Струва ли си да продължавам да се боря

Набий го    ако можеш, и би свършило работа ... покажи емоция - но такава, че да го активира. Не му ходи по гайдата. "Защо така се държиш" и ала бала няма да ти вършат работа. Глупак е, че не те цени и си развява коня. Гледай да го разиграеш и ти.

Човека звучи като такъв, който е лош със своите и добър с чуждите. В живота ми съм познавала такива хора. Намерил е мекото и си го пази.

Опитай по този начин: кога тръгнете на някъде - изчакай първо той да стане готов (макар и с цялата циркова програма, която ти изнася). Когато стане напълно готов, че да излезе от къщи, тогава се приготвяш и ти, иначе си стоиш и си се занимаваш с нещо си. Ако те пита защо не се приготвяш - "когато си готов, тогава ще се приготвя и аз, защото иначе с цялата програма, която изнасяш ме обиждаш, а и не се знае дали ще излезем. Първо ти се приготви, после аз, за да знам, че наистина ще излезем, иначе няма смисъл да се хабя" (нещо от този сорт казваш и му гледаш цирка или си действаш по твои задачки).

Когато не е доволен от нещо, което си направила -  спомена, че ризата му нещо не била добре изгладена.... "ми покажи ми как става, че да се науча", а ако по някаква случайност ти покаже,  - "чудесно, ето че се справяш прекрасно - оттук нататък е твоя грижа (ако не го подхваща, не го правиш и ти) без значение дали ще ходи мръсен, неизгладен, неизпран, ненахранен и не знам си какво още. Снемаш обгрижването спрямо него, в това число и секса - не се насилвай да го правиш и му го кажи директно в очите защо.

Не му се извинявай - опитай се емоционално и психологически да си над него. От това, което чета си под неговите емоции и се тормозиш. Не знам какво отношение е имал с предишната си жена, но ако му е изневерила наистина, не е чудно, предвид тъпото му поведение, което не мисля, че е въз основа на психически проблем или някаква зависимост. Намерил е мекото и му харесва ти да движиш всичко. Не му пригласяй, а точно обратното. Много добре знае и разбира какво прави, и понеже му върши работа до този момент - продължава да се държи така. Гледай да обърнеш нещата или поне опитай, опитай се да не го възприемаш като мъж (не че се държи като такъв), а като на експеримент, в който да провериш и своите възможности.

И аз смятам,че човека има психически проблеми.Дано да се съгласи на лечение.Въпреки,че съм от по-старото поколение,което не разтрогваше брак лесно,подкрепям мнението,че авторката трябва да си даде ясна сметка има ли нещо за спасяване.В описаната ситуация тя и детето са нещастни и то дълго/зг./време.

Все едно чета описание на баща ми    Майка ми е като теб - покорна, мека, все да замълчи да не се карат 32 години брак. За съжаление, с годините става по-зле. Майка ми е спасява това, че баща ми последните години е почти постоянно в командировки и се виждат само събота и неделя. И пак едва го изтърпява.
Оставя травма за детето, да. Физически присъстваше в живота ми, но емоционално ми нанесе повече травми, отлколкото да е допринесъл с нещо положителено за израстването ми. Много мога да напиша, но темата все пак не е за мен
Пожелавам ти успех каквото и да решиш. Личното ми мнение, че не можеш да го промениш, сигурна съм, че би отказал и посещение на семеен терапевт или психолог.
Посмисли за детенцето си ............ и за себе си. Успех! 

Защо я прочетох тая тема да се сещам за скапаните четири години с бившия ми. Това не е семейство, това е ад.

Оставам потресена от студенината в отношенията ви.Искаш да спасиш семейството си, но семейство няма. Това не е семейство.
Най-са ме отвращавали такива отношения, фалш, в къщи едни, на вън различни-семейство за пред хората, отдавна няма нищо за спасяване освен теб и детето.
Този мъж много ми напомня на нарцис. Бях влюбена в абсолютно същия тип мъж, абсолютно същото поведение при излизане, пред хора, при опит да разговаряме. Но добре, че си показа чешита от началото. Такъв бил, да съм го била приемела....познай колко бързо прие, че няма да съм тая дето му върви по гайдата. Та като гледам, 5 години по-късно още не е намерил някоя да го приеме
Уважавай се достатъчно като жена и не допускай ТВОЕТО настроение да зависи от неговото. Още не ти е писнало до толкова, че да му теглиш ма**ите и да зарежеш емоционалната зависимост. Но когато това стане ще се преродиш, повярвяй ми.

Този твоя мъж, много ми напомня на бившия ми съпруг. На вън душата на компанията, вкъщи ужас. Да не говорим колко лесно го манипулираха приятелите му след едно -две питиета и се започваха цирковете. Баща ми и той тиранично настроен, но някак си при три жени не му се получаваха много от нещата.
Споделяш, че жена му му е изневерила. Може би е имала причина да потърси щастието на друго място.
Аз бих ти препоръчала да си събереш багажа и да сложиш край на тези отношения. Направи го заради теб и заради детето ти. Такива хора не се оправят, а с времето показват, че могат и по далеч да стигнат.

В цялата тема детето е споменато два - три пъти ... Това ми е най-тъжно.

Мъжа няма да се промени, все същия темерут ще си остане. Язък за авторката която не иска да си отвори очите.

  Абе мацки, ще й дадете ли напътствие къде точно да избяга? И бягайки гарантирано ли е на авторката, че няма да попадне на същото, а може би на по-лошо място?
Всяка от нас е изпадала в подобна ситуация, друг е въпроса кой по какъв начин се справя. Веднага питам ако детето ви е болно, вие зарязвате ли го? Или се  опитвате да вникнете в проблема, да разберете от какво е породен, има ли и какъв е начина  да го отстраним? Предвид че у мъжете си има доза темерутство, доста повърхности са, груби са по природа, което им е необходимо да оцеляват на улицата. В този ред на мисли жената трябва да е наясно с горе написаното и да не скача по-високо от 2 метра. Не смятам че има мъж, който да не повишава тон, да не избухва. Но когато преминати тези граници и се превърне в система, вече има непоносимост. Не към самата жена и към други неща.

Сравнението с болното дете е неправилно, защото първо детето иска да оздравее, второ характерът му търпи "ошлайфане".  Да не бяга, че може да попадне на по-лошо място ами да, на някои жени много им харесва ролята на мъченици и онеоправдани, ама и как им отива само...
Ще започне да се уважава, ще се издържа, ще научи детето си на уважение към околните. Това на какво прилича сега? Гледайки баща си деспот и майка си мъченица, нали ще усвои това поведение за норма.
Вие в Ирак ли живеете или в Сирия?
Дори имаме закон срещу домашно насилие.....
Не мога да допусна, че в 21 в. в европейска страна хората разсъждават така.

Все си мисля, ще авторката е от онези жени-мъченици, които нищо няма да променят, затова просто търсят съмишленици в своето нещастие... Защото досега да си беше събрала чукалата и детето от баща му психопат. И повече да не се обърнеш, ако ще той и на изтривалката пред вратата ви да спи.
Към детето не само, че не показва емоция, но и не се грижи за него, ти го каза. Мислиш ли, че детето ти не страда от това да вижда баща си като каменна статуя? Било нормално, оцелевяли на улицата хахаха да не са расли в джунглата?  Жалка история.

Човек разбира точно толкова, колкото знае!

Браво, чуден аргумент!
След като е започнал да я обижда, унижава и да се държи с нея като с изтривалка, утре ще понечи да я удари. Нека видим колко ще знаете тогава, уважаема! О не, извинете ме, няма и как сама да се уважавате с тези действия и покорно мислене на слугиня и човек второ качество.

Защо не си направите някакъв клуб на нещастните жени /виждам, че и ника на авторката е такъв/? О извинявам се отново, има подобни групи, в резултат на които създадоха и закона, но там се вършат действия и има "опасност" да живеете спокойно без насилника си.

Моето положение е почти като при теб. При нас започна от както малката беше на 2 г. С нея не играе всяка вечер бяха викове и крясъци по детето, когато аз тръгвам да я защитя почваше и с мен да се кара. Почна да удря детето да я убижда, че е лигла и глезла. Тя почна като го види да реве и да казва, че не го иска не го обича, ако ми се наложеше да изляза на вън тя се хващаше за кратъка ли и викаше мамо моляте не ходи никъде. Само, че при нас разликата беше, че пиеше по един галон бира после мина на два по някои път пиеше и вино, не спираше ка казва на детето ти си виновна виж какво напраи обвиняваше ме за всяко нещо. Аз много го молех да се промени той обещаваше и само два дни го прваеше после пак на нова. Един ден ми писна и си събрах багажа, той много ми се моли сега, но аз съм твърда и няма да се върна, при мен също секса не вървеше той искаше, а аз не исках. Обещава да се промени но аз не вярвам. Карах го да ходим на психотерапевт на консултант, но той отказа. Аз ходих сама на психолог и тя ми каза не се опитваи да го промениш (той е на 35 г.) няма да се получи. Нещото което ми каза и аз много се впечатлих беше "Мъжете не разбират, че когато наранът детето на една майка при нея чувствата умират". Минах по сложен път като теб, но повярвай ми сега сама с детото ми е много по добре чувствам се някакси спокойна, щастлива и със самочувствие. Моя съвет е да си помислиш хубаво за детето, защото сега страда повече да живее така осигури на него спокоиствие не мъчи дето да живее в такъв ужас, трябва да си силна и да кажеш край. Спъваш се падаш и когато станеш вдигаш гордно глава и продължаваш само ти и детото смело напред. Помисли си хубаво, но знай че няма да има промяна, а с времето ще става все по зле. Млада си и недей да си го причиняваш това. Пожелавам ти Успех

здравейте и от мен. Ако може да ви разкажа и моята история. На 35 години съм и съм омъжена от 9 години за мъж с който имах 9 годишна връзка. Имаме прекрасно дете на 8 години. Истинските ни проблеми започнаха преди около 2 години. До тогава има ли сме спречквания, мълча ли сме си но единия отстъпваше след това се прегръщахме и всичко отминаваше. Детето ни до преди година много боледуваше, нямаше кой да ни помага в отлеждането, аз не можеш постоянно да отсъствам от работа - правеха ми проблеми, парите не ни стигаха до никъде постоянно давахме пари за лекарства болници доктори изследвания и т.н, никъде не сме излизали освен ходенето на море веднъж годишно. На мен ми се наложи да ми махнат жлъчката. Всичко това ми се отразяваше, докато се стигна до момента в който се говореше кой ще гледа детето, колко му температурата, на какъв лекар да го водим. Аз бях изнервена до краен предел не издържаш повече постоянно плачех, той не го показваше но със сигурност го изживяваше по свой начин, усещах че нещо започва да се случва между нас, но не можеш да мисля за това. И така докато не дойде онази петъчна мартенска вечер преди около две години - детето беше отново болно с 40 градуса. Бях ме на работа и двамата гледаше го прабаба му която се справяше трудно с високите му температури. Вечерта седнахме да вечеряме, хапнахме и аз отидох с малкия да си лягаме, а той остана да гледа телевизия. Незнам кога си е легнал, но на сутринта като пуснах компа видях във фейса кореспонденцията с неговата бивша щефка - как са си флиртували, за която отпреди знаех от него и от други места що за жена е, при което всичко пред мен се срина извиках го показах му го казах че искам да се разделим той започна да ми се обеснява, да се кълне че няма нищо между тях. След това говорихме каза повече няма да се повтаря. Но след три месеца, месеци през които аз забравих за историята света отново се срина пред мен - случайно попаднах на разпечатка на неговия телефон, след това на нейния ( и тримата бяхме с групата на неговата фирма и нета можеше да се види всичко - аз до тогава не бях влизала, но си бяхме заявили роуминг и той ме накара да влезна да видя дали са го пуснали, тъй като нямаше как да разберем). Toва което видях за шест месеца назад бяха многобройни смс, посреднощни обаждания с часове както от негова така и от нейна страна. В последствие разбрах че дори и е поръчал кецове за рожденния и ден. Аз настоях да и кажи че знам всичко след което тя е ходила е и направила така че да не се виждат разпечатки освен от администратора. Помолих го да прекратят всякакви отношения в последствие тя напусна след това напусна и той, но телефонните ни номера както и нейния останаха в групата. Сигурна съм че физическа изневяра не е имало, тъй като никъде не е ходил без мен, нито е закъснявал от работа. Последва период в който той се опитваше да ме ласкае по всякакъв начин, аз обаче не можеш да преглътна всичко това толкова бързо. Отговарях на всичките му опити, но се връщах и към онези моменти - много често не спях и плачех по цяла нощ. Дори и секса не винаги се получаваше от негова страна което ме връщаше пак там, и той се тормозеше че не става, аз пък си мислех че си мисли за нея, после като поговорим се обвинявах. Миналата година мъжа ми смени работата с много по-добра, много по платена, на мен ми увеличиха заплатата, детето спра да боледува. Можеш ме да си позволим повече неща, въпреки че докато си върнем заемите пак беше трудно но много по спокойно. Когато обаче отиде на новото място започнах да го чувствам отново така променен както преди случките и сега ми правеше още повече впечатление защото неисках да преживявам отново същия кошмар. Той се прибираяе от работа говорехме, лягахме той се обръщаше на другата страна аз се опитвах да го прегърна той ме отблъскваше или казваше остави ме на мира. Той казваше че всичко е свършило между тях, аз пък неможеш да бъда сигурна тъй като телефона му беше постоянно в него на вибрация дори ходеше да се къпи с него. Един ден си смени телефона с нов и в стария му телефон видях че отново са се чували един ден след като ние сме се върнали от море, оказа се че сме биле по едно и също време на море. отново последва скандал с всичките тези неща ни отдалечиха опитвахме се да говорим той казваше не виждаш ли че не можем да живеем заедно. Оптивах ме се, но се отдалечихме, секса стана мит. Мен ме измъчва това положение - иска и аз да се почувствам по слаба и аз имам нужда от прегръдка. Сега от началото на март е в командировка в чужбина до средата на май. До сега никой от родителите ни не знаеше, но когато замина така охладнял към мен на мен ми беше толкова мъчно, че постоянно плачеше, той не ми се обавдаше редовно, като му се обадех все едно го притеснявах - така последва отново скандал. Аз разказах на майка ми, той се обади на техните каза им че ще се разделяме всички скочиха да изчака ме да се прибере. Започнах ме отново да се чуваме докато миналия ден сестра му,която аз лично не харесвам като човек, тъй като тя иска да знае всичко за брат си, постоянно се влачи с нас, защо се обаждал на нас на нея не му казала че не съм пускала детето с нея на кино. Аз вече не издържах вдигнах на нея и на него телефона, тъй като и друг път съм чувала от нея неща които уж са казани от мен а пък те не са. Казах му че няма аз да съм виновна все за всичко и да се разберат, не отричам че имам и аз вина но не мога за всичко аз да съм виновна. Отрязах и нея да не се мъкни в къщи да слухти само, но отново не се чуваме.
Аз го обичам искам да живеем заедно, но не така. Неискам да го карам разбира се на сила да бъде с мен и не искам сестра му да ме задушава. Нямам нищо напротив да поддържат контакти, аз също имам брат, но какво е това нещо само да ни създава интриги при положение че знае какви са ни обтегнати отношенията. И вече съм толкова объркана че незнам - моля за съвет. Толкога дълго стана извиняшам се за дългия пост.

Поли, съчувствам ти за трудните моменти, които си изживяла, свързани с детето ти. Съчувствам ти, че мъжът ти е тръгнал да ти изневерява и не сге щастливи заедно. Но не те разбирам, защото аз не бих реагирала като теб на подобно поведение.  Бих се наревала и бих си тръгнала. Очевидно, той иска раздяла. А ти май искаш да не беше разбрала за изневерите, защото аз не вярвам да са просто флиртове, искаш да те излъже пак, че всичко е наред, пък ако ще да не е? По-добре да се разделите, зарежи сега кой какво ти казва от роднините и кой те дразни. Става въпрос, че вие не сте заедно, дори да сте женени. На 35 си и май цял живот си била с този мъж, сигурно и той е така свикнал с теб, че все едно си част от него. Но смятам, че с любовта ви като двойка е свършено. И да останете заедно, пак ще имаш съмнения, пак ще ровиш и пак ще изскачат други жени.

И мен ме е страх отново да не се повтарят нещата, страх ме е от всичко всъщност. През седмицата като съм на работа ми е по добре, после в къщи детето времето минава, обаче почивните дни са ми някакъв ад, а и на детето нищо още не съм казвала и незнам как да му кажа постоянно ме пита тати кога ще си дойде.