Спомени и впечатления за социализма в България

  • 538 612
  • 11 975
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 3 390

Нито ми е негативно, нито ми е криво мнението.Така виждам нещата, така ги коментирам.И ако кажеш, че и това не е глупост....аферим
Цитат
С това, че имаше едни гадни маратонки с електрикови на цвят връзки.
що, да не би сега да няма такива, че и още по-грозни?
Да не изброявам и други бисери Joy
Още по големи бисери срещнах  Peace всичко им е било криво - пък и демокрацията не ги е направила по благи ...даже напротив

# 136
  • Мнения: 14 478
Радвам се, че в соц времената съм била дете, а не възрастен. Ако бях възрастен сигурно щях да избягам зад граница или да умра докато опитвам да избягам
 Този строй е опустошителен за цели три поколения...

# 137
  • Мнения: 2 627
Много малко положителни неща бих споделила за онова време, но явно защото е периодът на детството и младостта ми, спомените ми за него са винаги умилителни.
Раздвоена съм в оценката си, но твърдо предпочитам сегашното положение.

С пълната липса на избор. С вопиющото неравенство между раята и висшите партийни дейци и семействата им.

Това е основното. Close


Що, сега по-различно ли е?!  Rolling Eyes Същите крадливи комуняги, обирали мандри, изтрепали и исъсипали живота на стотици хиляди българи - същите и техните отрочета са новите социалисти-капиталисти в различни разцветки!  Sunglasses

# 138
  • Мнения: 1 244
А, сетих се сега, че в нашият град имаше много виетнамци.

 Та един път с няколко другарчета(7-8 годишни да сме били), докато се моткахме из разни полета и дерета, се озовахме до виетнамското общежитие...Срещнахме някакъв любезен виетнамец, който ни покани на гости там и ние - веднага готови - тръгнахме на гости на чужденците ooooh! С какъв акъл, да се чудиш...

Влязохме в някакъв апартамент, събраха се 10-15 виетнамеца Crazy да ни разглеждат любопитно, питаха ни разни неща, смееха се много с нас и започнаха да вадят разни неща да ни черпят - сега си спомням най-вече за някакъв компот от консервна кутия - с най-различни плодове вътре. Изядохме си го и по живо, по здраво си тръгнахме...
Обаче никой от нас и дума не спомена на родителите си за посещението ни при виетнамците, кой знае защо  Mr. Green

# 139
  • Мнения: X
И виетнамците са хора, въпреки че тогава ги гледахме като някакви ... не знам как точно да се изразя, но не с добри очи. Онзи ден попадам на някаква българска песен от онези години /май нещо на Тоника св беше/, качена в Ютуб от виетнамец с коментари отдолу на други виетнамци. И не е за първи път това. Май и на някаква песен на Васил Найденов бях попадала пак качена от виенамци. Хората са били млади тогава, докоснали са се до нашата култура и сега ги гони носталгия. Да не повярваш...

# 140
  • Мнения: 4 500

Нито ми е негативно, нито ми е криво мнението.Така виждам нещата, така ги коментирам.И ако кажеш, че и това не е глупост....аферим
Цитат
С това, че имаше едни гадни маратонки с електрикови на цвят връзки.
що, да не би сега да няма такива, че и още по-грозни?
Да не изброявам и други бисери Joy
Още по големи бисери срещнах  Peace всичко им е било криво - пък и демокрацията не ги е направила по благи ...даже напротив
Оооо, има ги и сега, разбира се. Разликата обаче е, че имаше само това тогава. Сега можеш да си купеш "маратонки" за 20 лв, но можеш и за 200 лв да си вземеш....
Не знам защо сметна поста ми за глупост.


# 141
  • Мнения: 4 560
Нямам съзнателни спомени от този период но ми е интересно да чета вашите.

# 142
  • Мнения: 56
         Ужасно неравенство между българите аз виждам сега - от хиляди беззъби и безпарични баби, подложени на гаври по селата, през хиляди неграмотни бебеправители, увиснали на нашите осигуровки без един ден трудов стаж в живота си, през работещите млади, без време и сили за културни занимания, та до онези с палатите над Околовръстното и зад граница. На фона на последните малкото висши партийни функционери с техните привилегии от едно време са джуджета.
          Тогава също имаше как да носиш други маратонки и т.н. За тези, които нямат спомени да кажа, че всеки имаше близки, които излизат в чужбина и носят - от голямото добро утро през куп други поводи, та до многото тираджии, моряци и т.н. Корекомите работеха и не е като да не бяхме виждали шоколадово яйце или Найк.

# 143
  • Мнения: 62 580
Между другото колко дълго се е пазила чернобилската тайна, знае ли се? Защото в един момент се разбра от всички, но кога точно не помня - била съм много малка.
Около месец след това.

Не е вярно!!! Naughty
Ти на колко години си била тогава?
Защото аз бях студентка и да ми разправяш небивалици е нелепо!
Нас ни бяха информирали в института вече, на 6 май, Гергьовден, бяхме на учебно занятие във Велинград и тогава пък дойде вестта за новата болест, СПИН. Crazy
Шегувахме се в стил черен хумор, че нас радиацията няма да ни умори, СПИН ще я изпревари. Всички могат да проверят кога е била аварията. Никакъв месец не е имало!
За тези, които не знаят - 26.04.1986.

# 144
  • София
  • Мнения: 35 580
Скрит текст:
Имам хубави спомени - едно спокойно и безгрижно време. Бях 7-ми клас, когато дойде "демокрацията". Иначе дотогава помня безгрижните игри, безплатните лекари, зъболекари и лекарства за деца до 3 години, различните спортове и кръжоци - отново безплатни за всички желаещи...Без чакане пред лекарските кабинети и без влачене ежедневно през целия град на децата, защото няма място в близката детска градина или пък кварталното училище е под всякаква критика.
Ходехме целия клас на лагер на Обзор на смешна цена /нищо общо със сегашната обирджийска схема със зелените училища/. Там за наш ужас имаше и зъболекар и минавахме на преглед и оправяне на зъби, ако нещо се е появило лятото.
Не пушехме и пиехме на 12...
Скрит текст:
Бабите се пенсионираха млади и имаха силите и нервите да гледат внучета...
Но това са мои спомени - родена и израснала в центъра на София. Екстри като бригади и банани само за Коледа не познавам.
Баба ми (с немско възпитание) ходеше на църква, Коледа се празнуваше, на Великден се криеха шоколадови зайци и яйца.
Още баща ми и майка ми през 60-те и 70-те са слушали западна музика, за нас в края на 80-те вече нямаше спирачки. Всеки имаше роднини и приятели в чужбина, дрехите и играчките ни бяха съвсем актуални. Беше модерно да си с прозападно мислене /много хора пътуваха, четяха, разказваха/, а не да си дебил, слушащ маанета и хвърлящ салфетки по цяла нощ.
Е, пушкомите не бяха измислени в университетите, а в училищата.  Wink
Иначе аз също съм родена и израсла в центъра на София, но в нашия център и за лекари се плащаше, защото взимаха всеки месец удръжки от заплатите, и банани нямаше целогодишно, а ги пускаха само зимата. Пред лекарските кабинети наистина не се чакаше, защото нямаше избор къде да отидеш.

# 145
  • Варна
  • Мнения: 2 306
DeVa®, а като са те информирали какво? Да не би да ти обясниха, че е опасно и какви мерки да вземеш?
Майка ми тогава, промърморваше, че не е редно да хрупаме тия салати щото имат радиацция, а аз младо и зелено я контрирам "Мамо, казаха, че няма опасност. Кое правителство ще лъже народа си!?!?"  ooooh!
Точно това на отговорните другари никога няма да им го простя.  Close Чудя се, какъв човек трябва да си, за да предпочиташ онова идиотско време. Сляп, ням, глух?

El Mariachi, прав си, същите комунистически кримки са и сега. То и затова сме на това дередже. Прилапаха де що има за оглозгване, осигуриха си икономическата мощ, пък ти върви и протестирай една година да ги махнеш от властта. И накрая като си тръгнат, на тяхно място да дойдат подобните им.  Sick

# 146
  • Мнения: 62 580
Да, обясниха ни.
Че трябва да избягваме листни зеленчуци и неизмити плодове. Да се перат дрехите, с които сме навън.  И други.
Но аз имам забележка за това, че не е било укривано дълго.
В никакъв случай месец.

# 147
  • Варна
  • Мнения: 2 306
Твърдо не вярвам, че са ви дали подобни разяснения. А дори и да греша, това ще да е била някаква самоинициатива на преподаватели, не официално становище.
Дълго, кратко, не са информирали когато е трябвало. 10 дни хич не са малко!

# 148
  • Мнения: X
     ...    Тогава също имаше как да носиш други маратонки и т.н. За тези, които нямат спомени да кажа, че всеки имаше близки, които излизат в чужбина и носят - от голямото добро утро през куп други поводи, та до многото тираджии, моряци и т.н. Корекомите работеха и не е като да не бяхме виждали шоколадово яйце или Найк.


Това категорично не евярно
Нито аз, нито съучениците ми (а бяхме в СМГ, не кварталното ЕСПУ) имахме такива доставчци на долари, дрехи, маратонки
Тези с вносните парцалки бяха с бащи международни шофьори или майки продавачки
Децата на инженери и лекари си ходеха с каквото успеят да си намерят из магазините, оцеляло след раздаване "изпод щанда"

За радиацията не помня кога разбрахме, но беше след 3 май
На твзи дата се въргаляхме с обръчи и по трика на Герена по повод 75 години Левски
А до тогава тренирахме там целия април

Последна редакция: чт, 24 мар 2016, 09:57 от Анонимен

# 149
  • Мнения: 3 882
Купихме, естествено сини и на физическо само аз и  едно момче бяхме със сини гуменки. Всички останали с бели... Shocked
 

сега се сетих за едно мои сини чорапогащници-
решила баба ми да ги поосвежи със ''синка''- имаше едно вещество такова, което се слагаше при плакненето на прането, за да освежи белия цвят, но сложила повече и те станали много приятно сини

и какво става !?! - само аз със синкав чорапогащник, всички останали с бели.... ставам неприятен център на внимание, чувам масови помятания от децата за ''странния'' цвят, мен ме е срам, срам, срам, иска ми се да умра от срам, само защото съм с различен цвят на чорапогащника...

матрицата просто беше брутална и жестока- а си се отклонил от калъпа, а си заклеймен и това на всички нива, за всичко ...

Общи условия

Активация на акаунт