, ще остави. Както оставя отпечатък смърт в семейството например. Както оставя отпечатък върху детската психика баща насилник или пияница също. Събития, които "белязват" психиката и душата на човек - на едни повече, на други-по-незабелижимо... Каквото и да си говорим, има някаква липса в случаите на дете без татко...която липса никой не може да запълни. Но това, както казах, не е болка за умиране и живота си продължава...
Без да стигам да крайност и да твърдя, че живота свършва с това. Живота си продължава и от майката  зависи /в случая на авторката/ как ще продължи той и как ще се чувства детето...

# 46
  • Мнения: X
Да се обясни ситуацията достъпно и разбираемо за детската психика.

# 47
  • Мнения: 7 325
Твърдиш, че децата на разведени родители са травмирани? или не съм разбрала правилно.

Разбира се. Нима твърдиш, че това не е оставило отпечатък?

Твърдя го, да, без да драматизирам...
Изобщо не ти слагам думи на клавиатурата, които не си казала. Цитирам въпроса ми и отговора ти. Ако има разлика между това което твърдиш и това което си искала да кажеш е друг въпрос.
Пишейки в такива сериозни теми е добре да има такт, защото освен обидата към хората изпаднали в ситуацията да отглеждат децата си сами, подобни твърдения могат да нанесат огромна вреда върху слаби психики.

# 48
  • Мнения: 69 072
Спирам, защото не ми се спори..
Дете с един родител не е половин човек, но дете с един родител не е едно и също като дете с двама такива. Това имах предвид...Който разбрал, разбрал..Не мисля, че съм обидила някого...

Явно това е болезнена тема за теб самата, за да реагираш така крайно и остро..затова се оттеглям.
Желая успех на авторката. Сигурна съм, че ще се справи с много любов. Най-важното е да са здрави, на другото му се нариа колая Hug

# 49
  • Мнения: 7 325
А каква е разликата между дете с майка и такова с майка и баща, бащата работи в чужбина и е с тях за по малко от месец веднъж в годината или веднъж на две години. Такива примери около мен колкото искаш.
Темата не е болезнена за мен, но твърденията ти определено ме подразниха. Като родител вложил живота си в това да отгледа и оформи по възможно най-добрия начин детето си зарязано от създателя му и справил се не приемам подобни изказвания.
Не знам от позицията на каква пишеш, но за да твърдиш подобно нещо или нещата не са се получили при теб, или ....

# 50
  • Мнения: 679
Много е гадно да имаш само майка. Другите деца говорят "татко ми това, татко ми онова", гледаш че татковците им идват и ги вземат, носят ги на раменете си. И ти се иска и на тебе да имаш един такъв татко, дето мирише хубаво на одеколон и ходите да карате колело заедно.

(думите са на близък, с който говорих преди малко и който вече е възрастен човек)

# 51
  • Варна
  • Мнения: 987
Аз съм дете на разведени родители.Не съм познавала биологичния си баща,майка ми се е омъжила втори път когато съм била на 5 години.За мен татко си е този..втория татко
Но винаги съм знаела,че нещо не е съвсем наред в татко ми,нещо което ми липсва
Имам природен брат от втория брак на майка ми..той носи имената на втория ми баща,аз- не
Мисля,че по едно и също време разбрахме истината..той беше на 5 години,аз на 10
Определено го преживях по-тежко от него и да,чувствам се травмирана

# 52
  • Мнения: 143
Да, и аз се сетих още един пример - моята колежка ми разказва, че децата от техния блок повечето са на самотни майки. Долу са и като видят нейния мъж и всички деца тичат при него. Всички искат да му се похвалят за нещо, той да им се усмихне, да поговори с тях. А като го няма - Къде е на Ивайло баща му? Ама кога ще дойде? Ааааааа ето гооо, идва!!

# 53
  • Мнения: 1 239
Значи в крайна сметка опира до всеки конкретен човек как ще приеме ситуацията. Аз никога не съм чула от приятелите "Пък тати нещо си". Никога! Все с мама. На училище понякога са заплашвали  с бащите, видиш ли са плашещата фигура раздаваща правосъдие. Приятелки споделяха, че криели от бащите гаджетата, само майките им знаеха. Детска история от мъж - пак споделял важните неща с майката. Та бащата не е толкова божествена фигура. Просто някои се тормозят като нямат нещо, други се радват и живеят с каквото имат. Там си е до психика. За мен е важно дали е живяло в щастлива любяща среда детето, а не с колко и кои роднини.
Тъкмо чета темата за "Второ дете". Ами едни се гордеят, че са с едно, други едва ли не срам и позор , ако са само с едно дете, трети намилат и подмамват мъжа само и само да излязат от собствената криза. Та въпрос на лична психика и нагласа.

Mis_hell, може би човека е готин,симпатичен за тях и им обръща внимание. Децата обичат да се доказват пред хората, които харесват. И на колежките децата понеже се глезим заедно и ми се радват и разказват много неща като ме видят. А едното пита често майка си " Утре с (мен) ли щяла да работи". Та си е до симпатии. Което много ме радва и ме кара още повече да им се радвам. Та става затворен цикъл.

Последна редакция: чт, 18 фев 2016, 13:36 от *Шоколадче*

# 54
  • Мнения: 7 325
Синът ми живееше с баща си и тичаше при съседа таткото на Х, после при таткото на Ж, всъшност децата пред блока се юрваха като рояк при всеки татко прибиращ се от работа. При този на синът ми също.
Дъщеря ми живее с баща си, ама тича при таткото на М, после при татакото на И, а учителят и по танци е обект на много много специално отношение от нейна страна. Последният е невероятен педагог с невероятен подход към децата.
Та дали мотивите на тичащите след нечеии татко деца са липсата на баща или колежката пресолява манджата?

# 55
  • Шотландия
  • Мнения: 2 859
Не е вярно, че ако няма баща и няма нужда от него. На наше приятелско семейство майката беше вдовица и като водеше момиченцето си на детска градина, веднъж детето казало - А пък тати ако беше жив, щеше да ми купи такива същите шарени ръкавички като на Мимито!! Майката се беше изненадала как така, защо точно той да ги купи - нали мама купува всичко?
Децата нямат чувство на такт. "Аз имам татко, а ти нямаш, хахаха", " Моя татко ми купи тези ръкавички" - И аз ще кажа на мама да ми купи такива! "Не, ти няма да имаш същите, защото нямаш татко!"

Как да обясним на детето, че то няма да има нужда от татко?
Не знам защо си разбрала написаното по този начин - че детето няма нужда от татко, не видях някой да е твърдял такова нещо.   Всяко дете има нужда от татко, но всъщност това е нужда от мъжка фигура, която в семейството най-често се изпълнява от бащата. Може, обаче тази роля да се изпълнява от вуйчо, дядо или някой друг мъж, който е често около детето - тогава, когато липсва татко.

Ние не коментирахме, че детето няма нужда от татко, а че детето не чувства, не усеща първоначално липсата на някого, когото никога не го е имало в семейството. Точно както децата, които са израстнали в джунглата сред животни (тип Маугли) не могат да говорят, но и не чувстват липсата на човешка реч, защото никога не са я чували, а и имат други начини да си общуват със себеподобните си.

Разбира се, че е хубаво всички деца имат татковци, но истината е друга - че има много деца с липсващи татковци по една или друга причина - просто такъв е светът - и ако майката иска детето да е щастливо, ще го научи да приема светът такъв, какъвто е, а не да се чувства нещастно, защото светът е различен от това, което то иска да бъде. Затова е добре да съумее да обясни на детето, че има различни семейства - едни са с татко и мама, други са само с мама, трети - само с татко, само с баба и дядо, както и такива с двама татковци или две майки. Когато детето в по-малка възраст получи такова обяснение, което е истина - и то не се травмира, когато някой му каже - "аз имам татко, а ти нямаш". То отговаря точно по този начин - Да, така е, но има различни семейства - в едни има само мама, и други има и мама и татко. Ние пък си имаме заек/кола фиат/аз пък си имам еди-каква си играчка, която ти нямаш - и т.н. Детето свиква спокойно да приема факта, че не всички имат еднакво всичко на този свят.

По-нататък детето научава, че всяко семейство може да се промени - от семейство само с мама да стане семейство с мама и татко, както и че ако семейството е само от татко, то може да стане от мама и татко.

Тези неща - "ако татко беше жив, щеше да ми купи еди-какво си" - са малко в по-друг план - "ядосан съм ти, че не ми купуваш еди-какво си, затова искам да ти кажа, че ако имаше татко, той щеше да е по-добър от теб и да ми купува повече неща" Simple Smile - но както казах, това е съвсем друг план, това е начин детето да се опитва да постигне това, което желае, като използва различен инструментариум.  Flutter

# 56
  • Мнения: X
Имаме познато момченце, което много трудно проговори, и имаше проблеми с говора. Баща му трябваше да работи в чужбина и много отсъстваше през годината.
 Когато ходехме на гости то се отпускаше с мм и го имитираше, като тембър и интонация,  започваше да говори, като него, напълно гладко без никакъв проблем.
Психологът беше на мнение, че му липсва мъжкия пример, а и майката ограничаваше много детето от всякакви контакти.

# 57
  • София
  • Мнения: 3 824
Кристина Горанова, идеята за психолог е много добра. Потърси помощ, виждам че ти е много трудно да се справиш със ситуацията сама! Най-важното  е да си простиш и да спреш да се чувстваш виновна. Бъди сигурна, че детето ти хич няма да ги преживява нещата ако и ти спреш да ги преживяваш.
Първо спри да го заблуждаваш, че има баща, който мисли за него и ще се върне. Така най-много да му навредиш. То никога не е живяло с баща си, така че за него това е естественото положение и ни най малко не страда от ситуацията в момента. За да се чувства добре и занапред трябва да направиш две неща:
- ти самата не се срамувай от това положение и го приеми с всичките му негативи и позитиви
- говори за баща му и гледай да са предимно хубави неща, но без да го идеализираш. Все пак детето е част от баща си и не е хубаво да си мисли, че е част от нещо ужасно. Спомени кои черти е взел от него. Разкажи му случки, когато сте били заедно..

# 58
  • Мнения: 143
Не е вярно, че ако няма баща и няма нужда от него. На наше приятелско семейство майката беше вдовица и като водеше момиченцето си на детска градина, веднъж детето казало - А пък тати ако беше жив, щеше да ми купи такива същите шарени ръкавички като на Мимито!! Майката се беше изненадала как така, защо точно той да ги купи - нали мама купува всичко?
Децата нямат чувство на такт. "Аз имам татко, а ти нямаш, хахаха", " Моя татко ми купи тези ръкавички" - И аз ще кажа на мама да ми купи такива! "Не, ти няма да имаш същите, защото нямаш татко!"

Как да обясним на детето, че то няма да има нужда от татко?
Не знам защо си разбрала написаното по този начин - че детето няма нужда от татко, не видях някой да е твърдял такова нещо.   Всяко дете има нужда от татко, но всъщност това е нужда от мъжка фигура, която в семейството най-често се изпълнява от бащата. Може, обаче тази роля да се изпълнява от вуйчо, дядо или някой друг мъж, който е често около детето - тогава, когато липсва татко.

Ние не коментирахме, че детето няма нужда от татко, а че детето не чувства, не усеща първоначално липсата на някого, когото никога не го е имало в семейството. Точно както децата, които са израстнали в джунглата сред животни (тип Маугли) не могат да говорят, но и не чувстват липсата на човешка реч, защото никога не са я чували, а и имат други начини да си общуват със себеподобните си.

Разбира се, че е хубаво всички деца имат татковци, но истината е друга - че има много деца с липсващи татковци по една или друга причина - просто такъв е светът - и ако майката иска детето да е щастливо, ще го научи да приема светът такъв, какъвто е, а не да се чувства нещастно, защото светът е различен от това, което то иска да бъде. Затова е добре да съумее да обясни на детето, че има различни семейства - едни са с татко и мама, други са само с мама, трети - само с татко, само с баба и дядо, както и такива с двама татковци или две майки. Когато детето в по-малка възраст получи такова обяснение, което е истина - и то не се травмира, когато някой му каже - "аз имам татко, а ти нямаш". То отговаря точно по този начин - Да, така е, но има различни семейства - в едни има само мама, и други има и мама и татко. Ние пък си имаме заек/кола фиат/аз пък си имам еди-каква си играчка, която ти нямаш - и т.н. Детето свиква спокойно да приема факта, че не всички имат еднакво всичко на този свят.

По-нататък детето научава, че всяко семейство може да се промени - от семейство само с мама да стане семейство с мама и татко, както и че ако семейството е само от татко, то може да стане от мама и татко.

Тези неща - "ако татко беше жив, щеше да ми купи еди-какво си" - са малко в по-друг план - "ядосан съм ти, че не ми купуваш еди-какво си, затова искам да ти кажа, че ако имаше татко, той щеше да е по-добър от теб и да ми купува повече неща" Simple Smile - но както казах, това е съвсем друг план, това е начин детето да се опитва да постигне това, което желае, като използва различен инструментариум.  Flutter

Детето беше на 3 годинки, много чувствително и обичливо и не е такова да обвинява и да е ядосана на майка си.
И как не си видяла - виж по-нагоре коментарите, че една майка точно се изказа, как детето й не усеща нужда от татко и е предупредила в градината. Какво като е предупредила Sad Нали идват мъже да взимат децата си. Нима те са само вуйчовци и дядовци? Винаги има хора, които говорят - и извън градината.  Децата мечтаят за такива бащи като на другите деца.

И примерите са истински, а не измислени, включително и тази ситуация с децата от блока и мъжа на колежката ми. Ми какво като били тичали децата, те всички тичали при чуждите мъже. Ами не го казвам просто така, а точно защото децата имат нужда от мъжка обич.
Затова и споменах как имам други познати жени и приятелки, които са се оженили повторно, защото са случили на мъже, които се грижат за тях и за децата.
Оттеглям се от коментарите. Не желая да ми изопачавате думите. Пожелавам успех  на авторката.

# 59
  • Варна
  • Мнения: 736
Оххх като вземете да изтрещявате с тези "модерни" психо глупости. Всичко си зависи как ще го обясните на детето. Знам го много добре, защото бях в подобна ситуация. Изхвърлих бащата на дъщеря ми когато тя беше на 8-9 месеца. Със съпруга ми се запознах няколко месеца по късно и на практика той я отгледа и за нея той е тати. Беше някъде на пет когато и обясних, че аз и другият и баща сме плакали много когато сме били заедно и сме предпочели да не разплакваме и нея. За това сме се разделили. Наскоро госпожицата ми каза, че според нея аз съм плакала, защото той ми бил изневерявал  Shocked Успях само да я попитам от къде ги е чула тези работи. Коментара и " От Дисни Чанъл бе мамо". Правилно поднесена информация може да ви спести главоболие за в бъдеще.

Общи условия

Активация на акаунт