В момента чета...45

Прочетох дискусията ви за Тарт, много ми беше интересна.

Аз съм чела само "Тайната история" и изключително много ми хареса, не ме подразни нищо в стилът й, не очаквах да ми допадне толкова. Вживях се в историята, пълнокръвно изградени образи,  които ме вълнуваха и изненадваха. Точно такива харесвам! Очаквам с нетърпение да започна Щиглецът или друг нейн роман, за да разбера дали е мой автор наистина. Но и аз обичам да чета обемни книги 

"Мидълсекс" също ми хареса, дали защото пак е обемна  , шегувам се разбира се.

В интерес на истината от трилогията на Алиенде, точно " Къщата на духовете" ми остави най- слабо впечатление, харесвам повече втора и трета част.

Аз бях на вълна българска класика, който не е чел в училище 
А сега забих в съвсем друга посока и то почти на посоки с Лиза Сий и нейните шанхайски момичета. Пък да видим 

Естел, отговорили са ти, докато аз се наканя
Сега пък вие ме заинтригувахте с този сериал Мостът - европейската версия.

За да не е спам - и Силвия Дей с Гордост и наслаждение не ми потръгна - упорито искам да прочета еротична книга и упорито не ми се отдава  Ще се връщам на Хуле, то е ясно 

Наскоро ми попадна "Улица Консервна" на Стайнбек. Тъничка е и съответно удобна за разнасяне, така че си я взех да чета в метрото. Останах изключително приятно изненадана.

Последната ми среща със Станйбек беше преди около година със "За мишките и хората", която не ми допадна много. Историята е тъжна и много човешка, но не беше моята книга.


"Улица Консервна" обаче ме спечели още от първия параграф (в който останах фиксирана няколко минути и препрочетох няколко пъти, та хората до мен сигурно ме помислиха за мноооого бавна в главата ). Пропита е с топлина, човечност и нежна обич към света и хората по него - такива, каквито са. Авторът не просто не осъжда обикновените си и дори изпаднали герои, а им се обяснява в любов. На места езикът е толкова лиричен, че за мен това не е проза, а по-скоро дълга любовна поема за едно малко, мръсно, забравено, но много красиво парче свят. И не знам защо, но си представям всички сцени обвити в една мека, въздушна, мързелива, късноследобедна светлина Определено се вдъхнових да препрочета "На изток от рая" и най-накрая да прочета "Гроздовете на гнева".

Книгата също ме накара да се замисля за това колко много ни дават, но и ни отнемат глобализацията и мобилността на съвременния живот. Огромен брой хора се местят толкова често, че не развиват особено отношение и дълбока връзка с кварталите и улиците, където живеят, със съседите си още по-малко. Включвам и себе си в това число. А заради урбанизацията, това е все по-голяма рядкост дори и сред хората, които не сменят местообитания толкова често. Животът на улиците замира и се измества в молове, търговски центрове, закрити заведения.

Слава богу, в малките градчета и села този комунален живот все още съществува. И до ден днешен, когато им се прииска да се видят и поговорят с хора, баба ми и дядо ми отиват без предупреждение и предварителни уговорки на гости на съседите или до съответните ключови пейки-събирателни пунктове из квартала. Пазаруват от сергиите на седмичния пазар, където се виждат и разменят по дума с целия град. Без да съм излишно сантиментална, мисля че губим нещо много ценно като оставяме този живот да замира.

за мен Гроздовете на гнева беше може би най-черната книга, която съм чела, прочетох я до край, въпреки ужасната горчивина, която ми оставяше във всеки момент, това беше преди години, може и да не съм уцелила подходящ момент да я чета 

Прекарвам си цял (мрачен Софийски) ден с "Малкият приятел" и Дона Тарт и накрая дори прочетох дискусията от последните няколко страници.

Дори с обичайните уговорки за разликите във вкуса, светоусещането и т.н., пак не бих могла да се съглася, че има нещо снобско в писането на Тарт. В случай, че имаше някаква маниерност в това писане; в случай, че имаше дори и смътно усещане за кухота зад думите и историята, тогава може би да. За мен обаче зад тази книга, както и зад "Щиглецът" (не съм чела още "Тайната история"), стои просто един много жив ум, който умее да се концентрира, "да се подрежда" без да напряга, но не и за сметка на искреността. Деликатна е Тарт, внимателна към отделните компоненти на сцените, които описва, и сюжета като цяло, но и любопитна, любознателна към света и артистична в най-класическия смисъл на това определение. Не че съм ѝ рекламен агент или нещо такова , просто наистина ме кефи!

Като пример за снобизъм в писането веднага ми хрумва "Елегантността на таралежа" (малко крайно ще се изкажа, но няма какво да си кривя душата ) - абсолютно изхвърляне са повече от половината изрчения в тази твърде повърхностна книга с безинтересни герои и сантиментална развръзка, които никак не оправдават очевидната заявка за изключителност на авторката.

В момента чета "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова. Силно препоръчвам, особено на дамите!

Не е от момента, тази книга си е разтърсваща из основи. Книгата е била забранена и е била изгаряна публично. Мои американски колеги не бяха и чували за нея, което ми е непонятно.

Dillra, много красиво е ревюто ти. 
"Улица консервна" ми беше много любима в гимназията, на един фестивал си я четяхме на глас вечер в хотела с приятелките ми и имам много спомени свързани с нея. Много топлина лъхаше от страниците, ще трябва да си я припомня.
От същия фестивал се върнах с пълен куфар Вонегът, Уортън и други автори, едва се завлякох до къщи. 
Еех, спомени, прощавайте за офф-а.

Пак Тарт. Чела съм само "Щиглецът" и не мога да я обвиня в снобизъм, нито ме е натоварила с обема си.
Просто не и повярвах. Не мисля, че е удачно изцяло да промениш характера на повечето герои без най-малкото развитие или foreshadowing. Просто е така, защото тя казва. На много места американските и герои използват англицизми, които в живота си не съм чула от американец. Защо е избрала този похват, нейна си работа, но на този етап не мисля да посягам към другите и книги.

Започвам третата книга ("Маски") от полицейската поредица на Леонардо Падура Фуентес за Марио Конде. Не си спомням дали с предишните две беше така, но с тази съм много приятно изненадана от красивия стил на книгата. Между другото, пише, че е получила някаква награда през 1995 година - може това да е причината от "Жанет 45" да започнат с нея, преди да са издали първата и втората от поредицата. Но в случая не мисля, че последователността има значение - вярно е, че разследващият полицай е един и същ, но историята му не търпи такова развитие, че да трябва да се започне непременно от първата книга.

В същото време съм прочела към 3/4 от "Монахът" на Матю Грегъри Луис и я харесвам, и то противно на очакванията ми. Всъщност я започнах, без да прочета нищо за нея, след това прочетох, че се води готически роман и тогава вече предположих, че може да не ми хареса особено. Но не се оказах права. Много е важно да се подходи към книгата с едно или дори две наум (Петър Панчев написа горе-долу същото в блога си "Книжен Петър") - написана е преди малко повече от 2 века, това не трябва да се забравя, така че не е правилно да я сравняваме със съвременната литература, а трябва да се погледне сама за себе си, за да се оцени по достойноство, например елементите на ужас изглеждат малко смешно от съвременна гледна точка, но все пак говорим за книга от края на 18-и век. Безспорно е революционна за времето на написването си, а дори и за съвременния читател е немалко интересна - засяга вечно актуални теми. Доколкото разбирам, нашият превод е с много бележки под линия, които дават ценна информация. Аз чета оригинала, там няма такива бележки, но би ми било любопитно да ги погледна в българското издание. С други думи, мисля, че книгата си заслужава.

Започвам

Любовен саботаж на Амели Нотомб.
Нещо не ми спори четенето, може да е защото я чета в оригинал, а имам пропуски във френската лексика. Но и като цяло историята не е увличаща; поне за мен  

А като сте заговорили за Стайнбек, някакви отзиви за "Зимата на нашето недоволство"?

Това видяхте ли го http://calendar.dir.bg/news.php?id=22210962

Deziderata, благодаря ти за милите думи Страхотен спомен си споделила, прекрасно е когато някоя книга се появи в точния момент и на точното място в живота ни и се намести като самостоятелен герой в него.

Gugito, благодаря че ме предупреди, може би в такъв случай ще прочета първо "Гроздовете на гнева" и ще завърша с "На изток от рая" за да не ми е съвсем безнадеждно.

И за да не е съвсем спам - нещо което ми хареса страшно много преди няколко месеца - "Евангелието по Исуса Христа" на Жозе Сарамаго. Безмилостна критика на институционализираното християнство, и може би религиите като цяло.



От страниците се чуват хрущящ под сандали пясък, пустинни ветрове, тежки стъпки и любовни въздишки.

Това ще го преслушам задължително, благодаря за споделеното

Здравейте в момента чета Здрач поредицата електронно,но искам да ги закупя на
хартиен носител.Момичета някой от вас да ги продава заедно с твърда корица.

О, да! И аз така я почувствах тази книга.