Забавни истории с телефонни грешки и други технологии :)

      Много забавни истории, аз нямам такива с телефони, точно от параноя, да не сбъркам някъде.
      Но тези дни бях на крачка от един ужасен гаф с ФБ. Надявам се,няма да се сърдите,че не е съвсем по темата.
        Принципно, не влизам често във ФБ,нямам много приятели, а на работа нямам достъп.Най-често следя групата на класа на детето за някое съобщение или като е болно, да питам за уроци и домашни.
        Тези дни синът ми е болен. Чакам във ФБ групата да съобщи някой домашните. М-увременно, да се разсейвам взех да разглеждам приятелите на една моя приятелка, която е от Москва. С нея се запознахме преди много години, даже  десетилетия на една студентска бригада, после си гостувахме, после се позабравихме и изгубихме дирите.И след време отново се намерихме във ФБ.
    
      Разглеждам аз приятелите на тази приятелка, която все още си живее в Москва и какво да видя- учителка от училището на сина ми!Не му преподава в момента, но преподава на съседен клас.Снимката същата, името малкото на учителката не зная, но фамилията същата.Отивам да разказвам на мъжа ми, каква интересна находка съм намерила. Чудя се, дали е българка учила в Москва или рускиня, омъжена за българин.  С тази учителка съм говорила само веднъж, но в момента, в който направих откритието се сетих, че учителката говори с руски акцент



      Тук добавям,че синът ми учи в руско училище.
      Викам детето, питам го-това вашата учителка по... ли е, той казва:Не, това е учителката на Б клас.
      И аз въодушевена, едва ли не на др. ден ще ходя да я разпитвам откъде тя познава Инна...Еди коя си/ московската ми позабравена приятелка/, дали са учили заедно и т.н. Обаче, детето болно тези дни и нямам работа на училище, ама изгарям от нетърпение да разнищя случая.

     На другия ден, нещо търся в сайта на училището на детето и с гръм и трясък ме осенява прозрението, че фамилията на въпросната учителка и фамилията на приятелката на приятелката ми са коренно различни

      Що съм решила,че са еднакви, не зная. Но снимката- абсолютно идентична, щом и детето си "разпозна" учителката

      Добре,че детето е у дома/ не е добре, де, защото е болно/, че  да не изтърча при учителката да взема да я разпитвам какво е правила в Москва

Не е кой знае какво, просто беше доста срамежлив в началото  

Сетих се сега с мобилните телефони, ако не затвориш на време какви неща можеш да чуеш. Особено за себе си....  Или докато се преминава от едната линия на друга...

Така съм изтрила някои  хора от живота си. Та си е услуга.

Бижy, направи си номера импулсен  

Котакът с СМС-ите голямо диване, може и да е бил сърдит нещо  

Светкавица, точно по темата си е   телефони, таблети, компютри, за грешки с всякакви неща, при които сме на разстояние

Ясно. Просто много смешно прозвуча това ''..като ме видя избяга'' 


Сетих се една случка от детските ми години.
Баба ми и чичо ми живеят в една къща на различни етажи. Баба ми на 1-ви, а чичо ми и семейството му на 2-ри. Домашния телефон беше дублекс /или както там се казва, не съм много на ТИ/. Просто като звъннеше телефона долу при баба ми и звънеше и горе. Съответно като вдигнат от долу, а някои от горе и мога да си слушам целия разговор. Та ситуацията е - телефона звъни, аз съм на горния етаж при стринка ми, вдигам и се оказа нейна приятелка. Стринка обаче не иска да говори с нея и ми шепне да кажа, че я няма, в същия момент обаче и баба ми вдига и получава следното:
Аз: Ами тя стринка я няма..
Приятелката: Добре. Кажи и като се прибере да ми звънне.
Баба ми: Как така я няма? Къде е?
Аз: Ами няма я!
Баба ми: Е как така? Къде е отишла?
Аз: Не знам, няма я.
Баба ми /ядосана/: Кажи ми как така я няма? Къде е отишла? До сега си беше горе.
Аз усещам, че трябва да кажа вече, че баба ми и тя една като все едно кой знае какво е станало.  Та казвам ама шепна, а все пак приятелката е на линия и слуша целия диалог, та:
Аз: Стринка каза да кажа, че я няма, че сега не и се занимава /ама шепна де  /
Получи се много тъпо. 

Майка ми набира на стационарния номера на фризьора си.
- Добър ден. Иван фризьора ли е?
Следва незабавен отговор:
- Не. Веско пианиста съм.
Харесвам духовитите хора и тези,които имат готов отговор за всяка ситуация.

 
Ох, току що. Звъни ми описания тук човек (да не излезе мъж на някоя съфорумка ):
И виждам на дисплея си "Ани фризьорката", съвсем изключила си викам, какво пък се е сетила за мен? Вдигнах и зацепих, оттам се сетих за темата и стана страшно направо усещах как ще избухна в смях. Решавам със сетни сили да се концентрирам изцяло в това да не се засмея. Разбираме се за час за утре и накрая на разговора се усещам, че от толкова усилия да се държа нормално, въобще не запомних за колко часа сме се разбрали  извиних се и питах пак 

Много кофти беше с тия дуплекси. Помня бях малък на село съм и телефоните бяха така и на вуйчо ми му звънят горе и аз лапе вдигам и аз и чувам как си говорят, обаче то каквото и да ми говорите трябва да е малоумен някой по ония времена на дуплекси да не разбере, че телефона се слуша, просто се чува някакъв шум и се разбира. И вуйчо ми вика: "Харалампиииииии, затвори телефона ВЕДНАГА"  

Със стационарните телефони ставаха големи екшъни, жалко, че съм ги позабравила вече.
Сега се сещам само за два случая.
Говорех си веднъж с моя приятелка по телефона и нещо стана въпрос за наша съученичка. И в този момент чуваме гласа ѝ – тя се присъедини към разговора. Пълен шаш! Оказа се, че тя в този момент набира една от двете ни и така попада, без да иска, на нашия разговор. Заслушала се и като си чула името, решила да си направим конферентен разговор. Добре че не говорехме лоши неща за нея.  
Вторият случай беше със сина ми. Като малък много обичаше да вдига стационарния телефон. Като същинска секретарка приемаше разговорите и ги разпределяше между мен и баща си – според това кой се обажда.
Един ден сме с него вкъщи – аз си върша някаква домакинска работа, той си играе на пода – и телефонът звъни. Малкият захвърля играчките и с лъвски скок се мята на телефона, след което дочувам следния разговор:
- Добър ден, кого търсите?
.........
- А кой се обажда? - тук аз настръхвам, защото му бях забранила да задава този въпрос.
.........
- Имате грешка! - с много категоричен тон и телефонът се затваря с трясък.

- Кой беше - питам го аз.
- А, грешка, грешка беше - отговаря малкият, ама някак си гузно едно такова, не смее да ме погледне в очите.
Хм. Странно... Усещам, че нещо не е наред. И в този момент телефонът звъни отново.
- Аз ще вдигна - предупреждавам и тръгвам към апарата. Детето се прави на разсеяно, изобщо не отразява звъна, а обикновено в такива случаи скача и се опитва да ме изпревари, за да вдигне той. Обаждам се, а отсреща чувам бурен мъжки смях. Когато смеещият се успява да си поеме дъх, започва да обяснява. Оказва се, че е познат на мъжа ми и го търси по работа. Но като се обадило детето, решил да се пошегува с него и разговорът на практика протекъл така:
- Добър ден, кого търсите? - синът.
- Търся ... (името на сина ми)! - престорено ръмжащ глас.
- А кой се обажда?
- Баба Меца, искам да те изям! - още по-страшно ръмжене.
- Имате грешка!!! - пляс телефона.
Така де, няма да се даде детето на някаква си нахална и гладна Баба Меца.  

   Внука непрекъснато ме стряска, взимайки единия ми телефон и звънейки ми от другата стая.Стряскам се защото ми показва,че звъни сина от Белгия,записан е Stu bg,като с bg записвам и България и Белгия.Първата ми мисъл е " Божичкоо, защо звъни?Леле, нещо лошо  е станало", защото иначе си контактуваме по месинджър, по телефона никога.И след секунди загрявам,че тази карта е моята ( давам му я лятно време на сина , да я ползва докато си е в България).Но въпреки всичко, следващия път пак се стряскам.
    И майка ми с предишния телефон все ми пращаше съобщения,че е заета и ще се обади по-късно.Добре,че следващия го купихме с капаче.

Майка ми така реши да се пошегува с племенницата си, обаче тя малка и доста се стресна, избяга с писъци, леля ми не може да разбере какво се случва, после се накара на мама едно хубаво по телефона 

Пак тя (като ме цъка безразборно ) докато говорила по скайп успяла да направи снимка, че и да си я сложи за аватар, това съвсем случайно, без да разбере. С малката подробност, че хванала в кадър не себе си, а баба ми, която седяла до нея

Това го писах в темата за муните - майка ми от новия си телефона беше разпращала смс-и на доста хора. Зет ми беше получил "Няма да дойда, не ме чакай", мъжа ми - "В киното съм", свят ни се зави като видяхме колко е изпратила. И до ден-днешен тя е уверена, че нищо не е пипала. Пустият му телефон, сам се е включвал.

Ау, а гаджетата как са приели удара? 

Сетих се за друг случай,свързан с фейсбук.Преди време живеех с мама известно време.Тя те първа се учеше да борави с компютър.Нямаше феисбук а аз имах от скоро.Беше решила да прави ремонт на банята и разглеждаше всякакви сайтове с продукти за баня.Забелязала,че повечето сайтове имат бутон "харесвам"и понеже е добра и отзивчива,натискала каквото хареса,за да знаят хората че продават хубави неща  
Влизам вечерта във фейса и какво да видя  
На стената ми подредени харесвания"sibil* харесва сифон" "sibil* харесва тоалетна"  
Забраних й да натиска "харесвам" за каквото и да е.

А вчера исках да пратя един линк на приятелка по скайп и незнайно как вместо линк й пратих скриин шот от монитора ми ,вижда се отвореният скайп и какво съм писала,както и всичко друго.Преди това говорих с друга приятелка за нея(нищо лошо) ,бях го затворила вече,но ще имам едно на ум като пращам линкове друг път.

При мен случката се повтаря от години...и по няколко пъти на година. Моят мобилен номер и нометът на един пластичен хирург( мъжът на Елвира Георгиева) са еднакви с разлика в една цифра...думите натам са излишни.