Тормоз в училищата и толеранс към него

  • 52 951
  • 842
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 50 777
Две деца с почти 5 години разлика, аз явно няма да работя бая дълго време...може, ама ако направят майчинството 18 години... Tired
Сменихме доста учители и занимални, ами има разлика от човек до човек, като от земята до небето Simple Smile Пък децата едни и същи...
Много е добро целодневното обучение, даже е чудесно, стига да е добре организирано и да има нормален и разумен човек с децата. И допълнителните занимания се вмъкват в занималнята, и време за игра остава, и уроците са написани, и сме спокойни.

# 211
  • Мнения: 24 467
Мисля, че в България това е регламентирано, т.е не може един родител да реши, че иска детето му да бъде обучавано в дом. условия и да го спре от училище ей така.
Аз исках синът ми да се явява на изпити всяка година за да взима една година в чужбина и една в България, но не стана. За да се завери годината трябва да е в системата и да посещава училище.
Отдавна беше, и е възможно да има промени, не съм сигурна.

По повод на този пост искам да поясня, че в новия закон, който влиза в сила от 01.08.2016 г., на родителите се предоставя вече по- голяма свобода на избор за формата на обучение.
Ако мое дете е тормозено редовно и/или сериозно в училище, аз не бих допуснала то да го посещава, след като ръководството на това същото училище не ще да си свърши работата, за която му се плаща.
Училището е както образователна, така и възпитателна институция и получава средства за осъществяването на всичките си ангажименти, които има по закон, един от който е "възпитанието". И това е логично, т.к. децата прекарват по- голямата си неспяща част от денонощието именно там. Този, който отговаря за престоя на децата в училището, е напълно логично и да ги възпитава.
Това нито отменя, нито припокрива домашното възпитание. Просто условията и средата са различни, но и двата вида са задължителни. Съответно отговорни за цялостното възпитание на едно дете са както родителите му, така и неговите учители.
Задължение на последните е да въдворяват ред в средата, която ръководят и контролират, което включва правомощието им да санкционират веднага и неизменно виновно поведение според правилата. А правила има.  Peace

Според сега действащия ЗНП:
Чл. 15. (Ал. 1, отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създават условия за:
1. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;
2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;
3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;
4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;
5. развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество.

Според новия закон ПУО:
Чл. 3. (1) Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация.


Като родител аз мога да отговарям за поведението на моите деца. Но не съм длъжна да търпя липсата на възпитание, агресията, издевателствата и тормоза на останалите, както и немукаята и мързела на работещите в институцията, в която съм длъжна да пратя моите.



 

Последна редакция: чт, 10 мар 2016, 11:16 от Judy

# 212
  • София
  • Мнения: 16 514
Не откривам топлата вода, обаче като прочетох какво написаха няколкото учители в темата, взе да ми се поизяснява: за тях нашите деца не са хора, а животни, стадо, в което царят законите на джунглата. И понеже гледат на тях като на животни, нашите деца нямат елементарни човешки права - нямат право да имат собствено достойнство, нямат право на уважение. После ние се чудим откъде идва това пасивно-агресивно поведение у децата ни...

За целодневното обучение - в частните училища винаги е било по 8-9 часа, и децата не излизат "изтискани" и преуморени. Много добре им се редуват 2 часа занятия, 1 час движение...Поредната ситуация на "може, но не иска" в държавното образование.
 

# 213
  • Мнения: 50 777
О, може, и се случва, има чудесни учители и възпитатели( така се наричат учителите в занималнята), но за съжаление не всички са такива.
И пак за съжаление, механизмите за борба с неадекватните учители също са силно ограничени, човек понякога се принуждава да се мести заради неадекватен учител, вместо заради неадекватно дете...директора вдига рамене, нямало персонал, нищо не можел да направи...

# 214
  • София
  • Мнения: 19 565
Има си и много свестни учители, просто душата, както писах и по-напред, е от най-черната утайка.

# 215
  • Мнения: 4 505
Възникна ми следното питане: След като едно дете, обучавано в училище, носи на училището сумата Х, за домашно обучение ще се дава ли на обучаващия /родителя/ същата сума Х? Естествено, при покриване на зададените от изпита накрая критерии.

# 216
  • Мнения: 7 325
Не е правилно да се слагат под общ знаменател всички учители и всички родители.
Скрит текст:
Мисля, че в България това е регламентирано, т.е не може един родител да реши, че иска детето му да бъде обучавано в дом. условия и да го спре от училище ей така.
Аз исках синът ми да се явява на изпити всяка година за да взима една година в чужбина и една в България, но не стана. За да се завери годината трябва да е в системата и да посещава училище.
Отдавна беше, и е възможно да има промени, не съм сигурна.

По повод на този пост искам да поясня, че в новия закон, който влиза в сила от 01.08.2016 г., на родителите се предоставя вече по- голяма свобода на избор за формата на обучение.
Ако мое дете е тормозено редовно и/или сериозно в училище, аз не бих допуснала то да го посещава, след като ръководството на това същото училище не ще да си свърши работата, за която му се плаща.
Училището е както образователна, така и възпитателна институция и получава средства за осъществяването на всичките си ангажименти, които има по закон, един от който е "възпитанието". И това е логично, т.к. децата прекарват по- голямата си неспяща част от денонощието именно там. Този, който отговаря за престоя на децата в училището, е напълно логично и да ги възпитава.
Това нито отменя, нито припокрива домашното възпитание. Просто условията и средата са различни, но и двата вида са задължителни. Съответно отговорни за цялостното възпитание на едно дете са както родителите му, така и неговите учители.
Задължение на последните е да въдворяват ред в средата, която ръководят и контролират, което включва правомощието им да санкционират веднага и неизменно виновно поведение според правилата. А правила има.  Peace

Според сега действащия ЗНП:
Чл. 15. (Ал. 1, отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създават условия за:
1. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;
2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;
3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;
4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;
5. развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество.

Според новия закон ПУО:
Чл. 3. (1) Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация.


Като родител аз мога да отговарям за поведението на моите деца. Но не съм длъжна да търпя липсата на възпитание, агресията, издевателствата и тормоза на останалите, както и немукаята и мързела на работещите в институцията, в която съм длъжна да пратя моите.



Благодаря за пояснението, за мен вече е късно, но определено промяната е добра.

Скрит текст:
Педагогика и възпитание не са еквивалентни термини. Педагогиката има за цел правилното обучение, организацията на учебния процес така, че децата да могат да научат най-лесно и най-добре. Има и възпитателен елемент разбира се, но той е нещо като фина настройка, а не изграждане от нищото. Основата на възпитанието се полага вкъщи. Респектът към правилата и учителите също се внушават вкъщи. Едно време, когато ни накажеха в училище за някоя пакост се страхувахме, да не научат нашите, че току виж пак ни наказали. Сега ако накажат някое дете (не говоря за бой и малтретиране) веднага скача майката орлица и вдига луд скандал как и мачкат детето и потискат нежната му душа. Е кой учител ще се сложи таралеж в гащите да въвежда ред сред зверилника???  Те и учителите се учат и извличат опит от грешките си и затова сега лавират и замазват. Просто те нямат инструменти за грубата работа по възпитанието. Виж ако им се случат възпитани деца (както става в добрите училища) вече биха могли да свършат фината довършителна работа. Все пак основната задача на един учител е да обучава, не да бъде пъдарин.

+1. Напълно съгласна, както и с мнението на Savina33. Винаги съм била на страната на учителите, ако са се оплаквали от дъщеря ми. За мен е правилно да заема тяхната страна. Вярно е, че оплакванията не са били драматични, но все пак. Дъщеря ми никога не се и надявала, че ще се случи нещо от сорта аз да се разправям с учител, заради нейно провинение. Абсурд! И досега е така! За мен звучи странно и ненормално да ходиш да се саморазправяш с учители, а камо ли с деца, както вече често четем и чуваме по новините.  ooooh!
По повод занималните и целодневното обучение - също съм против. Ние лично оставяхме детето само в къщи. Вечер я проверявах, но не основно и по всичко. От рано се научи сама да си опраделя времето, по колко и как да учи, да пише и да има високи оценки. Да виси цял ден едно малко дете на стол и да пише или учи не си е работа. Имам примера и на моя колежка със синовете й.  Peace
Не мога да се съглася с всичко. Както казах, моят син беше доста буйно дете. Всяка седмица ходех при класната му. Никога не съм заставала срещу нея в негово присъствие, никога не съм си позволявала да и подронвам авторитета, но какъв родител съм аз, ако не защитя детето си. Така го бяхме възпитали, че беше като отворена книга, идваше и си казваше всичко. Класната му изслушваше оплакващата се страна и .. викаше мен. Аз и разказвах версията на моето дете и тя правеше разследване какво точно се е случило.
Един пример - той и едно дете ядат закуска в междучасието. Трето дете рита топка и сандвича пада от ръцете на приятелчето на синът ми. То вдига рамене не се разправя защото го наказват и синът ми казва на виновника да му купи друг или да му даде пари само да си купи, защото ще остане гладно. Съответно съученикът му довършва закуската си. Идва си в кущи и ми разказва случката. На другият ден отивам при класната и тя ми казва - Той рекетира децата.  #Crazy. Обяснявам неговата версия и си тръгвам. Тя събира трите деца и се оказва, че всъшност рекет е доста неуместно употребена дума.
В последствие се научи преди да ме извика да проверява подробно оплакванията. Посещенията ми в училище значително намаляха.
Та смятам, че детето трябва да знае, че има подкрепата на родителите си в случайте когато не е виновно и трябва да си понесе наказанието, когато е виновно. Т.е учители и родители - от един отбор, но не срещу децата, а в техен интерес.

# 217
  • Мнения: 24 467
Цитат
Не е правилно да се слагат под общ знаменател всички учители и всички родители.
Peace
Разбира се, че не е.
Но всеки си има ангажименти, свързани с възпитанието на децата и лично аз винаги съм се ядосвала, когато някой от тях заявява, че няма възпитателни функции.
Лично за мен те са на първо място и са много по- съществени от тесния учебен материал. Защото човек може да научава информация през целия си живот. Дори вече не е нужно да я запаметява.
Но възпитанието се гради в детска възраст.

# 218
  • Мнения: 4 505
Възката родител-учител най-често липсва.
Понеже сме на вълна лично преживени събития мога да дам и примери.  Опит за общуване- в най-добрия случай разсеян поздрав, когато блуждаещият поглед на учителката попадне върху мен. Многообещаващо начало за диалог.
При опит за насочен разговор по конкретен повод- раздразнителна, агресивна реакция в стил "най-добрата защита е нападението".  "Не ме учи как да си гледам работата". Крясъци. Друга опция- водопад от думи, без пауза, в която да се вмъкнеш. При опит- прекъсване и нов водопад. Възпитанието изисква да дадеш на отсрещната страна думата по някое време, все пак. Високомерно презрение, как не ги разбирам тия неща, щото не съм педагог.
Първоначално запознаване. опитвам се да кажа какво е детето, как го виждам аз като характер, поведение, възможности, да предупредя за някои потенциални проблеми, които би могло да възникнат поради особености на характера. В случая- моето не е китка цвете по всички параграфи. Стреснат поглед, бързо взимане на думата и избягване на темата с поредния водопад.
Разговор по повод безумна заповед, довела до задълбочаване на здравословен проблем на сина ми. Презрително-високомерно отношение, тон като към провинил се първокласник. /де да го ползваха и към провинилите се ученици!/. Отричане на проблема, въпреки показаната от мен медицинска документация- въобще не поиска да я погледне, въобще отказ да се запознае с проблема. Бях отишла да разговарям с доверие и желание да обясня- е, отрязаха ме. Как да продължа общуването нататък?

# 219
  • София
  • Мнения: 6 661
А,сега пък сме и длъжни да възпитаваме децата,защото те стоят по цял ден в училище.Разберете,че от вкъщи като не му е дадено,вече нищо не може да се направи.Още преди да познавам родителите,знам какво ще видя срещу себе си.Моето мнение-възпитанието зависи 99 процента от родител и 1 процент от учител.Родителите с това тяхно вечно оправдание-няма време от работа изпускат нещата до предел,в който нищо не може да се направи.И след това са даже агресивни към педагозите.Защо това,защо онова.Когато видя,че родителят е наистина заинтересован, а не просто да бърза да даде отрочето на отглеждане,тогава и аз ще намеря смисъл.

ти можеш да имаш 30 деца добре възпитани от загрижени родители.
и 1 дете невъзпитано на безхаберни родители, което тормози тези 30 добри деца.

и какво? ти няма да намериш смисъл - лично ти, като учител - да направиш нещо, което ти е в правомощията, за да защитиш и опазиш добрия си клас и добрите деца от лъжицата катран, която разваля и цяла каца с мед? аз наистина не проумявам тая оправдателна логика.

# 220
  • Мнения: 24 467
... Възпитанието изисква да дадеш на отсрещната страна думата по някое време, все пак. ...

Татко казва, че това са професионални деформации.  Laughing Той е пък ВУЗ-овски преподавател.
Има и диалогични учители. Те ще да са били с първоначално заложен по- висок праг на деформируемост.
Имах няколко такива като ученичка и аз.
Моето виждане е, че принципно в нашето общество изразяването на свободно мнение се приема често /и неправилно/ като критика, опити за спорове и е нещо принципно и изначално нежелано.

# 221
  • София
  • Мнения: 6 661
Докато не осъзнаем всички, че учители и родители не стоим от двете страни на барикадата,а трябва да работим заедно, защото следваме общи цели - образованието и възпитанието на нашите деца, нищо няма да се промени. Аз работя в начален етап, първото и най- важно за мен правило е да опазя живота и здравето на децата,всичко друго е след това. За шестте часа,в които съм ангажирана да работя с деца, не си позволявам да отида и до тоалетна. Обичам си децата, грижа се за тях, карам се, така както правя с моите лични, с които прекарвам доста по- малко време. Обидно ми е това родителско мнение, че учителите сме бездарни престъпници. Не толерирам агресията - вербална или физическа, това което разказва авторката на темата,е потресаващо. Класът ми е 80 процента момчета,които ежедневно са в конфликт,няма изразени агресори и жертви, няма и лидери, всеки един е силна индивидуалност, липсва колективен дух, трудно се работи,но се справяме.

като автор на квалификацията за учителите-престъпници, лично ти поднасям извинение и отново посочвам елементарното правило - нищо не е 100%. ти явно попадаш в онези едноцифрени проценти, които правят онова, което прави истинският учител. но това не променя с нищо факта, че огромното мнозинство твои колеги НЕ са като теб.

# 222
  • Мнения: 7 325
Докато не осъзнаем всички, че учители и родители не стоим от двете страни на барикадата,а трябва да работим заедно, защото следваме общи цели - образованието и възпитанието на нашите деца, нищо няма да се промени. Аз работя в начален етап, първото и най- важно за мен правило е да опазя живота и здравето на децата,всичко друго е след това. За шестте часа,в които съм ангажирана да работя с деца, не си позволявам да отида и до тоалетна. Обичам си децата, грижа се за тях, карам се, така както правя с моите лични, с които прекарвам доста по- малко време. Обидно ми е това родителско мнение, че учителите сме бездарни престъпници. Не толерирам агресията - вербална или физическа, това което разказва авторката на темата,е потресаващо. Класът ми е 80 процента момчета,които ежедневно са в конфликт,няма изразени агресори и жертви, няма и лидери, всеки един е силна индивидуалност, липсва колективен дух, трудно се работи,но се справяме.

Скрит текст:
като автор на квалификацията за учителите-престъпници, лично ти поднасям извинение и отново посочвам елементарното правило - нищо не е 100%. ти явно попадаш в онези едноцифрени проценти, които правят онова, което прави истинският учител. но това не променя с нищо факта, че огромното мнозинство твои колеги НЕ са като теб.

Поредното потвърждение на тезата - Може, ако има желание. - Явно това, което се губи е желанието за разбиране и отстраняване на проблема и в учителите и в родителите.

# 223
  • Мнения: 4 505
... Възпитанието изисква да дадеш на отсрещната страна думата по някое време, все пак. ...

Татко казва, че това са професионални деформации.  Laughing Той е пък ВУЗ-овски преподавател.
Има и диалогични учители. Те ще да са били с първоначално заложен по- висок праг на деформируемост.
Имах няколко такива като ученичка и аз.
Моето виждане е, че принципно в нашето общество изразяването на свободно мнение се приема често /и неправилно/ като критика, опити за спорове и е нещо принципно и изначално нежелано.
Има такова нещо. Личен опит у дома- майка ми никога не можа да ми отговори на конкретен въпрос по мейната материя- винаги получавах дълга лекция, но не и кратък и ясен отговор. Сега гледам ММ как обяснява на сина- същото е.
Все пак университетските преподаватели не са педагози и не са учили психолология и главознание, а само гометрия и наука за звездите. Простете клачианския ми.  Laughing

# 224
  • Мнения: 536
О, може, и се случва, има чудесни учители и възпитатели( така се наричат учителите в занималнята), но за съжаление не всички са такива.
И пак за съжаление, механизмите за борба с неадекватните учители също са силно ограничени, човек понякога се принуждава да се мести заради неадекватен учител, вместо заради неадекватно дете...директора вдига рамене, нямало персонал, нищо не можел да направи...
Или училището минава в нападение.
Имах среща днес, на която представител от управата на училището ме обвини във всичко, включително нередовно носене на униформа от детето ми. Обясни, че има други училища, в които то да учи. Всъщност единственото, в което не ни обвиниха, беше тормоз на детето ми към друго дете.
За мен това е демагогия. Казаха ми приятели, че това се е очаквало в случая и е типично.
Жената беше като атакуващ войник. За жалост имаше и лъжи, които ще спестя тук, откровени.
Беше се фиксирала върху целта си и не чуваше.
Пример: защо закъсняваме.
Обясних, че в повечето време идваме малко преди 8:20. Тогава в двора е тълпа деца. НО тя ВИЖДАШЕ САМО МОЕТО. Попитах точно това - защо от тълпата забелязва само моето дете.
Няколко пъти пробвах да наведа разговора на темата. Безуспешно. Тонът й беше изцяло нападателен, държеше се с мен като...
Отговарях на всички обвинения. Когато нямаше как да продължава, реагираше упорито с "М!".

Накратко - както обясни мой приятел-  това е типичен отговор в такава ситуация.  Взима се малка част истина - да речем детето не ходи редовно с униформа - и малко по малко се трупа. Без домашно, да речем - още. Опитах да контрирам, че ако бях безотговорна едва ли бих пристенявала учителката от занималнята да я питам какво е домашното в случаите, когато не е записано никъде и синът ми не го помни. Зашото понякога го взимам наобед. Веднага ми се кресна (Много съжалявам, но това стана): " Не може на 30 деца да им се пише в бележниците!". Което никой не е искал. Точно това и казах на учителката от занималнята - знам, че не можете да пишете на 30 деца. И не е редно. Който иска, намира начини. Буквичка или хиксче на дадената страница.
НИЩО НЕ ПОСТИГНАХ.
НИЩИЧКО.
Правете си изводите.
Не знам дали написах - трето поколение висшист съм, от учителско и лекарско семейство.
За мен това не е морал. Не знам какво е, не съм психолог, но не е нещо хубаво.
Само да допълня - да и аз взех предвид коефициента за професионалната деформация, няма как. Но има разлика между нея и демагогия.

Последна редакция: чт, 10 мар 2016, 14:19 от Vasilene

Общи условия

Активация на акаунт