Родителите в България

Бе не знам за чистенето и момченцата, но българинът е мега кофти родител по отношение на сексуалното възпитание на децата си. Или поне поколението на нашите родители. С колкото и познати да съм говорила, 99% от тях споделят, че или не са получили достатъчно от родителите си, или че последните са изграждали неволно у тях усещането, че това е нещо забранено, едва ли не лошо.

Хайде сега сякаш хората се опитват да съвместят страхът за детето и неудобството от една страна с необходимостта да изградят правилно отношение към секса у децата си от друга. Но родителите ни - не. По-голяма част от тях са пълна катастрофа в това отношение.
Вероятна причина май е соцът. Но знае ли човек дали не сме по-дълбоко патриархални.

А, кучето скача според тоягата. Моят беше диво разглезен от баба си, не от майка си. Бабата и нея глезеше. Само че не случи на жена. И до манталитет е може би.
Не знам, аз съм приятно изненадана от съвремените мъже. Няколко двойки приятели ни идваха на гости през последната година, също и синът ми с приятелката си. Не видях нито един мъж да седи и да чака жена му да свърши всичко. Уточнявам, че аз през повечето време бях на работа, а те от своя страна всичките (без синът ми) малко се тревожеха да не ни притеснявали. Успокоявах ги, че изобщо няма да как да ни притеснят, даже много ще бъда улеснена, защото те ще чистят и готвят.  Та не видях нито един мъж да делегира тези дейности на жената, даже по-скоро обратното се получаваше. Жените отвреме навреме хукваха сами по разходки и магазини. Познавам бащите им на тези мъже, еми от готованковците са.

Едната ми баба (свекървата на майка ми) беше "домакиня" медалистка. Никога нищо не правеше. Имам предвид никога и нищо. Аз бях разправяла в една тема, че единственото изключение беше приготвянето на много хубава бадемова торта, която беше нейно задължение за партньорките ѝ по бридж всеки втори четвъртък от месеца, примерно. Другите четвъртъци бриджът се въртеше в техните къщи. Тази торта ми е като блян още, защото само веднъж ми даде да я опитам, и то след като се появих пред бриджорките и гордо заявих, че аз съм обелила всичките бадеми. Брат ми после дълго ме пита дали е вкусна.  Та тази баба и тя учеше майка ми да не слугува на баща ми, защото според нея всичко е мъжка работа. Дядо ми горкият бъхтеше като за трима, но доволни бяха и двамата. 

Че то по времето на нашите родители, сексът за удоволствие още не е бил открит. И не само на нашите, имам предвид българските.

А да бе, да. Сексуланата революция толкоз ли пък да не са чували, викаш, за нея?
Според мен соцът е докарал тая "свенлива" немърливост.

СЕга се сещам - тъкмо през изминалата седмица един колега обясняваше как като му се отдало възможност да направи първия си "удар" взел, че сглупил та завел девойката у тях. Разчитайки, че техните са някъде извън града. Обаче нещеш ли се върнали. И го сгащили. После го утрепАли от бой. Отделно конското.

Ами тя кога е била тази сексуална революция? Не знам на каква възраст са ти родителите, но трябва да са под 50-60, че да са с променено съзнание от тази революция. Соцът нищо подобно не е докарвал.

Е, моите конкретно отдавна са починали. Говорех за като цяло. Грам пък ли отникъде никакво влияние да не е идвало?

Хахаха! Вие пък сериозно ли? Моите се бяха съвсем в час, съвременни хора.

И моите. За секса майка ми ми обясни доста рано. С баща ми много-много не съм говорила по темата. Когато станах на 15, тя ми започна да ми бута презервативи в раницата. Помня, че първия път не знаех и бъркайки вътре по време на някакъв час, извадих 3-4 презерватива, тотално шашната. Съучениците ми умряха да се смеят, а аз едва не я убих като се прибрах   

Родителите ми имаха много ъъъ как да кажа, силна физическа връзка. Постоянно се прегръщаха, държаха се за ръце пред хората, никога не са се крили. Баща ми обичаше вечер след работа да седне в градината с бира или уиски в ръка. Майка ми най-редовно си сядаше на коленете му, гукаха си там нещо. Изобщо израснала съм с идеята, че физическата близост е нещо хубаво и не срамно.

Чудех се кога ще се появи вездесъщият иронизатор, на когото никога не му се е налагало да живее с доход 300-400-500 лв. на месец и да се чуди как да ги разпредели между 3-4-5 човека така, че да не умрат от глад след като се издължат на ЧЕЗ, Топлофикация, Софийска (или някоя друга регионална) вода и вся остальная грабительская сволоч и ще започне да сочи с пръст.
И аз бих препоръчала малко замисляне преди да се гледа отвисоко.
Има и такъв свят паралелен, колкото и да не им се вярва на някои хора тук.

И двете ми баби бяха много яки . Никога не са работили, а предимно "организирали" домакинството. Майката на баща ми беше потресена, че той ме учеше да сменям крушки и да поправям чешми .

Чек, това с тортата ме натъжи  . Част от родата бяха от този тип, но до подобни неща не стигаха с мен, защото съм изтърсак и някак бяха поумекнали .

Честно казано, при мен момента с подреждането се случи чак след третото дете и то защото се налага- иначе ще изгубя някое от децата в хаоса. Като мома хич не се трогвах на типичното "момиченце си, трябва да си подредена". Не съм създавала чак лисичарник, но примерно за мен е нормално да си хвърлиш дрехата, а не да я сгъваш всеки път. Е, за пред баба ми съм сгъвала, но само при настроение, не ми е траен навик, ако бързам- не съм спретната.

Даже и първият ми мъж не можа да ме научи да подреждам, макар че имаше някакви казармени фантазии за "под конец".

А брат ми е по-подреден от мен, но пък никога не е тормозен да подрежда. Въпреки че като дете беше абсолютно торнадо...

Мамасита, до две бях преброила децата. Честито за третото, макар и закъсняло. Според мен, мъжете са по-добри в подреждането. Нямам идея защо, но и мъжът ми и синът ми са в пъти по-подредени от мен. (вярно е и че имат в пъти по-малко неща де )

Именно защото имат малко неща, при жените има 200 предмета, които може да изхвърлиш и да не усетиш липсата им.

Иначе ще позволявам на момичетата да се включват в домакинстване, ама едва ли ще ги науча да не могат да заспиват, ако има неизмита чиния в мивката. Много е важно за разсъдъка да може да понасяш хаос от време на време.

Изобщо не е до пол желанието нещата ти да са в ред. Имам чувството, че си е вродено - малкият ми син си подрежда и пази всичко - и дрехи, и играчки, и тетрадки, докато безпорядъкът при баткото е ужасен, толкова ужасен, че чак мен ме дразни - всичко е намачкано, скъсано и захабено. Освен че не си пази нещата, доста често ги и губи - и дрехите, и обувките, и бележниците, а и не се впечатлява особено от това. Заесега делят една стая, но май след година-две ще трябва всеки да си има своя, прекалено са различни и всеки дразни другия с навиците си.
Мой приятел се залюби с една девойка от чужбина, предимно телефонна любов. Решиха да поживеят заедно, да видят дали си пасват в ежедневието и се оказа, че има голям проблем - според нея той е прекалено вманиачен в реда и я следи как се отнася с приборите и покъщнината му, а той пък я смята за абсолютна мърла (каквато си е) и от това непрестанно произтичат разправии.

Да де, ама момичетата имат склонност да са покорни, така че дори да не им е вродено, може заради другите поне да се опитат да подреждат.