Не смятам, че решението за аборт (или дете) би трябвало да се вземе само и единствено от жената, особено ако бременността е от брачния партньор, независимо планирана или не. Не може и не трябва да се изключва бащата от решението.
- Публикувана: 5 март 2016, 12:20 ч.
- Последно мнение: 9 март 2016, 13:52 ч.
Неочаквано - бременна на 40 години
Тоест изходът от ситуацията е само и единствено черен или бял? Или жената взима еднолично решение, или мъжът я изнасилва емоционално? Средно положение няма, така ли?
Да седнат, да поговорят, да се разберат взаимно и да вземат решение заедно, спокойно и разумно - толкова ли е невъзможно?
Да седнат, да поговорят, да се разберат взаимно и да вземат решение заедно, спокойно и разумно - толкова ли е невъзможно?
Защо така игнорирахме таткото? Той да не е само правяч на деца? Отговорността за решението е на двамата. Как така жената ще решава сама?
Странни са ми такива разсъждения, извинявам се, не за да се заяждам, ама къде е таткото в планирането на семейния живот?
Не обсъждаме дали жената да си подстриже късо косата, че да решава сама.
Странни са ми такива разсъждения, извинявам се, не за да се заяждам, ама къде е таткото в планирането на семейния живот?
Не обсъждаме дали жената да си подстриже късо косата, че да решава сама.
Много е трудно, според мен, в този случай да се погледне повече рационално, отколкото емоционално...поне за мен. Аз ще стана на 40 год. след няколко месеца, дъщеря ми е на 9 год. и много искам да имам друго дете, ама много - изпитвам потребност, необходимост...както щете го наречете, имам сили и енергия, и желание....но за съжаление, няма човек до мен, за да го имам. Та, всеки от собствената си гледна точка изхожда, аз не бих се замислила дори, друга е доволна и от едно дете...авторката така или иначе вече е взела решение - щом така го чувства за правилно, такова е! Тя спомена, че ще говори с бащата..вече дали заедно ще стигнат до друг извод, е отделен въпрос.
Не слушай никого, взема решението сама, каквото ти искаш.
Свекърва ми е бола 1:1 с теб преди години, 2 големи деца и бременна на 40, родила е на 41 г. Щяла е да направи аборт, но е разбрала късно. Всички са участвали, включително големите деца и е било леко отглеждането. Естествено от днешна гледна точка не съжалява, когато вече се появи на бял свят никой не съжалява. Но и не е задължително да става така, ако нямаш желание.
Който изнася всичко на плещите си - той решава. Когато мъжете започнат да бременеят, да ги ги пребъркват и бодат всеки месец, и накрая да раждат, тогава ще могат да имат думата.
Свекърва ми е бола 1:1 с теб преди години, 2 големи деца и бременна на 40, родила е на 41 г. Щяла е да направи аборт, но е разбрала късно. Всички са участвали, включително големите деца и е било леко отглеждането. Естествено от днешна гледна точка не съжалява, когато вече се появи на бял свят никой не съжалява. Но и не е задължително да става така, ако нямаш желание.
Не смятам, че решението за аборт (или дете) би трябвало да се вземе само и единствено от жената, особено ако бременността е от брачния партньор, независимо планирана или не. Не може и не трябва да се изключва бащата от решението.
Кое е това "средно положение", ако майката не иска дете, а бащата иска?
Цитат
Да седнат, да поговорят, да се разберат взаимно и да вземат решение заедно, спокойно и разумно
НСЧ, учудваш ме с разсъжденията си в този случай.
НСЧ, учудваш ме с разсъжденията си в този случай.
Кое е това "средно положение", ако майката не иска дете, а бащата иска?
Цитат
Да седнат, да поговорят, да се разберат взаимно и да вземат решение заедно, спокойно и разумно
НСЧ, учудваш ме с разсъжденията си в този случай.
Aко беше на 100% сигурна, че не иска още деца, щеше да се пази, преди всичко.
След като детето вече е станало, бащата има толкова право на глас, колкото и майката.
Нероденото дете също има право да живее.