Парфюмни размисли и страсти - 197

И да се включа с описание на един парфюм, за който отдавна ми се иска да споделя, и все не ми остава време, а ми е толкова любим, толкова го обичам, толкова картини и емоции събужда в мен, че мога само да мечтая, да попадам по-често на такива парфюми  
Aсqua Nobile Nobile 1942
Придобит абсолютно насляпо и с много резерви от моя страна. Направих го, защото ми изпадна изгодно предложение, защото харесвам много парфюмите на Nobile 1942. Резервите ми бяха името му, не обичам никак акватични парфюми, неролито и санталът като водещи нотки в пирамидата, които също не са от любимите ми парфюмни съставки, ако не са употребени правилно, както и кожената нотка, която според мен не се връзва много с цялата пирамида. Обаче при Nobile 1942 срещам разкошни интерпретации на уж познати на всички парфюми и съставки, че реших да рискувам и го получих в един ужасно студен ден, когато се чудех, изтръпнала от студ, какво правя в тази студена държава
За да разберете как ми подейства в този момент, а първото впечатление за мен е почти винаги водещо, ще ви разкажа още един спомен от моето детство. Сложила съм описанието ми в скрит текст именно затова, на който не му се четат детски спомени да прескача  
Та, и друг път съм споменавала моята сръбска леля, която се жени пет пъти и аз съм била шаферка на всичките й сватби   Ама като казвам пет сватби, да не си помислите, че правеше някакви скромни сватби. Не, нищо подобно. Женеше се всяка година, но вярваше твърдо в любовта жената всеки път, и сватбите се правеха, тежки, богати, сякаш това е за последно и всички роднини се събирахме на тях   Често ни се налагаше да пътуваме по този повод, и поредното такова събитие се случи в Дубровник. Дубровник беше доста отдалечен от местоживеенето на повечето роднини, и отиването на такава сватба изискваше сериозна логистична подготовка   При едно от тези събирания, на което на мен беше поверена отговорната задача да варя кафе  , защото при сърбите всички въпроси се решават на чаша кафе, слушах баба ми и братята й да обсъждат, как се налага тя да мине през Черна гора, за да пътува заедно с някакъв неин братовчед. Обаче този братовчед явно беше издънката на рода, защото никой, освен баба ми не се съгласи да отиде там. С приглушени гласове обсъждаха, как всички "църногорци" са опасни хора, непредсказуеми, какъв риск поемала баба ми, като отива там, но тя не се плаши лесно и решиха, че ще минем през Черна гора на път за сватбата в Дубровник. Разказвам толкова назад, защото в детското ми сърце беше насаден такъв страх от предстоящата среща с Черна гора и тамошните роднини, че очаквах да си отида млада и зелена. Спомням си, че пристигнахме късно през нощта, и там ни посрещна на баба братовчед й, който беше висок два метра, имаше операция на гласните струни, имаше апаратче на гърлото и говореше като Марлон Брандо в Кръстникът   Не страх, ами ужас направо изпитах, като видях този човек. А на сутринта, когато очаквах света да свърши, той се показа като най-милия човек, който съм срещала някога през живота си, и който изслушваше с такова търпение детските ми глупости, отговаряше с такова търпение на всичките ми въпроси, рисуваше ми най-хубавите картини, и най-вече, показа ни Монтенегро така, че оставих завинаги част от сърцето си там   Защото Черна гора и Адриатическото крайбрежие е една невероятна и еклектическа смесица от няколко култури и цивилизации на едно място, и една от най-красивите природи в света за мен. Защото Адриатическото крайбрежие е толкова живописно, че трудно намирам думи да опиша красотата му. От една страна е безкрайното смарагдовозелено море, осеяно с малки островчета и заливчета, непристъпни брегове, свеж морски бриз, малки платноходки, стари корабчета и скъпи яхти в пристанищата, ферми за миди в морето, малки романтични градчета, накацали по брега, вплели в себе си и римското, и балканското. А от другата страна на пътя са безкрайните планини   Толкова скали на едно място, че имаш чувството, че ще се изсипят върху теб и ще те захлупят. Високопланинските козли са често срещана гледка и е невероятна атракция да наблюдаваш, с каква лекота се придвижват сред скалите. И навсякъде мирише на билки и цитрусови дръвчета   Ето това за мен е Монтенегро.
И когато помирисах водата на Нобиле, аз помирисах точно онова Монтенегро от моето детство   , помирисах щастие. Усетих онова чувство, да се отпуснеш от паническия страх, който си очаквал и да се отдадеш на искрена радост
Aсqua Nobile започва изключително подправково и свежо, някакъв невероятен микс от ранен сутрешен бриз сред адриатическия бряг, носещ се от морето, свежите пръски, донасяни от вятъра, меката зеленина на боровете и кипарисите по крайбрежието, омекотени с лек цитрусов повей и зелената свежест на цъфтящите сред скалите билки. Сякаш ходя боса по морския бряг, усещам студената вода и пясък между пръстите си, усещам хладния въздух и всички подправки, готови да ухаят до пръсване. И в цялата тази страхотна композиция основно звучи неролито. Но не обикновено нероли, не и белоцветно и доминиращо, а сухо, напечено от жегата и оставило част от аромата си сред скалите. Допълнено перфектно от светъл и сух сантал и щипка кардамон за аромат и пикантност. А след тази изключителна билкова експлозия, ароматът просто става най-шантавата и нетрадиционна свежест в бутилка, върху изключително луксозна основа. Някак в две линии ми върви този аромат. Отгоре се носят подправките, смесени с меки цитруси и минерални нотки, а отдолу усещам прекрасен сантал, омекотен от бобова тонка и чудна мека кожа и гераниум. Много фин и елегантен, и страстен. Италианския чар на парфюма се смесва в чудесна симбиоза с балканската ми душа и се получава изключителна за мен комбинация. Това е парфюм, който ми дава изключително усещане за свобода. За щастие. За лято. Не вярвам, да ви вземе акъла, но ако някога случайно попаднете на него, пробвайте го  
Една песен, която звучи в главата ми, докато го нося https://www.youtube.com/watch?v=xRK1plo4xMY