Как да обясним на детето, че няма баща?!

Не всички родители могат сами да намерят правилно поднесена информация.

Здравейте
Изчакайте още две годинки докато стане на 7..Бъдете усмихната и истинска майка .....и не се тормозете излишно

Аз бих казала, че е починал когато се е родил и вече няма да те пита. Защо да живее детето с мисълта, че и нежелано. 

Мисля, че говорим за различни неща. Всяко дете има нужда от татко, но в ранна възраст не го осъзнава, не усеща липса, ако няма повод да я осъзнае и би могло да приеме това спокойно, без страдание, просто като част от живота му. Аз всъщност говорех дори за една по-малка възраст, преди да тръгне на училище или дори на градина. Тогава е най-добре простичко да му се каже истината по начин, който е подходящ за възрастта му - Crazy Dolphin е дала много хубав пример как може да стане това, но и на по-голяма възраст може да се намери подходящ начин. Това, че майката усеща остро липсата на мъж, предателството на бившия, не означава, че и детето осъзнава всички тези сложни взаимовръзки - а и не е преживяло травмиращите събития, които е преживяла майката, било е много малко или дори неродено.

И още нещо ми се ще да добавя - често майка в такава ситуация се затруднява да каже на детето си, че бащата си е отишъл от нея, като е разбрал, че е забременяла и ще има дете - и ако на детето се каже - "когато татко ти разбра, че ти ще се родиш, той си отиде, защото не те искаше" - тогава у детето често остава усещане, че е нежелано и това носи травми. Всъщност, това не е точно така. Бащата си е отишъл не защото не е искал точно това дете - с тази личност, с този характер, което седи пред майката в момента, тогава то още е било в утробата на майка си и той изобщо не го е познавал. Вероятно бащата не е могъл или не е пожелал да поеме отговорностите на един баща - или просто в онзи момент не е имал планове да става баща. С други думи, той не е отхвърлил това конкретно дете, защото не го е познавал - а е отхвърлил възможността да е баща (на което и да е дете). Това, разбира се, не може да се обяснява на малко дете, но е едно разбиране, което, ако майката приеме, ще й бъде по-лесно да намери правилните думи за детето си.

И моят коментар не беше всъщност насочен точно към вас, макар че така излиза, заради цитата, който съм сложила. И аз нямам намерение да влизам в спорове, би било безсмислено. Всички тук изказваме мнението си, мисля, с желание да помогнем на майката да се ориентира в ситуацията си и да избере най-правилното решение за нея и за детето й. Тя най-добре го познава може да прецени най-правилно каква информация и по какъв начин поднесена би била най-безболезнена за него на този етап, за да не страда. 

Аз ще споделя моя опит от гледната точка на детето без баща.Далеч вече не съм дете,но моя тъй наречен татко даже не ме е признал,защото,ами защото просто си има друго семейство,което дори не подозира за мен майка ми никога не е говорила нищо конкретно,не искаше казваше ми само,че това не е разговор за малки деца и аз сама си правех изводи.Грешка,голяма грешка!Честно казано не съм усетила липсата на баща,майка ми,бог да я благослови ми беше и баща и майка.Просто и беше трудно да говори на тази тема.И я разбирам,но наистина детето не трябва да се оставя в неведение.Не знам дали е поради неприсъствието на баща ми в семейството или не,но като пораснах развих един страх от това да не бъда изоставена,да не съм сама и супер трудно приемам всякакви раздели,дали с човек или с нещо материално,няма значение.За пример,когато приключа някоя хубава книга се просълзявам и ми става гадно,че е свършила.Да не казвам как съм приемала разделите с мъжете в живота ми.Било е нещо страшно.
Та,моят съвет,като дете на самотна майка е да кажеш всичко на детенцето си още рано,така както е ,но да подчертаеш,че не ви трябва татко,че сте си супер и двамата и нямате нужда от него.Не оставяй детето да си мисли,че е изоставено от баща си!Помогни му да разбере,че няма да е самотно и няма да има нужда от него Много е деликатна тази тема и зависи от характера на детето,но това е моят съвет

Единствено мога да препоръчам с психолог да се съветва само майката. Да не се води 5 годишно при психолози, защото никога не знаеш точно какво въздействие ще има подобна среща върху детето.

Сетих се и още нещо. Увеличава се броя на жените, които си раждат дете сами, с донорски материал. Техните деца също няма да имат реално "баща" и един ден все по-често ще се срещат подобни ситуации. Та постепенно няма да е чак такъв проблем.

Като му каже на момченцето, че са си супер двамата ...... знаеш ли каква бъдеща проекция може да има върху детското съзнание появата на мъж в живота на майката, ..и то  да реши, че го измества от мястото му.

При положение, че бащата изобщо го няма, рано или късно детето ще си има втори баща, няма смисъл да се правят трагедии от ситуацията.

Един евентуален невнимателно формулиран изказ "сине, супер сме си двамата", може да отключи едипов комплекс в необозримо бъдеще.
 Сигурна съм, че не това си имала предвид.
 

Ами ,на мен като не ми се казваше нищо реших,че сме самотни и изоставени...какво да ти кажа,детското съзнание е много необятно и не се знае какво ще реши.И какви ще са последиците след това.Просто трябва да не изпитва липса и да знае,че за всичко може да разчита на майка си/говоря за сериозни неща/.
Това не е толкова лека тема и хората,дето пишат,че не трябва да се прави трагедия явно са израснали с 2-ма родители.Колкото и да не ви се вярва подобни деца си имат белег за цял живот,дори да станат много силни и добри хора

В никакъв случай не изчаквай. Сега е момента да поговориш честно с детето си. И няма нищо по-добро от истината. Никога лъжи. Акосега излъжеш, утре той ще те лъже и ще има мотив за това. Приготви се да чуеш " Щом ти може да лъжеш, значи и аз мога".

Осиновила съм две деца и още от самото начало те зная това. Никога до момента не съм имала проблеми. Вече са големи и могат да имат и свои деца. Единият - никога до сега не ме е попитал защо е изоставен и вероятно няма да го направи. За него това е семейството му и това е живота му.  Аз съм неговата майка, мъжът ми е неговия баща и вече няколко пъти се случва да усетя подкрепата и защитата от негова страна.
Другият имаше съмнения и колебания (вероятно има някаква външна намеса) защо са се отказа ли от него. Няма намерение да напуска семейството си, но иска да знае каква е причината за отказа. Не са му ясни нещата какво ще следва, защо го иска. Не е настоятелен, но мина през подобен период. Обяснила съм, че когато стане възможно ще му помогна при издирването.

Имай предвид, че децата страдат не от факта, който искаш да обясниш, а от НЕДОВЕРИЕТО към тях. Довери се на детето си, обясни му, че не винаги родителите се разбират и по-добре е да са разделени, вместо непрекъснато да се карат или нещо, което няма да е болезнено за него. Но САМО ИСТИНАТА. НИКАКВИ ЛЪЖИ.     Стискам палци да набереш кураж и да обичаш детето си както си правила до сега. Ще се убедиш, че детето ти е отговорно и дори може да се опита да замести мъжа в къщи като подкрепа за теб. Няма значение на колко години е.

Според мен най - доброто решение е да имаш късмета да намериш добър мъж, който да приеме детето и да го отгледате заедно. Желая ти късмет!

Моето е на 3 и вече знае истината.Няма как да ме пита,а аз да го лъжа и то с години.

Не изчетох всички коментари, но ще дам мнението си.
Точен отговор на въпроса ти бих дала ето така: Ами не му казвай, че няма баща, защото това ще е най-голямата лъжа. Всеки има майка и баща, друг е въпроса кой точно се грижи за тях и изпълнява тяхната роля.
В зависимост от възрастта има подходящи начини да се обясни на едно дете истината, с времето въпросите му ще стават различни и ако си лъгала от самото начало за каквото и да е ще ти става все по-трудно.
Децата страдат, но ако разберат истината по подходящ начин го преживяват по-лесно. Ние възрастните винаги искаме да ги предпазим от страдание, но доста често така усложняваме положението.
Нашето дете е осиновено и в момента е на 2 години, открито говорим за живота му преди и сега, разбира се по подходящ за възрастта му начин и вярвам, че това е правилния начин.
Когато говориш с него на тази тема се въздържай от прекалено големи емоции, за да не му предадеш излишно прекалено отрицателни или положителни мисли за това, което се е случило. Мнение за баща си е хубаво сам да си създаде.

ето това се опитвах и аз да кажа