Имам нужда от съвет и мнения за БНД

  • 27 557
  • 298
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 29
На тази тема никога не съм писала .Преживяла съм много неща.Вече съм на 60 години.
Не жертвайте щастието си в името на децата.Ако се чувствате щастлива просто бъдете щастлива.
Аз съм виждала хора които са направили някаква жертва в името на децата си,след това считат ,че де-
цата  им длъжни да върнат жеста.Те няма да са Ви благодарни,при всички ситуации няма да върнат нито
един от Вашите жестове.Просто ще пораснат и ще си тръгнат и ще си имат свой живот.Ще Ви се отплатят чрез грижите за техните деца.
За мен тази ситуация е нормална.Не е най-голямата беда ,че мама и татко живеят в различни къщи.Беда е че тати пие макар и рядко.Както Вие ги приемете нещата така и децата Ви ще ги приемат.Не правете от една житейска ситуация проблем.
Галина

# 91
  • Мнения: X
Всички грешим.
Тежкото пиянство не е равностойно на тежък алкохолизъм,  трябвало е да се разбере причината за посягането към чашката.


В първия пост се вижда донякъде  причината.
Жената го отблъсква , страни , охладняла е  Rolling Eyes той се опитвал да се сближат  Rolling Eyes
един път отблъснат , втори и ето я утехата в чашката  Crazy

# 92
  • Мнения: 6 208
Ех, тая чашка бе! Да прекръстим тогава Родители, отглеждащи сами децата си, на Анонимни алкохолици ли? Ние всички как сме се утешавали без чашка?

# 93
  • Мнения: 4 265
На тази тема никога не съм писала .Преживяла съм много неща.Вече съм на 60 години.
Не жертвайте щастието си в името на децата.Ако се чувствате щастлива просто бъдете щастлива.
Аз съм виждала хора които са направили някаква жертва в името на децата си,след това считат ,че де-
цата  им длъжни да върнат жеста.Те няма да са Ви благодарни,при всички ситуации няма да върнат нито
един от Вашите жестове.Просто ще пораснат и ще си тръгнат и ще си имат свой живот.Ще Ви се отплатят чрез грижите за техните деца.
За мен тази ситуация е нормална.Не е най-голямата беда ,че мама и татко живеят в различни къщи.Беда е че тати пие макар и рядко.Както Вие ги приемете нещата така и децата Ви ще ги приемат.Не правете от една житейска ситуация проблем.
Галина
Аз не съм съгласна грижата и приоритизирането на чувствата и комфорта на децата да се нарича жертва. Ненормално е да се смята, че една майка или един баща трябва да мисли на първо място за собственото си щастие, защото евентуално един ден децата нямало да бъдат благодарни. Да бъдат благодарни за какво? Каква благодарност, какви жестове се очакват от деца, които ние сме създали и имаме задължението да се грижим за тях? Неслучайно децата на такива, които цял живот преследват собственото си щастие, обичайно се отдават на модерните за времето ни пороци. В повечето случаи жертви на несполучливите бракове са именно децата, в резултат  от отчаяния стремеж на родителите към  криворазбрано преследване на собственото им щастие.
За да не бъда грешно разбрана съм длъжна да уточня, че нямам предвид двама души, които не изпитват чувства един към друг, да останат заедно в името на децата. Имам предвид, че когато едно семейство се разделя и всеки трябва да поеме своя път в този живот, трябва да мисли първо за това как биха се чувствали децата. Ако се налага да бъде направен компромис, то същия трябва да бъде направен в името на тях, а не в името на собствения комфорт.

Последна редакция: ср, 24 фев 2016, 10:27 от Herz

# 94
  • София
  • Мнения: 16 594
 Joy Joy Joy Компромиса да останеш, защото "зрелите" ти малки деца могат да направят коректна преценка кое е най-добро за всички?

Когато двама души са пред развод, няма такова нещо като "собствен комфорт", има спасение.

"Аз не съм съгласна грижата и приоритизирането на чувствата и комфорта на децата да се нарича жертва. Ненормално е да се смята, че една майка или един баща трябва да мисли на първо място за собственото си щастие, защото евентуално един ден децата нямало да бъдат благодарни." - ние и нашите деца сме отделни личности, подчертавам - отделни. Не слуги, задължени да осигуряват "комфорта"  един на друг. Ние, родителите, трябва да уважаваме достойнството на децата си като отделни личности, както и реципрочно - те  - нашето достойнство като отделни личности, с право на собствен живот и щастие. Докато това не бъде разбрано, винаги ще има "Ти не правиш това и това за мен". Моето задължение като родител е да осигуря възпитание и обич, храна, подслон и образование на моите деца, така че те да са в състояние сами да се грижат за себе си - и комфорта си - когато пораснат, като си намерят добра професионална реализация с добри доходи, където и по света да е това. Това не ме задължава да съм вечна робиня на биологичния им баща.

Последна редакция: ср, 24 фев 2016, 16:15 от Sharky*

# 95
  • Мнения: 4 265
Joy Joy Joy Компромиса да останеш, защото "зрелите" ти малки деца могат да направят коректна преценка кое е най-добро за всички?

Когато двама души са пред развод, няма такова нещо като "собствен комфорт", има спасение.

"Аз не съм съгласна грижата и приоритизирането на чувствата и комфорта на децата да се нарича жертва. Ненормално е да се смята, че една майка или един баща трябва да мисли на първо място за собственото си щастие, защото евентуално един ден децата нямало да бъдат благодарни." - ние и нашите деца сме отделни личности, подчертавам - отделни. Не слуги, задължени да осигуряват "комфорта"  един на друг. Ние, родителите, трябва да уважаваме достойнството на децата си като отделни личности, както и реципрочно - те  - нашето достойнство като отделни личности, с право на собствен живот и щастие. Докато това не бъде рабрано, винаги ще има "Ти не правиш това и това за мен". Моето задължение като родител е да осигуря възпитание и обич, храна, подслон и образование на моите деца, така че те да са в състояние сами да се грижат за себе си - и комфорта си - когато пораснат, като си намерят добра професионална реализацияс добри доходи, където и по света да е това. Това не ме задължава да съм вечна робиня на биологичния им баща.
Sharky*, защо не четеш? Да, ние и децата сме отделни личности, и никой на никого не е слуга, никой на никого няма задължение да подсигурява веселби, но да се грижи за спокойствието на непълнолетните/малолетните си деца е задължение на родителите. Можем да спорим до утре с теб, ако продължаваш с избрания прочит. В противен случай, може би ще се постараеш да разбереш какво имам предвид под думата „комфорт“, остави настрана „възпитание и обич, храна, подслон и образование“, разшири мирогледа си в този случай, не се опитвай да бележиш само участие!

# 96
  • София
  • Мнения: 16 594
Спокойствие е точната дума. Помисли върху нея. В семейство с непредвидим "татко", който не се знае в какъв вид се прибира след поредния запой и който абсолютно не помни какво прави, къде ли е това прословуто "спокойствие".

Понеже мина в лични нападки: за моя личен тесен или широк мироглед изобщо не се притеснявай, не си е останал само в България. Отделно имам две изгледани деца - в смисъл самостоятелни, взели си хляба в ръцете, и едно на 13, което ще живее с нас още 5 години - после колеж по маеркански тертип, далеч от мама. На всичките си деца аз лично им плащам частното образование, "мъж за това ми не требе"  Laughing

# 97
  • Мнения: 4 265
Спокойствие е точната дума. Помисли върху нея. В семейство с непредвидим "татко", който не се знае в какъв вид се прибира след поредния запой и който абсолютно не помни какво прави, къде ли е това прословуто "спокойствие".

Понеже мина в лични нападки: за моя личен тесен или широк мироглед изобщо не се притеснявай, не си е останал само в България. Отделно имам две изгледани деца - в смисъл самостоятелни, взели си хляба в ръцете, и едно на 13, което ще живее с нас още 5 години - после колеж по маеркански тертип, далеч от мама. На всичките си деца аз лично им плащам частното образование, "мъж за това ми не требе"  Laughing

Какво има да мисля върху "спокойствието" и къде казвам, че такова има само когато майката и бащата са заедно, за да ми обясняваш за запоите? Защо подхващаш въпросът за „таткото“? Къде видя да съветвам някого да живее с човек, когото не обича или от който е тормозен, физически или психически – абсолютно няма значение? Виж контекста, в който казвам, че родителите трябва да се грижат за спокойствието на децата си, а не децата за комфорта на родителите (вкл. всяка следваща любов на единия от двамата, с която заживява, търсейки отчаяно собственото си щастие).
Лични нападки няма, аз пиша, ти се търкаляш неразбрала идеята. Дай да не мерим кой какво е направил с децата си в живота. И аз съм отгледала дете, напълно самостоятелна е, и това е резултат единствено от моята грижа и възпитание, и не само "мъж за това ми не требе", а и не съм допуснала да взима отношение по въпроса, по един или друг начин. И за да не решиш, че съжителствам с биологичния й баща и защитавам някаква химерна идилична картина, ще ти кажа че се разведох в най-трудния период, влачех се буквално, за да осигуря необходимото на дъщеря си, но не заживях в онзи момент с човека, с когото имах връзка.  

Последна редакция: ср, 24 фев 2016, 14:55 от Herz

# 98
  • Мнения: 1 267
Joy Joy Joy Компромиса да останеш, защото "зрелите" ти малки деца могат да направят коректна преценка кое е най-добро за всички?

Когато двама души са пред развод, няма такова нещо като "собствен комфорт", има спасение.

"Аз не съм съгласна грижата и приоритизирането на чувствата и комфорта на децата да се нарича жертва. Ненормално е да се смята, че една майка или един баща трябва да мисли на първо място за собственото си щастие, защото евентуално един ден децата нямало да бъдат благодарни." - ние и нашите деца сме отделни личности, подчертавам - отделни. Не слуги, задължени да осигуряват "комфорта"  един на друг. Ние, родителите, трябва да уважаваме достойнството на децата си като отделни личности, както и реципрочно - те  - нашето достойнство като отделни личности, с право на собствен живот и щастие. Докато това не бъде рабрано, винаги ще има "Ти не правиш това и това за мен". Моето задължение като родител е да осигуря възпитание и обич, храна, подслон и образование на моите деца, така че те да са в състояние сами да се грижат за себе си - и комфорта си - когато пораснат, като си намерят добра професионална реализацияс добри доходи, където и по света да е това. Това не ме задължава да съм вечна робиня на биологичния им баща.



Страшно ми харесва как разсъждаваш! Аз също напуснах мъж, който се лекува с пиене и не е имало сила или човек, който да ме спре. Бих казала, че към този момент синът ми живее по-добре и с по-малко напрежение в сравнение с това ако бях останала с баща му. Всъщност, когато нямаш чувства към един човек, дори и уважение и приятелска привързаност, то да живееш с него е агония.

# 99
  • София
  • Мнения: 16 594
Леле, Мимикрия, съвсем непреднамерено се оказа на противоположния полюс спрямо Herz.

# 100
  • Мнения: 4 265
Леле, Мимикрия, съвсем непреднамерено се оказа на противоположния полюс спрямо Herz.

А, ти създаваш полюси в темата ли?

# 101
  • София
  • Мнения: 24 836
Ех, тая чашка бе! Да прекръстим тогава Родители, отглеждащи сами децата си, на Анонимни алкохолици ли? Ние всички как сме се утешавали без чашка?
Е, хайде по- реалистично, де! Peace
Тия, които не близват алкохол, на пръсти се броят, без значение от пола.
Което не значи, че са алкохолици.
От друга страна, наскоро имаше тема от една мама, която се беше алкохолизирала, щото мъжът ѝ бил изневерил.

# 102
  • София
  • Мнения: 24 836
Аз не съм съгласна грижата и приоритизирането на чувствата и комфорта на децата да се нарича жертва. Ненормално е да се смята, че една майка или един баща трябва да мисли на първо място за собственото си щастие, защото евентуално един ден децата нямало да бъдат благодарни. Да бъдат благодарни за какво? Каква благодарност, какви жестове се очакват от деца, които ние сме създали и имаме задължението да се грижим за тях? Неслучайно децата на такива, които цял живот преследват собственото си щастие, обичайно се отдават на модерните за времето ни пороци. В повечето случаи жертви на несполучливите бракове са именно децата, в резултат  от отчаяния стремеж на родителите към  криворазбрано преследване на собственото им щастие.
За да не бъда грешно разбрана съм длъжна да уточня, че нямам предвид двама души, които не изпитват чувства един към друг, да останат заедно в името на децата. Имам предвид, че когато едно семейство се разделя и всеки трябва да поеме своя път в този живот, трябва да мисли първо за това как биха се чувствали децата. Ако се налага да бъде направен компромис, то същия трябва да бъде направен в името на тях, а не в името на собствения комфорт.
По- ясно и точно, здраве му кажи! bouquet

# 103
  • Мнения: 1 267
Ех, тая чашка бе! Да прекръстим тогава Родители, отглеждащи сами децата си, на Анонимни алкохолици ли? Ние всички как сме се утешавали без чашка?


Това е простено само ако лекуващият се е мъж, на жените - не! Даже едва ли не го оправдават, защото жената не иска да прави секс с него, завалийката! Ако е жена ще я разкъсат моралистите!

# 104
  • София
  • Мнения: 24 836
Леле, Мимикрия, съвсем непреднамерено се оказа на противоположния полюс спрямо Herz.
Леле, Sharky*, само ти не схвана за какво иде реч! Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт