Аз също бях абсолютна мъжкарана, нямах момичета приятелки, а само момчета, с които играехме футбол, винаги ги побеждавах на канадска борба, борехме се и въобще заниманията ни бяха все момчешки. През този период вие как ме виждате в пола или рокля? Тук подкрепям Анджелина, но не изцяло. Майка ми ми купуваше удобни за мен дрехи (които в повечето случаи бяха спортни), НО винаги имаше някакъв момичешки елемент. А Анджелина облича детето си в изцяло момчешки дрехи и така то започва все повече да се убеждава, че това е правилното облекло за него.
Бях така до пети клас,когато дори аз не можах да повярвам на промяната, която настъпи в мен

Аз не мисля, че да искаш да приличаш на братята си е нещо странно. И аз, като малка, исках да съм като брат си, или направо да съм момче. Но това се израства. При Анджелина проблема е, че прекалено много го афишира.