KARADAYI С КЕНАН И БЕРГЮЗАР - ВСИЧКО ЗА СЕРИАЛА И НОВИНИТЕ ИЗВЪН НЕГО - ТЕМА 74

                   Косе, разгледах го това селище Кючюккьой - красиво и романтично място.
          
                                                                  Става и за меден месец.....  

                                                  Харесах си 1-2 хотела/ за отдих/
    
                

Още едно видео с Берг от самото събитие.

По- късно ще го преведа.


https://www.facebook.com/235048679891917/videos/1083639431699500/

                                                                         
                  
                      

                         

Само ще направя резюме на второто видео, защото няма нещо много различно.

Берг: Исках да снимам силни жени.  Направих портретни снимки. За първи път ги виждам толкова големи, окачени по стените. От ученичка се занимавам с фотография. Обичам да снимам хора, не снимам птички, буболечки, пейзажи, такива неща. Интересуват ме хората и когато пътувам някъде винаги снимам тях. Никога не съм си поставяла за цел да направя изложба. Режисьорът на КД Джем Карджъ ми подхвърляше такива идеи, но никога не съм имала нужната смелост. Иначе обожавам да снимам, доставя ми огромно удоволствие.

За албума

Когато за върви път ми се обади господин Айкут казах, че ще направя само една песен. Той не възрази. Моят дял от печалбата ще отиде като дарение за фондация, която се занимава с деца с психични проблеми. Същевременно фондацията подкрепя и начинания, свързани със света на изкуството. Не ми е много приятно да тръбя, че съм направила албум, но не отказвам коментари, защото парите ще отидат за тези деца и е нужно да се даде гласност. Обичам да пея, но не мисля, че имам глас за концерт на живо. Обичам да си играя с думите, да разказвам с гласа си историята, която носи песента. Дадоха ми голяма свобода при интерпретацията на песните. Направих ги така, както ги чувствах. Щастлива съм да бъда част от този проект. Никога не съм имала планове да ставам певица или да изнасям концерти. Но ако има интерес към подобно нещо, не знам... би могло. Но иначе никога не съм мислила за подобно нещо.

Варна   благодаря за превода!

---

---

Лени   надявам се някой слънчев ден да го видим това селце  
Ще инспектираме как собственика се грижи за световното културно наследство  

Добър вечер, сладурки! 



Тя е! 

Ще припомня в темата историята на Сема споделена в едно интервю, достигнала до нас, благодарение на Варничка! 

Интервюто със Сема

Сема научава, че има рак на гърдата преди 6 месеца, един ден след като е отпразнувала 37-я си рожден ден. Тя не е в рисковата група. Има щастлив брак. Кариерата й е в разцвета си. Кърмила е трите си деца. В семейството й няма друг с такава диагноза. Но въпреки това Сема заболява. Раковото образувание е било осем години в тялото й. Лечението й е приключило, лошите дни са зад гърба й. Но този неприятен период изправя Сема пред важни въпроси. За живота й, за нещата, през които е минала, защо след като всичко в живота й е било наред се сблъсква с рака. Отрязала е косите си, искаше да я снимаме с шапка, но късата коса толкова подхожда на красивото й лице, че я убедих да свали шапката. Прилича точно на Шиниъд ОКонър. Останах много впечатлена от разговора със Сема, накара ме да се замисля и за собствения си живот. И взех решение да подредя някои неща в него преди да е станало късно. Надявам се и вие ще се почувствате така след като прочетете интервюто.

Кога разбрахте, че имате рак на гърдата?

На 9 април отпразнувах рождения си ден с хубаво и многолюдно парти. Станах на 37. След седмица получих като подарък рака на гърдата.

Как го открихте?

Когато се къпех, усетих бучка в дясната си гърда. Разбрах, че е нещо лошо. Усещаш нещо  твърдо като парче чакъл. Не бях си правила контролни прегледи, можеше да бъде регистрирано по-рано. Взех си час при доктора, който е израждал трите ми деца. Всъщност трябваше да отида при хирург, но след това научих всички тези неща. Лекарят каза „Зад това се крие рак“ . Това беше първият удар.

Какво чувства човек в този миг.

Бях много здрава, пълна с енергия, рядко се разболявах. И при трите раждания, седмица след това продължавах с писането на сценарии. Аз съм човек, в който вътрешно има много динамика. В семейството ми няма човек с такава диагноза. Беше абсолютно неочаквано за мен. Казвах си, че няма начин на мен да ми се случи. Затова не погледнах сериозно на нещата и подцених болестта. Направиха ми мамография, ултразвук. И беше потвърдено, че имам рак на гърдата. Намерих хирург.  Той каза: „ Може би бучката не е минала под подмишницата. Ще я извадим, ще се оправят нещата. Важното е Вие как се чувствате, психическата Ви нагласа, възможно е да не се наложи химиотерапия.

,
Успокоихте ли се?

Изобщо не го приех като нещо сериозно, не се разтревожих.  Но това всъщност е бил етапа, когато не искаш да признаеш болестта. Първо омаловажих болестта, след това отказвах да я приема. А всъщност това изобщо не бива да се прави. Подложих се на операция, излязох от операционната зала. Когато отидох да си взема резултати от изследванията на бучката, си дадох сметка , че имам рак на гърдата. Докторът ми каза: „Взехме проби от два лимфни възела, в единия има малка метастаза.“ Знаех, че ракът може да атакува цялото ми тяло. Тогава за първи път ме обзе тревога. Имах чувството, че всичко се срути. Това беше разтърсващо за мен. Тогава намерихме онколог, за да започна химиотерапия. Трябваше да вземам 6 лекарства.

Предполагам, че това е преобърнало живота Ви?

За първи път в живота си от месеци наред бях си планирала лятна почивка. Тогава не знае, че съм болна. Очаквах лятната ваканция с такова нетърпение. Отидохме на почивка, но бяхме съсипани. Тръгвам за почивка, след това трябва да се връщам в Истанбул за химиотерапия. Не се връщах дълго време, за да не ме виждат децата в такова състояние. И без друго нямах никакво настроение, когато се прибирах във ваканционното селце. Това беше най-трудното ми лято. Първите три сеанса минаха добре, но след тях, заедно със сътресенията в тялото ми, изпитах и трус в душата.

Изпитахте ли страх от смъртта?

Не ми е минавала такава мисъл. Но не знаех и дали всичко ще има добър край. Може би подсъзнателно съм си мислила за смъртта.

Имахте ли безпокойства, свързани с децата си?

Най-малкото е на две и половина, другите две са на 5 и 8. Честно казано не можах да планирам как точно ще обясня ситуацията на децата. В началото не мислех, че е нужно да им казвам нещо. С течение на времето, получавайки плесница след плесница,  го направих.  Не им казах, че заради химиотерапията косата ми може да опада, не бях ги подготвила. Казвах им, че микроби са нападнали тялото ми и ми дават витамини, за да се оправя. Не съм споменавала думата „рак“, и още не мога да го направя. Защото голямата ми дъщеря Ася вярва, че инфарктът е равен на смърт, ракът означава смърт. След това косата ми започна да капе. По съвет на лекаря си взех перука. Постригах си косите, не си свалях перуката, влизах с нея дори в морето. През лятото е доста тежко така.

Боже мили...

След това перуката започна да ми изглежда странно. Казвах си защо се правя, че имам коса, след като нямам. Казах на момичетата, че съм си отрязала косата,  опитвайки се да я оправят, са я скъсили повече от нужното, аз също съм се ядосала. Малките, прегръщайки ме,  отговориха „ И така си много хубава“ . Но голямата ми дъщеря беше неспокойна. Каза ми: „Като те видят така, ще ти се смеят, мамо“. После започнах да нося кърпа около главата, но в един момент и това ми омръзна.


Колко важно нещо били косите, нали?

Трудно е да си без коса. Те са всичко за една жена. 37 години съм свикнала с тях. Да останеш без коса е една от най-трудните фази, през която преминава болният от рак. Но честно казано не ми повлия особено скъсяването и капенето на косите. Съпругът ми каза: Любов моя, много си хубава така, не си слагай нищо, така ходи“. И аз опитах. Но веднага се превръщах в център на внимание. Десет човек вървят насреща ти и очите на всички са вперени в теб. И в тях човек чувства изненадата на другите, вижда болката си. Един ден вървях по площад „Багдад“, около главата си бях омотала кърпа, но и така се разбира. Една жена каза: „Ах, колко жалко, толкова е млада“. Направо ми издаде смъртната присъда. Исках да се върна и да й кажа: „Аз няма да умра, няма“. Ако хората бяха по-чувствителни, бих могла да се разхождам по-спокойно. В очите им има страх. Ти се бориш с всички сили, хванал си се здраво за живота, но в техните очи четеш, че утре ще умреш. Затова не ходех с гола глава.

Не ви дават възможност да водите нормален живот...

Да. Забравям за болестта, ям си сладолед спокойно и изведнъж погледът на някой ми напомня това, което искам да забравя. Защото в началото ракът стои над всичко в живота ви, но след това се превръща в рутина. Един поглед обаче връща болестта като тема номер едно в живота ви.

Научихте ли нещо ново за себе си?

Вахиде Гьордум ми позвъни и каза: "Не се натъжавай, моето момиче. Не се притеснявай, всичко ще мине. Аз бях жената-пролет, ти ще бъдеш жената-есен.“

Какво значи това?

Ще покориш себе си, живота. Ще се научиш да бъдеш щастлив. Ще си кажеш: „Добре, че ми се случи“. Когато Вахиде ми каза това, си помислих : „Виж, тази жена се е преборила с рака, тя знае“ и няколко дни бях много щастлива. Но след това отново се разплаках и си казвах: „Не, защо...“ Много книги изчетох, започнах да опознавам себе си, обърнах се към себе си.

Бихте ли ни разказали повече за това?

Според източната философия гърдата е орган, който служи да храниш другите. Когато прекалено много „харниш“ другите, когато забравиш за себе си, това отваря рана в душите ни и чувството, което липсва, избива на определено място в тялото ни. Когато се обърнах назад си дадох сметка, че съм правила прекалено и ненужни жертви, че съм поставяла себе си винаги на последно място. Аз съм  човек, който непрекъснато се тревожи: „Оле, прекалено много работя, ще мога ли да бъда добра майка, отделям ли достатъчно време за семейството си?“ Сега започнах да се питам: „Сема, какво правиш за себе си?“


Как открихте, че сте забравила да си задавате този въпрос?

Моят лекар ме попита: „Сема, имаш прекрасна кариера, щастлив брак, три чудесни деца, никой в семейството ти не е боледувал от рак. Защо тогава ти се случи всичко това?“

Добър въпрос....

Ракът е огромна травма. Сякаш си преживял земетресение и се опитваш отново да уредиш живота си. Тази травма се превръща в рана. Завихрят се страхотни бури вътре в теб, лошите чувства започват да вземат връх. Моят лекар ми каза, че трябва да намеря отговор на въпроса защо съм заболяла. Терапията ми е помогнала, но ако не  си отговоря на този въпрос, всичко може да се върне отново. Аз го попитах каква може да е причината според него. Той отговори: „ Мислиш ли си, че си човек, който трудно казва „не“ и е склонен на прекалено много саможертви ?“

Значи трябва да се грижим за душите си.

Лекарят ми го обясни така. Има алфа и бета мозъчни вълни. Бета вълните са предпоставка за нарастване на раквите клетки, алфа вълните обратно. Ако обичате себе си, ако отделяте време за себе си, за това да бъдете щастливи, мозъкът стимулира алфа вълните. Те засилват по невероятен начин имунната система и убиват раковите клетки. Тялото всеки ден произвежда ракови клетки, но при някои хора не може да ги унищожи. Докторът ме отпрати с думите: „Открий защо се е стигнало до там да се разболееш и не идвай повече при мен“

Излязохте от лекарския кабинет и...?

Да, излязох с много тежки въпроси в главата си. Това  всъщност поставя под въпрос  37- годишния ми живот. Разболяват се от рак хора, които не са палили цигара през живота си, хранят се здравословно, не пият. Трябва да има причина за това. И причината трябва да се търси в местата, където се крие душата ни, от които се храни душата ни. Ходя при трима професори- хирургът ми, онкологът и този, който провежда химиотерапията. И тримата казват: „Всичко е в главата“. Ако си щастлив, нищо лошо не се случва. От мен зависи болестта да не се върне. Те ме излекуваха. Но това погреба ли лошите клетки? За да не се повтори всичко, трябва да си отговоря на въпросите: „ Ценя ли себе си, мога ли да казвам „не“, щастлива ли съм?“

Намерихте ли отговорите?

Непрекъснато гледам песимистично. Не се концентрирам върху нещата, които ме правят щастлива, а върху нещастието, което ми носи онова, което не съм успяла да направя. Работя това, за което съм учила и за което съм си мечтала от дете. Печеля от писане. Кариерата ми е добра. Имам три прекрасни деца, много обичам съпруга си. От години сме силно привързани един към друг. Майка ми и баща ми са здрави. Сестрите и брат ми са с мен. Но аз не се съсредоточавам върху всичко това, а върху нещата, които не съм постигнала.

И много работите. Загубила сте контрол върху живота си...   

Ние сами се измъчваме и след това казваме: „Много работя, нямам време“. Аз съм се докарала до това състояние. Не съм си давала сметка. Говорихме с Ейлем и със съпруга ми. В някакъв водовъртеж ли влизаме? Тази болест ми даде сили да сложа край на този ход на живота. Разбрах, че трябва да скъсам синджира. Тази година имаме сериали. След това ще си дадем почивка една година, имаме нужда от
 отдих. Сега съм по-щастлива Сема от тази, която бях преди 6 месеца.

-Доста напрегнато е било ежедневието Ви.

В един момент вървят три-четири сериала. С доста хора работите в екип.  Когато приключи сериала си казваш: „Сега какво ще правим?“ Трябва да напишем още 3-4, за да продължат тези хора работа с нас. Работата расте, расте и в един момент се озовавате във водовъртеж.

Освен това условията бяха много различни, когато започвахте кариерата си.

Имахме къща с една стаичка в Анкара. Там пишехме. Един компютър, едната пише, другата седи. Много простичък вече животът ни. Може би трябваше да се върнем към тези примитивни условия, към началото. С печеленето на пари стандартът на живот се променя. В началото това ви харесва. Но след това трябва да работите неуморно, за да не загубите този стандарт. И изведнъж човек вижда, че се е превърнал в роб на нещата,  които притежава. Защото край няма. Винаги има нещо по-скъпо, по-специално, по, по, по. Но жертвите, които правиш, за да постигнеш това, може да ти донесат много умора. Затова човек трябва да намери път, който да го връща съм него самия.


Какво научихте от това изпитание?

Много дребни неща. По време на болестта си казвах: „Нека пък сега аз да ги потърся, без да се притеснявам“. И виждаш, че хората са искали да ги потърсиш, очаквали са го. Снощи изпратих на момичетата съобщение: „ Веждите ми отново растат“. Какво щастие беше. Както когато си посадил нещо и виждаш първите стебълца. По време на химиотерапията губите вкусови усещания. После си давате сметка колко хубав е вкусът на ябълката. Научих се да се чувствам отново човек, да се грижа за тялото си, да обичам и да бъда обичана. Болестта ме накара да се обърна към себе си, да направя нещата, за които все не съм имала време. В много по-голяма степен си давам сметка за всичко около мен.

Значи ракът Ви донесе щастие.

Ето това е една възможна гледна точка. Ако промениш гледната си точка, болестта, която би трябвало да ти носи страх от смъртта, може да се превърне в обещание за живот. Когато научих за болестта, гледах стари снимки и си казвах: „Виж тук колко съм щастлива“. Каква грешка! Защото, когато съм се снимала, в тялото ми вече е имало ракови клетки. Сега знам, спасих се. Този миг е единствен, този миг е специален, в този момент съм тук.

Как се промени животът Ви?

Преди не отделях време за себе си. Болестта ме принуди да го направя. Или работех, или се занимавах с децата. Всяка сутрин ходя на лъчетерапия. Не спортувах с претекста, че нямам време. Я виж че съм имала време, сега два часа ходя на лъчетерапия.  Когато приключа, ще използвам тези два часа за себе си

Явно сте намирала време за всичко друго, само не и за себе си.

Точно така. Искам да ходя на уроци по рисуване. От години страстно желая да се занимавам с рисуване, но нямам време. Изпитвах угризения на съвестта, когато ми остане свободно време, когато се занимавам със себе си. Нужно е човек да се избави от тези угризения.

Как може човек да престане да живее за другите.

Когато живееш за другите, тялото ти отговаря с error /грешка/. Казва ти „Съжалявам, но ще живееш за себе си“. В книгата си Метин Хара пише: „Егоизъм не означава да кажеш аз съм преди другите, егоизъм означава да кажеш само „аз“. Първо трябва да кажеш „аз“, а не „аз съм преди всички останали“. Това е много особен път. Много неща преживяваш по него.

От много работа май не Ви е останало време да опознаете себе си.

Още като студентка работех. Непрекъснато учех, работех. Досега съм работила неспирно. Май наистина не познавам себе си.

Как съпругът Ви преживя този период?

Създала сте си един образ. „Сема е силна, Сема ще се справи, Сема изгледа три деца, кърми ги, нямаше вкъщи бавачка, която постоянно да е на разположение“. Няма как да не изживеете шок, когато този образ се видоизмени в „ И Сема може да умре, и Сема може да се препъне“. Майка ми, баща ми, съпругът ми, децата ми, всички се почувстваха така.Децата ми казваха: „ Мама много се грижи за себе си, никога не се разболява.“ И аз се радвах да го чуя. Сега не е така. „И мама може да се разболее, и тя може да се измори, и тя има нужда от почивка“. Създаваш си такъв образ, че всичко се стоварва върху теб и те изтощава, нарастват отговорностите ти, това направих, в онова успях ...В един момент гумата се пука и колата не може да носи повече този товар.

Ще направите ли парти?

Да, ще организирам парти под мотото „Болестта свърши“. Парти, което да каже и на мен , и на останалите: „Край!“

Сега добро утро!




И ви пожелавам един много хубав, много успешен и много усмихнат ден! 

Добро утро и хубав ден!  

---

---

Джиджи   благодаря за Бон Джоуви - обичам ги!  

....Обаче за песен-поздравче тази сутрин сменям коренно музикалния стил   ...просто ми залипсва емоцията "Кенан Имирзалъолу"  

Не само липсва, ами много даже  Комбинация Кени и Рафет ел Роман бива, сестро, бива 

Да покажа "наследника" да докарам малко усмивки 

Нали е младо, не знае почивка, след филмчето, реклама, след рекламата дизи 



Не е като батю си  отпускар. 

Добро утро! 

Благодаря за всички новини, преводи Varna  и снимки.

Хубав и слънчев ден! 

Ай, чок гюзел!  Рекламата ще е супер! 

... оня ден в ТТ някои кенанистки искали да са на мястото на Чаатай на тази снимка 

#CagatayUlusoy #KenanImirzalioglu 

Yaaa Cagatay

Cağatayin yerine olmak istiyorum evet istiyorim cok istiyorum 



  а ние да сме по средата 

Оооо, имай милост, сестро,   събираш ми границите с такива мисли още от сутринта.  

 Чаатай идва! Не го изпускайте!

---

Ето бе сестро  има място по средата  ще оставим Мехмет Гюнсюр, че много го харесвам  пък режисьора ще го пратим на мястото му - зад камерата 

Ся... аз няма работа вече, свърших я   мога спокойна да ги пратя режисьорчето отзад, Мехмедчо в някой друг филм  , а пък в тоя... да се наредя по средата.   А? Ко ши каиш?  

 Тамам,тамам...ще се натаманим някакси