Трудно решение - дали да го задържа

Понеже не съм прочела всички 7 страници, на авторката проблем ли и е, че той не работи? На мен тя ми звучи като уверена и самостоятелна жена. 

Дилемата е голяма.

Аз съм съгласна с всички за и против доводи, и в различни периоди в своя живот, при еднакви обстоятелства съм била готова да взема противоположни решения.

Но сега, отчитайки ситуацията, в която е авторката, ако бих трябвала да избирам, не бих родила това дете. Да, лесно е да се махне с ръка и да се каже - аборт ще е решението. От друга страна децата, както казват, са смисълът на живота. Но все пак човек на бива да принася в жертва целия си живот, гледайки едно след друго деца и в добавка и мъж, било то и неработещ. А твоят (риторично обръщение) живот и правото ти да "живееш" къде отива? Откакто имам две деца, а и в един дълъг етап от моя живот отговорността сама да съм глава на семейство, не разполагам с време за себе си, постоянно съм на педал, хронично уморена съм. Децата ми са големи сега, но умората се е натрупала.

По мои наблюдения сред приятелки, наистина понякога липсата на организация е причина за хроничната умора. Няма как ежедневно да започваш тепърва да правиш вечеря в 9 вечерта и да не стигнеш до хронична умора. Другата крайност пък съм аз, ходя като робот, всичко ми е разчетено до секундата.   Но поне спя по 8 часа минимум.

И аз искам да се включа и да кажа, че това че мъжът не работи не е показател. Семейни модели всякакви.

Родителите ми имат едно приятелско семейство - мъжът, невероятно тих и интелигентен човек никога не е работил (е или само няколко месеца, просто символично), запознава се с жена си в университета и от тогава само тя работи. Той е завършил докторантура, но просто не желае да работи, защото не му понася стреса на работното място и не може да се разправя с хора-идиоти по цял ден. И така - тя работи, той се грижи за къщата, двора, колата, животинките (я котка, я хамстер) и за детето (да, само едно си имат). Никога не са имали скандали, кризи. Никога нищо не им е липсвало, и на почивки са си ходили. Заедно са вече повече от 25 години.

Втория пример - баща ми. С втората си жена, той беше по бащинство. Поради простата причина, че жена му печелеше в пъти повече от него. Би било безумие заради мъжкото си его да държи той да работи, тя да излезе в майчинство и да мизерстват с децата!!! Еми, в продължение на години той се грижеше за цялата къща и децата. След като се върна на работа започнаха да плащат на детегледачка.

Това, което искам да кажа, че щом мъжът е на разположение за домакинството и децата, то това изобщо не е за подценяване, особено ако доходите на майката стигат да изхрани цялото семейство. В ранните години на детето е къде-къде по-добре за него да се грижи собственият му родител, отколкото примерно три месеца след раждането и двамата родители да са на работа и да тропосат детето на детегледачка (разбира се лично мнение).

Всичко това го казвам, при условие, че мъжът е отговорен човек, на който може да се разчита, а не след време да си бие камшика. Но това е нещо, което ние тук от форума няма как да определим. Само авторката си знае с какъв човек се е събрала.

Въпросът е кога жената се чувства жертва - някакси на мен авторката въобще не ми звучи като такава.

Иначе от близките ми хора най-много се оплаква от хронична умора една приятелка с много свободно време, пораснало дете, време за маникюр, педикюр, прически и пр. и пари за тях.

и на мен.

Едно е единия да си остане в къщи, за да гледа бебе, ама в случая бебе още няма, но има безработен мъж. Надали е зарязал работата си, за да се грижи за децата на авторката. Въпросите защо не работи и от кога, защо бившата му е забягнала в чужбина с детето му и защо той не прави нищо, за да потърси контакт с това дете, останаха без отговори. А тези отговори биха били доста показателни, защото аз не бих родила дете от мъж, който може би е пълен психопат. Реално какво знае тя за него, като са само от 4 месеца под един покрив. Мисля, че авторката има да си отговори на много въпроси, защото от решението й може здраво да си изпатят и децата й. Моята приятелка, която избяга в чужбина, за да се спаси от бившия й, който не спираше да я тормози, имаше по-голямо дете от първия си брак. Детето доста страдаше от действията на втория мъж на майка си. Така, че авторката с раждането на това дете, може да се окаже обвързана доживот с някакъв кръгъл идиот.

Да и аз това казвам, много зависи що за човек е въпросният мъж, а не дали работи или не.

Така е, но по описанието на авторката по скоро се подразбира, че не е човек на който може да се разчита......и трето дете с такъв човек си е направо риск!

4 месеца ми звучат крайно малко време, за да се решиш на подобна стъпка, след като имаш 2 деца и неуспешен брак зад гърба си вече. За първа сериозна връзка, без деца и на млада възраст - някак по-върви, залагаш само себе си, но сега...

Според мен авторката ще се съобрази повече с гаджето, което ще й хленчи да задържи бебето и ще й вкарва психоатаки, че е убийца ако го махне, отколкото с интереса на двете й деца. Господинът има голям интерес бебето да се роди. То ще е причина да виси на врата на авторката доживот.
За жалост утре като стигне до извода, че е сгрешила, няма да има връщане назад.

Авторке, и да хленчи бъди сигурна, че няма да те напусне заради това.....не се напуска уютен дом ей така......
Винаги можеш да кажеш, че си вече на възраст да раждаш и отглеждаш деца......ако търсиш някакво прилично извинение.......макар, че извинение не трябва, за да решиш да не родиш от човек, който познаваш едва четири месеца и който има собствено дете, за което не полага никакви грижи, и не се интересува къде е, как е....

Има собствено дете? Не прочетох цялата тема и това съм го пропуснала. Много рядко виждам аборта като правилно решение, да не кажа никога, но в случая мисля, че това ще спести доста трудности и сълзи на авторката.

Абсолютно подкрепям мнението на Сирена и Душата! Тези предразсъдъци в 21 век , че жената, видиш ли , е с роля на домакиня , а мъжът с роля на банкомант , са застинали някъде назад във времето. Освен това щастливите домакини тук пропуснаха да отбележат в постовете на авторката ,че тя не обича домакинстването! Сега , на който му е приятно да е в ролята на слугинаж и да получава джобни от мъжа си, ОК , но не всички жени са такива. Някой предпочитат да си ходят на работа и да се развиват . И без това домакинската работа , поделена с мъжа излиза максимум 2-3 часа!

Може и да не е истина това с горкия, изстрадал баща, който не си е виждал детето, защото жена му е избягала с него в чужбина. Може и да си е тука, в БГ детето. Но все пак, ако детето действително е в чужбина с майка си, той явно нехае. Или не? Търси ли го, до къде е стигнал с издирването, с кои институции - наши и чужди - комуникира във връзка с издирването му? Зарязал си първото дете и като нищо ще зареже и второто, ако авторката не дай Боже остане без работа. Не ми вдъхва доверие този човек с тая история.