Markrit, може ли на лични?
- Публикувана: 16 март 2016, 14:27 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2022, 05:10 ч.
За нов живот се отварят сърцата на 137 арабски мами
Свиквам, да...може и да се каже, че почти свикнах. Нося си абаята без проблем...свиквам с храната.
А всъщност защо е нужно това? Ти, като чужденка, длъжна ли си? Питам, защото ме учуди постът ти.
Markrit, може ли на лични?
Свиквам, да...може и да се каже, че почти свикнах. Нося си абаята без проблем...свиквам с храната.
А всъщност защо е нужно това? Ти, като чужденка, длъжна ли си? Питам, защото ме учуди постът ти.
Живея в малък град, тук хората са по-консервативни. Малко сме Европейците в града и в началото ме гледаха като полезно изкопаемо..децата ме сочеха с пръст..бях единствената жена, която носеше друго освен абая. За времето, в което съм тук, съм срещала само 2 пъти такива жени. Вечно бях сочената и различната...определено е некомфортно. В работата също на моменти, когато трябва да се ходи по институции, там вече е задължително. Да, като чужденка, може и да не ми откажат да ме обслужат, но определено няма да се погледне с добро око. В течение на времето установих и ползата от шала...нямаме толкова много асфалт, прахоляка е много и косата ми става на нищо, не излизам на вън без шал. Единственото, което си позволих по-различно бе, да си поръчам в България да ми ушият пясъчна абая, с български ширити и имам колан....Когато я облека, пак съм различната и интересната...понякога и сочена от малките деца...нося си я, но когато работата ми изисква черно, задължително го слагам. Приемам го като въпрос на уважение към културата на хората, в чиято страна съм дошла.
Наистина зависи много от държавата и колко е голям града и дали е туристически или не.Например аз като ходих в Тунис дори местните се обличат като европейци, някой жени носеха само хиджаб с никаб изобщо няма, а за бурка да не говорим:)И мен ме гледаха всички от главата до петите, защото бяхме отседнали в един по-беден квартал и си личеше, че аз не съм от там и съм европейка и на приятеля ми му личеше, че е от центъра,там се познават по дрехите 
Аз също съм на мнение, че трябва да уважаваме религията и културата им, но там не ми се налагаше да слагам хиджаб 
Освен това бяхме в един от големите туристически градове и нямах никакъв проблем обичам Тунис и нямам търпение пак да се върна 
Свиквам, да...може и да се каже, че почти свикнах. Нося си абаята без проблем...свиквам с храната.
А всъщност защо е нужно това? Ти, като чужденка, длъжна ли си? Питам, защото ме учуди постът ти.
Живея в малък град, тук хората са по-консервативни. Малко сме Европейците в града и в началото ме гледаха като полезно изкопаемо..децата ме сочеха с пръст..бях единствената жена, която носеше друго освен абая. За времето, в което съм тук, съм срещала само 2 пъти такива жени. Вечно бях сочената и различната...определено е некомфортно. В работата също на моменти, когато трябва да се ходи по институции, там вече е задължително. Да, като чужденка, може и да не ми откажат да ме обслужат, но определено няма да се погледне с добро око. В течение на времето установих и ползата от шала...нямаме толкова много асфалт, прахоляка е много и косата ми става на нищо, не излизам на вън без шал. Единственото, което си позволих по-различно бе, да си поръчам в България да ми ушият пясъчна абая, с български ширити и имам колан....Когато я облека, пак съм различната и интересната...понякога и сочена от малките деца...нося си я, но когато работата ми изисква черно, задължително го слагам. Приемам го като въпрос на уважение към културата на хората, в чиято страна съм дошла.
Аз също съм на мнение, че трябва да уважаваме религията и културата им, но там не ми се налагаше да слагам хиджаб Освен това бяхме в един от големите туристически градове и нямах никакъв проблем обичам Тунис и нямам търпение пак да се върна Свиквам, да...може и да се каже, че почти свикнах. Нося си абаята без проблем...свиквам с храната.
А всъщност защо е нужно това? Ти, като чужденка, длъжна ли си? Питам, защото ме учуди постът ти.
Живея в малък град, тук хората са по-консервативни. Малко сме Европейците в града и в началото ме гледаха като полезно изкопаемо..децата ме сочеха с пръст..бях единствената жена, която носеше друго освен абая. За времето, в което съм тук, съм срещала само 2 пъти такива жени. Вечно бях сочената и различната...определено е некомфортно. В работата също на моменти, когато трябва да се ходи по институции, там вече е задължително. Да, като чужденка, може и да не ми откажат да ме обслужат, но определено няма да се погледне с добро око. В течение на времето установих и ползата от шала...нямаме толкова много асфалт, прахоляка е много и косата ми става на нищо, не излизам на вън без шал. Единственото, което си позволих по-различно бе, да си поръчам в България да ми ушият пясъчна абая, с български ширити и имам колан....Когато я облека, пак съм различната и интересната...понякога и сочена от малките деца...нося си я, но когато работата ми изисква черно, задължително го слагам. Приемам го като въпрос на уважение към културата на хората, в чиято страна съм дошла.
Все още не сме сключили брак оправяме документите 
Голди , пусни една снимка от сватбата де .. 
Все още не сме сключили брак оправяме документите
Голди , пусни една снимка от сватбата де ..
Ок. ще чакам тогава снимки от събитието !
Все още не сме сключили брак оправяме документите
Голди , пусни една снимка от сватбата де ..
Ок. ще чакам тогава снимки от събитието !
Няма да коментирам брака с арабин, тъй като не мога да изкажа обективно мнение и не мисля, че има смисъл, но едно нещо много ми бие на очи, четейки и слушайки редица българки, които са женени и живеят в страната на своя съпруг арабин или турчин. Наясно съм, че причините да заживеете в родната му страна са породени от любов, уважение, интерес, отблъскване от положението, в което се намира България и търсене на по-добри възможности... но.... никоя от вас ли не се дразни и дори обижда от факта, че те не желаят и така и не научават български, докато вие правите огромни компромиси да се преместите в изключително различна държава, където каквото и да облечете и да се забулите, винаги ще ви гледат странно и ще сте по-малко човек от мъжете и да учите арабски? Доста пъти в тези теми прочетох израза ,,смятам, че е редно да покажа уважение към тях, като се забуля'' и прочие, но същевременно те нито харесват религията ви, нито пък не правят опити да научат от езика ви. Това определено са много компромиси само от ваша страна, абсолютна дискриминация си е .. ,,ти ще научиш моя език, пък твоя не ми трябва, не струва, все пак е християнски (грешен)''....
Моляте преди да обобщаваш проучи и виж, че арабин не означава автоматично мюсюлманин. Що се отнася до брака с арабин е както ние си го направим, за някои от нас такъв брак е в пъти по щастлив отколкото близки примери с български съпрузи.
Моляте преди да обобщаваш проучи и виж, че арабин не означава автоматично мюсюлманин. Що се отнася до брака с арабин е както ние си го направим, за някои от нас такъв брак е в пъти по щастлив отколкото близки примери с български съпрузи.
Да, да, наясно съм, но просто използвам термина ,,арабин'' в конкретния случай тук. Иначе въобще не става дума за разликата между брак с българин и с арабин, а с всеизвестния и повтарящ се като по учебник факт, че за разлика от българките, които чинно учат техния език, заживяват в коренно различната им страна и дори приемат вярата им, с което постоянно засвидетелстват своето уважение, те дори не смятат, че трябва да понаучат малко български.
няма как да не се наложи да се учи езика в страната, иначе ще те смятат за туристка и ще надуват цените като по бг черноморие!те още ме смятат за туристка, защото си ходя с бг стил дрехи, само панталон, дънки, клин и боди или риза!няма кърпопокриване,ползвам кърпите отскоро за зимата за врата, че ми мръзне щитовидката и синусите!даже шапка не слагам в ущърб на здравето, 2 косъма да са ,но да се виждат! голямо желание имах да уча езика, но след една година ходене в арабско училище за ограмотяване,разбрах, че с местния език само в средата, арабският език си е друга бира!от няколко години го мъча по пазарите ,но като ме загледат "умно ", минавам си на френски с голям кеф кой разбрал, кой не!така е,като ги е домързяло да си напишат един двуезичен учебник на диалекта им, хич да не се сърдят на лошия ми арабски! мъжо последните ходения в бг, взе, че се напъна да разбира повече и да говори малко ,че ни обърка клюкането с децата!даже имам няколко персонажа ,които редовно ни поздравяват на бг , кой бил по балканите, кой схванал от нас!на арабите не им е трудно да учат езици ,някой професионално запознат може да обясни защо, но ако не ходи в бг и жената не говори бг с децата у дома, за какво да се напъва освен от любов към езиците!?
Щото аз ако се взема с американец, французин, швед и т.н. квалитетен съпруг и ида да живея в родината му, няма да уча местния език, ами той тутакси ще научи български и така ще си общуваме.
В познатите ми бг-арабски семейства се говори на разни езици-английски, френски, немски, български, арабски. Всъщност най-малко на арабски...
В познатите ми бг-арабски семейства се говори на разни езици-английски, френски, немски, български, арабски. Всъщност най-малко на арабски...