Тормоз в училищата и толеранс към него

Нека да приемем, че майката е изключително некултурна и невъзпитана, а детето ѝ говори в час. Това с нищо не прави отговорите от типа "Сега, ако ще се оплакваме, и аз да кажа..." или "Искам да пазите тишина", изпляскани на нормално зададени въпроси по-адекватни и възпитани. Изключително ниско ниво на отговорите. От учителката се очаква да има някакво ниво, класа и адекватност, а не да пада на ниво махленска кавга.

Райчун,
без да се сърдиш, но ти личи, че си зле с математика, поне в частта правила за извод.
Така отговарям на отговорите за т. 1 и т. 2.
т.1 Твоето е твое, чуждото е чуждо. Не съди по себе си за другите - в добро и в зло.
т. 2 Детската градина (ДГ) попада ли в платена школа.
Втори въпрос по въпрос - Интересно ми е, защо няма проблем когато плащането е директно (платени школи), а има такъв, когато е опосредствано от бюджета (общински училища). Въпросът е сериозен. Не виждам къде е разликата, сметката все се плаща от родителите.

Биборана, права си , ама аргументирано от ноември до май да отговаряш все на едно и също малко много ми се вижда, ако майката все това си настоява и говори. Да се оплаква от едно и също учителката , значи наистина има проблем. Да си недоволен най-вече от децата (изолират го, тормозят го) пак не е добре, тук не само учителката е виновна, а и децата май според майката , а  това е вече е много в комплект.
Не приемам 2 поста само  и двата насочени за едно и също, вече съм виждала такива постове и съжалявам , но съм мнителна (нарочно се правят, оплюват някой и се крият - в други теми)
За преместване си е детето според мен, защото твърде надалеч са стигнали нещата.
Често при смяна нещата се успокояват, но си мисля по-добре да знаеш истината за детето си , отколкото да ти се усмихват , увъртат и все наред и в  реда на нещата да  е всичко, пък накрая... нищо и половина. Вярно, ще си доволен и ще хвалиш наляво и надясно тоз и онзи, ама от това не печелиш нищо. Друг ще оплюваш , защото ти пили нервите и ти казва истината , но след дъжд-качулка ще си му благодарен. Бих предпочела  да ми се казва в прав текст нещата, какво ще  се иска от мен, има ли проблем , а не рози и цветя само и да замазват, за  да сме си мили и добри.
На мен малко ми прилича тази ситуация на " Ще си запаля къщата, да изгори на Вуте плевнята" (извинявам се, ако е грубо) Аз смених вече 4 лични лекари, така май става и с учителите. Още повече щом се касае за детето ти. Ми всеки си преценява , има избор поне сега на училища и възможности.
Но продължавам да твърдя , че в общата си част споделям мнението на Райчун. Така и така съм в черния списък, та... да си кажа. Не съм против майката, съчувствам и, но за мен проблемът не е учителката и подхода не е правилен. Чисто човешки и разумно трябва да се чуе , сподели и съгласува нещо с нея , за да има резултат. Все пак това са малки деца и работата в екип родител-учител няма начин да не даде резултат. Тук обаче има наслояване на емоции, негативно мнение , самонавиване донякъде и.... няма връщане назад. Винаги ще остане неприятно усещане, че ще има отношение към детото тази учителка, а децата в класа  не го приемат и го тормозят. Изхода е , да се премести и да има ново начало, нови приятелчета, нови учители.  
А не е съвсем така, въпреки че имаме общо с него много. Пък и бала ми беше точно, когато баща ми почина, имахме заеми, изплащахме жилища. Времената тогава бяха други първо, второ аз съм имала избор, но бях "вирнат нос" и реших солово да отида.(имах си кандидати де, че как)) Стисках зъби и продължавах, още повече, че и спортувах активно (не фитнес) та това ми даде много повече от училището - спорта, за изграждане на характер. Относно материалното, колелото се завъртя и не мога да се оплача. Но усета ме държи и до днес за хората. За Кристиян ме подразни друго, но...тук това няма да е добре прието , та си мълча.

Добре де, Уиш, майката представя нещата така, учителката я няма, за каже как се е случило според нея. В съда се слушат и двете страни. През цялото време коментирам отношението на майката към проблемите на детето, защото е тук и ще прочете. Има ли смисъл да коментирам учителката?



biborana, въобще не ти се сърдя. За мен е комплимент, че математик като теб продължава да си говори с мен. Толкова съм нищожна и невзрачна, че изразя ли мнение по дадена тема, не оставам без дуплики    

ДГ е много стара история. Минало е време, в което може да е било адаптирано или просто да е изтърпяно по неволя.

Когато родителят стане първостепенен разпоредител, тогава може да управлява финансите.
виж чл. 13. Това не съм си го измислила аз  

На мен пък ми е интересно как почти винаги, да не кажа винаги, подобни оплаквания се приемат за чиста монета. Как разбрахте, че историята е истинска?

Да, съгласна съм, че справедливостта изисква да изслушаме и двете страни. Но всъщност, ти коментираш учителката, заемайки нейната страна. Дидева донякъде резонно пита как сме сигурни, че написаното от майката е чиста монета, но реално погледнато, във форума всеки пост може да е измислица и това, което ние правим е да коментираме постовете, т.е. измислиците/или не на потребителите.

А как да коментирам? Ще ми кажеш ли?
В крайна сметка така съм решила, така съм го написала. Другия път ще ти пиша на лични мнението си и след като получа одобрение, ще го публикувам официално  

Ако има и частица художествена измислица, за да се подсили ангелското излъчване на майката, като се анатемоса учителката, ще си върна думите назад. Споделеното до момента ми дава пълно основание да заема съответната позиция.

Е, кога пък ти създадох впечатлението, че е нужно височайшето ми разрешение, за да пишеш и публикуваш? Вярно, че летя на метла, ама чак толкова!
От поста на майката останах с лошо впечатление от махленския тон на фразите на учителката. Дори и да е била права, олеква.

Да изкараш идиот някой, който не може да се защити, да го оплюваш зад гърба му, за да изпъкнеш, е алгоритъмът на слабия и неуверен човек.

Естеството на този форум е такова, че в повечето теми, разказвайки нещо или оплаквайки се от нещо, няма как да дадем думата на отсрещната страна. Така че, твърденията, че даден разказ е неверен, преувеличен и т.н. отиват към спекулациите. Възможно е конкретната майка, която се оплака да лъже или преувеличава. Възможно е и да казва истината. Аз коментирам това, което съм прочела. Ако забия в спекулации и догадки, ще стане научно-фантастичен роман.

Интересното е, че и моят подход е същият, но ти не го признаваш. Аз също правя заключения на база прочетеното. Ракурсът е различен и от тук идват недоразуменията.

Нямам намерение да я заблуждавам в ситуация, която и за нея е доста объркана. Ако не беше, щеше да си реши проблема или да го подмине, ако не успее да го формулира. Тя търси одобрение и същевременно хапе учителката. Говори неща, за които не е наясно. Примерно: детето казало, че госпожата се държи лошо с него. То трудно различава лошото от строго и взискателно отношение, за него светът е още черно-бял. Не е добра атестация за майката, ако му се връзва на 100 про на приказките и започва да бръщолеви простотии пред госпожата и да иска обяснения, без да отчита факта, че и детето не изпълнява изисквания, с които другите нямат проблем да се съобразяват - вдигат ръка и ако учителката ги посочи, отговарят; следят хода на урока и се стараят да се справят със задълженията си в клас.

Цитатите на госпожата, изкарани от реалността и вкарани в лична изповед с определена цел, за мен не са обект на коментар. Та такива ми ти работи за махленското поведение и отношение.

За мен , майката казва истината, но от нейната си гледна точка. Приказката за "моето гардже" всеки я знае. Тя самата признава, че е амбициозна и иска най-доброто за детето си. Често всичко се вижда малко , недостатъчно, другите са по-обгрижени с внимание деца.
Лошото е, че когато има и проблем (приказване, въртене , дисциплина) , трудно се приема и преглъща, дори малка забележка (примерно да си затвори телефона, еми може да са го чакали да излизат някъде)
 Понякога малко трябва , просто доверие и събеседване по човешки (и двете страни имат интерес-майка и учителка) да се променят нещата. Не се прави, защото веднага се самонавива майката  и поставя под съмнение , вменява си отношение към детето и. Няма как да убедиш някой , който е в нещата и вижда проблема и ти го казва. Това , че не ти го спестява е плюс в момента, но не се осъзнава. На друго място , ако пак има същото оплакване, тогава какво?
  По-лесно е да се иска уж съвет, но да се наблегне на негативите и пълно описание на подбрани случки, вероятно и украсени. Да не казвам и съмнението за профила. Възможно е и да е права майката, никой не знае. Но тя не пише , че детето има проблем и как да го реши. Майката има проблем с учителката , детето със съучениците си. Всички скачат и естествено кой е виновен? Защо? Чета тази тема от първия пост и винаги едно и също. Лично аз бих се замислила, посъветвала с психолога при който ходи детето ми, говорила с класната, други учители ако познавам и тогава бих писала (и това ме съмнява де , но ако съм на черешата като нищо ще я украся) След това отивам в дирекцията , говоря с директорката , пиша молба и си местя детето. Точка.

Забравяш жалбата до инспектората - задължителното продължение на заплахата как ще видят те като им дойдат проверките  

От моите разговори с учителите на детето ми съм останала с впечатлението, че те рядко имат проблем. Основният проблем е на този, който дава домашното възпитание. Те там всичко са виждали, точно моето няма с какво ново да ги изненада освен ако не е някой вундеркинд.

Може и жалба до инспектората разбира се, защо пък не. Лично аз не бих стигнала дотам по простата причина , че всеки знае за отбрана и нападение (тук често коментирано). Нямам нерви да се занимавам, а и знам че това ще  си пътува с детето и в новото училище (ако се мести няма начин да не се разбере, все пак сме информирано общество и един телефон и...).
 Не съм на мнение , че ако се заяждаш с някой, провокираш, заплашваш ще получиш каквото искаш. Диалога става невъзможен, все пак учителите не са извънземни и си мисля, че няма да се стъписат и направят чупка в кръста, щото не знаят какво ще им се случи. Всички сме част от едно общество , във всяка професия си има различни , но характера на човек си е независим от професията. А и в много училища май търсят учители вече , та все по-зле ще става май. Поне така казват, както лекарите вече и те са на изчезване. Най-добре домашното обучение да върнат и на изпити децата да се явяват само и това е вариант. Така всички доволни и спестени средства, и свободни сгради. Частните училища стават все-повече и по-предпочитани не само заради обучението (не вярвам да е на по-високо ниво) , а точно заради дисциплина, опции за неподновяване на договори на деца с проблеми и т.н. В държавното не може това да се случи.

В ЧУ има писмен двустранен договор между училището и родителите, и родителите имат право да принудят училището и учителите да си спазват договорните отношения и отговорности. Което право нямат с ДУ и това прекрасно се експлоатира и от учители, и от директори...