Спомени и впечатления за социализма в България

labrex, какво ти пречи и сега да извадиш акордеона? Ако има някой и с хармоника да ти приглася, можете още един Димитровград да построите.

                      Малка корекция - годините с режим на тока бяха 90 и 91!Тогава си купихме къщата и бяхме безкрайно щастливи ,че сме свързани с родилен дом ,който беше близо до нас и при нас ток не е спирал и за 1 минута.Даже помня,че си купих плътни завеси за да не се вижда,че у нас има ток.
                     Що се касае за износа на ток - години се изнасяше ток за Гърция,Турция,Югославия и най-много за Турция-Истанбул,който се захранваше с български ток.При масовото изселване турците не ни се опряха ,защото щяхме да им отрежем тока.Преди Турция беше енергийно зависима от Бг,а сега става обратното.Режим на тока се налагаше защото нямаше как да нарушим търговски споразумения и със сигурност годините на са 84 и 85.
                     

Три на три часа беше режимът на тока около 85-та г. по мои спомени, чак едно към 4 не помня да е имало. Но категорично беше тогава, а не 90-та или 91-ва. Три часа имаше ток в едни квартали, в останалите нямаше, а следващите три часа - обратно, после отново същият цикъл.
После пък, след някоя година, отново режим, но по-облекчен от този - три часа има, един няма. Това вече може и 91-ва да е било.
Около нас има болници и някои блокове бяха свързани с болницата, затова не им спираха тока. Ние обаче не бяхме свързани.

Дидиа, забравила си - имше режим на тока и 1984 - 85 г. Тогава работех във висока сграда и на асансьорите имаше залепени бележки кога го спират - да  се съобразяваме. Уж - криза с горивата било. Хората шушукаха, че продали тока за долари и го изнасяли. После втория режим беше  зимата 1990 - 91 г. Минало - бешело.

Режим на тока имаше както през 1984/85, така и през 1990/91. Отлично помня, защото и през двете зими се случваше да се кача в асансьора и да спре тока.

Помня и двата режима. През първият нямах още първи клас, а през вторият живеехме вече в друг апартамент, преместихме се когато започнах втори клас.

Е, хайде да не ме изкарваш малоумна, че не помня на колко години съм била, а?
Освен това майка ми много добре помни коя година е било. Точно 84-85 година беше, защото брат ми още пиеше мляко от шише с биберон.

90-те не помня да е имало режим. Ако е имало е било нещо инцидентно. Но през 80-те си го спомням много добре.

Моля? Парадираха и още как. Сега човекът, бачкаш за 1000 лв., води съвсем нормален живот, а че някоя мутра или световен певец се вози в по-лъскава му е все тая.
Ти пък намери с какво да сравняваш, Дубай да не казвам с какво се слави, баш пък за там няма много да му завидят

Barbarella, не бях аз, татко и приятели бяха акордеонисти и певци. Аз съм си музикален инвалид, обичам да слушам, ама да изпълня нещо......опасно е за околните! Пък на Димитровград какво му е лошото,и там хора живеят.

Защо и аз не помня режим на тока 90-та година?
84-85-та си спомням как се редуваха кварталите и си ходехме на гости, където свети.
Приятели идваха у нас, примерно, от 20 до 22 часа - време, в което в техния квартал беше тъмно.
После обратното - ние ходехме у тях, когато този режим засягаше нас.
След това имаше някакво ограничение да не се пускат ел.уреди с висока консумация в определено време, а само осветление и телевизори. Минаваха на проверки и изключваха. Това, струва ми се, не беше
за всички градове.
Помня, понеже дъщеря ми си счупи пръст на крака, докато бягала по стълбите да изключи радиатора
в 18.00 часа.

                     Айша,сега като се замисля възможно е и да е имало.Тогава живеехме при майка ми и квартала ни беше близо до резиденцията и ток не е спирал.Нещо пак явно сме били на привилигирована връзка. За 90-те обаче помня много добре точно защото бяхме новодомци , а аз мразя завеси.Нагласила си бях къщичката без гадните завеси,а се наложи да си купя ,защото бяхме точно 3 къщи обитаеми и само трите светехме.А сега се сещам ,че и старческия дом до нас светеше.Всичко беше в мрак и ние се набивахме в очи та прежалих финикийски знаци за гадните завеси.Някой да не ни отреже - това ми беше мотива. Чисто егоистичен.

Имаше режим на тока 90, даже мисля че и 92 за кратко и в мек вариант имаше дискотека.
Най-лошото, което помня обаче е режима на водата в София - бях с малко дете.

Дидиа, ще си кажеш ти, всичко ще си кажеш. Резиденции, нови къщи. Някои хора бяха по-равни и нямаха никаква идея как живееха обикновените хора.

И много им харесваше онова минало. А сега трябва да работят.

Няма нужда от корекция. През 80-те години бях в основното училище и втората смяна сме я карали на свещи, поради режима на тока - най-редовно, всяка вечер. Че и на водата имаше много често. Фактите са си факти.

"КРИЗАТА ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ И КРАХЪТ НА СОЦИАЛИЗМА"
http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=54A8E872291 … rticle=1046144267

http://dnes-bg.org/stiga+lyzhi%21+rezhim+na+toka+ima%2B%2B%2B+vl … davcRe-IJeXIleDIF

"Едва ли някой си е представял, че през 2017-а в България ще се въведе режим на тока, както някои си спомнят беше през 1984-1985 г., но е факт...
Режим на тока в България официално не е имало от от 89-а година. През 1992 г. спираше за час, два, но това не продължи много дълго. Тогава в цялата страна се появиха вицове, че погледнато от самолет България е като една голяма дискотека – 3 часа има - 1 час няма, 2 часа има - 2 часа няма.."


С шапки и якета не сме били. Моите родители - като хора, съвсем наясно с условията, се бяха заредили с нафтови печки. Поне топлото бяха подсигурили. Но липсата на ток и вода бе един от най-неприятните ми спомени. По улиците вечерно време се прибирахме с фенери, така се катерехме по стълбите в блока.
А, сетих се, че татко беше качил у нас един акумулатор и беше вързал крушка за него, да имаме що-годе по-нормално осветление.

....

Та накратко по тази иначе огромна тема:
Моите спомени са основно хубави, защото бях дете и нямах лични сериозни ангажименти и грижи. Беше ми с спокойно и лежерно. Имаше повече близост в отношенията и по-голяма сплотеност в колективите. Е, това създаваше неизменно конформизъм и напрежение. Човек, колкото и "социално животно" да е, толкова е и самостоятелна единица, все пак и когато изгуби баланса, търпи негативите. Лично аз имах хубаво детство, обаче.
За всеки имаше някаква работа, никой не бе застрашен от безработица или от оставане на улицата. Общините и ведомствата също предлага жилища под наем. Но заплатите си бяха ниски и тогава, ако си говорим за обикновените хора. Не се ценеше квалифицираният труд и знания, често висшистите получаваха по-малко средства и възможности за развитие от обикновения бачкатор. Но то нормално - който те води, той определя за свои заместници себеподобни. Безкнижният не може да оцени интелекта. И сега е така, всъщност, но по-завоалирано. Технологът и заварчикът често са на еднаква заплата, а понякога вторият е доста по-добре оценен.
Нямах свободата, която имат днешните деца. Нямах свобода на изразяване в училище, нито на други места. То и моите деца май я нямат - никой не ги слуша и не им дава думата за свободно изразяване, никой не се интересува от мнението им, от желанията и мотивите им. Просто по мое време си имаше официална забрана за изразяване на личното мнение, когато то е неудобно и не е успоредно на линията на управляващата партия. Сега - просто никой не се интересува. И пак ако настъпиш някоя важна клечка, ще усетиш, че забрана има и в момента.
И днес хора от моето и предходни поколения не смеят да говорят свободно. Събират злъч, поради това и вземат, че я изсипят на неподходящо място в неподходящ момент. Вместо да се опитат да се научат да говорят открито точно тогава, когато това, което ще кажат, ще бъде на място. Както и да слушат и да не се дразнят, когато други пък казват това, което мислят. Поколения наред бяха възпитани в нетолерантност към различното мнение. То беше голям грях. И днес сърбаме последиците от тая попара.
Много съжалявам, че не можех да пътувам зад граница - свободно никой не ни пускаше, а на организирани екскурзии пускаха само проверени хора. Майка ми не я пуснаха, например, до Гърция да иде даже.
За свободната стопанска инициатива - нямаше я тогава, но я няма и днес, поради изключително тежкото монополно управление на икономиката у нас. Знам какво говоря. Познавам достатъчно много хора с разнообразен опит в дребния и среден бизнес. Не успяха и повечето или си намериха работа в бюджетната сфера или зачезнаха да работят там, където им е позволено да развият бизнес. Тук бизнес успяха да развият бившите номенклатурни кадри и поколенията им, хората с връзки - а това си е точно монопол.
Това е също последица от "онези времена", т.к. липсата на свобода и нормално развитие на личността доведе до там, да се търсят други начини. И тези начини бяха "връзките". Трудно отмират навици, създадени в няколко поредни поколения.
...
90-те години у нас са съвсем друга бира. Най-голямата мизерия, до която българинът е бил докарван. Бабите ми бяха живи и бяха категорични, че дори през военно време такава обща мизерия не е имало у нас.