Образование за децата със специални потребности/Проблем с индивидуалното обу...

Незнам дали може да се прехвърли дете от помощно в нормално у-ще, но пък мога да ви разкажа за индивидуалните планове и посещението в къщи. Плановете са проформа. Идването на учители у дома е между 8ч.и12ч. седмично. Говорим за учебни часа, не астрономически. Учението у дома си зависи от учителя. Има много съвестни с които научаваше много повече отколкото в клас има и такива, които идваха от дъжд на вятър и ми беше омръзнало да ги търся. С тях и без тях наученото е нула. Имаше и такива,които си запълваха дупките в у-ще и за тях трябваше да осигуря транспорт за да успеят да свършат двете неща за промеждутъка които имат. С две думи, ако учителя е качествен има смисъл.

мамаРаче, благодаря  

Просто вече не знам как да пробвам да случим на учител, който би искал да обърне внимание на детето. Местих от у-ще в у-ще - само и само да не пречи и на него да не пречат. Надявах се на един, поне на един учител съвестен да попаднем, но уви. Затова сега се замислям отново да го върна в общообразователно у-ще, ако може- и да премине на този така препоръчван и желан от всички/учители/ индивидуален план. Ще се обадя в РИО да видя какво ще кажат. Не знам какво да измисля вече.

Ами ходих в РИО, казаха да я подам в Ресурсен център, от там пък казаха на ресурсния учител да я дам, само ме препращат общо взето, явно ще трябва да се надявам на РУ в крайна сметка.

Зравейте,
искам да ви споделя и моя неприятен опит. Синът ми е на 6 г. тази година в края ще навърши 7 г. от аутистичния спектър сме, няма реч и е хиперактивен, но като цяло свикна с режима в масовата градината и е по цял ден там. Но преди две седмици се свърза с мен директорката на градината която ми заяви, че цяло лято Вики нямало как да ходи на градина поради това, че ще са сборни групи. След няколко дена и се обадих да се срещнем и се помъчих да и обясня , че няма как детето ми да отсъства 3 месеца от градина понеже и аз и баща му за в момента работим, нямаме баби на които да разчитаме, нямаме възможност да наемем жена да го гледа, а асистент на 4 часа не ни устройва. Но при всички мой обесения и предложения дори да го спрем само за месец за повече не можем тя категорично отказваше.  Обясни ми как от трите групи щели да направят две и по една госпожа с 25 деца и едно бягащо от площадка на площадка ( бягащото е моя син) нямало как да стане да си търся вариант. След което аз се обадих в местния регионален инспекторат по образованието също така ходих и до общината за да се срещна с въпросната госпожа отговаряща за образованието в общината ни обясних за проблема и на двете места и от двете страни получих отговор, че няма как директорката да ме накара да го спра от градина това било по преценка на родителя. Отново се свързах с нея и обясних какво съм направила , но тя настояваше да си намеря вариант и да не го пускам при което аз отвърнах, че синът ми няма да спре да ходи на градина през лятото а нейния отговор беше с ядосан тон : " Хубаво както си решиш" и ми грубо ми затвори телефона.
Сега имам малко притеснение какво друго може да направи за да не го пускам през лятото ?

Нищо не може да направи, не се притеснявай. В правото си.

Newly_, най-вероятно говориш за индивидуална форма на обучение. Зависи от детето дали за него ще е полезно или не. В Наредбата за приобщаващо вече изрично е упоменато, че индивидуалните часове се провеждат в училище, така че, ако няма пречка това да се случва, става така.

 only.need.is.love, трябва вие да си подадете молба за отлагане от първи клас, но не в РУО, а в бившите ресурсни центрове - РЦПППО. Ето тук има примерно заявление.
http://regionalencentar-vt.com/%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0 … D0%BD%D1%82%D0%B8

Грозното Пате, благодаря за отговора. Но ако е така- пак съм в безисходица. Преместих го в помощно точно защото не искаха да е в часовете им... Може би трябва да направя домашно обучението. Онлайн- към някое чуждо у-ще да си платим.

diqna.1990 , моят съвет е да си намерите пенсионерка, която да е личен асистент на детето Ви.В училище няма как да стои без придружител.Аз съм в същото положение като Вас.
Никога не съм я водила в сборни групи, защото има страх от непознати и е стресиращо за нея.

Здравейте!
Влизам и аз в темата, защото детето ми е с хиперактивност и си имаме големи проблеми в училище.

Здравейте, въпросът ми не е съвсем по темата, но се надявам, че точно тук ще намеря адекватни съвети от личен опит. Синът ми е с лека степен на детска церебрална парализа, ходи и се обслужва сам, с проблем във фината моторика (подобен на диспраксия), леко намалена способност за концентрация без хиперактивност и засега забелязваме изоставане в разбирането на аритметичните действия в сравнение с връстниците му. Речевото му развитие е много добро. Сега ще бъде първи клас и имаме две опции за училище - амбициозно предпочитано училище, имам и добри отзиви за две от трите учителки, поемащи първолаците, но от майки на деца, които са изявени и сред най-добрите в класа. Като цяло имат някакъв опит с деца със СОП, има ресурсен, логопед, психолог, но със сигурност това не им е фокус, напротив. Друго училище, което е типично квартално, като цяло непредпочитано и незадоволително ниво на обучението след 4-ти клас, но пък с много опит с деца със СОП и дори може да се каже, че предлага най-адекватната грижа в София - ресурсен, който влиза в часовете с децата и има по 5 часа седмично, масови учители с богат опит с деца със СОП, евентуално по-толерантни родители на деца в норма (тъй като е известно, че в училището има повече деца с проблеми). От една страна до четвърти клас мисля, че второто би било по-добро за сина ми. От друга, проблемите му са сравнително леки, той като цяло се мотивира в ДГ от другите деца и в дългосрочен план държа на нивото на обучение и не ми се иска да го местя след 5-ти клас. Давам си сметка, че темпото в училище е различно от ДГ и по-леките ни проблеми реално могат да се окажат доста сериозни и трудни за преодоляване. Очаквам, че и с възрастта той все повече ще си дава сметка за различията и при преобладаващ брой амбициозни деца с високи резултати може да се почувства много изоставащ и несправящ се. Мъжът ми е твърдо за "елитното" училище, смята че подценявам детето и ще му отрежа възможностите за по-добро обучение. Според него е по-вероятно деца на образовани родители да са по-толерантни към дефицитите на нашето и освен това да го дърпат напред (има предвид, че в кварталното, ако самите деца не проявяват интерес към ученето и презрение към зубърите, ако дисциплината е лоша,  след 3-4 клас това може да се отрази много зле на мотивацията за учене, особено като среща трудности). На мен честно казано ми е много трудно да преценя. Вашия опит какво показва?

annie13, а на теб кое училище повече ти допада?
Аз записах моето в елитно за града, защото смятам че сред среда с ученолюбиви съученици ще има по-голямо желание за учене.Все пак говорим за начален етап на образование.

Предстоят промени в Нaредбата за приобщаващо образование.
Преподаватели искат да се намали бюрокрацията

Ако беше без проблеми,  със сигурност елитното. Но ако там не му обръщат никакво внимание и той просто присъства в часовете, това, че децата са ученолюбиви, нищо няма да означава. А и не знам какво ще е отношението.  Общи взето ще е на късмет. Вашето дете как се справя в елитното?

annie13, ти си познаваш детето най-добре, но до 4 клас основен двигател на напредъка в обучението е и вярата в собствените възможности. За моята дъщеря първи клас беше истински кошмар, без да е в много амбициозен клас или в елитно училище. А като чета в темата за наборите какви учителки има, съм благодарна, че не сме попаднали на някоя свръхамбициозна, доказваща се Бог знае пред кого...В този смисъл учителят е изключително важен!
Мога да говоря от опита на моето дете, но тя много се сдухваше от това, че не успява да се справя като съучениците си, усещаше различията и много се притесняваше. Дори това, че не може да си върже косата или да си обуе чорапогащник беше проблем. Самочувствието беше под нулата, а така няма никакъв начин да напредва.

Ако имаш възможност да отидеш в "елитното" училище, да поговориш с учителките, които ще поемат първи клас, да разказжеш за проблемите на детето и "да усетиш" тяхната нагласа към работата с деца с проблеми - би било добре. Това ми хрумва като възможност. А и е добре да са подготвени предварително, да знаят, че с детето се работи, че родителят е заинтересован, а не да го картотекират в графата "някой не му обръща внимание на това дете".

Ако училището с много опит с деца със СОП е 23-то - мен ме увещаваха да я преместя там, един вид - препоръчваха ми го

Аз се обаждах в 23 СОУ, защото исках да намеря за детето ми училище, в което има помощник-учители или поне ресурсни да влизат в час. От училището ми отговориха, че имат само ресурсни учители. А наскоро и в нашето училище назначиха ресурсен.
Що се отнася до елитните училища, ние сме в такова по простата причина, че ни е най-близкото училище. Училището поддържа имиджа си на "елитно" най-вече на подбора на децата. Преди записването се провежда интервю с родителите, което според мен е недопустимо и не разбирам как въобще законът позволява такъв подбор. За късмет, на интервюто детето се държа прилично и ни приеха. От началото на учебната година ме притискат да преместя детето. Без мое съгласие от втория срок я отстраниха от занималня. А в момента искат да я преместя в индивидуална форма.
По мои наблюдения, за София поне, отношението към нашите деца е: "Мачкаме ги, докато ги принудим да се преместят в друго училище". Масова практика е да се настройват децата и родителите срещу проблемното дете, то бива изолирано от класа, всички се отнасят враждебно с него и, рано или късно, родителите го преместват.
Не е така в малките населени места. Там всяко дете е желано в училище и дори деца с тежки поведенчески и емоционални проблеми биват приобщавани.
 

Да, едното училище е 23-то. Там на моя позната дете с ДЦП има всеки ден по 1 час с ресурсен, като влиза в основния час. Тя твърди,че това е честа практика и само за деца с тежки поведенчески проблеми или с интелектуален дефицит, заниманията са самостоятелни. Иначе се опасявам да не ни се случи това, което miss_piggy описва в другото училище.

Всичко опира до това да намерите Учителят.
При синът ми не се получи. И - ходихме и в провинцията. И там не уцелихме. Та не това е начинът. Ние сгрешихме тогава с местенето. Всичко е до късмет. Колкото и изтъркано да звучи - това е.
Спомням си моите учители. Как една не се е държала лошо с мен. Как не съм видяла лошо отношение към съученик. Макар да сме били различни и като характери и като възможности...