Образование за децата със специални потребности

Моето дете е с дислексия и дискалкулия и на НВО БЕЛ изкара 54 точки, а на НВО математика - 23, но математиката е доста зле при нея, математическото мислене е силно засегнато и географията също куца. Лошото е, че макар и с Добър (4) почти по всичко избор нямаше почти никакъв.

Мама Ру, ресурсната лично ми е обещала да помага.
С математиката нещата са странни. Въпросът е, че всички от класа не са доволни от математичката. Аз не мога да си позволя частни уроци в момента. Така че не знам какъв е истинският му потенциал в тази област.

Мисля, че на НВО не са с ресурсните, които ги водят иначе.
Поне при детето на братовчедка ми беше така, при Мама Ру също, доколкото си спомням.

Да, в нашия град практиката е да са с непознат ресурсен. А и квесторите са от друго училище като на всички останали деца. Така, че много зависи какво ще позволят на ресурсния да свърши с детето и какви условия ще създадат.

Ами то това важи за всички деца и за невротипичните също. Ако не се справят с НВО и имат невисоки оценки 7 клас - то падат под това което желаят да изучават и им било предложено като избор от избор от системата. Все пак класирането в гимназиален курс е според възможностите (демонстрирани на НВО) и едва тогава според според желанията  . НВО-то е летва която важи за всички деца и оценката се води напълно обективна. Избор имат тези, който са добри в бел и мат и с висок успех , останалите се задоволяват с каквото е останало, така е и в реалния живот. НА всекиго според възможностите. Ако е според потребностите ( както се спряга за  децата със СОП ) то тогава нагазваме дълбоко тълкуванията за професионалната ориентация след 7 клас според Наредба за приобщаващо образование и нейното прилагане в БГ от РУО.


Точно от тази гледна точка и насочването от РУО за гимназиален курс при деца със СОП (когато не се взема под внимание НВО и детето дори може и да не кара НВО) има логика, замисълът е добър и е в полза на детето, НО добро в  един аспект а лошо в друг. Ако детето ми е с ниски точки на НВО и нисък общ успех - какъв смисъл има да е на място , където децата са много по-добри от него. Нека е там, където децата са сбрани според неговото ниво - съответно класирани според резултати от НВО и общ успех. Затова и моето дете направи точно така. Макар да имаше много висок бал и можеше да отиде навсякъде , предпочете място, където преди всичко да се чувства комфортно сред връстници. Познавам обаче друго дете което съвсем неочаквано  имаш доста добър резултат на НВО и с успех се класира в едно сравнително добро гимназиално училище, макра последен по бал но се класира. След което настана страшна мъка, едвам изкрета и то с много нерви.


Опита ми показва, че когато в училище, стандартния учител е добър или не - това има грандиозно отражение на постиженията на детето в НВО. Понякога, един учител в училище е способен да съсипе бъдещето на детето дори то да има възможности. Понякога, ако учителят е добър детето се представя дори над очакванията. Моята дъщеря не е хич с математическо мислене но учителката в училище беше добра и с малко помощ от мъжа ми изкара на НВО страхотен резултат. Другото ми дете макар и без диагноза, си беше СОП. Възможностите му бяха доста по-ниски от тези на кака му,  а учителите в училището му абсолютни безхаберници. В крайна сметка ние с ММ го дърпахме по мат , а по БЕЛ се наложи да го запиша на частни уроци, защото не бях в състояние да му дам адекватна помощ. Много трудно намерих учител, който да се съгласи да работи с дете, което няма за цел да влиза в елитна гимназия. Та една квартална учителка со кротце со благо за една година му докара 88,5 точки по БЕЛ.

При децата с конкретни специфични обучителни затруднения, това, което налага резултатът от НВО, може да доведе до крайно неподходящо училище за тях. Примерно при отлично  справяне с хуманитарните предмети и засегнато математическо мислене, дете с 90 т. БЕЛ и 25 т. МАТ в София няма шанс за що-годе добро езиково или хуманитарно училище (изобщо не говоря за елитните гимназии). Ще има "избор" за куп професионални гимназии, в които би следвало да е важно математическото мислене, но просто като цяло са на посредствено ниво или в квартално, което е направило езикова паралелка, но децата там нямат никакъв интерес към литература, история, философия, език, а просто там са влезли.

В нашата област 85-90% от местата са в областния град. От тях поне 1/3 от училищата са нискобалови мъжки професионални гимназии. От подходящите за момиче със скромни резултати едно училище, което обаче е със съмнително качество на обучение и среда, от него, който може се мести. Подходящи за момиче са езиковите, икономическата гимназия, туризма и някои паралелки в строителната. Само, че са със сравнително висок минимален бал за града. Квартални СУ паралелки почти няма, а там където има са СХН и ПН. Какъв е изборът за момиче с бал 200-250? Това имах предвид. Ние нашия проблем успяхме да си го решим все пак, но цената за това не е малка.

Едно хипотетично Момиче с бал 250 не виждам какво ще прави в хуманитарна или езикова гимназии. Това не са образователни институции, където то пребивава защото се чувства добре. Нито материалът, нито средата са подходящи, то е много под тях (извинявам се но е факт) и това го обрича И на отношение от съученици,  каквото детето не заслужава. На него му трябва професионална гимназия. Дори и да е с насочване от Руо, то пак ще е за професионална гимназия. В Руо разбират, че на това дете му трябва нещо, с което да се препитава, трябва му автономия като стане възрастно, някакви практически умения, а не  отвлечени неща като езици и специални предмети като химия и биология. От езикови и хуманитарни гимназии  децата излиза без професия и се очаква че те ще се ориентират към висше учебно заведение.  Което в случая е много малко вероятно. То не е въпрос детето да влезе в университет, а да излезе от него с максимум ползи и минимум вреди.


Извинявам се израза, но "говорим колкото да се изморим". Не знам какво прави подобно дете толкова "непосредствено"  на фона на "посредствените и кварталните училища". Това ми се струва доста грубо изказване, особено за родител на дете със СОП, който трябва да проявява поне малко повече разбиране и приемане на тези, които не могат да се справят с училищния материал. А те са в кварталните посредствени училища.

Общо взето оттеглям се от дискусията.  Всеки иска  най-доборото за гарджето си , но малко повече обективност да няма да навреди.

_re_ge, на всеки родител му е ясно какво може и какво не може детето му. Като родител на дете вече в гимназия ми е ясно и кои точно диагнози подлежат на насочване от РУО и кои не влизат - дислексия, дискалкулия, диспраксия не влизат в този списък.
Обясни ми моля те, къде е подходящо да учи момиче с дискалкулия, но покриващо ДОИ, и с диспраксия, и бал 200-250? Очевидно, че професии като шивачка, фризьорка, готвачка са неподходящи заради диспраксията. По бал детето би се класирало само в такива паралелки или  паралелка в професионална гимназия по машиностроене, механика, логистика,  автомеханика и подобни, които и за момче с диспраксия са неподходящи.  А ако в СУ се предлагат само предприемачество, СХН и ПН? Какъв е изборът на тази деца и тяхното бъдеще?
Между другото езици дават възможност за екскурзоводство и работа в туристическа фирма например.

Здравейте,
Вижте на какво попаднах днес
МАХАТ РОЛЯТА НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА СЪС СОП В ИЗБОРА НА ФОРМАТА НА ОБУЧЕНИЕ ЗА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ УЧЕНИЦИ

Ето и линк към информацията:

https://www.netipichen.org/skandalna-promiana-zpuo-mon/?fbclid=I … rqARa1iBg8NZmbn2g

За сега е предложение. Не виждам и как ще бъде прието организация като МОН да отговарят за това какво е обучително едно дете и как ще бъде обучавано то. Нито МОН са го раждали, нито носят правна отговорност за него.

Освен това ако трябва сериозно да се обсъди тематиката, една такава мярка  дава страшно много възможности за злоупотреби от страна на общообразователните институции. Те и сега училищата и ресурсно злоупотребяват безцеремонно, та си представям какво ще стане после. Това го заявявам като човек пред чиито очи се разиграват умопомрачителни сценарии как едно дете зорлем да се изкара СОПи да се сурне на индивидуална програма, на допълнително подпомагане и т.н.

Всичката тази хлъзгавост и монопол ( както иска да стане МОН) в определяне на това кой е СОП и кой не ако не нещо друго то поне в правителствените кръгове от анализатори трябва да се види (!)  И осъзнае (!) , че се появява опасност държавата да се превърне в дойна крава,  защото неконтролирумено и документално което и да е дете може да бъде представяно със СОП.

Това е много важна тема, а аз не  мога да "раздвижа" потребителите в темата за Разстройството от Аутистичния спектър за обсъждане на тези промени. Трябва да се даде гласност , защото всичко това граничи с абсурдност.

Аз пък смятам, че тази промяна е съвсем резонна, особено ако индивидуалната форма е за доброто и правилно приобщаване на детето със СОП. Нагледала съм се на какви ли не родители, които не искат да разберат, че детето им страда и не успява да се впише в шумния клас.

Не всички родители знаят какво е най-добро за децата им — и това трябва да се каже ясно.

Съгласна съм с отпадането на решението за формата на обучение да бъде в ръцете на родителите. Подкрепям тази промяна с цялото си сърце и с години горчив опит зад гърба си. Защото съм се нагледала — и не просто веднъж — на родители, които живеят в пълно отрицание. Децата им се разпадат в класната стая — крещят, хвърлят предмети, бутат чинове, не могат да издържат и 5 минути в обичайна учебна среда. И вместо да потърсят помощ, вместо да приемат, че детето им има нужда от различна подкрепа, те обвиняват учителите, училището, другите деца. Всички — освен себе си.

Решенията за формата на обучение трябва да се взимат от специалисти — от хора, които виждат цялата картина, не само парче от нея. Родителската любов е силна, но понякога е сляпа. Понякога е горда. И понякога вреди.

Да оставим избора на форма на обучение само в ръцете на родителите е риск не само за собственото им дете, а за всички деца в класната стая. За учителите. За нормалния учебен процес. Понякога нуждите на едно дете изискват алтернативен подход — и това не е провал, а адекватна грижа.

Не можем да жертваме спокойствието и развитието на цяла група деца заради нежеланието на един родител да приеме, че детето му има нужда от нещо различно.

Тази промяна е необходима. И закъсняла.

Не ми се влиза в дълги полемики, но ще кажа, че абсолютно не съм съгласна! Моето дете го набута в първи клас да е СОП абсолютно елитна и награждавана учителка, която освен грижата коя телевизия да я снима за децата не и пукаше. И сложи същото това дете на качествени оценки без моето съгласие, та се наложи да го спасявам в друг град. Писала съм преди. Сега същото това дете е без СОП, с успех 4.90 в 10 клас в училище с изпит. И се справя съвсем само. Така че как ще избегнете такива случаи в които някой злоупотребява с детето Ви и няма дори да има право да се противопостави родителя?!

А защо не помислите, че тези резултати не са постигнати и заради допълнителната подкрепа, която му е била осигурена в училището?!
Всъщност аз съм против оценяването в сегашната му форма, но това е друга тема

Истината е, че в класове с по-малко деца, по-спокойна среда и в не елитно училище децата със затруднения имат по-голям шанс да развият потенциала си и да срещнат подкрепа. Да, но като родители все се мъчим да вкараме децата в "по-доброто" училище и им причиняваме излишен стрес, защото там наистина се гонят високи резултати.
И другата истина, която не всеки е готов да признае е, че детето няма капацитет да се справи с гимнанзиалния материал , понякога и с този в основното училище, няма да покрие ДЗИ, но и без подходяща професия не може. А какъв избор имат тези деца да усвоят подходяща професия до 10 клас и да вземат първа гимназиална степен и професионална квалификация в подходяща за тях среда? Никаква. А трябва поне в областен град да има възможност такива деца да учат в групи по 5-8 ученици и да получат образование в дуална форма на обучение,  което да им позволи после да работят.