Спомени и впечатления за социализма в България

                      Спокойно,Сеса,ако следиш новините скоро ще ни спасява китайския комунизъм! Като знам,че кмет на Лондон е пакистанец не виждам нищо лошо в някой китайски управник Може пък поне да даде старт на младите и талантливите,които сега не могат да си намерят работа,с достойно заплащане на труда им.Както писах добри заплати има в чуждите фирми защо пък да не са и азиатски! Индийците са превзели електрото в Лондон,компютърни технологии и не чувам англичаните да плачат.Може и при нас да светне с китайския комунизъм!
                     

Да вземем да произвеждаме автобуси по лиценз. Стига купувахме вехти или турски/китайски боклуци. Нашите инжинери и майстори едва ли са по-зле от турските. А Турция прави автобуси BMC, Mercedes.
Чехите от SOR може да правят автобуси у нас например.

Те лесно ще направят, ама ще ни накарат да ги купуваме. Пък нашият човек си е направил далаверата с Турция и не ще. 

Голи не сме ходили, но за всичко като го "пуснат" чакахме без да знаем какво е, кой №. В обедната почивка се навъртах около маг. Валентина - я  кашмирен пуловер, я нещо дънково. Ако не е моя № ще го вземе колежка на двойна цена. Пък после тя ще домъкне я парфюм, я хавлии на когото му трябват.
Леля ми от Питсбърг идваше през година, влачеше и братовчедите - набори бяхме/16 - 22 г/
Там тя работеше в голям магазин за козметика и носеше мостри на парфюми, тоалетни млека, бяла и цветна козметика като подаръци. То на мини кутийките си пишеше Not for sale,  но се очакваше да припаднем от кеф. Баща ми и плащаше 1 месец нощувки в Японския/Маринела/. Но веднъж се наложи да спи у нас 2 вечери. Онемя, като видя, че с майка ми си имаме необходимата козметика. Един от синовете и се очуди, че знам как се ползва дезодорант и баща ми има ел. самобръсначка на батерии Филипс.

                      Не подценявай Турция! Далеч са вече пред нас! Имат доста качествени стоки,не е това дето масово се продава на нашите пазари.
                      Да произвеждаме,ама къде? Не се сещам дори за цехове какво остава за заводи.Преди икономическата география ме хвърляше в ужас /въпреки,че обичах географията/ защото все си изпуснал някое заводче или консервен комбинат.Сега не знам какво учат децата освен за постиженията на други държави.

А колко научни институти имаше!

Изтупани никога не сме били. В магазините имаше по 1-2 модела дрехи и обувки.
Първите маратонки Пирин си купих в края на трети клас. В училище някой каза, че са пуснали маратонки. Нямаше нужда да се уточнява къде, в целия град имаше само един магазин, в който се продаваха детски обувки. Изтичах веднага след училище. Вътре - блъсканица невероятна, граби народа. Премерих едни маратонки, станаха ми и побързах да напусна магазина, че вътре не се дишаше. Доста по-късно забелязах, че двете маратонки са с един  номер разлика. Имах всичко на всичко един анцуг, един панталон за училище и две якета - тънко и дебело. С това ми се изчерпваше основния гардероб. Добре че майка ми плетеше много добре и поне имах различни блузи. С преждата обаче беше трудно. Хубавата се купуваше само от пунктовете за вторични суровини срещу предадена хартия.
И тези пунктове ги помня много добре. Всяко лято имахме пионерско поръчение да предаваме определени количества хартия, пластмаси и желязо. С хартията беше лесно - вестниците и списанията, за които задължително трябваше да се абонираме (Няма не искам. Ако искаш Космос, ще се абонираш и за нещо, дето хич не ти трябва), изписаните тетрадки и набирах норматива. С пластмасата и желязото беше зор. Дори тогава с детския си акъл се чудех откъде се предполага, аджеба, да ги намерим тези неща. Занесох веднъж една торба счупени играчки на по-малкия ми брат, химикалки и разни такива дреболии. Не ми ги взеха, не приемали такава пластмаса.
Някой спомена лагерите. Лагерите бяха гадни. По 15 деца в една спалня, тоалетната навън, някъде на 50м встрани, баня веднъж за 14-дневна смяна, гадна храна в стола. Мерси. Сега децата ми не биха издържали и едно денонощие при такива условия.

А дали лично на мен ми е било хубаво? Ами хубаво ми беше, защото бях дете. Проблемите на родителите ми, че парите не стигат доникъде, че за да живеем в този апартамент, баща ми трябваше да подпише 20 годишен договор за работа в това предприятие, че се чудеха как да се отопляваме, когато токът спираше на всеки два часа, че беше невъзможно да си купим кола и за да си отидем на село примерно, трябваше да сменяме по два автобуса, това са били техни проблеми. Аз бях дете и на мен си ми беше широко около врата. И ако има някаква носталгия, то тя е точно по детството, което никога не може да се върне.

Аз никога не бих заплакала за онова време. Най-мразя, когато чуя: пък по времето на бай Тошо...

И аз не бих заплакала. Но някои бяха много добре тогава...

Предимството тогава е било, че по-имащите не са парадирали толкова открито като сега. Как да се чувства човек бачкащ за 1000 лева като гледа статии и в социалните медии хора неблестящи с нищо показващи лъскави возила и почивки в Дубай?

На мен като дете ми правеше впечатление, че магазинер да си на онова време беше най-проспериращо. Един строй, в който полуграмотен сервитьор, магазинер и мозайкаджия са на по-голяма почит от интелектуалеца...Какво да говорим за такъв живот?

Помня режима на тока, преди това родителите ми наизкарваха свещите.
Отполявахме се основно с нафтови печки, та поне студено не ни е било.
Блокът, в който живееше пра-баба ми, бяха привелигировани, защото имаха агрегатор ли, не знам как се казва, но тока при тях не спираше. Това беше така, защото в него настаняваха руски консули.

То пък сега интелектуалците на пиедестал са ги качили! Пак проспериращите са съвсем друга категория.
Да, не беше богат и охолен живот, но беше някак спокоен. Вкъщи постоянно имаше сбирки с акордеон и песни. И толкова много смях и веселие. Не помня някой да се е оплаквал. А сега дори на гости не ми се ходи, само мрънканици и недоволства. Не, че няма от какво, де.......Иначе, колкото и хубави спомени да имам, не бих заплакала за онова време, минало е. Човек живее в настоящето и донякъде в бъдещето, с целите си и надеждите. Жал ми е за сегашните дечица, нямат нашите волни игри, да, имат пък друго, но едно време ми се караха, че не се прибирам от игра по цял ден, сега аз се карам, че не искат да излязат да поиграят. Заседнали на компютри, телефони, игри, но това е тяхното време, такова е, и да ми харесва, и да не ми харесва.

Като казахте ток, та се сетих за онази кучешка зима - сигурно е било 84-85 година. Пускаха тока за 1 часа - това за София говоря - и го спираха за 4 часа. Мама ни държеше мен и 2-годишния ми брат с шапките и якетата.
Години по-късно, когато вече разбирах за какво става дума, ми обясни, че тогава продали тока от АЕЦ-а, щото да вземат валута.
Тааа, много беше хубаво едно време...

Всеки път като ми излезе като нов отговор тази тема все чувам гласа на бай ви Тошо СоциализАма 😀