Забавни истории с телефонни грешки и други технологии :)

Две истории от мен (едната е чужда, но си струва да се спомене тук).

1. Една вечер си седя, звъни ми GSM-ът, непознат номер. Вдигам и чувам: "Ало, Country Strong, честит рожден ден". Аз, съответно, нямам рожден ден (името обаче е вярно) и му го казвам. Той: "Ама недей така, аз знам, че миналата вечер стана много тъпо, ама не знаех как да ти се извиня, та затова реших сега, на рождения ти ден..." Бе човек, бе нямам рожден ден, бе! Та така се разправяхме няколко минути, преди да успее да схване, че наистина се казвам така, но нямам рожден ден и съвсем изобщо не му се сърдя за нищо. Оказа се, че въпросната мацка е гадже на негов добър приятел и нещо се изпокарали преди няколко дни. Беше мило момче, говорихме сигурно половин час.
От една друга такава грешка навремето стигнахме до ICQ познанство с един диджей Асен, който пускаше в някакъв нашумял софийски клуб тогава. Каза ми, че много звънко се смея и ситуацията си беше забавна (щом съм се навила да разменим ICQ номерата си, значи ми е било истински приятно), но беше преди 9-10 години и подробностите ми бягат.

2. Един приятел е кръстен на дядо си. Дядо му почина и сравнително скоро след това у тях се звъни на домашния телефон, вдига бабата. На телефонът е познат на този мой приятел, който казва, че търси Иван. Бабата директно изстрелва, че Иван е починал, приема съболезнования от ошашкания човечец и затваря, след което забравя за разговора.
Минават месец-два, моят познат Иван отива на някакво фирмено парти, на което присъства онзи с телефонния разговор и още няколко техни общи познати, на които той е казал, че Иван е починал, даже се били почерпили за Бог да прости и прочее. Иван разправяше, че са изглеждали точно сякаш са видяли призрак.  

Преди години една разведена приятелка си хвана гадже, но не искаше още да казва на синовете си. Добре предупредена съм.  Така се случи, че мъжа ми ще кара един от синовете и до някъде. Тръгват те. Вече по пътя,но аз се сещам да предупредя мъжа ми, да не изпорти приятелката. Вдига той,но включил на високоговорител, а аз се обяснявам да не казва на човека до него....... Голям гаф....

От мен малко кол център смешки:

1) Малко предистория, имахме някакъв проблем с базата данни и редовно вместо Л в някое име се появяваше П. И един ден стигам до една жена, която в базата данни виждам, че пише Пея и решавам, е нещо пак шега на софтуера и не е Пея, а е Лея та звъня и се провежда следния разговор:
- Здравейте обажда се г-жа ............., търся Лея XXX XXX
- Грешка имате!
- Не може да имам грешка, виждам, че колега е разговарял с вас, от еди кой си фирма съм...
- Ей божеее! Ама не запомнихте ли вие у вашата фирма бе.... не лея нищо, Пея се казвам, като глагола пея, и нищо не лея. Кажете ся, какво има пак?
Е да обаче аз не можах да продължа разговора  и затворих, а колко се смях после само    не е истина, звънях после да говоря с жената и се разбрахме, даже написах в забележка към кейса, че жената се казва Пея, но една колежка по-късно същата седмица отново търси Лея, а ние почнахме да се смее още преди да тя да каже нещо, разбрали какво ще последва.

2) Имам уговорка с клиентка на на име Незабравка за среща в офиса да си получи една разписка, звъня и предния ден да я подсетя и тя казва да, да няма да забравя спокойно. На следващия ден, сутринта клиентката закъснява и аз звъня на вече познатия ми номер, вдигат ми и започвам плеядата:
- Г-жа Незабравка XXXXXX, обажда се ХХХХХ, да не се сте забравили за срещата ни? (тук колегите вече започваха да се подхилкват).
От другата страна ми отговарят:
- Съжаляваме ама Незабравка няма да си изпълни срещата днеска, тя снощи умря!
- Е как млада жена беше, вчера говорихме?
- Е млада, млада на 79 години беше, ама няма да дойде не я чакайте!
Затварям аз и викам на колежката до мен:
- Незабравка е умряла!
- Е поне, не е забравила
всички други вече се смеят от душа и сърце и влиза в тоя момент секретарката и казва:
ХХХХ -  Незабравка ХХХХХ те търси за разписката
И аз под въздействието на разговора:
Ама тя умря - снощи!
Колегите в стаята вече бяха под бюрата под смях!
Секретарката обаче не се предава:
- Виж ся жива, мъртва ли е не знам - ама е дошла да си вземе разписката!
И не знам с какъв акъл се обръщам към колежката до мен и и казвам:
Виж жената, жива-умряла за мен си мисли!
Ей тогава и последния не заливащ се от смях колега вече се смееше.

Оказа се, че съм сбъркала номера при набирането и съм попаднала на някоя друга Незабравка, "моята" се оказа едно много симпатично 25 годишно момиче.

3)  Седмица замествах секретарката ни, докато беше на почивка и редовно когато звъннеха на звънеца долу отговарях на домофона: Добър ден фирма ХХХХХ, ХХХХХХ на телефона с какво мога да ви помогна? След като най-накрая свикнах с това, че не съм телефона, тя взе, че се върна и аз си се върнах на моето работно място, идва време за обедна почивка и тя ме моли да излезе сега тя да почива, че има да свърши някаква работа и да слушам вратата, пък аз после да изляза в нейната почивка. Чакахме в тоя ден важна пратка и аз знаех, та звъни по едно време телефона, а в тоя момент чувам и звънеца и изтърсвам вдигайки телефона: Извинявайте вие на телефона или на звънеца ми звъните?  Който и да беше затвори, но много се смях, та опущих  и куриера с важната пратка, та като излизах да почивам и за пратката ходих.

4) Работих известно време  и в кол център за събирания на вземания, които вече са дадени на ЧСИ и  звъня на една дама от ромски произход да и обясня. Казвам и вашия съдебен изпълнител е господин Александър Бизов и той заради това и това е завел изпълнително дело срещу вас и в тоя момент циганката извиква в ухото ми: Кажи му на тоя Бизонов, че само п*тката може да ми вземе

Хаххахахаха, в нашия квартал навремето имаше една Пея, кръстена май на баба си Пейка, което едва ли е пейка за сядане, а вероятно просто пак Пея на галено, както е било мода едно време с умалителни.   

Преди години от тийн годините ми чрез объркан номер се запознах с гадже с което бяхме заедно 3-4 години.

Преди време имах един глобулски номер на които още когато го взех започна да ми звъни някакъв мъж да търси Краси, защото закъснявал за работа. Не знам кой беше тоя Краси, защо толкова често закъсняваше и какво работеше, но ми се звънеше буквално през деня и нощта. Звъняно ми е в 1-2-3 часа посред нощ. И предвид, че на този номер ми звънеше само майка ми, като ми се звъннеше през нощта и всеки път се препотявах, докато видя, че не е тя. Всеки път. Винаги обяснявах, че няма такъв  мъж, че ми звъни редовно и да махне този номер и той всеки път ми обясняваше, че този номер му е даден и затова звъни на него. Това в продължение на 2 години и кусур. Не ме разбра ,накрая си смених номера и си реших проблема. Имам чувството, че ако на дете обяснявах толкова пъти да не звъни, щеше да разбере, но не и този господин.

Спомних си, как в 1ви клас ,успях да звънна до радиото и да поискам,да говоря с моята съученичка .
Явно се бях включила по време на някаква игра .Женски глас попита,дали знам отговора на въпроса,а аз отговорих  "-Ама аз търся Лори,да си сверим домашното."
Жената се тросна,че това е радио **** и ми затвори 

Много се смях, забавна тема. Включвам се
с изцепка на позната.
Звънят и на мобилния от Студио Модерна
/топ-шоп/, докато се опитват да и кажат
за новите си матраци, тя рязко ги прекъсва.
"А, ако искате да знаете, аз си направих
пластична операция и вече нямам нужда от
вашите кремове." Решила, че я търсят от
Де Шели /козметика от по 2000 лв./ По
смешно беше, че не се е усетила, какви
ги е натворила, и идва да се хвали, как
умело ги метнала тези с кремовете. 
Представям си девойката отсреща  как се
е оцъклила.

Миналия вторник се падаше да почивам и бях решила като заведа децата на детска да се хвана с някои неотложни неща.
Обаче голямата, като я будих се оказа, че  има температура. Аз взех, че се ошашавих  и реших, че трябва да съм на работа. Още нямам и месец и се чудих, как ще реагира шефа, защото няма кой да гледа децата.  Звъннах първо в детската и започнах да обяснявам, исках дори и съвет. И това без да спра да говоря. Най-накрая спрях и за огромна изненада чувам гласа на шефа който се заливаше от смях. " Добре сега какво точно искаш от мен: болничен, отпуска, сироп, пари, да заведа децата на лекар или какво? Днес нали почиваш?
Добре, че е симпатяга. Дори предложи да ми даде пари. А аз все още се притеснявам от случката. Колегите още се шегуват с мен.

Ех, много се посмях историите ви

При мен подобни неща почти не се случват. Само имах проблем с непознатите номера, след като си взех нов номер на сметка.
Постоянно звъняха някакви хора да търсят Гошо ... Кой за да му честити нещо, кой за да го пита нещо за някакво пътуване с кораб (явно човека е част от екипажа му). После се почна със СМС-и за забавени вноски по кредити и годишни ваксинации и задължителни прегледи на кучето му в някаква варненска клиника
Един от недоразбралите ми звънеше първите 2 години почти редовно за да го търси. Поне 5-6 пъти му вдигах и му казвах, че вече Гошо не е с тоя номер и т.н. ама човека не иска и не иска да разбере. Е, накрая блокирах всеки, търсещ Гошо и сега ми е спокойно

Аз внимавам и проверявам по 100 пъти номерата преди да пратя СМС или да звънна, та подобни гафове почти нямам.

Но пък мама ми разказваше как едно време в дома им редовно звъняли жени за да си запишат час за фризьор (сходни номера с една различна цифра) и прабаба ми (лека им пръст и на двете) накрая се ядосала и започнала да ги записва. След това сядала на терасата и гледала как разни ядосани лелки нервно си чакали часовете пред салона (намиращ се непосредствено до кооперацията). Накрая фризьорката сменила номера

  голям смях пада! Благодаря за хубавата тема! 
Дядо ми много обича да се играе с менютата на телевизори, телефони... каквото има копчета и избор му  е много приятно забавление... Аз си живеех в София, майка ми е на комадировка, а баба ми (жената на дядо ми, които живееха на 200+км от София) не се сещам къде беше... та решавам да му звънна и да го чуя как е и вдига една семейна приятелка, която е в София! Аз: Ало, дядо! Отсреща: Не е дядо ти, бябя ти Маре е! Аз: Е ти какво правиш при дядо ми? Тя: Нищо не правя! Вкъщи съм си! РЕшихме, че грешно съм набрала телефона... Набирам пак мобилния на дядо ми и то мноооооого внимателно. Звъни! И пак звъни! И вдига пак същата жена! Говорихме си около 30 минути ... след 2 часа се усетих, че дядо ми навярно е прехвърлил обажданията към нея, но той го отричаше много дълго време! Накрая ми дйде една доста солена сметка... имах си поне доказателство 
Бях на 15/16 години, когато започнах да контактувам чрез Интернет и никога не съм си крила годините... един ден получавам лично съобщение и ми казва как човека смята, че съм много готина и как иска да се срешнем и да пием по нещо и да ми сваля звезди и каквото друго намери! Аз бях много възмутена и му отцепих: Абе, ти педофил ли си? Ти не знаеш ли че секса с непълнолетна е наказуем? ... и започнах да му нареждам колко е болен и как не го е срам и тем подобни... Човека не мислил за секс (поне тогава, защото след време се сближихме ... доста), а да идем на разходка в парка и да се запознаем извън чата! И до ден днешен сме си много добри приятели!

Не зная разказвала ли съм за съседката, най-добрата приятелка на майка ми, и нейния телевизор.

Майка ми и приятелката отиват заедно да си купуват телевизори. Избрали си еднакви, инсталирали ги, настроили ги, гледат. На следващия ден съседката звъни и моли майка ми, първо, да преброи в менюто коя е настройката за езика и второ, да преброи под кой номер в настройката за езика е български, защото някак си променила всичко и менюто и излиза на китайски. 

 
Това за броенето ми хареса.
Аз най редовно от кол центъра в който работя, звъня на разни клиенти и вече съм подхванала разговор с колежката и си говоря , за детето, мъже, манджи, че и за секс и без да разбера, че са ми вдигнали ме слушат с интерес и ми се смеят / добре че го приемат с усмивка /
И аз си бях взела глобулски номер и всеки ден точно в 9:20 ми звъни номер и.мълчи, държала съм го час на линия и нищо.
Най-накрая се притесних и закрих картата /и без това не ми трябваше/

Преди  години си пишех с момче в icq, което живееше на някой от Карибските острови.
Един ден ме поломи да му дам телефонния си номер (домашен, тогава нямах мобилен), за да се чуем на живо. Хич не ми се занимаваше, но той беше доста настоятелен. Изрично го предупредих за часовата разлика.
На следващия ден баща ми се връща леко почерпен от банкет в 1 часа през нощта. Събуждам се от шума в коридора и го чувам да нарежда по телефона - „кой си ти, бе?“, „какво искаш?“. И накрая едно нафукано „Do you speak English?”. След последния въпрос веднага ми светна с кого си говори и се изстрелях от леглото.
Много се смях на баща ми с опитът му да говори на английски, защото изобщо не отбира, а на момчето му беше и майчин.

Близко семейство имаха еднакъв телевизор със съседите си. При едно от гостуванията съседът взел дистанционното от телевизора си и започнал да се бъзика с нашия човек. Без да го виждат, сменял програмите, спирал телевизора. Същевременно моят приятел се пънел нещо със своето дистанционно. Голяма паника настанала, че телевизорът бил сравнително нов. Но после и голям смях паднал.

Направих същият номер на мъжа ми, но с телефона ми, който има настройки за дистанционно на много марки домашни електроуреди - TV, климатици, стереоуредби... наистина всичко. Държа телефона си в ръце постоянно и с това не будя никакво подозрение. Увеличавам, намалявам говора; превключвам програми; изгасих телевизора; пак го пуснах. Той се пошашави! Викна сина ни и го помоли да го "рестартира" каквото и да е имал предвид с това Накрая го светнах кой ги прави тия неща, щото сериозно се притесни за любимия си уред. Смяха се всички!