Имам нужда от съвет и мнения за БНД

Sir Chris78 очевидно е пропуснал да прочете първия пост на авторката на темата. Което изобщо не ме учудва, в патриархална Българя мъжът е винаги прав, а на жената се полага само да чисти, да ражда, да се грижи за децата, да работи и никога, за нищо, да няма собствено мнение. Защото ТЯ не е човек. ТЯ е прислуга. Ама като се е родила без пи*ка, да си търпи.

Ама няма някой се напивал, унижавал, голяма работа, децата да гледат и да се учат, че в България е така. После с техните жени да се държат по същия начин.  И се чудите защо ви зарязваме...

До авторката: Аз не мога да ти кажа дали да се прибереш при бившия, но както ги описваш нещата с него - аз не бих. Да прекараш цял живот с човек, който не обичаш, не си струва дори и заради децата. Още повече след време те ще си отидат, а ти къде оставаш?
Подобни проблеми не се решават във форум, а при детски психолог, който да помогне децата да приемат реалността и да се почувстват спокойни. Имам приятелка, на която такъв специалист и помогна страшно много когато имаше проблеми с детето. Ние като родители не винаги можем да се справим сами.
Друго ме притеснява. Новият ти приятел няма деца и семейство, а вероятно ще иска. Ако ще си играеш на иди си - ела си, не му губи времето.

Хм, а пък аз мисля да спреш да се тревожиш и да се фокусирате върху приемането на новия мъж от децата.
Всъщност ако ти мислиш за събиране с бившия....? Обичаш ли го, какво?
Убягва ми нещо, той децата не ги ли взима? През седмицата 1 -2 дни, съботно-неделно. Ако той ги обича много и е грижовен, ще ги взима и те няма да страдат. Това страдание на децата ми се вижда доооооста странно.
Да не би приятелят ти да няма подход? От колко време се вижда с тях? В твоята ситуация децата биха били щастливи да се виждат и с баща си, и да прекарват време вечер с 'втория' си баща, що годе така беше при мен, имам наблюдения върху приятелско семейство, и при тях беше така. Децата се чувстваха добре и с двамата мъже!
Бащата да ги взима по-честно, бъдещият втори баща да си оправи подхода и ще ти се наредят нещата.
И аз не бих се върнала при бивш, с налична щастлива връзка е просто абсурдно.
Струва ми се, че ти си прекалено тревожна за това как ще живеят децата без баща си и вероятно го прехвърляш и на тях. Може би и не си сигурна, че не трябва да си с него.
Малките деца лесно приемат гаджето на мама, не ми е понятно защо така ти се е получило, освен, че някак нещата не ви се получават естествено, което пък само по себе си е лош сигнал. Защо не се получава? Странно.

Психологически незряло е да дадеш на детето си право да се разпорежда с твоя живот. Една от потребителките ти е обяснила, как след 10-12 години ще страдаш и ти, и детето ти, от това твое поведение, помисли си. Криво, криво, колко да му е криво на това дете? Наистина ти си колеблива и така даваш повод на децата и те да дърпат към баща си. Категоричност ти е нужна, решителност, ако сама ги нямаш, потърси ги от някъде. Аз съм привърженик на терапиите, често ги препоръчвам. Ако майката излекува тревожността, и децата ще се справят!

Разбира се, че има значение, че не го обича.
Разбира се, че има значение, че децата го обичат и искат да са заедно.
Разбира се, че има значение, че тя обича друг сега.
Разбира се, че утре и него ще спре да обича- като му роди едно дете и се отдалечат, защото с бебе знаем как е.
Разбира се, че може и да не му роди дете, и пак да спре да го обича, защото бракът става рутина след няколко години.
Разбира се, че трябваше да поживее сама с децата, полека- лека да създаде близост между тях и новия, но за всичко това трябваше да помисли навреме.

Що за глупости пишеш?
Къде я видя тази патриархална България?
Недей толкова да се изхвърляш, защото не си застрахована от нищо!
Ти ли беше много доволна, че бащата на детето ти накрая е вдигнал ръце и е спрял да се интересува от него, та другия го е поел като родител?
Да позная ли, че това не ти пречи да получаваш издръжката?
Ако живеехме в патриархат, да ти е начукал канчето и да му седиш мирно, на бащата на детето, не да ръсиш бисери по форумите!

Разбира се, че когато си ограничен, с когото и да живееш, след 1-2 години ще го разлюбиш, защото в любовта, а не с "чистия секс" има общуване. Има уважение, има чуваемост, има подкрепа. А когато е един гол секс, втръсва. И съпрузите млъкват. Когато си ограничен, не допускаш, че има семейства, които и след 5 , и след 10, и след 20, и след 50 години се обичат. Защото не си имал такова. Не ви виждал такова. Значи няма.

60 лева на месец. Това е "издръжка"? Или едно зимно яке на година? Не знам дали ми речи, съдът я е определил преди 10 години, на база неговата официална заплата - МРЗ. Не знам и дали ми "помага", училището струва 4000 евро годишно. Всяка година дарявам на ФАР по-голяма сума от издръжката...

Не съм изчела темата, но това мнение ме провокира.
На първо място никой не трябва да загърбва собственото си щастие, стига обаче да не наранява други хора. А децата и тяхното спокойствие трябва да са дори по-важни от собствения комфорт, според мен.
Децата може и да са егоисти, но сега са все още малки, за да им се натрапва човек, с когото те не могат да свикнат. Баща им им липсва и няма как да приемат човекът до майка им, независимо колко стойностен и добър е той всъщност.
Смятам, че в тази конкретна ситуация е грешка съжителството с приятеля на авторката. Изобщо не казвам, че не трябва да поддържа връзката си с него.
Отивам да чета другите мнения.

Моят опит е, че има как. А самата постановка "натрапва" е достатъчна, за да обясни тяхното негативно отношение.

Напротив, напротив, децата все още са толкова малки, че може да им се "натрапи" човек, с който да "могат" да свикнат, без да превръщат майка си в своя робиня, която след 10 години ще остане сама с въпросния "баща", с който не могат да се гледат. 
Децата са егоисти, те не са помислили за майка си, не им е и работа. Гледат си от своята камбанария, а и евентуално от камбанарията на бащата, като чувам тука какви настройвания се правят, нищо чудно в случая и да има и такава намеса.

Да, натрапва. Какво да кажем на заживяването с чужд човек, когото децата не харесват/приемат/искат? Те не са питани в тази ситуация дали биха се чувствали добре. А не са толкова малки, че да не се обсъди с тях въпроса предварително. Не да ги пита дали може, подчертавам, а да им го каже.

Според мен колкото мъжът има вина за отчуждението на авторката към него,толкова и тя самата.
Децата това оново и се понесли по течението.Добре ти преди да го напуснеш опита ли да промениш нещо у себе си,опита ли истински да дадеш шанс на семейството ви.От написаното ми се струва,че по-скоро не.разбира се никой не може да те съди,защото никой реално не е на твоето място,но според мен преди така лесно да теглиш чертата е трябвало да направиш всичко възможно да спасиш брака си,заради децата,за да не страдат те.
Но това вече се случва и като майка аз не бих го допуснала и бих направила всичко възможно да намаля мъката им.
За съжаление вече едва ли е добра идея да се събирате с мъжа,вече багажа,който носите е прекалено много и ако нещо е можело да се залепи в миналото сега според мен е късно и само ще причините още мъка на децата си.Но аз на тове място щях да спра да се виждам с новия,не и с децата,само ако тях ги няма тайно и няма да ги карам да го приемат.Освен това от време на време излизайте четиримате,децата ти и баща им,нали сте в нормални отношения,извеждайте ги понякога и двамата,явно те имат нужда от време с вас ДВАМАТА ЗАЕДНО.

Това разбира се е само моето мнение,не казвам,че е панацея.
Дори си мисля,че в тази ситуация най-добре с мъжа ти/бившия/ да се допитате до специалист - психолог.

monik80, аз и сестра ми бяхме на възрастта на твоите деца, когато нашите се разделиха, заради друга жена. Скоро след това майка ми имаше връзка с друг мъж, от който имам бегли спомени, но аз поне не приемах нито другата жена на баща ми, нито другия мъж на майка ми. Спомням си, че неговата майка пък не приемаше той да се задоми с жена с две деца, но поне по думите на майка ми, той умеел да отстоява решенията си. Накрая тя се раздели с него и няколко години по-късно каза, че е било заради нас-защото ние не сме го приемали. Баща ми си остана с неговата жена и досега, разбираме се с нея, опознах я и знам докъде мога или не мога да разчитам на нея. Майка ми остана сама и очаква отплата, че се е жертвала, един вид, заради нас. Ех, как бих предпочела да беше останала с онзи мъж!

Покажи на децата си, че с друг мъж или без него, ти няма да приемеш обратно баща им, накарай ги да си представят бъдещето-къде ще са те, къде ще си ти, нека ти разкажат своята фантазия. А моето добро пожелание е да убедиш бившия си мъж, че ако наистина те обича, трябва да те подкрепи в желанието и правото ти да си щастлива, не като съпруга и майка, а като жена 

Дете на 10 години, вече не е малко, а е в подстъпите на опасна възраст и ако му наложиш " навлек", никой не може да предвиди накъде ще избие.

Онзи мъж, казваш, какъвто ще да е, щеше да е партньор на майка ти в момента, вместо тя да се е вторачила във вас.  

Абсурд, времената се менят. Понастоящем половината народ е разведен, това нещо е норма вече, изобщо не се поощрява жена - майка да живее дълго и нещастно, просто няма как тя да бъде добра майка в тази ситуация. Ето, моята например майка, не е добра майка, именно защото е в постоянна депресия от кофтия си мъж /роден мой баща/. Еми, реално й е пречел да разгърне потенциала си. Ми не, не се справя добре като майка и сега дори, но и преди - тоже. Имам го пред очите си оставането заедно заради децата, мерси, аз съм дете, играло в този филм точно. Хиляди пъти предпочитам някой 'навлек' пред собствения си баща, тогава поне щях да виждам майка ми и да говоря нормално с нея. Както и да е, темата не е за мен, има случаи, в които биологичният баща и нещастната майка не са най-доброто за децата, хора, осъзнайте.