Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво да кажа на детето си, когато ме попита за баща му, който ни е изоставил?
Как мога да се справя с емоционалните предизвикателства, когато обяснявам отсъствието на баща на детето си?
Как да се подготвя за разговор с детето си относно баща му?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво да кажа на детето си, когато ме попита за баща му, който ни е изоставил?
Едно от предложените решения е да се обясни на детето истината по начин, който няма да го нарани. Важно е да подчертаете любовта и подкрепата си към него и да уверите детето, че всичко ще бъде наред. Също така избягвайте да проектирате собствените си емоции върху детето и не се фокусирайте прекалено върху липсата на баща му. Може би консултация с психолог ще ви помогне да намерите правилния начин за обяснение на ситуацията.
-
Как мога да се справя с емоционалните предизвикателства, когато обяснявам отсъствието на баща на детето си?
-
Как да се подготвя за разговор с детето си относно баща му?
-
Как мога да обясня на детето си, че не се нуждае от баща?
-
Какви могат да бъдат последствията за децата, отглеждани от един родител?
Нали идват мъже да взимат децата си. Нима те са само вуйчовци и дядовци? Винаги има хора, които говорят - и извън градината. Децата мечтаят за такива бащи като на другите деца. [...]
майка ми никога не е говорила нищо конкретно,не искаше казваше ми само,че това не е разговор за малки деца и аз сама си правех изводи.Грешка,голяма грешка!Честно казано не съм усетила липсата на баща,майка ми,бог да я благослови ми беше и баща и майка.Просто и беше трудно да говори на тази тема.И я разбирам,но наистина детето не трябва да се оставя в неведение.Не знам дали е поради неприсъствието на баща ми в семейството или не,но като пораснах развих един страх от това да не бъда изоставена,да не съм сама и супер трудно приемам всякакви раздели,дали с човек или с нещо материално,няма значение.За пример,когато приключа някоя хубава книга се просълзявам и ми става гадно,че е свършила.Да не казвам как съм приемала разделите с мъжете в живота ми.Било е нещо страшно.
Стискам палци да набереш кураж и да обичаш детето си както си правила до сега. Ще се убедиш, че детето ти е отговорно и дори може да се опита да замести мъжа в къщи като подкрепа за теб. Няма значение на колко години е.