Честит празник мили мами! Бъдете здрави, шастливи, обгрижвани и ценени 
При гной не бих се замисляла. Жалко, че се е стигнало да тук и дано намерите вариант за лечение. Аз съм много крайна на тема прием на лекарства. Няма искам- не искам, стискам здраво и давам насила. По-важно ми е лечението, от колкото халосването и глезоненето. Не, че не изтръпвам при всяко даване на дозата, но няма как. Даже смятам стреса от иглата за по-голям, от колкото няколкото мл. сироп.
При гной не бих се замисляла. Жалко, че се е стигнало да тук и дано намерите вариант за лечение. Аз съм много крайна на тема прием на лекарства. Няма искам- не искам, стискам здраво и давам насила. По-важно ми е лечението, от колкото халосването и глезоненето. Не, че не изтръпвам при всяко даване на дозата, но няма как. Даже смятам стреса от иглата за по-голям, от колкото няколкото мл. сироп.
и чак сега видях огромния букет от лалета от мм, който явно пак е търчал по пазарите в 5 часа преди работа 
-доста време ходели малко деца, а трябвало да са повече, че и време за подготовка трябвало 
)
От кашлица или нещо подобно - нито следа. Пробвах да го уговоря да иде да поднесе поне по един букет на госпожите, показвах му, че на спирката под блока продават цветя, не - моментално криви уста на рев. КАкво е това чудо пък сега? Винаги е ходил с желание на градина, но януарско-февруарските паузи нещо объркаха нещата... Ще има драми, предчувствам. Не помня споделих ли ви, онзи ден гледах във ФБ клипчета от първомартенското им тържество, на едно място докато децата пеят и пляскат той бърше очите, а госпожата го гушка 
Мъчно ми стана 
Викам ѝ - ми ти и моята храна не харесваш много, тогава какво да правим